№ 1182
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110216686 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Подадена е жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 20-4332-
024512/30.11.2022 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
с което на И. Л. И., с ЕГН **********, е наложено административно наказание за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП -
„глоба”, в размер на 50 лева и административно наказание за нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 100 лева.
В жалбата се съдържат доводи, че нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП не е
извършено, като автомобилът не е преминал на забранителен сигнал на светофарната
уредба.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Дава обяснения, в които
заявява, че е преминал на жълт светлинен сигнал на светофарната уредба, признава да
е управлявал МПС без поставен предпазен колан.Моли да бъде отменено НП частично.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание, за което е редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства намира за установено следното:
На 03.11.2022 г. около 21:39 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил
1
АУДИ А3 с рег. №****, регистриран на Я. Л. И. с ЕГН:********** в гр. София по
бул.Панчо Владигеров от бул.Царица Йоанна към ул.Проф. Д-р.Александър Станишев
по време на управление на автомобила същият не бил с поставен обезопасителен
колан. На кръстовището с бул.Панчо Владигеров и ул.Проф.Д-р.Александър Станишев
при маневра ляв завой жалбоподателят преминал на жълт сигнал на разположената
светофарна уредба. Същият бил спрян за проверка от свидетелите С. и Александрив -
служители на ОПП СДВР, които констатирали, че водачът е без обезопасителен колан,
който не бил поставен както по време на движението, така било установено, че не е бил
поставен и непосредствено след спирането му и приближаване на контролните органи
до автомобила. Двамата служители на ОПП СДВР нямали видимост към светофара,
който регулирал навлизането в кръстовището откъм посоката на движение на
жалбоподателя и реално не възприели на какъв сигнал същият е навлязъл в
кръстовището, но счели, че е на червен забранителен сигнал.
На водача бил съставен АУАН за констатираните нарушения от свидетеля С.,
като било вписано, че жалбоподателят има възражения, но такива не постъпили в
законоустановения срок.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП)
№ 20-4332-024512/30.11.2022 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на И. Л. И., с ЕГН **********, е наложено административно
наказание за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.
1 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 50 лева и административно наказание за нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 100
лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните свидетели С. и А. в съдебното заседание, обясненията на жалбоподателя,
както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда
на чл. 283 НПК.
Показанията на свидетеля А. не допринасят съществено за изясняване на
фактическата обстановка по делото, доколкото същият, макар да е присъствал на
проверката, не възстанови спомен за същата и за констатациите по време на нейното
извършване. Същият възпроизведе факти, отнасящи се до друга проверка, като макар и
след предявяване на АУАН, спомените му не бяха възстановени въобще, което прави
показанията му неотносими към предмета на делото и спорните факти.
Показанията на свидетеля С. съдът кредитира в частите им, в които се
възпроизвеждат лично възприети от свидетеля факти, като в частите, в които същият
изказва предположения съдът не ги цени, доколкото същите не могат да послужат за
основа за изграждане на фактическите изводи на решаващия спора орган. В случая от
показанията на С. се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал
2
без поставен предпазен колан, доколкото свидетелят лично го е възприел при
извършване на маневрата, като дори възстанови спомен, че водачът се е опитал да си
постави колана, когато е забелязал полицейските служители. Показанията му в тази
част са лични възприятия и съдът ги кредитира, а отделно от това се подкрепят и от
обясненията на самия жалбоподател, който признава да е бил без предпазен колан. Ето
защо това нарушение съдът намира за безспорно доказано и установено.
В частта досежно обстоятелството дали жалбоподателят е преминал на
забранителен сигнал на светофарната уредба, съдът намира показанията на свидетеля
Стойнев за колебливи, неубедителни и почиващи на предположения и догадки. Това е
така, доколкото самият свидетел признава да не е възприел подадения от светофарната
уредба, регулираща навлизането на жалбоподателя в кръстовището, сигнал, като
изводите му се базират на предположение как би следвало да е регулирана
светофарната уредба, което прави показанията му негодни да установят реално
извършването на това вменено нарушение. В крайна сметка при извършване на ляв
завой не става ясно дали при възприемането на сигнала от друга светофарна уредба
жалбоподателят вече е бил навлязъл в кръстовището и е довършил маневрата, когато
на водачите от другия път е подаден зелен сигнал, което внася сериозно съмнение в
доказаността на нарушението. Самият свидетел затвърждава убеждението на съда за
липсата на конкретика в показанията му като използва изрази като „смятам“, които
навеждат на извод за съмнения дори у самия свидетел за начина на регулиране на
светофарната уредба на кръстовището. При все, че никой от двамата служители на
ОПП СДВР не е възприел жалбоподателят да минава на червено лично и
непосредствено, нарушението не се доказва, още повече, че в своите показания
жалбоподателят отрича това обстоятелство и не са налице показания или други
доказателства и доказателствени средства, които да оборят заявеното от него. Самият
свидетел С. заявява, че не е видял светофара на жалбоподателя и не е установил
изрично, че е светел червен сигнал, когато е преминал.
Обясненията на жалбоподателят съдът кредитира, доколкото макар и средство за
защита, същите се явяват и доказателствено средство и в случая съдът намира, че в
заявеното пред съда жалбоподателят възпроизвежда реално реализирали се факти.
Същият признава да е бил без предпазен колан, който да е бил поставен надлежно,
което доказва и извършването на това вменено нарушение. В останалата част съдът
кредитира обясненията, доколкото не се намериха доказателства, които да ги оборват,
а именно, съдът приема, че жалбоподателят не е доказано да е преминал на червен
забранителен сигнал на светофарната уредба. Както бе посочено по-горе, показанията
на Стойнев не могат да установят това обстоятелство по стандартите за доказване,
приложими в случая.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
3
страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира,
че не допуснато съществено нарушение на материалния закон или процесуално
нарушение при издаване на НП, което да е основание за неговата отмяна в частта,
досежно нарушението по чл. чл.137А ал. 1 от ЗДвП
АУАН и НП са издадени от компетентен орган.
Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, „Водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани.”.Управляваното от жалбоподателя МПС попада именно в категория М1 с
оглед предвиденото в разпоредбата на чл. Чл. 149 ЗДвП. В случаите, в които се
допуска нарушение на посочената разпоредба, ЗДвП в чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 е
предвидил точно определено наказание за виновните лица – „глоба” в размер на 50
лева.
Съдът намира, че свидетелят С. категорично заяви обстоятелството, че
жалбоподателят е бил без обезопасителен колан, което е достатъчно доказателство за
извършеното нарушение, а самият жалбоподател признава извършването на
нарушението. Ето защо, за съда то е доказано от обективна страна, а наложеното за
него наказание е законосъобразно, защото е с размер точно фиксиран от законодателя
и съдът няма право да ревизира същото.
АУАН и НП отговарят на всички реквизити, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Формата за издаване на НП е писмена и тя е спазена. Съдът не констатира и липса на
описани данни за самото нарушение в обстоятелствената част на АУАН и НП.
Напротив, всички елементи от обективната съставомерност на вмененото нарушение
са намерили своето отражение в АУАН и НП, включително датата и мястото на
нарушението, кое е привлеченото към административнонаказателна отговорност лице,
за какво нарушение, описано фактически.
Няма данни АУАН да е издаден в отсъствие на нарушителя. Напротив, от
свидетелските показания, а и от самия АУАН се установява, че АУАН е издаден
непосредствено след констатиране на нарушението и в присъствието на нарушителя,
който го е подписал. В тази част НП следва да бъде потвърдено.
Досежно нарушението на чл.6 т.1 от ЗДвП, както бе посочено, се установи, че
нито един от служителите на ОПП СДВР не е пряко и лично установил
жалбоподателят да е извършил маневрата ляв завой на кръстовището при червен
4
забранителен сигнал на светофарната уредба, което прави нарушението недоказано,
което влече отмяна на НП в тази му част.
Разноски не са поискани от страните и такива съдът не следва да присъжда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 20-4332-024512/30.11.2022 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на И. Л. И., с
ЕГН **********, е наложено административно наказание за нарушение на чл. 137а, ал.
1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 50 лева
и административно наказание за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл. чл.
183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 100 лева в частта, в която на
жалбоподателя за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл. чл. 183, ал. 5, т. 1
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 100 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 20-4332-
010340/22.06.2020 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с
което на И. Л. И., с ЕГН **********, е наложено административно наказание за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП -
„глоба”, в размер на 50 лева и административно наказание за нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП, на основание чл. чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП - „глоба”, в размер на 100 лева в
частта, в която на жалбоподателя за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 50 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5