О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…. 17.04.2019
г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА XIII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Женя
Иванова
гр. д. № 4347 по описа за
Съдът, след като
констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и
след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл.131 ГПК, на
основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:
В срока за
отговор особеният представител на ответницата В.Й.Р. - адв. В.К. е направила
отвод за арбитражно споразумение между страните, позовавайки се на Общите
условия на ищеца, с искане делото да бъде прекратено. Съдът счита направеното
възражение за липса на подведомственост за неоснователно, тъй като чл. 19, ал.1 ГПК съдържа забрана за уговорка за арбитраж при спор, по който една от страните
е потребител по смисъла на параграф 13 от ДР на ЗЗП, каквито несъмнено са
ответниците по настоящото дело.
Делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и
съобщен на страните проекта за доклад по същото.
Следва да бъдат
приети като допустими, относими и необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата молба.
Следва страните
да бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.
Предвид
гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ възражението на адв. К. за липса на
подведомственост, като неоснователно.
Определението в
тази част, на основание чл. 15, ал.2 ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС
- Стара Загора в едноседмичен срок от връчването му на страните
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 16.05.2019
год., от 14,15 часа, за която дата да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за
ДОКЛАД, както следва:
„Предявен е иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.9, ал.1 ЗПК.
Ищецът „Профи
Кредит България” ЕООД твърди, че се е снабдил срещу ответниците
С.З.С. и В.Й.Р. със заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1701/2018 г. по описа на
РС – Стара Загора за сумата в размер на 2707,18 лв. - неизплатена главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 21.07.2016г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 05.04.2018г. до изплащането й, като в изпълнение на
указания на заповедния съд предявявал настоящия иск за установяване на
вземането му.
Твърди
следните обстоятелства, от които произтича вземането му:
На 20.07.2016
г. ищецът „Профи Кредит България” ЕООД сключил с ответниците С.З.С. и В.Й.Р., договор
за потребителски кредит № **********, като длъжници.
Договор
№ ********** бил сключен при следните параметри:
- Сума на кредита: 1400 лв.;
- Срок на кредита: 30 месеца;
- Размер на вноската: 75,46 лв.;
- Годишен процент на разходите (ГПР):
49.89 %;
- Годишен лихвен процент: 41.17%;
- Лихвен процент на ден: 0.11%;
- Общо задължение по кредита; 2263,80 лв.
Параметрите
по избрания и закупен Пакет от допълнителни услуги били, както следва:
- Възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 1149.30 лв.;
- Размер на вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги: 38.31 лв.
По молба
на клиента от 13.07.2016 г. било извършено рефинансиране съгласно точка V от договор
№ ********** за сумата от 1 100,00 лв. към Би енд Джи кредит ООД.
„ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като
на 21.07.2016 г. превело парична сума в размер на 300,00 лв. по посочена от
длъжника С.З.С. банкова сметка (***: 21.07.2016 г.).
Длъжниците
С.З.С. и В.Й.Р. поели задължение по договор за потребителски кредит №
**********, като го сключили за срок от 30 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 113,77 лв. и падежна дата всяко 25 -то число на
месеца.
Предвид
факта, че длъжниците не изпълнявали точно поетите с договора задължения и
направили шест погасителни вноски, и едно частично плащане в размер на 23,30 лв.,
след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т.12.3
от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „… в случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска
с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на
ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост без да е необходимо КР да
изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други, на 06.12.2016 г.
договорът бил прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД и
била обявена неговата предсрочна изискуемост. На 07.12.2016 г. на ответниците били
изпратени уведомителни писма от страна на дружеството, с което били уведомени,
че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Към
настоящия момент размерът на погасеното задължение по договор за потребителски
кредит № ********** бил в общ размер на 717 лв.
Неизплатената
част от номинала по договора била в размер на 2707,18 лв. /две хиляди
седемстотин и седем лева и 0.18/.
Искането на
ищеца до съда е да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД
срещу длъжниците С.З.С. и В.Й.Р. в размер на 2707,18 лв. /две хиляди
седемстотин и седем лева и 18 стотинки/, представляващо неизплатено задължение
по договор за потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението. Претендира разноски.
В законоустановения срок
по чл.131 ГПК особеният представител на ответника
С.З.С. - адв. М.М. е подала писмен отговор на исковата молба, с който взема
становище, че предявеният от ищеца иск е допустим, но неоснователен и недоказан,
поради следните съображения:
От
представените доказателства по ч.гр.д. № 1701/2018г. по описа на Районен съд
Стара Загора и по гр.д. № 4347/2018 г. по описа на Районен съд Стара Загора се
установявало, че ответникът С.С. не е бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост
на задължението преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Съгласно т.18 от
Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което
важало и за небанкови финансови институции, които предоставят по занятие
кредити, предсрочната изискуемост представлявала изменение на договора, което
за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпвала с волеизявление само
на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполагало изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък oт кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост имала действие от момента на получаване от длъжника
/кредитополучателя/на волеизявлението на кредитора, ако към този момент не били
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следвало да се има
предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК/, а не само по
чл.417 ГПК/ следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в
съда, а това подлежало на доказване в хода на исковото производство, образувано
по реда на чл.422 ГПК. Началният момент на изискуемостта на вземане по договор
за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна
изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпвал автоматично, а било
необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита /в т. см. Решение № 123/09.11.2015 по т.дело № 2561/2014 на ВКС, II
т.о./.
От
доказателствата по делото не можело да се заключи, че изявлението на ищеца за
настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до С.С. преди подаване на
заявлението. Представено било по делото уведомително писмо, с дата от
07.12.2016 г.от „Профи Кредит България” ЕООД, но липсвали доказателства, същото
да е било изпратено до С.С., така и същото да е получено от него.
Уведомяването
на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с
връчване на препис от исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК или по друг начин след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение имало за последица
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в
договора за кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не можело да
бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за
спорното право съгласно чл.235, ал.3 ГПК, нито да обуслови основателност на
установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК, нито можело да промени с обратна сила
момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлявало ново
основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение. По този въпрос била налице константна съдебна практика,
обективирана в Решение № 114/07.09.2016 г. по т.дело № 362/2015 г. на ВКС,П т.о.,
Решение № 77/10.05.2016 г. по т.дело № 3247/2014 на ВКС, ТК, II т.о. и др.
Ето
защо счита, че се липсвали доказателства за настъпила предсрочна изискуемост в
който и да е момент преди постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК в съда.
Моли
предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
В законоустановения срок
по чл.131 ГПК особеният представител на ответницата
В.Й.Р. - адв. В.К. е подала писмен отговор на исковата молба, с който прави
възражение за наличие на уговорена между страните арбитражна клауза. Твърди, че
в т.14 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит страните били постигнали съгласие всички спорове,
произтичащи от или във връзка с ДПК, включително споровете, породени или
отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение или
прекратяване, да бъдат отнасяни за разрешаване до някой от изчерпателно
изброените в договора арбитражни съдилища в Р. България.
С
настоящия отговор прави отвод за наличността на договор за отнасяне на спора
пред арбитражен съд. Счита, че постигнатата от страните арбитражна клауза
възпрепятства надлежното упражняване на правото на иск пред настоящия съд и
моли делото да бъде прекратено и да бъде отнесено пред арбитражен съд.,
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК разпределя
доказателствената тежест, както следва:
Ищецът
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, от
които произтичат вземанията му по издадената заповед по чл.410 ГПК. В случая
това означава по иска по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.9, ал.1 ЗПК, че
следва да установи наличието на валидно правоотношение, породено от сключен с
ответника по договор за кредит,
съдържанието на това правоотношение, предаването на заемната сума и падежа на
задължението (респ. настъпването на предсрочна изискуемост).
Ответникът
следва да докаже своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи и
правоунищожаващи/ срещу съществуването на
вземанията, респ. изискуемостта им.“
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба заверени преписи от: пълномощно
от 18.05.2018 г., Договор за потребителски кредит № ********** от 20.07.2016 г.;
Общи условия на „Профи Кредит България” ЕООД към Договор за потребителски
кредит № ********** от 20.07.2016 г.; Искане за отпускане на потребителски
кредит Профи Кредит Стандарт от 13.07.2016 г.; молба от С.З.С. от 13.07.2016
г.; Погасителен план към Договор за потребителски кредит № ********** от
20.07.2016 г.; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити от 20.07.2016 г.; допълнително преддоговорна
информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, декларация във връзка с
обработката на личните данни на КЛ/СД; извлечение от по сметка от 22.08.2018 г.
към Договор за потребителски кредит № **********; уведомително писмо от
07.12.2016 г. до В.Й. и уведомително писмо от 07.12.2016 г. до С.З.;
удостоверение от Агенция по вписванията за актуално състояние на ищцовото
дружество от 11.06.2018 г.
НАПЪТВА страните към медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА
им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна
такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на
съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за
присъдените с нея суми.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИЩЕЦА преписи от отговорите на
особените представители на ответниците, ведно с приложенията, като му се
укаже, че може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с тях
в първото по делото съдебно заседание.
На основание
чл.146, във връзка с чл.140, ал. 3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване
на делото, ведно с проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най – късно в първото по
делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: