№ 166
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание
на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Б. Вътков
при участието на секретаря Валя Г. Пенова
като разгледа докладваното от Иван Б. Вътков Гражданско дело №
20221450100004 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
К. В. В., ЕГН ********** от ......................, против Й. И. В. ЕГН
********** от гр. ....., с която ищцата моли съда да прекрати сключения
между нея и ответника граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство в брака по вина на ответника. Упражняването на
родителските права върху малолетното дете З. да бъдат предоставени на
майката, като на бащата се определи режим на виждане с детето всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа на съботния ден до 18.00 часа
на неделния ден с преспиване, както и един месец през лятото – юли или
август, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и
ответника да бъде осъден да заплаща издръжка за детето, чрез майката и
законен представител в размер на 350 лв. месечно, считано от 05.01.22 г. до
настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката.
Претендира се и издръжка за минал период – от 05.01.2021 г. до 05.01.2022 г.
в размер на 200.00 лв. месечно. Не се претендира издръжка между страните и
не се поставя въпроса за ползване на семейно жилище. След прекратяване на
брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име – К-. Претендират се и
разноски.
Искът е с правно основание чл. 49 ал. 1 СК.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
исковете се оспорват изцяло, прави искане на него да се предостави
упражняването на родителските права върху детето, а на майката да се
определи режим на виждане с детето – всяка първа и трета събота и неделя от
месеца и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата както и по всяко време, след изрична уговорка и съгласие
между родителите и майката да заплаща издръжка на детето чрез баща му и
законен представител в размер на 350 лв. месечно считано от 10.02.2022 г. до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за граждански брак страните са сключили
брак на 30.09.2017 год., за което е съставен акт за брак № ........................
Страните от брака си имат едно малолетно дете, род. на 07.07.2016 г.
По делото са разпитани петима свидетели. Свидетелката Д. – баба на ищцата –
твърди, че преди време ищцата си дошла на село при нея, тъй като Й. я изгонил. След това
дошъл и той. Ответника ходил да работи в София, но за няколко дни и се върне. Внучка и К.
живее при нея от две години и нещо. През това време бащата не е давал издръжка, ищцата
работи, разполага със средства, детето е добре, но не ходи на детска градина, тъй като
бащата отказва да даде документ за да бъде записано. Преди докато детето е било в гр. ..... е
ходило на детска градина. Страните са разделени от две години и нещо, според
свидетелката.
Свидетелката Стоянова – майката на ищцата – твърди, че дъщеря и живее при баба
си в с. З. и детето е при нея. За детето се грижи само майката с помощта на баба си.
Ответника не работи и издръжката на детето е поета изцяло от майката. Твърди, че дъщеря и
докато е живяла с ответника е била подложена на психически тормоз. Чула е, че Й. не е
добре психически. Й. не дава издръжка. Детето докато е било в гр. ..... с родителите си е
ходило на детска градина. В момента детето не ходи на детска градина, трябва да ходи в
предучилищна група, но бащата не дава документ, за да се прехвърли детето в друга детска
градина. Свидетелката твърди, че от повече от една година страните не живеят заедно.
Свидетелката В. – майка на ответника – твърди, че докато се живели в гр. ....., за
детето са се грижели и двете страни. Й. е имал заболяване и баща му е казал, че ще купи
жилище за страните, но ще го запише на по-малкия му брат. Оттогава отношенията между
страните се влошили, ищцата заминала за З., където живее и сега, взела е детето със себе си.
Правила е ремонт на жилището в З.. Сега детето е в предучилищна възраст и е
задължително да ходи на градина. Свидетелката не знае дали има градина в с. З.. Докато
страните са живеели в гр. ..... родителите на Й. са ги издържали, тъй като той нямал доходи.
2
Ищцата е напуснала жилището в гр. ..... преди около две години.
Свидетелката К. – без роднинска връзки със страните – твърди, че същите не
живеят в момента заедно. Детето им преди това го е гледала свекървата на ищцата, грижели
са се добре за него.
Свидетелката Т. – твърди, че са съседи в един и същи вход в гр. ..... с Й.. В
момента страните не живеят заедно, виждала е детето, знае, че за него се грижи баба му по
бащина линия. Не знае Й. да се занимава с комар и да злоупотребява с алкохол.
По делото е представен социален доклад, изготвен от ДСП Мездра, в който е
посочено, че в момента детето З. се отглежда в с. З., там е с осигурени потребности, с
поддържан външен вид, облечена с подходящи за възрастта и сезона дрехи. За детето се
полагат и необходимите здравни грижи, има записан личен лекар. При посещение и на двата
адреса на страните, социалните работници са констатирали че бащата живее заедно с
родителите си в апартамент в гр. ....., който е собственост на брата на Й.. Жилището е с
нормални условия за живот, състои се от две спални и кухня. Детето и майка му К. в
момента обитават жилище в с. З., което е собственост на бабата на К., представлява къща на
два етажа, детето и майката имат отделна стая, обзаведена с необходимите вещи и мебели. В
момента се извършва ремонт на две от стаите. Констатирано е, че в момента детето не
посещава учебно заведение, майката е изявила желание да го запише в детска градина, но по
нейна информация бащата не дава съгласие. В заключението на социалния доклад е
констатирано, че и двамата родители разполагат с необходимите жилищно-битови условия
за отглеждане на детето, имат подкрепяща среда в лицето на своите роднини и близки и
могат да гарантират сигурна и безопасна среда за детето. При изготвяне на социалния
доклад и двамата родители са указали пълно съдействие.
Съдът намира, с оглед представените по делото доказателства, че настъпилата
фактическа раздяла е довела до изпразване на брачната връзка от съдържанието, което
изискват закона и морала. Между съпрузите липсва уважение, доверие, предвид
настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова съдържание, което
влага в него закона. Това довежда до разкъсване на семейната общност, като брачната
връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между съпрузите
обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се установи, че
съпрузите не живеят заедно от около две години. Всеки от двамата съпрузи е започнал да
урежда живота си по свой, независим от другия начин.
Всичко това, съдът приема като индиция за безпредметността на бъдещото
съществуване на брака. Ето защо съдът намира, че следва да прекрати брака на страните с
развод по реда на чл. 49 ал. 1 от СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брачната връзка.
По отношение вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака, съдът намира, че вина за това и имат и двамата съпрузи. От
изложеното в исковата молба и от показанията на разпитаните по делото
3
свидетели се установява, че и двамата съпрузи за един продължителен период
от време не са направили необходимите усилия да заздравят брака си, имали
са постоянно проблеми. От показанията на разпитаните свидетели не може да
се установи по безспорен и категоричен начин вината на един от съпрузите.
Следва да се постанови, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство в
брака имат и двете страни.
По отношение родителските права върху детето З.:
Задължителната съдебна практика по критериите, въз основа на които
се преценява предоставянето на упражняването на родителски права, е
обективирана в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г.,
Пленум на ВС, което е прието при действието на Семейния кодекс от 1968 г.
(отм. ДВ., бр. 41 от 1985 г.), но чиито принципни постановки са актуални и
понастоящем (арг. от Решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. №
2966/2013 г., III г. о., ГК, и Определение № 1438 от 12.12.2013 г. на ВКС по
гр. д. 071/2013 г., IV г. о., ГК). Според т. ІІ от същото, "решението за
предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия
родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и
на следните обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения
за възпитание; - подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови
навици и др.; - морални качества на родителя; - социално обкръжение и
битови условия; - възраст и пол на децата; - привързаност между деца и
родители и между децата; - помощ на трети лица и др." В мотивите към
решението се анализират горните обстоятелства и се дават насоки за тяхната
преценка във всеки отделен случай, както следва:
Най-голямо значение имат родителските качества (личността на
родителите, тяхното образование, култура, мироглед, способността им да
възпитават деца), като съществено е тяхното конкретно проявление. В
настоящия случай, от гледна точка на тези обстоятелства, доколкото са
събрани доказателства за тях, и двамата родители са в сходно положение, тъй
като няма данни за съществени различия в образованието, културата и
възпитателските им качества. По този показател и двамата родители имат
еднакво основание да претендират да им бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на детето.
Съгласно задължителната съдебна практика, моралният облик на
4
родителите като пречка пред предоставяне упражняването на родителските
права е сведен до прояви на трайно морално падение, алкохолизъм,
противообществено поведение и разврат, докато отделните обикновени
провинения се преценяват в контекста на останалите фактори и с оглед
конкретното им отражение върху моралното възпитание на децата. В случая
такива трайни негативни прояви не са установени, поради което по този
показател и двамата родители имат еднакво основание да претендират да им
бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето.
Допълнителен критерий към възпитателските и морални качества на
родителите е тяхното социално обкръжение (членове на семейството, близки,
приятели, познати). По този показател, видно от депозираните свидетелски
показания, страните са равнопоставени.
От значение за преценката на съда са също реално полаганите грижи,
както и отношението на родителите към децата, т.е. личните усилия на
родителя във връзка с отглеждането им, упражняваният надзор и
използваните възпитателски похвати. В случая от събраните доказателства се
установява, че в момента детето е при майката, за него се полагат
непрекъснато необходимите грижи, с помощта на баба му. По този показател
се откроява съществено преимущество на майката.
Желанието на родителите и изявената от тях готовност за отглеждане и
възпитаване на детето, според настоящия състав не може да бъде
разграничаващ ги критерий в конкретния случай, тъй като и двамата за
заявяват желание да отглеждат детето.
Привързаността на детето към родителите, разглеждана като фактор и
предпоставка за упражняването на родителските права, в случая също дава
основание за предоставяне на родителските права на майката.
Полът на детето е един от малкото обективни и безспорни критерии за
предоставяне упражняването на родителските права. Съгласно цитираното
по- горе постановление, майката е по-пригодна от бащата да отглежда и
възпитава момичета и наравно пригодна да отглежда и възпитава момчета, а
бащата е по – пригоден да отглежда и възпитава момчета. В конкретният
случай до момента майката се е справяла успешно с отглеждането и
възпитанието на детето. Ето защо, съдът приема, че майката има
5
необходимите качества да упражнява родителските права.
Възрастта на детето също е сред обективните критерии за преценка,
кому да се предостави упражняването на родителските права. Приема се, че
децата на ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа, което
обуславя по-висока пригодност на майката за тяхното отглеждане и
възпитание. Детето е във възраст, в която следва да посещава детска градина
в предучилищна група, но бащата не дава съгласие за това. Поради което,
съдът счита, че майката следва да полага тези грижи, и да осигури
образователните му потребности, съобразно възрастта му.
Следващ критерий за преценка е помощта на трети лица, на която
родителите могат да разчитат при отглеждането на детето. В случая, видно от
социалния доклад, майката се ползва с подкрепата на своите близки, поради
което и това обстоятелство е в нейна подкрепа.
На последно място, от значение са също така жилищно-битовите и
материалните условия на живот. Съгласно цитираното по- горе ППВС, те
"...не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете
родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата". Ако
родителските права бъдат предоставени на съответния родител, същият има
задължение да осигури необходимите условия за отглеждане и възпитание на
детето.
По така изложените по-горе съображения и оценка на критериите, въз
основа на които се преценява предоставянето на упражняването на
родителски права, се налага извод за предоставяне на родителските права на
майката.
С оглед възрастта на детето, и местоживеенето на родителите, следва да
бъде определен режим на лични отношения с бащата, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в
неделя - с преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
По отношение издръжката на детето:
Разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК визира, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно
6
разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се
определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат
предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия
издръжка - според неговите доходи, имотното му състояние и квалификация.
Майката е представила документ за доходите си, от който е видно, че
реализира средномесечен доход в размер на 997 лв. а бащата, е декларирал
осигурителен доход в размер на 650 лв. месечно. Съгласно чл. 142 ал. 2 от СК
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата, без да е определен максимален размер.
С оглед данните по делото – възрастта на детето и доходите на
родителите, съдът намира, че то се нуждае от месечна издръжка в размер на
450 лв., от които бащата следва да заплаща по 250.00 лв.
Останалите нужди на детето следва да се поемат от майката. По
горните съображения следва да се определи и издръжка за минал период –
една година преди завеждане на иска – 05.01.2021 г. до 05.01.2022 г., в размер
на по 200 лв. месечно, или обща сума в размер на 2400 лв.
Страните нямат претенция за ползване на семейно жилище.
Ищцата след прекратяване на брака ще възстанови предбрачното си фамилното си
име К-.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между К. В. В., ЕГН
**********, и Й. И. В. ЕГН **********, сключен с Акт за граждански брак №
7/30.09.2017 год. на Община ....., поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство в брака, на основание чл. 49 ал. 1 СК.
ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения имат и
двете страни, на основание чл. 49 ал. 3 СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата К. В. да
възстанови предбрачното си фамилно име К-.
7
ПРЕДОСТВЯ упражняването на родителските права върху
малолетното дете З. Й.ва И.а, ЕГН-********** на майката К. В., ЕГН
**********, и ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето З. при майката, като
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Й. И. В. ЕГН ********** с
детето З. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота
до 18.00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Й. И. В. ЕГН **********, да заплаща на малолетното дете
З. Й.ва И.а, ЕГН-**********, чрез майка му и законен представител К. В.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 05.01.2022
г., ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, до окончателното и
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен
размер от 350 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Й. И. В. ЕГН **********, да заплати издръжка на детето З.
Й.ва И.а, ЕГН-**********, чрез майка му и законен представител К. В., ЕГН
**********, за периода от 05.01.2021 г. до 05.01.2022 г., в размер на 200 лв.
месечно, или общо в размер на 2400 лв., ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от 05.01.2022 г.
ОСЪЖДА Й. И. В. ЕГН **********, да заплати държавна такса върху
размера на определената издръжка общо в размер на 456 лв.
ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
Определя окончателната държавна такса в размер на 50 лв. и
ОСЪЖДА Й. И. В. ЕГН **********, да заплати допълнителна
държавна такса в полза на МзРС в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА Й. И. В. ЕГН **********, да заплати на К. В., ЕГН
**********, деловодни разноски съобразно уважената част от исковете в
размер на 400 лв.
ОСЪЖДА К. В., ЕГН **********, да заплати на Й. И. В. ЕГН
**********, деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете в
размер на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
9