№ 1963
гр. Варна, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223110101445 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от ХР. Д. ХР., ЕГН
********** от гр. Варна, ж.к. М. бл.110, вх.6, ет.8, ап.127 с правно осн. чл. 1, ал.1, т.3
от ЗУТОССР срещу ТП на НОИ – гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. О.
№6, представлявано от Д.С.А. в качеството й на Директор, за приемане за установено в
отношенията между страните, че в периода 01.10.1983г.-31.12.1983г., както и за
периода 01.01.1985г. – 31.12.1986г., ищецът е придобил трудов и осигурителен стаж,
като е полагал труд по трудов договор при което е заемал длъжността „шофьор на
таксиметров автомобил“ при работодателя „К.“ ЕООД, на пълен осем часов работен
ден, с място на работа гр. Варна.
В исковата молба се излагат твърдения, че за периода 01.10.1983г.-31.12.1983г.,
както и за периода 01.01.1985г. – 31.12.1986г. ищецът е упражнявал труд при 8-часов
работен ден по ТПО при работодателя „К.“ ЕОО. Посочва, че при ответника не се
съдържат документи във връзка с заеманото от ищеца ТПО, дето единствено има
данни за изплащане премии за периода 01.01.1985г.-31.12.1986г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се
сочи, че предявения иск неоснователен. Не се оспорва, че за посочения в исковата
молба период при ответника не се съхраняват писмени доказателства, които
удостоверяват полаган трудов и осигурителен стаж при посочения работодател.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
1
Представено е по делото удостоверение № 5510-03-8/23.12.2021г. от ТП на НОИ
– гр.Варна, в което се посочва, че в осигурителния архив на НОИ лисват писмени
данни за положен от ищеца трудов стаж за процесния период при работодателя „К.“,
като за периода 1983г. – 1986г. същия фигурира във ведомостите за премиялни
възнаграждения.
С разпореждане № ********** е отказано да бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на ищца.
Представени по делото са трудови книжки на свидетелите П.И.П. и С.К.С..
Видно от съдържанието на същите свидетеля Петков е назначен на работа в „А* 5“ на
15.03.1984г., а свидетеля Славов на 16.07.1984г.
Разпитан в хода на съдебното производство е свидетеля П.И.П., който посочва,
че през 1985г. е започнал работа в А* 5, което се е занимавало с таксиметрови превози
на пътници, който работодател в последствие са именувал „К.“.Посочва, че при
постъпването му на работа ищецът вече е бил служител на посоченото дружество –
работодател. С ищеца са работили заедно в един таксиметров, като са полагали по 8-
часови работни смени, съответно са редували дневна и нощна работна смяна.
Разпитан в хода на съдебното производство е свидетеля С.К.С.. В разпитът си
пред съда свидетелят посочва,че през 1984г. е започнал работа в Автостопамнсто 5,
като шофьор на такси. В последствие работодателя се променил наименованието си на
„К.“. Посочва, че ищецът към този момент също е работил при този работодател, като
със свидетеля Петков са работили в един автомобил, като са редували 8 часови работни
смени, съответно дневни и нощни.
Предвид така изложеното, съдът намира от правна страна следното:
Установяването на трудовият стаж по съдебен ред е един
от правнорелевантните факти, за който е предвидена изрично възможност в ЗУТОССР.
Предпоставка за допустимостта на иска по чл.1, ал.1, т.3 от закона е да са налице
доказателства, че осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник и
в архивното стопанство на съответното ТП на Националния осигурителен институт да
липсват писмени данни за претендирания стаж.
В конкретния случай цитираното по-горе удостоверение № 5510-03-
8/23.12.2021г. издадено от издадено от НОИ, ТП-Варна, удостоверява, че понастоящем
липсват разплащателни ведомости и други трудовоправни документи, което означава,
че претендираният от ищеца стаж в структурите на А* 5 (К.) следва да бъде установен
по предвидения в ЗУТОССР ред. Горното прави предявения иск процесуално
допустим, поради което съдът дължи произнасяне по същество.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗУТССР по исковете за установяване на трудов и
осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени
2
писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и които са
издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа. Анализа на текста налага извода, че законодателят е предвидил
изискване за допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на
трудов стаж само при наличие на писмени доказателства, които установяват
вероятността на същия. За тези писмени доказателства в чл.6 от закона е предвидено,
че тези документи следва да са издадени от работодателя при който е придобит стажа
и да са издадени по време на полагане на стажа, като в ал.2 примерно са посочени
писмените доказателства по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР, като трудовата книжка
е след посочените в ал.2 документи.
В случая в хода на съдебното производство са ангажирани трудови книжки на
свидетелите П.И.П. и С.К.С., от които може да бъде направен извода, че същите за
период относими към процесия са работили в „А* 5“ (К.). Категорично в разпитът си
свидетелят Петков посочи, че към момента, в който той е започнал трудовият си стаж
при посочения работодател, ищецът вече е бил на работа там. От Трудовата книжка на
свидетеля Петков се установява, че той е започнал работа в „А* 5“ (К.) на 15.03.1984г.
При този работодател свидетелят и ищеца са полагали трудов стаж като шофьори на
таксиметров автомобил при 8-часов работен ден, съответно при изпълнение на дневна
и нощна работни смени. Тези факти се потвърждават и от разпита на свидетеля Славов,
който също посочи, че е работил при този работодател. Видно от трудовата му книжка,
която е приложена по делото работа в предприятието той е започнал през 1984г. На
свидетеля е известно, че ищецът и свидетеля Петков са работили в един таксиметров
автомобил.
Показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели следва
да бъдат съпоставени с останалия по делото доказателствен материал. И двамата
свидетели посочиха, че ищецът е упражнявал трудовата си дейност при работодателя
„А* 5“ (К.) преди последните за започнат работа там, което от писмените
доказателства по делото се установи, че е през 1984г. В самото удостоверение
издадено от ТП на НОИ се посочва, че за периода 1983г. – 1986г., ищецът е
вписан в регистрите на работодателя, в които са водени премиялните
възнаграждения. Така при съпоставка на наличните записвания в тази
документи, които се намират в архива на НОИ и гласните показания на
свидетелите, съдът приема, че в действителност ищецът е започнал трудовия
си стаж при работодателя „А* 5“ (К.) през 1983г. И двамата разпитани в хода на
съдебното производство свидетели посочват, че ищецът е работил при посочения
работодател до към края на 80-те, началото на 90-те години.Съдът кредитира
показанията на свидетелите, като обективно и безпристрастно дадени. Намира, че
същите са в подкрепа на останалите събрани в хода на съдебното производство
3
писмени доказателства, при което следва изцяло да бъдат взети в предвид от съда при
постановяване на окончателен съдебен акт.
По изложените съображения следва да бъде уважен предявения иск от ХР. Д.
ХР., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. М. бл.110, вх.6, ет.8, ап.127 с правно осн. чл. 1,
ал.1, т.3 от ЗУТОССР срещу ТП на НОИ – гр. Варна, с административен адрес гр.
Варна, ул. О. №6, представлявано от Д.С.А. в качеството й на Директор, за приемане за
установено в отношенията между страните, че в периода 01.10.1983г.-31.12.1983г.,
както и за периода 01.01.1985г. – 31.12.1986г., ищецът е придобил трудов и
осигурителен стаж, като е полагал труд по трудов договор при което е заемал
длъжността „шофьор на таксиметров автомобил“ при работодателя „К.“ ЕООД, на
пълен осем часов работен ден, с място на работа гр. Варна.
По отношение на разноските:
По въпроса дали по тези дела НОИ дължи разноски се даде отговор с ТР
2/06.06.2016г., постановено по тълкувателно дело №2/2015г. на ОСГК на ВКС. Със
същото се прие разбирането, че в производствата по чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР са
приложими общите правила на ГПК за присъждане на разноски.
При зачитане на задължителните указания дадени с цитираното тълкувателно
решение в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лева –
заплатено възнаграждение за процесуално представителство в минимален размер.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП на НОИ – гр. Варна, с
административен адрес гр. Варна, ул. О. №6, представлявано от Д.С.А. в качеството й
на Директор, че ХР. Д. ХР., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. М. бл.110, вх.6, ет.8,
ап.127 за периода 01.10.1983г.-31.12.1983г., както и за периода 01.01.1985г. –
31.12.1986г. е придобил трудов и осигурителен стаж, като е полагал труд по трудов
договор при което е заемал длъжността „шофьор на таксиметров автомобил“ при
работодателя „К.“ ЕООД, на пълен осем часов работен ден, с място на работа гр.
Варна, на осн. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. О.
№6, представлявано от Д.С.А. ДА ЗАПЛАТИ на ХР. Д. ХР., ЕГН ********** от гр.
Варна, ж.к. М. бл.110, вх.6, ет.8, ап.127 сумата от 300 (триста) лева съдебно
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5