Р Е Ш
Е Н И Е
№ от 24.04.2024
град С.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-9 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ АНАСТАСОВА
при участието на
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова
гражданско дело № 2904 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от ищеца В. П.П. срещу ответника „И.“ ЕООД осъдителен
иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 30000 лева
– обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от счупване на костта на десния крак на ищеца, в резултат от падналите парчета от декоративна стена,
представляваща предполагаемите стени на крепостта Сердика, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2018г.
/датата на деликта/ до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът В. П.П. твърди, че на 03.02.2018 г. е
обядвал в ресторант „Сердика“ с адрес: гр. С.,***, когато при излизане от него
около 13.30 ч. върху него са паднали парчета от декоративна стена,
представляваща предполагаемите стени на крепостта Сердика. Поддържа, че тези
елементи са монтирани от служители на ответника. От инцидента получил счупване
костта на десния крак, претърпял операция и възстановяването му продължава и до
днес. Търпи болки и страдания. Поради изложеното претендира от ответника
обезщетение за понесени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно
със законна лихва от 03.02.2018 г. до
окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът поддържа липсата на
пасивна процесуална легитимация, тъй като дружеството е наемател на първия етаж
на в сграда на СЮБ на ул. *********и стопанисва ресторанта точно на този адрес,
а не е наемател на ресторант „Сердика“, посочен на адреса на ул.“*********в ИМ.
Оспорва да е изграждал бутафорната стена
и релевира, че в ИМ липсват доказателства кой по
какъв проект е изградил процесната стена. Моли производството по делото да бъде
прекратено и претендира за разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 9 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Настоящият състав намира предявения иск за допустим,
поради следните съображения: видно от изявленията на ищеца в ИМ /л. 2, стр. 2/,
същият твърди, че ответникът е собственик на ресторант
„Сердика“ с адрес: гр. С.,***, където се е случил процесният инцидент и именно служителите на ответното дружество са наредили
изграждането на бутафорната крепостна стена. Ето защо ищецът счита, че
ответникът носи отговорност за претендираните вреди, поради неизпълнение на
задължението си за полагане на дължимата грижа за предотвратяването на
увреждането на здравето на посетителите на ресторанта.
Настоящият съдебен състав счита, че в искова молба ищецът
е изложил твърдения, съобразно които предявеният иск следва да се квалифицира
по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, тъй като се твърди, че „И.“ ЕООД носи отговорност за
претендираните вреди, поради неизпълнение на задължението да полага дължимата
грижа за предотвратяването на увреждането на здравето на посетителите на
ресторанта. За да се квалифицира иска по чл.50 ЗЗД, следва да се твърди, че
вредите са резултат от свойствата и характеристиките на вещите. Така в т. 3 от
Постановление № 4 от 30.10.1975 г. по гр. д. № 5/1975 г., Пленум на ВС, е
указано, че отговорността на собственика на дадена вещ за произлезлите от нея
вреди, а също и отговорността на лицето, под чийто надзор тя се намира, е
основана главно на обстоятелството, че техниката на производството изпреварва в
някои случаи техниката на безопасност на производството и е налице, когато при
ползване на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила. Когато при ползване на вещта е допуснато такова нарушение,
отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В случая ищецът твърди, че
е налице извършено противоправно поведение /т. е., че е налице нарушение/,
изразяващо се в неизпълнение на задължението да полага дължимата грижа за
безпрепятственото посещение на процесния ресторант и доколкото се касае за
юридическо лице, то отговорността му може да бъде ангажирана при условията на
чл.49, вр. чл.45 ЗЗД.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго,
която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по
чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по
възлагане на работа от страна на ответника, изразяваща се в полагане на
дължимата грижа за предотвратяването на увреждането на здравето на посетителите
на ресторанта; осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл.
45 ЗЗД, който включва елементите: поведение,
противоправност
на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение
на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава – вината,
разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му
поведение и неговите обществено укорими последици, се
презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава следва да
се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният
елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за
оборване на законовата презумпция от страна на ответника. Необходимо е вредите
да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената
работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез
действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с нея (така – ППВС № 9/1966 г.).
В настоящия случай ответникът по иска оспорва
обстоятелството, че е носител на правното задължение за полагане на дължимата
грижа за предотвратяването на увреждането на здравето на посетителите на
ресторанта.
Когато се твърди, че вредите са причинени от
бездействие, за да е противоправно бездействието, то на претендирания делинквент трябва да е предписано нормативно задължение за
действие. В тази връзка първият спорен момент по делото е дали ответникът е
собственик на процесния ресторант като в този смисъл следва да се посочи
следното: от приетата по делото СТЕ /л. 235-л. 237/, кредитирана от съда като
обективно и професионално изготвена се установява следното: процесният ресторант „Сердика“ е с вход от ул. „Георг
Вашингтон“; същият е едноетажен и представлява пристройка към южната, калканна фасада на партерния етаж на сградата на Съюза на
юристите в България; ресторантът се състои от една зала за консумация и
санитарен възел; от ресторанта посредством врата в калканната
стена на сградата на СЮБ се осъществява достъп до предверие
и вътрешно стълбище към втория етаж от сградата, на който е разположена кухнята
към ресторанта; пред входа на ресторанта е изградена правоъгълна козирка над
входната врата, по периферията на която е изграден декоративен зид от бет. тела с височина от 1.00 м., имитираща стара, крепостна
стена; размерите на козирката са 0.80/3.05м., а дебелината на декоративния зид
е видимо от около 12 см; над последния ред от изпълнената зидария са монтирани
отделни бетонни тухли, имитиращи бойници на стената; върху зидарията е положена
външна, драскана мазилка с изпълнени декоративни фуги; вещото лице е обосновало
извода, че изградената декоративна стена над козирката на входа на ресторанта
не само, че е възможно да бъде изградена по начин, по който да не падне, но и
че такова изграждане е наложително, доколкото под нея се извършва преминаването
на посетителите на ресторанта; експертът счита, че изпълнението на процесния
декоративен зид е следвало да се извърши съгласно строителните правила и норми
за същия, а именно с използване на вароциментен
разтвор между отделните редове и блокчета от зидарията, който да е в достатъчно
количество, както и над зидарията да бъде изпълнен ст. бет.
пояс, засадната стена на
ресторанта; на втория етаж от сграда та СЮБ е разположен друг ресторант, който е свързан с кухня и към
който е изграден и санитарен възел; този ресторант заема югоизточната част от
етажа
От представения по делото нотариален акт за
собственост от 07.04.2000г. /л. 91 и сл./ се установява, че собственик на
дворното място с площ от 385.70 кв. м., заедно с построената в него шестетажна администривна сграда е „Съюз на юристите в България“ - Сдружение с идеална цел.
По делото е представено писмо от Столична община /л.
92/, от което се установява, че в информационния масив на регистрираните обекти
на гр. С.,*** е вписано ответното дружество;, а самата административна сграда –
Дом на правниците, в която се помещава процесният ресторант е декларирана с
писмо с № 1787/21.05.1976г. № 156 и обявена с ДВ, бр. 40/1978г. № 12 като
архитектурно-строителна и художествена недвижима културна ценност с категория
„национално значение“; съгласно чл. 83, ал. 1 от Закона за културното
наследство „инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за
опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по
реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84,
ал. 1 и 2 от Закона за културното наследство.
По делото е постъпило писмо от НАП /л. 149/, от което
се установява, че след направена справка в информационната система на НАП е
установено, че ответното дружество няма регистриран търговски обект тип
ресторант, намиращ се на ул. „*********
В ОИМ /л. 35/ ответникът заявява, че има сключен
договор за наем със Съюза на юристите в България и стопанисва ресторанта,
находящ се на първия етаж в сградата на СЮБ на ул. *********като ответникът не
е наемател на цитирания в исковата молба ресторнат
„Сердика“ на ул. „*********
От представеното по делото писмо от Столична община
/л. 181/ се установява, че към 16.12.2020г. няма открити партиди за притежание
на недвижими имоти за адрес: гр. С.,***, а за адрес: гр. С.,*** има открита
партида за търговски обект с площ от 2417 кв. м. от Съюза на юристите в
България
По делото е представен договор за наем от 18.02.2009г.
/л. 202-л.204/, от който се установява, че на посочената дата „Съюзът а
юристите в България“, в качеството си на наемодател и ответното дружество, в
качеството си на наемател са сключили договор за наем, по силата на който наемодателят
е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване под наем следните
помещения: първи надпартерен етаж, находящ се в
сградата на гр. С.,*** със застроена площ от 351 кв. м., състоящ се от
ресторант с входно антре, кухня, санитарни и сервизни помещения и офис на
стълбищната площадка; прилежащи към ресторанта избени и складови помещения,
намиращи се в мазето под партера и магазинни помещения, намиращи се на
партерния етаж със застроена площ от 351 кв. м. В чл. 5.14 от договора е
посочено, че наемателят няма право да извършва трайни подобрения ли
реконструкции в имота без изрично писмено съгласие на наемодателя.
По отношение на представените по делото проект,
заявление, разрешение за строеж, комплектовачен план,
скица /л. 261-л. 265/ съдът намира, че същите са неотносими
към процесния спор.
От всички гореизложени подробно анализирани
доказателства се установи категорично, че ответникът не е собственик на ресторант „Сердика“
с адрес: гр. С.,***, каквито са твърденията на ищеца в ИМ /л. 2, стр. 2,
параграф 1/. Същевременно от представените по делото писмени доказателства: писмо от Столична община /л. 181/, писмо от НАП /л.
149/ се установи, че няма открити партиди за притежание на недвижими имоти за
адрес: гр. С.,***, а за адрес: гр. С.,*** има открита партида за търговски
обект с площ от 2417 кв. м. от Съюза на юристите в България. В тази връзка от
представения по делото договор за наем от 18.02.2009г. /л. 202-л.204/
действително се установи, че ответникът е сключил договор за наем със СЮБ с
предмет първи надпартерен етаж, находящ се в
сградата, разположена в гр. С.,***, със застроена площ от 351 кв. м., състоящ
се от ресторант с входно антре, кухня, санитарни и сервизни помещения и офис на
стълбищната площадка; прилежащи към ресторанта избени и складови помещения,
намиращи се в мазето под партера и магазинни помещения, намиращи се на
партерния етаж със застроена площ от 351 кв. м. Същевременно обаче не се
установи по категоричен начин, че посоченият договор за наем касае процесния
ресторант, доколкото и от приетата по делото СТЕ се установи, че в сградата,
разположена в гр. С.,*** има два ресторанта. Дори и да се приеме, че ответникът
е наемател по отношение на процесния ресторант, то в чл. 5.14 от договора за
наем е посочено, че наемателят няма право да извършва трайни подобрения ли
реконструкции в имота без изрично писмено съгласие на наемодателя. В тази
връзка ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства по делото, че
ответникът в качеството си на наемател, а не собственикът има задължението да
полага дължимата грижа за предотвратяване на увреждането на здравето на
посетителите на ресторанта.
С оглед отсъствието на една от императивно
необходимите предпоставки за уважаване на иска, е безпредметно обсъждането на
останалите предпоставки от фактическия състав на предявения иск. Ето защо искът
се явява неоснователен и недоказан.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за
ответника като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди сумата от 1600.00
лева, съобразно представения по делото списък по чл. 80 ГПК /л. 239/.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П.П., с ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** против „И.“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: *** осъдителен иск с правно основание
чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сума в размер
на 30000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от счупване на костта на десния крак на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 03.02.2018г.
/датата на деликта/ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В.П.П., с ЕГН **********, със съдебен адрес:
*** да заплати в полза на „И.“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1600.00
лева – разноски за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: