№ 366
гр. К., 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510100298 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „*******“ АД, ЕИК
*******, представлявано от пълномощника АД „Д., М., Р-С“, БУЛСТАТ
*******, действащо чрез законния си представител адв. В.К. Д., от САК, със
съдебен адрес: гр. С., бул. „**********; тел. 0******, против Г.И.В., ЕГН
**********, с адрес: село Ю., община М., област С.З.. Процесуалният
представител на ищцовото дружество твърди, че „*******“ АД, заявител по
ч.г.д. № ***/2021 г. по описа на РС К. и лицето Г.И.В., ЕГН **********, бил
сключен Договор за кредитна карта на физически лица № *********-2018 от
23.05.2018 г., по силата на който Банката предоставила, а Г.В. усвоил сума в
размер на 500 (петстотин) лева. Сочи, че длъжникът преустановил
погасяването на задълженията си по Договора през месец март 2019 г., видно
от представеното извлечение от счетоводните книги от 29.01.2021 г. С оглед
на това Банката упражнила правото си да обяви кредита за изцяло и
предсрочно изискуем, съгласно т. 10.1. и следващи от Договора, за което
длъжникът бил уведомен на 17.11.2020 г. Поради неизпълнението на
длъжника Банката образувала заповедно производство по чл. 417 от ГПК,
приключило с издаване на Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен
лист по ч.г.д. ***/2021 г. по описа на РС-К.. Твърди, че към датата на
образуване на заповедното производство задълженията на длъжника по
Договора са били следните: главница - 385,38 лева; лихва за просрочена
главница от 13.06.2020 г. до 28.01.2021 г. - 29,29 лева. Поради факта, че по
образуваното изпълнително дело 20218700400491 по описа на ЧСИ И.С.,
заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5, съгласно чл. 415, ал. I, т.2 от ГПК за Банката бил налице правен интерес
от предявяването на настоящите искове за установяване съществуването на
вземанията на Банката, обективирани в заповедта за изпълнение. Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено вземането на
„*******“ АД към длъжника Г.И.В., ЕГН ********** по Договор за кредитна
1
карта на физически лица № *********-2018 от 23.05.2018 г. в размер на
414,67 лева, от които: главница - 385,38 лева, лихва за просрочена главница
от 13.06.2020 г. до 28.01.2021 г. - 29,29 лева, както и законна лихва от
29.01.2021 г. до цялостно погасяване на задължението. Претендира разноски в
настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител адв. Т. от АК-С.З.. Счита предявеният иск
за допустим, не безспорно доказан и неоснователен. Сочи, че са представени
Договор № *********-2018 за кредитна карта за физически лица, Договор №
*********-2018 за представяне на платежни услуги чрез използване на
банкови кредитни карти като електронни платежни инструменти, Общи
условия за банкови карти за физически лица и за предоставяне на платежни
услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни
инструменти, извлечение от счетоводни книги, Покана за доброволно
изпълнение и уведомление по чл. 60, ал.2 от ЗКИ за неизплатени задължения
от страна на ответника Г.И.В. за неизпълнение на задълженията му за
връщане на падежа на усвоените чрез картата суми и следващите се върху тях
лихви. Претендирало се установяване на вземания по договор за кредитна
карта на физически лица № *********-2018 от 23.05.2018 г., както следва:
385, 38 лева - главница; 29,29 лева - лихва за просрочена главница; законната
лихва върху дължимите суми; съдебни и деловодни разноски. Сочи, че на
Поканата за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 ал.2 от ЗКИ
/представена като доказателство/ било отразено, за получател лицето Иван В.
Димитров на 17.11. 2020 г., а в писмо изх. № 29127/18.11. 2020 г. на ЧСИ
Ирина Христова до „*******“АД било отразено, че „Документите са връчени
лично на лицето на 17.11.2020 г.“, от така представените доказателства било
видно, че ответника не бил получил необходимите книжа, не бил уведомен и
това нарушавало правата му в процеса. Твърди, че на представените като
доказателство Общи условия за банкови карти за физически лица и за
предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови карти като
електронни платежни инструменти липсвал подпис на картодържателя Г.В. от
което било видно, че клаузите не били индивидуално уговорени и той не бил
запознат с тях и договора, очевидно бил, поставен в неравноправно
положение от ищеца. Цитира съдебна практика. Моли съда да отхвърли
предявения от „*******“ АД гр. С. установителен иск за сумата от общо
414,67 лева, като неоснователен и недоказан. Заявява, че поради факта, че е
назначена за особен представител на ответника, към настоящия момент не
разполагам с писмени доказателства, както и по същата причина не прави и
доказателствени искания.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото е приложено ч.г.д. № ***/2021 г. по описа на РС К..
Видно от същото на основание чл. 417 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение № ******/***** г. на парично задължение въз основа на
документ за сумите, предмет на настоящото исково производство, която е
била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът е
указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, като в указания
срок същият е завел настоящия иск.
Наличието на договорни отношения между страните по делото не е спорно
между тях, а и се установява от представения по делото заверен препис от
Договор за кредитна карта на физически лица № *********-2018 от
23.05.2018 г. /л. 4/, съгласно който ищецът е предоставил и дава право на
2
кредитополучателя /ответника/, който е и оправомощен държател, както и на
оправомощените държатели на допълнителни кредитни карти, издадени при
условията на отделен договор, чрез използване на банкови карти като
електронни платежни инструменти, да усвояват в рамките на периода за
клиентски плащания /ПКП/ и при условията на договора, кредитен лимит в
размер на 500. 00 лева, /, при месечен лихвен процент от 1%, а
кредитополучателят се задължава да възстановява ползваните суми от
кредитния лимит или поне минимална погасителна вноска /МПВ/ или
минимално дължима сума /МДС/. Срока на действие на договора е посочен –
31.05.2020 г., като същият е и краен срок за окончателно погасяване на
дължимите суми /т. 3. 4 и т. 3. 5/. В т. 6. 1. е записана възможност банката
едностранно, еднократно и автоматично да продължи правото на ползване и
възобновяването на кредитния лимит за следващ период от 24 месеца в
случай, че кредитополучателят не е поискал изрично прекратяването му. В
същият договор са посочени условията за погасяване на задълженията. Всяка
от страниците на договора е подписана от ответницата.
От приложения по делото Договор № *********-2018 /л. 19/ се установява, че
наред с договора за кредитна карта, на същата дата – 23.05.2018 година,
между страните е сключен и договор за предоставяне на платежни услуги
чрез използване на банкови кредитни карти като електронни платежни
инструменти, по силата на който банката открива на името, на риск,
отговорност и за сметка на оправомощения държател картова сметка и му
издава една основна карта /и при поискване от последния една или две
допълнителни кредитни карти/, с персонален идентификационен номер /ПИН/
и се регламентира /т. 2. 3/ заплащането на такси и комисиони съгласно
Тарифата за физически лица на банката, като е посочено, че измененията в
същата се публикуват на интернет страницата на банката.
По делото е приложена и Покана за доброволно изпълнение, ведно с
уведомление по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ до ответника /л. 22/, от които е видно, че
ищецът е поканил ответника да изпълни задълженията си в 14-дневен срок,
като го е уведомил, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
13.06.2020 година, като поканата е връчена на Иван Димитров – баща, със
задължение да предаде.
По ч.г.д. № ***/2021 г. по описа на РС К. са приложени 2 бр. покани за
доброволно изпълнение, ведно с 2 бр. уведомления до ответника на ЧСИ И.С.,
като поканите са връчени по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Приложено е и Извлечение от счетоводните книги на "*******" АД - град С.
от 29.01.2021 година /л. 12/.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза /л.74-92/, което не е оспорено от страните и което настоящият
съдебен състав кредитира изцяло като компетентно и обективно дадено, се
установява, че размерът на одобрения и усвоен кредитен лимит по Договор
№CCIR- ********* за Кредитна карта за физически лица от 23.05.2018
година е 500,00 /петстотин/ лева. Средствата са предоставени за ползване и се
осчетоводяват и отчитат по разплащателна сметка с IBAN
BG42UNCR70001523278293 в „*******" АД с титуляр Г.И.В.. Г.И.В. е
извършвал нерегулярни вноски за погасяване на задължението по Договор
№*********-2018 за Кредитна карта за физически лица от 23.05.2018 година
в общ размер 256,77 /двеста петдесет и шест лева и 77 стотинки/ лева.
Постъпилите суми са осчетоводявани своевременно от кредитора за
погасяване на елементите на дълга, като при погасяването е спазвана
3
поредността за погасяване - просрочени суми, лихви, главница. Вземанията
на Банката по Договор №*********-2018 за Кредитна карта за физически
лица от 23.05.2018 година, отразени в приложеното по делото счетоводно
извлечение, както и в електронния счетоводен архив са изчислени правилно и
в съответствие с действащата нормативна уредба. Размерът на вземането е
формиран от отделните елементи на дълга, както следва: главница - 385,38
лева, лихва за просрочена главница- 29,29 лева или общо:414,67 лева.
От така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Предявените установителни искове са за задължения, за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение, която е връчена на ответника при условията
на чл. 47 от ГПК и същите са предявени в срока по чл. 415 от ГПК.
Договорът за кредит, въз основа който се претенидрат вземанията, е сключен
между страните в изискуемата от чл. 430, ал. 3 от Търговския закон писмена
форма. Същият отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит
и на Закона за защита на потребителя. "*******" АД е изпълнила своето
задължение да предостави кредитната карта и чрез нея изпълнявала
задължението по чл. 430, ал. 1 от ТЗ да предоставя паричната сума. По силата
на договора за кредитополучателя – ответник е възникнало задължението да
връща тази парична сума, ведно с лихвата по кредита, уговорена с банката
/чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ/. Ответникът е изпълнявал своето задължение за
част от периода, а след това е изпаднал в забава. След изпадането на
ответника в забава същият дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на
законната лихва на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Към датата на подаване на заявлението е изтекъл срока на договора, но
въпреки това ищецът е поканил ответницата доброволно да върне дължимата
сума.
Размерът на задължението за заплащане на главница, както и това за
акцесорните вземания – разноски и лихва е установен и същият съвпада с
посочения в исковата молба.
Отговорност за заплащането на тези суми носи ответника като длъжник по
договора. Ето защо обективно съединените искове са основателни и доказани
и следва да бъдат уважени.
По отношение на направените от особения представител на ответника
възражения съдът намира същите за неоснователни. По делото бе установено
предоставянето на кредитната карта на ответника, както и тегленето на суми
от същия, лихвения процент по кредита е изрично записан в договора. По този
вид договори не е възможно изготвяне на погасителен план, а само фиксиране
на минимална погасителна вноска, както е посочено и в процесния договор, а
възнаградителна лихва не се претендира, поради което съдът не изследва
възражението за неравноправност на клаузата за същата.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи заплащане на
направените от ищеца разноски. Тези разноски са в размер на 985,00 лв. /25
лв. държавна такса, 300 лв. депозит за особен представител и 300 лв. депозит
за в. л. /. Ответникът дължи и заплащане на сумата 360 лв., платени от ищеца
като адвокатско възнаграждение. Съответно ответникът следва да заплати на
ищеца и разноските по заповедното производство в размер на 25 лв. платена
държавна такса и 60 лв. адвокатско възнаграждение.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.И.В., ЕГН **********, с
адрес: село Ю., община М., област С.З., че същият дължи на „*******“ АД,
ЕИК *******, представлявано от пълномощника АД „Д., М., Р-С“, БУЛСТАТ
*******, действащо чрез законния си представител адв. В.К. Д., от САК, със
съдебен адрес: гр. С., бул. „**********, сумите: 385.38 лв./ триста осемдесет
и пет лева и 38 ст./ главница, 29.29 лв. лихва за просрочена главница от
13.06.2020г. до 28.01.2021г., по договор за кредитна карта на физически лица
№*********-2018 от 23.05.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ № ******/***** г. по ч.г.д. №
***/2021 г. по описа на РС К..
ОСЪЖДА Г.И.В., ЕГН **********, с адрес: село Ю., община М., област С.З.
ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „*******“ АД, ЕИК *******, представлявано от
пълномощника АД „Д., М., Р-С“, БУЛСТАТ *******, действащо чрез
законния си представител адв. В.К. Д., от САК, със съдебен адрес: гр. С., бул.
„**********, сумата от 1070,00 лева разноски по настоящото и по
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
пред Окръжен съд- С.З..
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.г.д. №
***/2021 г. по описа на РС К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5