МОТИВИ по присъда № 260062 по НОХД № 2114/2020 г. по
описа на Плевенски РС:
Обвинението е срещу подсъдимия А.А.П., ЕГН **********, за това, че:
през периода 27.04.2019г. – 14.12.2019г.
в гр. Плевен, при
условията на продължавано престъпление, направил опит да
принуди другиго – Р.Д. *** да извърши нещо
противно на волята и – да предприеме
действия насочени към промяна на
дадените от нея показания по
досъдебно производство № Д
2516/2017г. по описа на Районна
прокуратура-гр.Плевен и по този начин същия
да избегне наказателна отговорност, като употребил за това сила
и заплашване и макар деянията да са
довършени, не са настъпили предвидените
в закона и искани от дееца обществено
опасни последици, както следва:
- на 27.04.2019г. в гр.
Плевен се е опитал да принуди другиго – Р.Д. *** да извърши нещо противно на
волята и – да предприеме действия насочени към промяна на дадените от нея
показания по досъдебно производство №Д 2516/2017г. по описа на Районна прокуратура-гр.Плевен
и по този начин същия да избегне наказателна отговорност, като употребил за
това сила и заплашване – издърпване на ръката и заплашване, че ще види какво ще
й се случи, като не иска да оттегли показанията си, като деянието макар да е довършено,
не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца обществено опасни
последици;
- на 27.10.2019г. в гр.
Плевен се опитал да принуди другиго – Р.Д.
*** да извърши нещо противно на волята й – да предприеме действия насочени към
промяна на дадените от нея показания по досъдебно производство № Д 2516/2017г.
по описа на Районна прокуратура-гр.Плевен и по този начин същия да избегне
наказателна отговорност, като употребил за това заплашване – отправяне на
закани за живота и здравето на баща и П.Д. и че ще види какво ще й се случи,
като не иска да оттегли показанията си, като деянието макар да е довършено, не
са настъпили предвидените в закона и искани от дееца обществено опасни
последици
- на 10.11.2019г. в гр.
Плевен се опитал да принуди другиго – Р.Д. *** да извърши нещо противно на
волята й – да предприеме действия насочени към промяна на дадените от нея
показания по досъдебно производство № Д 2516/2017г. по описа на Районна
прокуратура -гр.Плевен и по този начин същия да избегне наказателна
отговорност, като употребил за това
заплашване – че ще види какво ще и се случи до края на годината ако не оттегли
показанията си и че ще успее да я намери някой ден сама, като деянието макар да
е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца обществено
опасни последици
- на 14.12.2019г. в гр.
Плевен се опитал да принуди другиго – Р.Д. *** да извърши нещо противно на
волята и – да предприеме действия насочени към промяна на дадените от нея
показания по досъдебно производство № Д 2516/2017г. по описа на Районна
прокуратура-гр.Плевен и по този начин същия да избегне наказателна отговорност,
като употребил за това сила и заплашване
– издърпване на ръката и заплашване, че ще види какво ще и се случи до края на
годината ако оттегли показанията си, като деянието макар да е довършено, не са
настъпили предвидените в закона и искани от дееца обществено опасни последици,
престъпление по чл.143, ал.1, във вр.
с чл.26, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, и за
това, че
на 26.01.2020г. в гр. Плевен се опитал да принуди другиго Г.Й. *** да
извърши нещо противно на волята му – да не придружава Р.Д. при определените му
срещи с **П., провеждани на обществени места, като употребил за това сила и
заплашване – нанасяне на удари с юмрук в областта на стомаха и заплашване с
отправянето на закани за живота и здравето му и живота и здравето на негови
ближни, като деянието макар да е довършено, не са настъпили предвидените в
закона и искани от дееца обществено опасни последици, престъпление по чл.143, ал.1, във вр.
с чл.18, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
обвиненията, като намира за доказана по категоричен начин описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка. Излага подробен анализ на
доказателствата. Акцентира върху показанията на свидетелите - ЧО Р.Д., П.Д., Г.Й., Е.Д.. Сочи неизбежното
присъствие на субективен елемент и
определя отношенията между подсъдимия и ГИ като междуличностни предвид наслоени с
времето отношения провокиращи нормални човешки реакции. Представителят на обвинението намира че
извършването на всяко от деянията от страна на подсъдимия е доказано от
обективна и субективна страна, поради което пледира подсъдимият А.П. да бъде
признат за виновен. Не отправя искане досежно вида и размера на наказанията които
да му бъдат наложени.
ЧО Р.Д. се явява лично и с адв.
Д.Г. от САК. Процесуалният представител също намира обвиненията за доказани и
също подробно се аргументира. Моли за осъдителна присъда спрямо подсъдимия като
пледира за наказание в рамките на законоустановения максимум, без да го
конкретизира. ЧО Р.Д. се солидаризира с изложеното от повереника
си.
Подсъдимият А.А.П., ЕГН **********
се явява в съдебно заседание лично и с адв. Б.П. от ПлАК и адв. Н.Я. от ПлАК които намират, че вменените на П. деяния не са
доказани по безспорен начин нито от обективна нито от субективна страна.
Интерпретират поведението на пострадалата Р.Д. в процесния период като форма на
защита, като обвързват действията и с резултати по други водени дела между нея
и подсъдимия като бивши съпрузи. Сочат
че по делото са налице две групи свидетели, като тези според тях които
обосновават обвинителната теза са от близкия семеен кръг на пострадалата и не
следва да бъдат кредитирани. Процесуалните представители молят за оправдателна
присъда.
Подсъдимият А.А.П., ЕГН **********
не излага самостоятелно становище в хода на съдебните прения, като се съгласява
със заявеното от защитниците си. Моли да бъде оправдан.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни и
писмени доказателства и становището на страните намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимият А.А.П. е роден
на ***г***, *, български гражданин, с основно образование, разведен, не работи,
осъждан, ЕГН **********.
Частният обвинител Р.Д. и подсъдимият
А.П. са бивши съпрузи, като същите имат роден на ***г. низходящ – **П.. Впоследствие бракът между двамата бил прекратен на
01.12.2017г. със споразумение, с което било определен и съответен режим на
свиждане на подсъдимия с неговия низходящ.
Подсъдимият
А.П. бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № Д
2516/2017г. по описа на РП Плевен прокуратура за извършени престъпления по
чл.159б ал.І вр. с чл.26 ал.І от НК и по чл.159в вр. с чл.26 ал.І от НК, а ЧО Р.Д. била разпитвана в качеството на свидетел. По същото дело от дата
07.11.2019г. бил изготвен и внесен в Районен съд-гр.Плевен обвинителен акт
спрямо подсъдимия А.П..
ЧО Р.Д. се
страхувала от подсъдимия и по съвет на разследващите винаги била придружавана
при осъществяване на срещите на сина си с подсъдимия от близки до себе си хора.
На
27.04.2019г. в гр.Плевен подс. А.П. провел среща със своя
низходящ *П. *** в изпълнение на решението на гражданския съд. По време на
срещата той бил сам със сина си и родителите си, а ЧО Д. след като го предала
на бащата, заедно с баща си – св.П.Д., се ситуирала в
заведение на около 50 метра от тях с оглед необезпокоявано преминаване на
срещата от страна на бащата – подсъдимия П.. От друга страна като *на детето ЧО
следвало да бъде с него с оглед на постановеното съдебно решение, според което
следвало срещите да бъдат проведени в нейно присъствие. След края на срещата подс. П. не си тръгнал веднага, а известно време следвал ЧО
Д. и баща и, като докато вървял с тях и казал „да си оттегли показанията“.
Тогава обаче не водел детето със себе си за да го върне на Д. след края на
срещата, което притеснило последната. След като св.Д. и ЧО заявили, че ще се
обадят на полицията, П. се обадил по телефона на неизвестен номер и детето било
доведено от майката на подсъдимия. След предаване на детето подс.
П. хванал ЧО Д. за ръката, като тя се отдръпнала и се насочила към колата с
баща и и малолетното и дете. Отново след
кратък интервал докато св.Д. сгъвал количката, а тя поставяла детето в столчето
той я попитал: “Ти ще си свалиш ли обвиненията?“, и я дръпнал за ръката.
На
27.10.2019г. в гр.Плевен подсъдимият А.П. провел отново среща със своя низходящ,
този път в близост до дома на ЧО, като тя била отново с баща си – св.Д. и на
разстояние от подсъдимия, който провеждал среща с детето си. За кратко обаче ЧО
ги изгубила от поглед. След като ги открила и със св. Д. вече били близо до
тях, подсъдимият заявил на св.Д.: „Ей, искаш ли да се бием? След което:“ Аз теб
ще те убия, ще те унищожа?“ Няколко минути по-късно, след като св.Д. решил да се обажда на
полицията с оплакване, че го заплашват, подсъдимият казал на ЧО Д. „да си свали
обвиненията, и че ще види какво ще и се случи“
На
10.11.2019г. в гр.Плевен подсъдимият А.П. провел отново среща със сина си и
отново близо до дома на ЧО. Преди срещата в очакване на подсъдимия, майката на
ЧО – св.Е.Д. и св.Й. останали пред блока, а тя с баща си и детето преминали на
отсрещната страна. Не след дълго дошъл подсъдимият, като първоначално се
приближил към Й. и го настъпил, след което пресякъл улицата и отишъл при Р.Д.. След
кратък разговор всички седнали в близко заведение, като първоначално
подсъдимият и детето били на друга маса, а след това двамата се отделили в
близка градинка за да си играят. Не след дълго ЧО Д. отишла при тях за да даде
на детето си вода, като тогава подс. П. и казал „да
си свали обвиненията“. След това срещата
приключила.
На 14.12.2019г. в гр.Плевен
подсъдимият А.П. провел нова среща със своя син *, но тъй като времето било
студено тя се състояла в *, като ЧО Д. и баща и изчаквали края на срещата в
близка сладкарница. След приключване на срещата подс.
П. последвал св.Д., ЧО и детето до подземния паркинг, където бил автомобила им.
Когато стигнали до автомобила П. отправил следните думи към него:“Аз теб ще те
убия! Ще те унищожа“, а на ЧО заявил:“Да си свалиш обвиненията“. След това си тръгнали, като преди да се
приберат депозирали жалба до Първо РУ Плевен.
На
26.01.2020г. в гр.Плевен подсъдимият А.П. провел срещата със своя низходящ в *,
като ЧО Р.Д. била с баща си и св.Г.Й. на достатъчно разстояние че да си проведе
необезпокоявано срещата. След приключване, Д., баща и и детето се разделили със
св.Й., като тръгнали към задния входа на *, а Й. към ескалатора, водещ до
подземния паркинг. Там подс. П. се приближил до св.Й. и го ударил в корема като му казал
да не идва на срещите.
По повод горното било образувано настоящето наказателно производство.
От показанията на ЧО Р.Д. се установява,
че с подс.А.П. били в граждански брак от 08.03.2011г. до края
на 2017г. г. като от брака им, на 01.06.2011г. се родил техният низходящ син *.
След прогласяване на развода, видно отново от показанията на Д., гражданският
съд определил режим на срещи на подсъдимия с детето в присъствие на майката всяка
втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 до 12 часа. Свидетелката
твърди, че в края на великденските празници, без да посочва точната дата/ подс. П. осъществил среща с детето в *в
гр. Плевен в присъствие на родителите си, а тя била с баща си –св.П.Д., като
двамата седнали в близко заведение, но на разстояние от подсъдимия и детето, за
да може той да осъществи спокойно срещата, а тя да има видимост и същевременно да
е в нейно присъствие съобразно указанията в съдебното решение. Пак видно от
показанията на ЧО, в 12 часа, тя и баща и се отправили към подсъдимия като
първоначално забелязали, че предвид разстоянието са изгубили детето от поглед и
той дошъл сам. Видно отново от
показанията и, след като тя попитала къде е сина и, „започна да ме убеждава да си оттегля
показанията“. Твърди, че следа като баща и - св.Д. си извадил телефона, П. се притеснил,
че ще се обади на полицията и от своя страна набрал телефонен номер, след което
*му довела **. Пак от показанията на ЧО е видно, че след като влезли в
автомобила, тя, баща и и детето и затворила вратата: „….А. отвори вратата и ме
издърпа за ръката, и каза, че ще видя какво ще ми се случи, ако не си оттегля
показанията…“ Тогава баща и затворил вратата и потеглили. От показанията на ЧО Д.
се установява, че на втората среща – 27.10.2019г. отишли отново с баща си и детето
в кафене, но в близост до техни дом с оглед осъществяване на среща на
подсъдимия с детето му. След като подсъдимият дошъл и започнала срещата, се
обърнал към св.Д. с думите: „Аз теб ще те унищожа и ще те убия“, като заявил на
нея отново видно от показанията и, „че ще види какво ще и се случи ако не си
оттегли показанията“, след което отново видял че баща и набира телефон и ги
оставил. На 10.11.2019г. ЧО твърди, че подсъдимият А.П. провел отново среща със
сина си и отново близо дома им като с нея били баща и, *и и св.Й.. Последните
двама останали пред блока, а тя с баща си и детето – на отсрещната страна.
Тогава дошъл подсъдимият, който се приближил към Й. и го настъпил, след което
пресякъл улицата отивайки към нея. Свидетелката – частен обвинител установява,
че седнали всички в близко заведение, като подсъдимият и детето на друга маса и
след различни обидни изрази от него към всички, а към нея – че ще види какво ще
и се случи до края на годината, се отделил с детето до близка градинка за да си
играят. Свидетелката сочи, че след като отишла да даде на детето вода, насаме и
казал „да си оттегля показанията, че ще видя какво ще ми се случи до края на
годината.“ След това срещата приключила, като той, видно отново от показанията на
ЧО Д. ги съпроводил до дома им като докато държала детето, се доближил до нея и
и прошепнал в ухото „че ще ме намери когато съм сама и да си оттегля
показанията“. На 14.12.2019г. видно от показанията на ЧО Р.Д. срещата на
подсъдимия и малолетното му дете се състояла в * като Д. се била настанила в близка
сладкарница с баща си на същия етаж, на който и подсъдимия осъществявал срещата
със сина си в детски център. След като срещата преминала в 12 часа подсъдимият върнал
детето на ЧО Д. и баща и, тръгнал след тях. След като стигнали до автомобила,
тя влязла вътре с детето, след което: „Той отвори вратата на колата и ме
издърпа за ръката. Каза да си оттегля показанията и че ще видя какво ще ми се
случи до края на годината. Баща ми затвори вратата. При което той се приближи
до него и му каза: „Искаш ли да се бием до смърт.
От показанията
на ЧО е видно още, че на 26.01.2020г. срещата на подсъдимия и сина му се състояла
отново в *. ЧО дошла с баща си като по-късно се присъединил и нейния приятел –
св.Г.Й.. През това време подс. П. бил взел детето и
срещата протекла нормално видно от показанията на Д.. След приключването и
обаче тя, баща и и детето се отделили към другия изход, а св.Й. се насочил към
ескалаторите в посока подземния паркинг на *. Тогава видно от споделеното и от
св.Й. подсъдимият го настигнал и го ударил в корема. Казал му още пак видно от
показанията Р.Д.: „някакви неща за мен и му е казал да не идва на срещите.“ ЧО Д.
категорично отрича да е убеждавала подсъдимия да се признава за виновен по
друго дело. ЧО в показанията си сочи, че се страхувала от подсъдимия, поради
което по съвет на разследващите по делото винаги се движела при осъществяване
на срещите на подсъдимия със сина им с близки до себе си хора. Не си спомня колко пъти е разпитвана по
досъдебното производство, образувано
срещу П. за „трафик на хора“.
Съдът не
кредитира напълно показанията на ЧО Д., като в тези части в
които не ги цени, показанията на ЧО са лишени от опора в останалите
доказателства по делото. В конкретност в частите, в които не ги кредитира, съдът ги намира
за противоречиви основно с показанията на нейния баща - свидетеля П.Д., който я
е придружавал при всички срещи и на чиито показания се довери напълно. Въпреки
че св.Д. е нейн родител съдът намери показанията му
за обективни и логични, с максимална степен на достоверност и съдействие в
поведението му за разкриване на обективната истина. Така видно от показанията
на свидетеля Д., на първата среща на подсъдимия с детето му на 27.04.2019г.
състояла се в *в гр.Плевен, конкретно след като
срещата приключила видно от показанията на Д.:“ Вече на колата с Р. сложихме детето в
детското столче. Тя влезе да го връзва вътре. Аз сгъвах количката на детето в
багажника. И той вече тогава започна да я дърпа отвътре: „Ти ще си свалиш ли
обвиненията?”. И аз викам: „Абе, човек, какво правиш?!”. Затворих вратата,
качих се в автомобила и потеглихме.“ За разлика от показанията на св.Д. ценени
от съда напълно като обективни въпреки, че е нейн
родител и хипотетично би могъл да бъде заинтересован от изхода на делото, същата твърди че я издърпал за ръката и и
казал, че ще види какво ще и се случи, ако не си оттегли показанията. Т.е. в
показанията на свидетеля Д. не се долавя ултимативно и под условие настояване
за промяна на показанията, което дава съвсем различна интерпретация на същите,
а само и единствено под формата на задаване на въпрос. При втората среща на
27.10.2019г. видно от показанията на свидетеля Д. отново ценени от съда
напълно, той отново придружавал дъщеря си на срещата, като подсъдимият му казал:
„Ей, искаш ли да се бием….. Аз теб ще те убия и ще те унищожа!“ и докато Д. се
опитал да набира номер в телефона си, подсъдимият се обърнал към Д. „да си
свали обвиненията и ще види какво ще и се случи и така….“ Тук ЧО Д. преповтаря
частта в която П. отправя думи към Д. че ще го убие и унищожи и тук показанията
се припокриват, но не и в частта, в която твърди, че подсъдимият и заявява на нея, че ще види какво ще
и се случи, ако не си оттегли показанията. Тук отново не се открива в показанията
на св.Д. ултимативното и под условие налагане над волята на Д., че няма друг
избор освен да си промени показанията. Различието в показанията между двамата
свидетели е налице и при показанията им досежно следващата среща – 10.11.2019г.,
спрямо която св.Д. сочи: „…..След десетина минути дъщеря ми се
притесняваше за детето, защото то ревеше от тия виканици и чудеса – отиде да му
даде вода. То е близко там до нас и се вижда. И след като се върна, на връщане
я гледам как вече й трепери всичко, направо плаче. Викам й: „Ей, какво става?”
– пак я е заплашил да си свали обвиненията….“ И това беше на 10 ноември. А, не
– после имаше още. Като тръгнахме вече да се прибираме, свърши срещата, почна
да й шушне нещо на Р.. Но аз не чух какво, аз бях по-напред………..“Да, свидетелят
Д. твърди споделеното му от Р.Д., че я е заплашвал, но не посочи по какъв
начин, поради което показанията в тази част на ЧО следва да не се приемат за
недостоверни. По отношение на срещата на 14.12 в показанията си св. Д. твърди:
„И вече на автомобила като сложихме детето вътре, когато Р. почна вече да се
качва в автомобила и той започна да вика по Р. „Да си свалиш обвиненията!”, да
обижда. И аз тръгвам, но не мога да затворя вратата. Тръгвам да затворя, той
тръгна срещу мен и вика: „Аз теб ще те убия! Ще те унищожа!...... Не той първо
мен ме заплашва и аз тръгвам „Какво?”, той почва да се разправя тогава с Р..
Разбирате ли ме?“ Т.е. последователността тук, която сочат двамата свидетели е
различна, като действително има заявена закана от подсъдимия към св.Д., за
която няма повдигнато обвинение, но като последователност тя предшества
обръщението към Д.: „Да си свалиш обвиненията!”Т.е. тук от показанията на
свидетеля който твърди различна последователност, отново не става ясна
причината поради която е това поведение на подсъдимия и под какво условие. Тук
последва въпрос към свидетеля Д. по време на разпита му каква според него е
причината за агресивното поведение на подсъдимия, и то предположи че е пристъп
на гняв. Това според съда задълбочи неяснотата за целта на подсъдимия обективирана в поведението му. Т.е. причината не е да убеди
по този начин ЧО да извърши определено действие, а защото е бил гневен. Св.Д. също
описва нивото на взаимоотношенията между ЧО Д. и подсъдимия П.,
обстоятелството, че тя се страхува и затова я придружава по препоръка на
полицейски служители. Твърди че никога не е нападал подсъдимия, както и че св. Т.И.
бил на една от срещите в *. Същевременно заявява значителен обем ирелевантни факти и такива извън периода, които като неотносими следва да бъдат изключени от обсъждане.
Показанията
на свидетеля П.Д. анализирани по-горе се ценят от съда напълно като обективни,
логични и пълни. В останалата им част, в която не бяха констатирани
противоречия с тези на св.Д., показанията и на ЧО Р.Д. припокриват тези на свидетеля
Д. и също се кредитират от съда.
От
показанията на св. Е.Д. се установява, че същата е *на ЧО Р.Д.. Сочи, че
присъствала на една от срещите, които касаят обвинението – на 10.11.2019г.
както и на няколко други извън този период. Твърди, че преди срещата била до
входната врата на блока си със св.Й., а ЧО, с баща си и детето – на отсрещната страна. Тогава
дошъл подсъдимият, който първоначално се приближил към Й. и го настъпил, след
което пресякъл улицата отивайки към Д.. Свидетелката установява, че седнали
всички в близко заведение, като подсъдимият и детето на друга маса, а след
обидни изрази от него към всички заявил: „Мен не ме е страх да
вляза в затвора. Аз и след 10 години да изляза, ще видите какво ще ви се
случи!“, като заплахата според свидетелката била отправена към всички
присъстващи. От показанията на свидетелката е видно и че след като подсъдимият
отвел детето в близката градинка и след като ЧО отишла до тях се върнала
разстроена, и видно от споделеното от нея казала, „че той я заплашил, че ще я
изкара проститутка, ще й вземе детето и че ще види какво ще й се случи до края
на годината.“ Т.е. тук видно от показанията на Евг.Д.,
за разлика от показанията на Р.Д. касаещи тази среща, отправената към ЧО заплаха,
която е споделила не е за това, че ще и се случи нещо неприятно, ако не си
промени показанията, а по принцип, като значителна част били насочени към
всички. Т.е. св.Д. съобразно наличния и спомен не обвързва споделената и
заплаха с промяна на показания на ЧО. Пак от показанията на свидетелката се
установява че след като срещата приключила и всички си тръгнали, подсъдимият ги
съпроводил до входа на блока като чула подсъдимият да прошепва на ЧО, че рано или
късно някой ден ще я намери сама, ако не си свали показанията.“ Съдът кредитира
напълно показанията на свидетелката Д. като съответни на тези на ЧО и на св.Д., а в частта досежно отправената
заплаха към цялото семейство – като
по-детайлни и задълбочени.
От показанията на свидетеля Й. се установява, че същият като приятел на
ЧО е бил помолен от нея да я придружи при някои от срещите на подсъдимия и сина
му, както и че е запознат, че по силата на съдебно решение те следва да се
осъществяват в нейно присъствие като *на детето.Сочи, че лично присъствал на
няколко срещи в т.ч. тази на 10.11.2019г. Установява че преди срещата бил до
входната врата със св.Д., а ЧО, с баща си и детето – на отсрещната страна. Тогава
дошъл подсъдимият, който се приближил към Й. и го настъпил, след което пресякъл
улицата отивайки към Д.. Свидетелят Й. установява, че седнали всички в близко
заведение, като подсъдимият и детето на друга маса, а след обидни изрази от
него към всички заявил: че не го е страх
да влезе пак в затвора; ако трябва ще лежи 10 години, но като излезе, пак ще я
намери и ще види какво ще й се случи. Тук съдът не кредитира показанията на
свидетеля Й. като противоречиви с тези на св.Д.. Същата беше категорична и
детайлна като задълбочено и без колебания отговори на допълнително поставените
въпроси, а именно, че заплахата е била към всички, а не към Р.Д.. Обратното –
св.Й. беше колеблив, объркваше многократно дати и фактология. В
показанията си св.Й. твърди още, че присъствал
и на 26.01.2020г. на среща на подсъдимия с детето му която била проведена в *. През това
време подс. П. бил взел детето и срещата протекла
нормално видно от показанията на Й.. След приключването и обаче ЧО, баща и и
детето се отделили към другия изход, а св.Й. се насочил към ескалаторите в
посока подземния паркинг на *. Тогава видно от показанията му П. го настигнал,
ударил го като му казал да не идва на срещите, иначе ще го отвлече и закопае. Съдът
не кредитира показанията на свидетеля в частта в която твърди, че „ще го
отвлече и закопае“ доколкото видно от споделеното на ЧО Р.Д. още същата вечер
съобразно показанията и, ценени от съда:„ казал някакви неща за мен и му е
казал да не идва на срещите.“Т.е. не е споделил на ЧО реплики, че „ще го
отвлече и закопае“, няма данни отново видно от показанията му да е споделял с
други лица, а видно от показанията на св.Л., същият е видял удар в
корема/потвърдено от експертното заключение по назначената СТЕ и ЛицИдентЕ/, но не е бил в близост за да чуе реплики помежду
им.
В
останалите части при които не бяха
констатирани и обсъдени несъответствия съдът прецени да даде доверие на
показанията на св.Й. като обективни и коректни.
От показанията на св.В.Л.
се установява местоработата му като оперативен работник в ОД
на МВР-Плевен, Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“, Група
„Престъпления против личността“, линия на работа „Трафик на хора и издирване“. Сочи,
че познава пострадалата и подсъдимия по повод дело за трафик на хора, по което
работел. Твърди, че ЧО Д. се свързала с него по повод на притеснения от бившия си
съпруг – подсъдимия П., като той и дал съвет да си смени телефонния номер. След
известно време видно от показанията на свидетеля, Д. отново го потърсила по
повод режим на срещи с общото им дете, определен със съдебно решение, като
оплакванията били, че бившият й съпруг я
тормози и я заплашва да оттегли показанията, които е дала по делото за трафик
на хора, по което тя е пострадала. Тогава Л. я посъветвал да се обърне към полицията и да депозира жалба за въпросния
тормоз. Отново от показанията на свидетеля се установява, че заплахите въпреки
депозираната жалба не спирали, като тогава я посъветвал да се обърне към
прокуратурата въпреки което след почти всяка среща му се обаждала и споделяла
притеснения, че е тормозена и заплашвана. Още повече, че когато нейните
притеснения се увеличавали, лично той я посъветвал по възможност срещите да се
провеждат на обществено място, където присъстват хора и винаги в присъствието
на лице неин близък. Свидетелят сочи още, че в преобладаващата част от
случаите на срещите на подсъдимия с детето бил в близост, като наблюдавал
идването на П. и оттеглянето му, доколкото такава била задачата му като
оперативен работник едновременно с още трима полицейски служители. Сочи, че обикновено
пристигал сам като след провеждане на срещата също си тръгвал сам от срещата и без
да има физическа разправа между него и ЧО. Твърди още че обикновено тя била
придружавана от баща си, като в един от случаите била и със св.Г.Й. като имало
физически сблъсък с него след една от срещите в подземния паркинг на *.
Свидетелят сочи че бил в автомобил и на разстояние поради което нямал слухов, а
само визуален контакт, като забелязал подсъдимият да се приближава до св.Й. и да
го удря в стомаха. Твърди, че познава подсъдимия служебно и не би сгрешил да го
разпознае. Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля Л. като обективни,
депозирани под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване,
задълбочени и категорични. Не се споделя от съда възражението на защитата да не
бъдат възприети за достоверни с оглед местоработата му предвид чл.118, ал.2 НПК, точно обратното – обилната съдебна практика е категорична за правото и
задължението на оперативните работници да депозират показания и те да бъдат
оценявани с доверие или не от съда. Следва да се посочи, че показанията се
ценят въпреки незначителното разминаване в облеклото на подсъдимия на
въпросната среща, посочено от свидетеля Л., в сравнение с това обективирано в цененото от съда експертно заключение по
назначената видео-техническа експертиза и го отдава на многобройните служебни
ангажименти на свидетеля и изтеклия период от време. Освен това няма данни св.Л.
да е бил мотивиран да бъде недобросъвестен и необективен при депозиране на
показанията си.
От показанията на св.Т.И. се
установяват приятелските му отношения с подсъдимия, както и че го придружил на
една от срещите в *, доколкото по същото време случайно и той се намирал там и
когато подсъдимият му споделил че ще отива, и И. заявил, че ще е там на среща.
Твърди че бил на голямо разстояние и не чул какъв разговор са водили подсъдимия
и ЧО, но заявява, че П. има бащински чувства и полага грижи за детето си. От показанията на свидетеля
се установява още че е свидетел за втори път като депозирал показания и по
граждански дело. Твърди, че на въпросната среща в *ЧО била с баща си и още едно
лице от мъжки пол което описва визуално като свидетеля Й. и били в близка
сладкарница. В тези части съдът кредитира показанията на
свидетеля като съответни на ценените доказателства и непротиворечащи им, още
повече, че и свидетеля Д. сочи присъствие на св. Т. И. на въпросното място. Пак от показанията
на свидетеля се установява, че пострадалата Д. която визуално познавал
убеждавала подсъдимия да признае вина по дело. Така:“…Ами, явно да се признае за
виновен нещо. Не знам. Това са си техни неща. Аз не можах да чуя хубаво. И той
каза: „Не ме занимавай с такива неща! Не искам. Аз съм дошъл да си видя
детето“. Това беше….“ В последната част съдът не цени показанията на свидетеля
предвид посоченото от него голямо разстояние, от което твърди, че същият не би
могъл да чуе разговори, като съдът счита, че св.И. единствено интерпретира
споделени му от страна на подсъдимия факти, които отделно от това имат ирелевантно досежно предмета на делото значение.
От показанията на свидетеля А. се установяват приятелските му отношения
с подсъдимия, както и че само познава визуално ЧО Д., но не били контактували.
Твърди, че не помни конкретна дата но присъствал на две от срещите на
подсъдимия с детето му в края на 2019 година, като срещата била в парк на „*“, като
св.Д. когото посочва в залата бил там, а св.Й. когото отново посочва бил на
другата среща в *в гр.Плевен. Сочи че не е чувал подсъдимия
да принуждава пострадалата да върши нещо против волята и, нито пък да оттегля
показания по дело.
От
показанията на свидетелката Диана Р. не се установяват релевантни по делото
факти. Същата сочи че познава подсъдимия като опитен заварчик и е в близки
приятелски отношения с него той като през 2010-2011г. работел в дома и. Твърди,
че много пъти присъствала на срещи, без да ги конкретизира времево. Сочи, че ЧО
принуждавала подсъдимия да се признае за виновен по друго дело и била чела
всичките му дела.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелите А. и Р., доколкото от една страна не
споделят относими по предмета на делото факти, а от друга страна не са
забелязани да присъстват на нито една от срещите от другите свидетели по
делото, за разлика от Т.И. който е бил забелязан, като тези свидетели отделно от
това не допринасят за изясняване на обективната истина и като такива показанията
им следва да бъдат изключени от доказателствения материал.
От обясненията на подс. А.П. е видно, че същият отрича да е извършвал каквото
и да било физическо или психическо малтретиране на ЧО Р.Д., като неколкократно посочва че не я е принуждавал към каквито и
да било действия. В тази част обясненията на подсъдимия се подкрепят от
събраните и ценени доказателства, анализирани по-горе. Съдът не кредитира обясненията
в частта в която твърди, че ЧО Д. го принуждавала да се признава за виновен по
друго дело, по което е отново подсъдим, като изолирани и неподкрепени от
никакви други доказателства, от една страна, а от друга –като неотносими. Като неотносими съдът
не цени и обясненията на подсъдимия в частта в която твърди че бил нападнат
вербално и невербално като бил плют от бащата на ЧО, доколкото твърденията са за период месец
март-април.2020г., което е след процесния период и няма отношение по настоящото
дело. Тук подс.
П. се обосновава с изслушания аудиозапис,
информацията от който като неотносима също следва да
бъде изключена от доказателствения материал. Съдът възприема обясненията в некредитираните
части като израз на защитна позиция доколкото обясненията на подсъдим са не
само доказателствено средство, но и средство за защита в процеса. С други думи тук следва да се посочи, че при
преценката на достоверността на обясненията на подсъдим, както е в конкретния
случай, съдът отчита обстоятелството, че същите имат двойствена правна природа
– те са едновременно доказателствено средство и средство за защита и в този
смисъл ги кредитира само в онази част, в която се потвърждават от останалите
доказателства по делото. При съпоставка на обясненията на подсъдимия с всички
събрани по делото доказателствени материали съдът намира, че те са достоверни в
по-голямата им част. Поради това в тази им се приемат с доверие от съда. Обсъждайки
тези обяснения в съвкупността с останалия събран доказателствен материал, те
обосноват извод за невиновност на подсъдимия, която ще бъде отново обсъдена
по-долу в правните изводи на съда.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза е
видно, че ЧО Р.Д. няма установено психично заболяване в тесния смисъл на това
понятие т като е с интелект в рамките на висок вариант на норма. Не се
установяват възприятно-представни разстройства. Не се
констатират клинично значими паметови нарушения при
нея. Твърди се още, че в ситуации на фрустрация осв.Д. не е склонна да проявява агресия с външно
обвинителни нагласи спрямо фрустрирало я лице и да
обвинява другия в конфликтна ситуация. Завишена е тенденцията да показва
непримиримост със себе си като е склонна да се самообвинява и поема отговорност
за възникване на фрустрацията, както и да омаловажава
и да се примирява с възникналата фрустрираща
ситуация. Преоритетно акцентът на вниманието й би бил
насочен към търсенето на мерки за справяне с фрустриращата
ситуация, но по-скоро със заявено намерение отколкото на практика изпълнима
готовност за проява на лична активност за ликвидиране на фрустрацията.
Вероятно е според експерта да потиска враждебността, гнева и агресивни импулси
с ниска асертивност и лоши умения за отстояване на
позициите и интересите си при ощетеност. Личностовите особености на осв. Р.Д.
пак според експерта са изразени в степен на личностова
акцентуация, и не разстройват значително социалната й
адаптация. Към момента на деянията, както и впоследствие (в това число и към
момента на изследването), видно от заключението, Д. няма качествени
разстройства в базисни сфери от психичната дейност, които да нарушават
основните й психични годности, както понастоящем,
така и в минало време. От медицинска гледна точка Р.Д. съобразно експертизата към
момента на деянията, както и понастоящем може правилно да възприема факти от
обективната действителност, да запаметява и да възпроизвежда факти и събития от
значение за разкриване на обективната истина в хода на разследването По време
на инкриминираното деяние, осв. Р.Д. е изпитвала нормалпсихологичен страх в отговор на конкретен стимул,
който е възприет като риск за собственото й здравето и живот, както и за този
на баща й (П.Р.Д.). По време на деянията осв. Р.Д. не
е била с нарушена способност да осъзнава и ръководи постъпките си, и да разбира
свойството и значението на извършваното към нея, както към момента на
извършването на деянията, така и понастоящем. Същевременно осв.
Р.Д. е с налични и адекватни психични възможности за оценка на смисъла на
поведението на агресора и способност за противодействие при упражнено
психическо насилие.
От заключението на вещото лице по
назначената съдебно – техническа експертиза се установява, че при направеното
обследване на 1 /един/ брой/ компакт диск CD-R с фабричен надпис „*“ CD-R,
700МВ/80 min, с ръкописен надпис „*“, че същият
съдържа 5 /пет/ броя видеофайлове, с наименования както следва: „*”, „*“, „*“,
„*“и „*“ (ex. 1-файлово разширение). Файловете са
цифров презапис от оригинални файлове, записани в
система за видеонаблюдение. След стартиране на файловете се установило, че
същите са видеозаписи от две камери наименувани като: камера с наименование „*”
и камера с наименование „*”, съответстващо на мястото, на което са разположени.
Описани са от експертизата техническите параметри на файловете. Посочено е че заснетото
изображение е цветно с резолюция на пиксела и вградена в него информация за
датата и часа /тайм код/, според която, видеозаписите
са заснети на дата 26.01.2020 г. за времето от 13:10 часа до 13:18 часа
(системно време). Направено е описание на файловете както следва:
Файл
с наименование „*”, според наименованието-файлът е създаден на 26.01.2020г. в
13:11 часа, големина на файла 50.2 МБ, продължителност на видеото - 3:09 мин.,
дата на модификация 03.02.2020 г. часа. Видеото е заснето в интервала от време
13:10:56 часа до 13:14:05 часа чрез камера с наименование „*”;
Файл
с наименование „*“ файлът е големина - 9.53 МБ, продължителност на видеото
-2:13 мин., дата на модификация 03.02.2020 г. часа. Видеото е заснето в
интервала от време 13:11:43 часа до 13:13:56 часа
чрез камера с наименование „*”;
Файл
с наименование „*“ файлът е големина - 6.54 МБ, продължителност на видеото -
1:30 мин., дата на модификация 03.02.2020 г. часа. Видеото е заснето в
интервала от време 13:14:05 часа до 13:15:26 часа чрез камера с наименование „*”;
Файл
с наименование „*“ файлът е големина - 5.76 МБ, продължителност на видеото -
1:41 мин., дата на модификация 03.02.2020 г. часа. Видеото е заснето в
интервала от време 13:15:26 часа до 13:17:12 часа чрез камера с наименование „*”;
Файл
с наименование „*“ файлът е големина - 237 КБ, продължителност на видеото –
11сек., дата на модификация 03.02.2020 г. часа. Видеото е заснето в интервала
от време 13:18:13 часа до 13:18:24 часа чрез камера с наименование „*”;
Сочи
се че не са установени следи от манипулация, намеса върху записаната
информация.
Разпечатан
е на хартиен носител снимков материал с кадри от файловете по т.1, от които да
се онагледяват действията на лицата от записите.
Описано
е съдържанието на снимките от файл с наименование „*” от камера с наименование
„*”:
Снимка
1: 13:11:19 часа - вижда се лице от мъжки пол -с едро телосложение облечено с
тъмно яке, излиза от вратата на *, на етаж за паркиране на автомобили „ниво
-1“, след него върви лице от мъжки пол облечено с тениска с къс ръкав.
Снимка
2 и Снимка 3: 13:11:36 часа - заснето е скарване и кратък разговор между
двамата мъже, след който мъжът с тениската замахва два пъти с лявата си ръка и
удря мъжът с якето в областта на корема, който изпуска някаква бележка на
земята;
Снимка
4: 13:11:41 часа - мъжът с якето се отдръпва назад, мъжът с тениската стои
срещу него с ръце на кръста;
Снимка
5: 13:11:42 часа - мъжът с якето се връща да вземе падналата бележка, мъжът с
тениската го последва;
Снимка
6: 13:11:43 часа - мъжът с якето и мъжът с тениската се насочват към изхода
вдясно от камерата;
Снимка 7: 13:11:48 часа -
мъжете излизат, от обхвата на камерата;
От заключението на вещото лице по назначената лицево идентификационна
експертиза се установява, че представените
за изследване 5(пет) броя видеофайла са цифров презапис
от оригиналните файлове, записани в система за видео наблюдение на дата
26.01.2020г., ден неделя, през времевия интервал от 13:10:56ч. до 13:18:24ч. в
търговски комплекс „*. От техническата информация, която се съдържа във
видеофайловете може да се направят изводи, че видеофайловете са заснети с 40
кадъра в секунда и с резолюция 2560 х 1440 пиксела. Не се установили следи от
манипулация/намеса върху записаната информация. На видеозаписите са заснети
следната фактическа обстановка и действия:
От камера обозначена с име „*“, заради обхвата
си, през времевия интервал от 13:10:56часа до 13:14:05часа на дата 26.01.2021г.
(системно време), е заснет конфликт между 2(две) лица от видим мъжки пол; Лицата
влизат в паркинга на „ниво -1 “, през *. Едното лице, което влиза първо е
облечено с тъмна връхна дреха, а другото е облечено с бяла тениска с къс ръкав;
Лицето което е облечено с бяла тениска с къс ръкав нанася два удара с лявата си
ръка в областта на корема на другото лице, което е облечено с връхна дреха. За целта на изследването и онагледяване на
заснетите действия, от видеозаписите са били експортирани отделни кадри, които
са откопирани като снимки във фотоприложението. При
направена оценка на кадрите експортирани от видеозаписите се установява от
експерта, че те са ограничено годни за целите на лицево-идентификационното
изследване, при сравняването им със снимки на лица заснети във сходен ракурс и
пози. При сравнително лицево-идентификационно изследване по външни анатомични
признаци, не може да се даде категорично, а само най- вероятно заключение за
идентичност. В този смисъл експертизата сочи, че при сравнителното изследване
се установява сходство и съвпадение, на достатъчен брой устойчиви индивидуални
идентификационни признаци във външността на фотографираните от видеозаписите и
сравнителните снимки, което дава основание за положителен извод, че на
видеозаписите най-вероятно присъстват (са заснети) лицата установени като А.А.П. с ЕГН: ********** и Г.Е.Й. с ЕГН: *********.
От заключението на вещото
лице по назначената химико-токсикологична експертиза, се установява че след извършване на химико-токсикологични изследвания на предоставените
биологични проби — кръв, урина, косми от коса, взети от лицето А.А.П., ЕГН ********** не се установяват лабораторни данни за
употреба на наркотични вещества в период до 6-8 месеца преди пробовземането. Получените аналитични резултати изключват
зависимост (системна употреба) към наркотично вещество при изследваното лице.
Назначената по делото комплексна
съдебномедицинска експертиза касае здравословното състояние на подсъдимия с
оглед определяне на подходяща мярка за неотклонение по време на разглеждане на
делото, поради което не следва да бъде обсъдена обстойно. Същото се цени от
съда напълно и е съобразено при определяне на съответна мярка за неотлонение, като няма отношение към настоящия момент
относно вината.
Заключенията на вещите лица по изготвените експертизи са
обективни, задълбочени и като неоспорени от страните се кредитират от съда
напълно.
Съдът цени напълно и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в конкретност: протокол за претърсване и изземване с разрешение
на съдия от 18.05.2020г. на л.45-48, ведно с фотоалбум за посетено
местопроизшествие на л.49-54, видно от които не били установени и иззети
относими предмети; характеристична справка на л.191, видно от която срещу
подсъдимия има девет заявителски материала, актуално
свидетелство за съдимост, ведно с бюлетини към него на л.193-197 от досъдебното
производство, както и справка рег. № *. от РП-Плевен на л.176 от делото,
справка от *на л.180; справка от Агенция по заетостта на л.183; справка от НАП
на л.186, касаещи трудова ангажираност на пострадалата; писмени доказателства
по гр.дело №7262/2019 по описа на РС-Плевен приложени на л.189-202, изискани с
определение на съда; протокол по ЧНД 298/2018г. по описа на РС-Плевен на л.285-287
– всичките неоспорени.
По делото е приложено веществено доказателство - CD-R
марка „*“ на
л.187 от досъдебното производство, обективиращ
изслушан аудиофайл, информацията
от който като неотносима, доколкото съдържа данни за
период след прецесния, следва да бъде изключена от
доказателствения материал.
Преценявайки така събрания и коментиран
доказателствен материал, съдът
достигна до извода, че не
са събрани категорични доказателства подсъдимият да е осъществил от обективна и
субективна страна състава на
престъпление по чл.143,
ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 НК, за това че:
през периода 27.04.2019г. –
14.12.2019г. в гр. Плевен, при условията на
продължавано престъпление, направил опит да
принуди другиго – Р.Д. *** да извърши нещо
противно на волята и – да предприеме
действия насочени към промяна на
дадените от нея показания по
досъдебно производство № Д
2516/2017г. по описа на Районна
прокуратура-гр.Плевен и по този начин същия
да избегне наказателна отговорност, като употребил за това сила
и заплашване и макар деянията да са
довършени, не са настъпили предвидените
в закона и искани от дееца обществено
опасни последици, както следва:
- на 27.04.2019г. в гр.
Плевен се е опитал да принуди другиго – Р.Д. *** да извърши нещо противно на
волята и – да предприеме действия насочени към промяна на дадените от нея
показания по досъдебно производство №Д 2516/2017г. по описа на Районна
прокуратура-гр.Плевен и по този начин същия да избегне наказателна отговорност,
като употребил за това сила и заплашване – издърпване на ръката и заплашване,
че ще види какво ще й се случи, като не иска да оттегли показанията си, като
деянието макар да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани
от дееца обществено опасни последици;
- на 27.10.2019г. в гр.
Плевен се опитал да принуди другиго – Р.Д.
*** да извърши нещо противно на волята й – да предприеме действия насочени към
промяна на дадените от нея показания по досъдебно производство № Д 2516/2017г.
по описа на Районна прокуратура-гр.Плевен и по този начин същия да избегне
наказателна отговорност, като употребил за това заплашване – отправяне на
закани за живота и здравето на баща и П.Д. и че ще види какво ще й се случи,
като не иска да оттегли показанията си, като деянието макар да е довършено, не
са настъпили предвидените в закона и искани от дееца обществено опасни
последици
- на 10.11.2019г. в гр.
Плевен се опитал да принуди другиго – Р.Д. *** да извърши нещо противно на волята
й – да предприеме действия насочени към промяна на дадените от нея показания по
досъдебно производство № Д 2516/2017г. по описа на Районна прокуратура
-гр.Плевен и по този начин същия да избегне наказателна отговорност, като употребил за това заплашване – че ще види
какво ще и се случи до края на годината ако не оттегли показанията си и че ще
успее да я намери някой ден сама, като деянието макар да е довършено, не са
настъпили предвидените в закона и искани от дееца обществено опасни последици
- на 14.12.2019г. в гр.
Плевен се опитал да принуди другиго – Р.Д. *** да извърши нещо противно на
волята и – да предприеме действия насочени към промяна на дадените от нея
показания по досъдебно производство № Д 2516/2017г. по описа на Районна прокуратура-гр.Плевен
и по този начин същия да избегне наказателна отговорност, като употребил за това сила и заплашване –
издърпване на ръката и заплашване, че ще види какво ще и се случи до края на
годината ако оттегли показанията си, като деянието макар да е довършено, не са
настъпили предвидените в закона и искани от дееца обществено опасни последици,
престъпление по чл.143, ал.1, във вр.
с чл.26, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, и на
престъпление по чл.143, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК за това, че
на 26.01.2020г. в гр. Плевен се опитал да принуди другиго Г.Й. *** да
извърши нещо противно на волята му – да не придружава Р.Д. при определените му
срещи с **П., провеждани на обществени места, като употребил за това сила и
заплашване – нанасяне на удари с юмрук в областта на стомаха и заплашване с
отправянето на закани за живота и здравето му и живота и здравето на негови
ближни, като деянието макар да е довършено, не са настъпили предвидените в
закона и искани от дееца обществено опасни последици.
Подсъдимият А.А.П. е обвинен от една страна за извършвана продължавана
престъпна дейност чрез четири отделни деяния, осъществени съответно на 27.04.2019г,
на 27.10.2019г., на 10.11.2019г. и на 14.12.2019г., и за престъпление по
чл.143, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, осъществено с
едно деяние на 26.01.2020г., при които чрез заплахи или употреба на сила е
принуждавал бившата си съпруга – ЧО Р.Д., съответно св. Г.Й. за деянието на 26.01.2020г. да извършат нещо,
противно на волята си – Д. да предприеме действия насочени към промяна на
дадените от нея показания по досъдебно производство № Д 2516/2017г. по описа на
Районна прокуратура-гр.Плевен и по този начин подсъдимият да избегне
наказателна отговорност, а Й. да не придружава Р.Д. при определените му срещи с
**П., провеждани на обществени места, като употребил за това сила и заплашване
– нанасяне на удари с юмрук в областта на стомаха и заплашване с отправянето на
закани за живота и здравето му и живота и здравето на негови ближни, като
деянията са останали недовършени по независещи от дееца причини.
Престъплението по чл.143 ал.1 НК представлява особена
форма на престъпно въздействие върху свободното протичане на психичните
процеси, в резултат на които се формира волята на пострадалия. В този смисъл
изпълнителното деяние се изразява в обективиране определени
действия на дееца към пострадалия, спрямо когото той да употреби сила,
заплашване или да злоупотреби с властта си. При преценката им се вземат предвид
обстановката, начина, по който е отправена заплахата или е употребена силата, и
психичното състояние на дееца. На следващо място деянието е довършено, когато
пострадалият в резултат на това поведение на подсъдимия, извърши, пропусне или
претърпи нещо противно на волята му. В
конкретния случай с оглед разпоредбата на чл.18, ал.1 от НК, деянието е
довършено с употребата на сила или заплашване спрямо пострадалия. Освен това,
от субективна страна, следва да е налице съзнание на дееца, че употребява сила,
заплашване или злоупотребява с властта си, както и че тези негови действия
заедно или поотделно мотивират пострадалия да извърши, пропусне или претърпи
нещо противно на волята си. Следва да се
посочи и факта, че поначало принудата не е публичен акт и рядко има странични
наблюдатели, които пряко да свидетелстват за начина по който описаните по-горе
действия от страна на дееца се извършват. Затова основен източник на информация
в повечето от случаите са показанията на пострадалия, които именно поради това
му качество следва да бъдат подложени на внимателна проверка за достоверност.
Тяхната вътрешна логичност и последователност, а също и необвързаност с
користни и други подбуди следва да бъдат проверени за да се установи по
убедителен и безспорен начин дали те не са повлияни при уличаването на
подсъдимия.
С други думи при този вид престъпни посегателства
значима доказателствена стойност имат показанията на самото лице, спрямо което се
твърди че е упражнявана принудата – в случая – ЧО Р.Д., съответно св.Г.Й. да
извърши, да пропусне или претърпи нещо противно на волята му, но те следва да
бъдат внимателно обследвани. Именно лицето, сочено като принуждавано към извършване
на определени действия или пропускане на такива, би могло да заяви най-детайлно
и принципно обективно в какво се изразява самата принуда, по какъв начин е
осъществявана и какво поведение от пострадалото лице е целяно
с нея, но тези твърдения следва да бъдат съпоставени с извлеченото от другите
доказателствени източници и внимателно претеглени. В настоящата ситуация,
въпреки детайлния характер на показанията на ЧО Д., нито те, а още по-малко
тези на св.Й. могат да залегнат в основата на фактическите и правните изводи на
съда.
От доказателствата по делото не е
установено по несъмнен и категоричен начин подс.А.П.
да е извършил такива действия, с които да се е опитал да мотивира противоправно
ЧО Д. и св.Г.Й. в резултат на което всеки един от тях да извърши, да пропусне
или претърпи нещо противно на волята му. По отношение на продължаваната
престъпна дейност единствените доказателства в тази насока са показанията на ЧО
и в различни части показанията на св.П.Д. и св.Е.Д. – нейни родители. При
съпоставяне обаче на показанията на ЧО и тези на нейните родители при
различните деяния, тези на ЧО са противоречиви, като съдът в детайли е
анализирал и съпоставил показанията на свидетелите по-горе. Не се установиха по
безспорен начин репликите на подсъдимия към пострадалата, които се твърди, че
са изречени на конкретните дати като по съображения описани по-горе съдът оцени
с доверие репликите посочени от нейните родители. Тук съществен момент е и че
при нито една от репликите посочени от родителите като изречени от подсъдимия, не
се постави условие, не се назова обвързаност при изричане на заплахата или
физическата агресия с конкретно поведение на подсъдимия. Т.е. с други думи не
се потвърдиха в нито един момент за нито една от датите в продължаваната
престъпна дейност твърденията на ЧО Р.Д., залегнали и в обвинителната теза, че
ако не си промени показанията, ще се случи даден резултат. На следващо място –
никъде в показанията на родителите в репликите които се твърдят за изречени, не
се посочи за кои показания става въпрос и по кое дело са депозирани. Нещо
повече – самата пострадала заяви, че по предполагаемото досъдебно производство,
което се маркира и в ОА, но не и в показанията на свидетелите, е депозирала
показания няколко пъти. Дори в някои от коментираните по – горе случаи се
твърди, че подсъдимият е поискал от пострадалата да „си свали обвиненията“, а
не да промени дадени показания като даже го е формулирал като въпрос: „Ще си
свалиш ли обвиненията?“. На следващо място – при две от срещите описани
по-горе, когато се твърди че е извършена физическа агресия като форма на
принуда, има разминаване в момента на осъществяването и, като св.Д. твърди различна
поредност в действията на подсъдимия в сравнение с ЧО
Д. като по този начин описани от Д., на чиито показания съдът даде вяра, тези
действия не биха могли безусловно да бъдат приети за принуда. Т.е. той е заявил
на бащата –св. Д. първоначално намерение да се бият, неустановено време след
това е отворил вратата на автомобила и е хванал ръката на ЧО, отново след
известно време я е питал дали ще си свали обвиненията. Нещо повече – както беше посочено и по-горе - дори
св.Д. в разпита си не посочи условието описано в ОА и елемент на принудата, а
изтъкна друга причина за агресивното поведение на подсъдимия при част от
срещите със сина му, а именно гняв. Т.е. агресията на подсъдимия според Д. не става
ясно дали е с цел да накара ЧО да промени конкретни депозирани от нея показания
и че ако не го стори, ще и бъде навредено по
определен начин, или е поради гняв.
По отношение на второто обвинение отново
преките доказателства, извлечени посредством разпита на пострадалия – св.Й. са
крайно оскъдни. Същият действително заяви че е бил ударен от подсъдимия в
корема, като това е безспорно, доколкото се установява и от показанията на св.Л.,
който от разстояние е бил свидетел – очевидец на свадата, както и от цененото
заключение на в.л. по назначената лицево идентификационна експертиза. Не се
установи обаче причината за този удар и какво точно свидетелят Й. е следвало да
извърши или пропусне противно на волята си. От показанията на свидетеля, както
беше посочено и по -горе при коментирането им се установява едно, а съвсем
друго се установява от показанията на ЧО Р.Д., на която единствено е споделил Й.
още същата вечер. Затова съдът не оцени с доверие показанията на свидетеля в частта в
която твърди, че подсъдимия му заявил, че „ще го отвлече и закопае“ доколкото
видно от споделеното на ЧО Р.Д. още същата вечер съобразно показанията и,
ценени от съда:„ казал някакви неща за мен и му е казал да не идва на
срещите.“Т.е. не е споделил на ЧО реплики, че „ще го отвлече и закопае“, няма
данни отново видно от показанията му да е споделял с други лица, а видно от
показанията на св.Л., същият е видял единствено удар в корема/потвърдено от
експертното заключение по назначената СТЕ и ЛицИдентЕ/,
но не е бил в близост за да чуе реплики помежду им. Т.е. налице е физическа агресия, но същата не е била обвързана
с отправянето на закани за живота и здравето му и живота и здравето на негови
ближни, доколкото липсват доказателства в тази посока, поради което деянието не
може да се възприеме като принуда, съответно недоказано остава от обективна
страна.
Като прецени обсъдените по-горе доказателства и
констатираните противоречия в преките такива, съдът установи и оскъден брой
относими косвени доказателства – показанията на св.Т.И., писмените
доказателства и експертните заключения. От всички тях обаче не може да се
направи категоричен извод относно основния факт-има ли извършени престъпления
от страна на подсъдимия, описани по начина в ОА. Съдът при постановяване на
своя съдебен акт съобрази и константната практика на ВС Р №34/06.02.1985 год.
по н.д.№6/85 г, II н.о. 507/13 Г. Решение по нак.дело № 2037/13 г., Решение по нак
дело № 236/12г. на ВКС, в която се счита, че косвените доказателства могат
да послужат в наказателния процес като единствена основа за изграждане на
осъдителна присъда, но само в случай, че направеният въз основа на тях извод е
единствено възможният.
С други
думи анализът на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност мотивира съда
да приеме, че не се установи по делото по несъмнен начин, както изисква
разпоредбата на чл.303 НПК да е била упражнена принуда върху пострадалата да
промени конкретни депозирани от нея показания, а върху свидетеля Й. да не
придружава пострадалата при осъществяване на срещите и че ако не го стори ще
претърпи конкретен описан в ОА негативен резултат.
Дори да е
вярно съобщеното от ЧО, че думите които са били изречени са точно както ги
описва тя и ОА, то по никакъв начин не се установи от наличните доказателства
верността твърдението в ОА, че подсъдимият се е опитал да убеди пострадалата да
промени точно депозираните по досъдебно производство № Д 2516/2017г. по описа
на Районна прокуратура-гр.Плевен показания. Нещо повече – самата пострадала,
конституирана като ЧО заяви, че неколкократно е
депозирала показания по визираното ДП, поради което не става ясно кои точно
показания от така депозираните и от коя дата подсъдимият се е опитал да я
принуди да промени според нея. На следващо място имат съществено значение
точните реплики по които следва да има съвпадение между твърдените от нея и
тези които присъстващите нейни роднини на съответната среща са възприели като
изречени от подсъдимия.
При
тези противоречиви показания и липсата
на всякакви други макар и косвени доказателства, които да потвърждават някои от
изнесените твърдения от ЧО, съответно от св. Й. досежно деянието от 26.01.2020г., тези обвинения се явяват
недоказани. Не може да се възприеме за достоверно само твърдението на
пострадалата, съответно пострадалия Й. и само въз основа на него и техните
интерпретации на отношенията между бившите съпрузи, пък макар и да се приемат
като обтегнати, да се постанови осъдителна присъда за всяко от тези престъпления.
Защото и ЧО Д., и св. Й. относно деянието от
26.01.2020г. са лица, заинтересовани от изхода на делото. А че
отношенията са били обтегнати и враждебни не се спори, дори се сочи в обясненията
на подсъдимия, и затова съдът кредитира като годно доказателствено средство
обясненията на подсъдимия в частта им, в която е заявил това обстоятелство. В
тази им част обясненията му не са опровергани от събраните по делото
доказателства и затова представляват годно доказателствено средство за тези
факти.
В обвинението на А.П. за всяка една дата прокуратурата
детайлно посочва по какъв начин подсъдимият е заплашвал ЧО Р.Д. или съответно св.Г.Й.
и какво е целял с отправените заплахи, както и какво е целял със сочена
физическа агресия. В хода на съдебното следствие тази теза на прокуратурата не
бе защитена посредством различни от тези на ЧО и св.Й. показания и
неразколебаващи ги. Т.е дори липсват производни източници на такава информация,
които да допринесат с детайлност и категоричност за наличието на конкретните
заплашителни изрази, съответно физическа агресия, и желанието на П. чрез тях ЧО,
съответно св.Й. да осъществят исканото от подсъдимия, но нежелано от самия
него. Твърде общи са изявленията на всеки от свидетелите, като при разпита на св.Й.
неколкократно имаше объркване на коя от срещите, на
които е присъствал какви изрази според него са били употребени. Родителите на
пострадалата от своя страна коментират не само възприети от тях притеснения на Р.Д.
за оказван и натиск от подсъдимия, но и притесненията на ЧО, които им е
споделила, и които не са подплатени с обстоятелства от обективната
действителност посредством доказателства. Поради това не може да се възприеме, че
подс. А.П. е употребявал сила и заплашване спрямо двамата
пострадали по начина и в обема, описан в обвинителния акт. И затова изрази като
безспорно установените в показанията на свидетелите биха могли да се възприемат
като склоняване към процесуално укоримо поведение, но
не и като заплаха.
И поради описаното следва да се посочи за
пълнотата, че коментираните по-горе показания на ЧО Д. и св.Й. в
некредитираните части създават само предположение, че подсъдимият би могъл да
бъде извършител на деянията, но не формират несъмнен извод в тази насока. Както
съдът вече отбеляза по-горе, счита показанията на тези свидетели в тези части за
необективни, разколебани и опровергани от останалите доказателства по делото, поради
което не ги кредитира.
Поради гореизложените съображения съдът
приема, че доказателствата по делото са недостатъчни за обосноваване на
осъдителна присъда спрямо подсъдимия А.А.П., тъй като
разпоредбата на чл. 303, НПК вменява задължение на съда да признае подсъдимия за виновен само
когато обвинението е доказано по несъмнен начин - както от обективна, така и от
субективна страна, като всяка присъда, както осъдителната, така и
оправдателната, не може да почива на предположения. Забраната да се борави с
предположения, се разпростира както досежно фактите, предмет на доказване по
делото, така и досежно виновността на подсъдимия.
Доколкото в хода на съдебното следствие не
се събраха безспорни доказателства,че подсъдимият е осъществил обективния, а следуемо от това и субективен състав на престъпленията
визирани в ОА, съдът го призна за невинен и го оправда по повдигнатите му
обвинения.
При този изход на делото на основание чл. 190 ал.1 от НПК направените по делото разноски в общ размер на 1572,91 лева съдът постанови
да останат за сметка на държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: