Определение по дело №33/2008 на Окръжен съд - Благоевград

Номер

2363

Година

21.3.2013 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

03.21

Година

2013

Председател:

Секретар:

и след като се запозна със събраните доказателства и на основание чл.301 във връзка с чл.303 от НПК, съдът

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимия А. А. А. - роден на .......... г. в гр. П., жител в гр. П., ул. К. Н. П. № 30, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан /реабилитиран/, безработен ЕГН * за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в началото на месец Август 2003 г. в гр. П. в съучастие като съизвършител с А. Д. А. от гр. П. с цел да набавят за себе си имотна облага са възбудили и поддържали заблуждение у К. Л. Г., а именно, че срещу предоставяне на копие от личната й карта и срещу закупуване и предоставяне на трудова книжка и заплащане на сумата от 300,00 лева ще й помогнат да й бъде отпуснат от ТБ “БИОХИМ” – клон П. потребителски кредит за граждани без поръчителство на нейно име в размер на 7 000 лева, която сума по кредита същата като кредитоискател ще получи лично и която парична сума по отпуснатия от същата банка по сключен договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство № 53/04.08.2003 година Г. не е получила, с което са причинили на Г. и на ТБ “БИОХИМ” – клон П. имотна вреда в размер на сумата 7 000 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание същият законов текст във връзка с чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК (към ДВ бр.92/2002 г.) му налага наказание “глоба” в размер на 800 (осемстотин) лева.

ПРИЗНАВА подсъдимия А. Д. А. - роден на ....... г. в гр. П., жител в гр. П., ул. Т. № 9, българин, български гражданин, със средно специално образование, женен, осъждан, понастоящем в затвора в гр. Бобов дол, ЕГН * за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в началото на месец Август 2003 г. в гр. П. в съучастие като съизвършител с А. А. А. от гр. П. с цел да набавят за себе си имотна облага са възбудили и поддържали заблуждение у К. Л. Г., а именно, че срещу предоставяне на копие от личната й карта и срещу закупуване и предоставяне на трудова книжка и заплащане на сумата от 300,00 лева ще й помогнат да й бъде отпуснат от ТБ “БИОХИМ” – клон П. потребителски кредит за граждани без поръчителство на нейно име в размер на 7 000 лева, която сума по кредита същата като кредитоискател ще получи лично и която парична сума по отпуснатия от същата банка по сключен договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство № 53/04.08.2003 година Г. не е получила, с което са причинили на Г. и на ТБ “БИОХИМ” – клон П. имотна вреда в размер на сумата 7 000 лева – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание същият законов текст във връзка с чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК (към ДВ бр.92/2002 г.) му налага наказание “глоба” в размер на 800 (осемстотин) лева.

ПРИЗНАВА подсъдимата Д. Р. М. - родена на ......... г. в гр.П., живущ в гр.П., ул.”Б. М.” № 5, българка, българска гражданка със средно образование, разведена, осъждана, Управител на “Тими комерс” ЕООД-П., с ЕГН * за ВИНОВНА в това, че в началото на месец август 2003 година, като длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б. ”б” от НК - Управител на “Джемини” ООД със седалище и адрес на управление -гр.П., ул.”Рокфелер” № 100, упълномощена в това си качество от 05.02.2003г с пълномощно № 679 от гръцкия гражданин Г. К. М., управляващ и представляващ търговското дружество, в кръга на службата си е съставила официални документи, а именно : собственоръчно попълнила и подпечатала с печата на фирмата ТД № 68/01.07.2002г на името на К. Л. Г., в който удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че на 01.07.2002г. на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ е бил сключен този безспорен трудов договор между “Джемини” ООД-П., управлявано и представлявано от гръцкия гражданин Г. К. М. и К. Л. Г., по силата на който Г. е назначена на работа в шивашки цех, собственост на търговското дружество, находящ се в гр.П., ул."Места"№3, на длъжност „бригадир" за неопределено време при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 520 лева, собственоръчно попълнила и подпечатала с печата на фирмата стр.3,6 и 7 от трудовата книжка, издадена на името на Г., в която удостоверила същите неверни обстоятелства, собственоръчно попълнила и подпечатала с печата на фирмата и служебна бележка - Приложение № 46, издавано при наличие на договор между банката и предприятието-работодател на кредитоискателя, в което е удостоверила също неверни обстоятелства, а именно, че Г. е назначена на работа по трудовия договор за неограничен период от време, не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 520 лева, няма задължение по погасяване на други кредити, няма наложени запори върху трудовото възнаграждение, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за посочените в тях обстоятелства пред ТБ "Биохим" -Клон П., нужни за отпускане на потребителски кредит на граждани без поръчителство в размер на 7 000 лева на името на К. Л. Г., въпреки, че съгласно справки от НОИ Г. никога не е работила в това търговско дружество, а с посочения ТД с № 68, но от 24.03.2003г на работа в шивашкия цех, собственост на търговското дружество е бил назначен С. В. З. от гр. П. на длъжност “опаковчик/пакетировач” - престъпление по чл.311 ал.1 пр.1 от НК, като на основание същият законов текст във връзка с чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК (към ДВ бр.92/2002 г.) й налага наказание “глоба” в размер на 800 (осемстотин) лева.

ПРИСЪДАТА подлежи на протестиране и обжалване пред Благоевградски окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес за всяка от страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

2.

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен акт на Р. П. Благоевград, с който против А. А. А. - роден на ....... г. в гр. П., жител в гр. П., ул. К. Н. П. № 30, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан /реабилитиран/, безработен ЕГН * е повдигнато обвинение за това, че на неустановена дата в началото на месец Август 2003 г. в гр. П. в съучастие като съизвършител с А. Д. А. от гр. П. с цел да набавят за себе си имотна облага са възбудили и поддържали заблуждение у К. Л. Г., а именно, че срещу предоставяне на копие от личната й карта и срещу закупуване и предоставяне на трудова книжка и заплащане на сумата от 300,00 лева ще й помогнат да й бъде отпуснат от ТБ “БИОХИМ” – клон П. потребителски кредит за граждани без поръчителство на нейно име в размер на 7 000 лева, която сума по кредита същата като кредитоискател ще получи лично и която парична сума по отпуснатия от същата банка по сключен договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство № 53/04.08.2003 година Г. не е получила, с което са причинили на Г. и на ТБ “БИОХИМ” – клон П. имотна вреда в размер на сумата 7 000 лева, квалифицирано от обвинението като престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, против А. Д. А. - роден на ....... г. в гр. П., жител в гр. П., ул. Т. № 9, българин, български гражданин, със средно специално образование, женен, осъждан, понастоящем в затвора в гр. Бобов дол, ЕГН * е повдигнато обвинение за това, че на неустановена дата в началото на месец Август 2003 г. в гр. П. в съучастие като съизвършител с А. А. А. от гр. П. с цел да набавят за себе си имотна облага са възбудили и поддържали заблуждение у К. Л. Г., а именно, че срещу предоставяне на копие от личната й карта и срещу закупуване и предоставяне на трудова книжка и заплащане на сумата от 300,00 лева ще й помогнат да й бъде отпуснат от ТБ “БИОХИМ” – клон П. потребителски кредит за граждани без поръчителство на нейно име в размер на 7 000 лева, която сума по кредита същата като кредитоискател ще получи лично и която парична сума по отпуснатия от същата банка по сключен договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство № 53/04.08.2003 година Г. не е получила, с което са причинили на Г. и на ТБ “БИОХИМ” – клон П. имотна вреда в размер на сумата 7 000 лева, квалифицирано от обвинението като престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК и против Д. Р. М. - родена на ......... г. в гр.П., живущ в гр.П., ул.”Б. М.” № 5, българка, българска гражданка със средно образование, разведена, осъждана, Управител на “Тими комерс” ЕООД-П., с ЕГН * е повдигнато обвинение за това, че в началото на месец август 2003 година, като длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б. ”б” от НК - Управител на “Джемини” ООД със седалище и адрес на управление -гр.П., ул.”Рокфелер” № 100, упълномощена в това си качество от 05.02.2003г с пълномощно № 679 от гръцкия гражданин Г. К. М., управляващ и представляващ търговското дружество, в кръга на службата си е съставила официални документи, а именно : собственоръчно попълнила и подпечатала с печата на фирмата ТД № 68/01.07.2002г на името на К. Л. Г., в който удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че на 01.07.2002г. на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ е бил сключен този безспорен трудов договор между “Джемини” ООД-П., управлявано и представлявано от гръцкия гражданин Г. К. М. и К. Л. Г., по силата на който Г. е назначена на работа в шивашки цех, собственост на търговското дружество, находящ се в гр.П., ул."Места"№3, на длъжност „бригадир" за неопределено време при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 520 лева, собственоръчно попълнила и подпечатала с печата на фирмата стр.3,6 и 7 от трудовата книжка, издадена на името на Г., в която удостоверила същите неверни обстоятелства, собственоръчно попълнила и подпечатала с печата на фирмата и служебна бележка - Приложение № 46, издавано при наличие на договор между банката и предприятието-работодател на кредитоискателя, в което е удостоверила също неверни обстоятелства, а именно, че Г. е назначена на работа по трудовия договор за неограничен период от време, не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 520 лева, няма задължение по погасяване на други кредити, няма наложени запори върху трудовото възнаграждение, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за посочените в тях обстоятелства пред ТБ "Биохим" -Клон П., нужни за отпускане на потребителски кредит на граждани без поръчителство в размер на 7 000 лева на името на К. Л. Г., въпреки, че съгласно справки от НОИ Г. никога не е работила в това търговско дружество, а с посочения ТД с № 68, но от 24.03.2003г на работа в шивашкия цех, собственост на търговското дружество е бил назначен С. В. З. от гр. П. на длъжност “опаковчик/пакетировач”, квалифицирано от обвинението като престъпление по чл.311 ал.1 пр.1 от НК.

В съдебно заседание, представителят на Р. П. Благоевград поддържа обвинението и ангажира доказателства в негова подкрепа. Пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения и осъдени за извършените престъпления, като предвид признаване на вината от същите и протичане на производството при условията на съкратено съдебно следствие пред първоинстанционния съд и принципа на чл.2 ал.2 от НК, респ. приложението на най-благоприятния закон намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, в редакцията й предвиждаща задължително приложение на чл.55 от НК и предлага на подсъдимите А. А. А., А. Д. А. и Д. Р. М. да бъде наложено наказание “глоба” в размер на по 1000 лева.

Подсъдимият А. А. А. се явява лично в съдебното заседание и се представлява от назначения му служебен защитник, съгласно разпоредбата на чл.94, ал.1, т.9 от НПК – А. Т.. Подсъдимият излага становище, че признава вината си и приема изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, като е съгласен за същите да не се събират доказателства и желаят производството да протече при условията на съкратено съдебно следствие. Защитникът пледира, че в случая от събраният доказателствен материал не се установява по безспорен и категоричен начин извършването от обективна и субективна страна на вмененото на подзащитният й обвинение и моли същият да бъде оправдан по него. Алтернативно излага становище, че ако съдът приеме обвинението за доказано по несъмнен начин, да наложи на А. А. А. наказание, така както е поискано от обвинението, а именно “глоба” в размер на 1000 лева.

Подсъдимият А. Д. А. се явява лично в съдебното заседание, доведен от органите на ОЗ “Охлана” - Благоевград и се представлява от договорен защитник – А. Х.. Подсъдимият излага становище, че признават вината си и приема изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, като е съгласен за същите да не се събират доказателства и желаят производството да протече при условията на съкратено съдебно следствие. Защитникът пледира, че в случая от събраният доказателствен материал не се установява по безспорен и категоричен начин извършването от обективна и субективна страна на вмененото на подзащитният й обвинение и моли същият да бъде оправдан по него. Алтернативно излага становище, че ако съдът приеме обвинението за доказано по несъмнен начин, да наложи на А. Д. А. наказание при условията на чл.58а във връзка с чл.55 ал.1 т.1 б.”б” от НК във връзка с чл.372 ал.4 от НПК в минимален размер.

Подсъдимата Д. Р. М. се явява лично в съдебното заседание и се представляват от договорен защитник – А.Г.. Подсъдимата излагат становище, че признават вината си и приема изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, като е съгласна за същите да не се събират доказателства и желе производството да протече при условията на съкратено съдебно следствие. Защитникът пледира, че с оглед доказаната вина на подзащитната му и процесуалният ред по който протече производството, на М. следва да бъде наложено наказание, такова, каквото предлага обвинението, а именно “глоба” в размер на 1000 лева.

Съдът като съобрази събраните доказателства, доводите и изявленията на страните и разпоредбата на чл. 374 от НПК намира за установени от фактическа страна изложените обстоятелства в обвинителния акт. Този извод се формира на база събраните на досъдебното и съдебно производство доказателства, както и направените самопризнания от подсъдимите. Ето защо, предвид ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимия А. А. А. е роден на .......г. в гр.П., където живее на ул.”К. Н. П.” № 30, женен, баща на едно дете, със средно образование, безработен, осъждан е два пъти - с Присъда на Районен съд - Варна, постановена по НОХД № 101/1981г по описа на съда, влязла в сила на 25.04.1981 година за престъпления по чл.381 ал.2 от НК, по която е реабилитиран на основание чл.88а ал.4 от НК и с Присъда на Военен съд - Сливен, постановена по НОХД № 197/1982г. влязла в законна сила на 05.04.1983г. за престъпление по чл.381 от НК, по която е реабилитиран по право. Същият е известен като “Д. А.” и е братовчед с подсъдимия А. Д. А..

Подсъдимия А. Д. А. е роден на .......г. в гр.П. и живее в същият град на ул.”Т.” № 9, женен, баща на едно дете, със средно-специално образование, осъждан в Република Българиа общо пет пъти, като за четири от осъжданията е реабилитиран, а петото /последното/ му осъждане с Присъда № 321/21.03.2012г на Районен съд - П., постановена по НОХД № 1590/2009 г. по описа на съда, влязла в сила на 06.04.2012 г. за извършено в началото на месец август 2003 година престъпление по чл.310 ал.1 пр.1 във връзка с чл.308 ал.1 пр.1 във връзка с чл.20 ал.3 от НК му е наложено наказание “глоба” в размер на 1 000 лева. Осъден е също и по силата на Решение № 2022/2010г. на Първостепенен Тричленен Апелативен съд в Солун, Република Гърциа на общо наказание “лишаване от свобода” за срок от 18 години за извършени на територията на гръцката държава престъпления, изтърпявано и към момента в Затвор в гр.Солун, преведен за настоящото производство в Република България. Същият е известен като “С.”.

Подсъдимата Д. Р. М. е родена на .........г. в гр.П., където живее и понастоящем на ул.”Б. М.” № 5, със средно образование и към настоящия момент е Управител на “Тими комерс” ЕООД, гр.П., разведена, осъждана два пъти - С Определение № 397/07.04.2008г., постановено по НОХД № 138/2008г по описа на Районене съд - Дупница, с което е било одобрено споразумение между страните, по силата на което за извършено престъпление по чл.311 ал.1 от НК и е наложено наказание “глоба” в размер на 1 000 лева и с Присъда № 321/21.03.2012г, влязла в сила на 06.04.2012г. на Районен съд - П., постановена по НОХД № 1590/2009г., с която за извършено в началото на месец август 2003 година престъпление по чл.310 ал.1 пр.1 от НК във връзка с чл.308 ал.1 пр.1 от НК й е наложено наказание “глоба” в размер на 1 000 лева.

Свидетелката К. Л. Г. е родена на 20.07.1981 година в гр.П., където живее и понастоящем на ул.”Кавала” № 1. През 2003 година по силата на Трудов договор № 42/11.04.2003г. същата била в трудово-правни отношения с “Гео Транс-2001” ЕООД, гр.П., чийто едноличен собственик била свидетелката Р. А. П., а Управител свидетелят Ю. С. П., като считано от 11.04.2003г. била назначена като “шивач” на пълно работно време със срок за изпитване от шест месеца в шивашки цех на дружеството със месечно трудово възнаграждение в размер на 110 лева. На посочената длъжност в шивашкия цех Г. постъпила на 15.04.2003г., като по това време била омъжена, майка на едно малолетно дете. Съпруга й бил безработен и месечната сума от 110 лева, получавана от свидетелката Г., като месечно трудово възнаграждение се явявала крайно недостатъчна за младото семейство, за да покрива финансовите им нужди. Предвид на това и научавайки от познати, че братовчедите А. /”С.” и “Д. А.”/ били уредили със суми, получени като кредити от ТБ “Биохим” -клон П. други лица, в началото на месец август 2003 година решила да ги потърси. Първоначално двамата съпрузи Г. осъществили среща с подсъдимия А. Д. А. в дома му в гр.П., като на тази среща в присъствието на съпруга си, свидетелката Г. му обяснила за желанието си да подпомогне финансово семейството. Подсъдимият А. Д. А. попитал Г. дали работи някъде, респ. да му донесе копие от трудовия си договор, копие от личната си карта и бележка от работодателя си за получавания размер трудово възнаграждение, на което Г. обяснила на подсъдимия, че работи в “Гео Транс-2001” ЕООД, гр.П. срещу трудово възнаграждение в размер на сумата от 110 лева. При това положение от подсъдимият А. Д. А. й било указано да си закупи трудова книжка по образец и да преснима личната си карта, както и да носи сумата от 300 лева при следващата им среща. След като закупила нова трудова книжка по образец и преснимала личната си карта, носейки и сумата от 300 лева, свидетелката Г. и съпруга й посетили стопанисвано от “С.” заведение в гр.П.. Тъй като по това време подсъдимия А. Д. А. отсъствал, срещата се осъществила с братовчед му А. А. А. /”Д. А.”/, на когото в присъствието на съпруга си свидетелката Г. предоставила посочените документи и парична сума, необходими за отпускането на банков кредит на нейно име от ТБ “Биохим” -клон П.. От подсъдимия А. А. А. свидетелката Г. получила уверение, че с тях ще бъде запознат и братовчед му – подсъдимия А. Д. А. и след няколко дни двамата братовчеди А. ще я потърсят, за да отидат до посочената банка.

Близък на двамата братовчеди А. по това време бил свидетелят П. Б., който работил като Регионален Директор на ТБ “Биохим” и двамата подсъдими били наясно какви са необходимите документи, които се изискват, за да бъде отпуснат потребителски кредит за граждани без поръчителство от посочената банка в гр.П.. В тази връзка били наясно и че такъв кредит не може да бъде отпуснат на името на свидетелката Г. чрез предоставяне на редовни официални документи от горепосоченото ЕООД, в което същата работила по това време именно поради липса на достатъчен размер трудово възнаграждение. Предвид на това с предоставените им от свидетелката Г. трудова книжка по образец и копие от личната й карта, обвиняемите А., решили да се снабдят с необходимите документи, удостоверяващи, че ККостадинка Л. Г. работи и получава достатъчен размер трудово възнаграждение от друго търговско дружество.

Преди време двамата братовчеди А. били продали автомобил на изплащане на подсъдимата Д. Р. М., за който все още не им била издължена цялата покупко-продажбена цена. Известно им било също, че М. управлява и представлява “Джемини” ООД, гр.П. и като такава можела да издава необходимите справки и други официални документи. Заради ангажимента на подсъдимата .М. към тях, двамата решили да потърсят “услуга” от същата, а именно да издаде официални документи /трудов договор и служебна бележка/, удостоверяващи невярното обстоятелство, че свидетелката Г. работи в “Джемини” ООД, гр.П., което обстоятелство да бъде отразено от същата и в предоставената им от свидетелката Г., закупена от същата трудова книжка по образец. Така в промеждутъка между поредната им среща със свидетелката Г., двамата подсъдими А. на неустановена дата в началото на месец август 2003 година посетили подсъдимата Д. М. в офиса на “Джемини” ООД в град П., където в разговор обещали на последната да отсрочат доплащане на дължимата от нея сума за автомобила, като в замяна поискали от същата да състави официални документи с невярно съдържание – трудов договор на името на К. Л. Г., че работи в управляваното и представлявано от подсъдимата М. търговско дружество и получава достатъчен размер трудово възнаграждение, служебна бележка – Приложение № 4б, както и да попълни тези неверни обстоятелства в закупената от свидетелката Г. и предоставена им трудова книжка по образец.

Към този момент подсъдимата Д. М. била упълномощена от Г. К. М. с пълномощно № 679/05.02.2003г. да управлява и представлява “Джемини” ООД, гр.П.. Съзнавайки, че има нужната представителна власт, за да издава поисканите от подсъдимите А. официални документи, подсъдимата М. собственоръчно попълнила и подпечатала с печата на посоченото търговско дружество Трудов договор № 68/01.07.2002г. на името на К. Л. Г., в който удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че на 01.07.2002 година на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ е бил сключен посочения безсрочен трудов договор между “Джемини” ООД, гр. П., управлявано и представлявано от гръцкия гражданин Г. К. М. и К. Л. Г., по силата, на който Г. е била назначена на работа в шивашки цех, собственост на търговското дружество, находящ се в гр.П. на ул.”Места” № 3 на длъжност “бригадир” за неопределено време при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 520 лева, както и собственоръчно попълнила и подпечатала с печата на фирмата страници 3, 6 и 7 от трудовата книжка на името на свидетелката Г., в която удостоверила същите неверни обстоятелства, включително и собственоръчно попълнила и подпечатала с печата на фирмата служебна бележка - Приложение № 4б, издавано при наличие на договор между банката и предприятието-работодател на кредитоискателя, в което удостоверила горепосочените неверни обстоятелства, включително и други такива, а именно че К. Л. Г. е назначен на работа по посочения Трудов договор за неограничен период от време, не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, няма и задължение по погасяване на други кредити и лизинг, няма наложени запори върху трудовото възнаграждение. Подсъдимата М. издала посочените официални документа, въпреки, че била наясно, че К. Л. Г. никога не е работила в това търговско дружество, а с посочения Трудов договор № 68, но от друга дата - 24.03.2003 г. на работа в шивашкия цех, собственост на търговското дружество е било назначено друго лице, а именно свидетелят С. В. З. от гр.П. на длъжност “опаковчик /пакетировач/”. Същевременно съставяйки посочените официални документи в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 б "б" от НК, подсъдимата М. съзнавала и че същите ще послужат /ще бъдат използвани/ за отпускане на потребителски кредит на името на свидетелката Г. без поръчителство в размер на сумата от 7 000 лева от ТБ “Бихоим” -клон П.. С тази именно цел от обвиняемата бил подбран номера на трудов договор, съществуващ във фирмата, но сключен с друго лице - С. В. З., като в него били посочени различна длъжност от тази, заемана от титуляр по този договор /вместо “опаковчик /пакетировач/” – “бригадир”/ и по-висок размер на трудовото възнаграждение /вместо получавано от З. за длъжността “опаковчик /пакетировач/” сума от 110 лева, за посочената длъжност “бригадир” сумата от 520 лева/. След като подсъдимата М. в качеството си на длъжностно лице съставила посочените порочни официални документи, ги предала на подсъдимите А.. Тези обстоятелства, че отразените в съставените от подсъдимата М. официални документи обстоятелства са неверни, включително и че са били съставени /изписани и подписани/ от нея и подпечатани с печата на “Джемини” ООД, гр.П. се подкрепят от изисканите и приложени по делото справки от НОИ и ТД на НАП, офис-Благоевград, удостоверяващи, че в периода 2001г.-2004г. свидетелката Г. няма регистриран трудов договор с “Джемини” ООД, гр.П., в това число и отговор от “Джемини” ООД, гр.П., че К. Л. Г. не е работила никога в посоченото търговско дружество, а с Трудов договор № 68, но от друга дата - 24.03.2003г. на работа в шивашкия цех, собственост на търговското дружество е било назначено друго лице - С. В. З. от гр.П. на длъжност “опаковчик /пакетировач/” и приложените по делото заверени копия от сключения със З. трудов договор, показанията на свидетелите Р. и Ю. П. от “Гео Транс-2001” ЕООД, гр.П., копие от редовната трудова книжка на К. Л. Г., включително предоставените от “Гео Транс-2001” ООД, гр.П. трудов договор, сключен с К. Л. Г. от 11.04.2003г. и Заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 16.08.2003г., показанията на свидетеля С. В. З. и копие от трудовата му книжка, показанията на свидетелите Н. С. И. и Н. И. Ш., както и изготвената по делото графическа експертиза с Протокол № 66 от 15.12.2009г от вещото лице С. З., включително и обясненията на подсъдимата М., които освен средства за защита са и годно доказателствено средство, набора от всички документи по отпуснатия банков кредит на името на К. Л. Г., приложени по делото след постановено от Районен съд – П. съдебно Решение за разкриване на банкова тайна.

На 04.08.2003г. свидетелката К. Л. Г. и съпруга й с автомобил, управляван от подсъдимия А. Д. А. се придвижили до офиса на посочената банка, находящ се в “ГУМ”-П.. С цел да набавят с братовчед си подсъдимия А. А. А. имотна облага за себе си, а именно сумата от 7 000 лева, подсъдимия А. Д. А. придружил К. Л. Г. в офиса на банката в П., след като указал на съпруга й да остане в автомобила, с който пристигнали. В банката на К. Л. Г. било разпоредено от подсъдимия да не разпитва в банката, а само да подписва предоставените й от банковите служители документи, без да е необходимо да ги чете. В офиса на банката се намирал и подсъдимия А. А. А.. Придружена от двамата подсъдими и предупредена от А. А. А. малко преди това да не разпитва в банката и да подписва предоставените й документи “на доверие”, свидетелката Г. по етапния ред се явила пред банковата служителка, изпълняваща длъжността “консултант-граждани” – свидетелката Й. И. С. /спрямо същата с постановление на ПРП от 26.10.2012г за извършено престъпление по чл.220 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК в съучастие като съизвършител с обвиняема В. Д. С. наказателното производство по делото е частично прекратено поради недоказаност/, където й представила предадените й на място от подсъдимит А., съставени от подсъдимата М. официални документи с невярно съдържание, без да се запознае със същите, така както й било указано от подсъдимите А., измежду които и предаденото на посочената по-горе среща копие от личната си карта. Служителката Й. И. С., на която били представени формално изрядни документи ги въвела в съответната компютърна програма и предвид на това, че “Джемини” ООД вече имала сключен договор с посочената банка, респ. открита разплащателна сметка в същата и не фигурирала в т.нар. “черен списък” за нелоялни клиенти на банката, включително и предвид обстоятелството, че банката нямала нужното техническото оборудване по това време, за да прави електронни справки до НОИ дали лицето-кредитоискател работи в съответното дружество-работодател на кредитоискателя Г., посочената компютърна програма разпечатала съответните бланкови образци за отпускане на банков кредит за граждани без поръчителство в размер на 7 000 лева, след което банковия служител Стойкова попълнила същите и съответно свидетелката Г. подписала книжата. Събрала пълния комплект от документи за отпускане на посочения банков кредит на името на К. Л. Г. по етапния ред Стойкова придвижила до колегата си В. С., изпълняваща по това време длъжността “Ръководител офис-ГУМ”-П. /спрямо същата с постановление на ПРП от 26.10.2012г. за извършено престъпление по чл.220 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК в съучастие като съизвършител с обвиняема Й. И. С. наказателното производство по делото е частично прекратено поради недоказаност/. След като се уверила, че предоставения й за одобрение комплект е пълен и отговаря на необходимите изисквания съобразно вътрешните банкови инструкции за отпускане на такъв кредит, С. подписала договора за банков кредит с № 53/04.08.2012г. Последвало явяване на свидетелката Г. на касата на банката пред касиера Н. Д., където били попълнени и подписани нареждане-разписка и документ-теглене от свидетелката Г. и касиера Д. /изготвената посочената по-горе графическа експертиза също потвърждава, че подписа в положените документи, както и във всички други е на К. Л. Г./ веднага от касата на банката предвид съобщено й от колегата й Стойкова обаждане на Регионалния Директор П. Б. /последния и банковите служителки Стойкова и С. отричат това обстоятелство/ сумата по кредита да бъде усвоена в деня на сключването на договора със свидетелката Г., същата и я предоставила в брой. Последната обаче още преди да вземе сумата, но след като била подписала и документите на касата по възможно най-бързия начин, както й било наредено на място от подсъдимия А. Д. А. излязла от банката и отишла да изчака в автомобила, с който пристигнали пред офиса на банката, където се намирал чакащ я съпруга й, а в банката останал подсъдимия А. А. А.. Влизайки в автомобила от подсъдимия А. Д. А. й било съобщено, че ще й се обади в кратък срок - до седмица, за да отиде отново до банката и да получи сумата по кредита. Тъй като не последвало обаждане нито от единият, нито от другият подсъдими, това провокирало след изтичане на седмица, семейство Г. отново да посети подсъдимия А. Д. А., който им обяснил, че компютърната програма била отхвърлила искането на Г. и кредит не бил отпуснат, въпреки, че още на същата дата, след подписването на документите на касата и напускането на банката от Г., двамата братовчеди се сдобили с цялата сума по отпуснатия на името на К. Л. Г. банков кредит. След този момент свидетелката Г. и съпруга й посетили А. Д. А. още няколко пъти с апел да им върне дадената парична сума в размер на 300 лева. От страна на подсъдимия А. Д. А. на няколко пъти в дребни суми обаче им била възстановена само половината сума, а именно 150 лева., като при последвалите още няколко срещи подсъдимия А. Д. А. твърдял, че няма възможност да им върне останалата сума.

Тъй като не получила от обещания от подсъдимите А. банков кредит от ТБ “Биохим” -клон П., мотивирана от финансова нестабилност на семейството си, свидетелката Г. изтеглила банков кредит от друга банкова институция в гр.П. /"Пощенска банка" /. При това положение и предвид напускането на местоработата си в “Гео Транс 2001"-П., свидетелката Г. и съпруга й решили да потърсят работа, препитание и средства, за да погасяват кредита си на територията на съседна Република Гърция и напуснали страната ни на 21.02.2004г. и до 15.05.2004г. работили на територията на гръцката държава. След завръщането им в страната ни, Г. получила от ТБ “Биохим” -клон П. покана за доброволно изпълнение с изх. № 564/23.07.2004г. за дължими суми по кредита. Крайно учудена и едва тогава разбрала, че е ставала жертва на измамливите действия на братовчедите А., свидетелката Г. посетила офиса на банката и на място от банковите служители при извършената съответна проверка била уведомена, че действително на нейно име бил отпуснат банков кредит от въпросната банка в размер на 7 000 лева от датата 04.08.2003г. При това положение, въведената и поддържана през цялото това време в заблуждение от подсъдимите А., включително и предвид на отразеното в получената въпросна покана за доброволно изпълнение, а именно, че изпадането в просрочие датирало от 25.04.2004г, на въпрос на свидетелката Г. кой тогава е получил сумата по кредита, респ. от кого са били внесени съответния брой погасителни вноски по кредита, част от които погасявани във време, докато същата отсъствала от страната ни, получила отговор, че вноските били превеждани от нея, като не й били показани обаче каквито и да е било финансово оправдателни документи, които да обективират съобщеното й.

Междувременно подсъдимите братовчеди А. съвместно на 22.02.2004г. напуснали Република България през ГКПП-Калотина с цел екскурзия до Великобритания и за периода 01.01.2004г. до 30.08.2007г. липсва обратно регистрирано влизане на територията на страната ни. Свидетелката Г. с ясното съзнание, че подсъдимите А. са получили въпросната сума по кредита, респ. и погасявали съответната част от дължимите към банката вноски, посетила съпругата на единия от двамата, тази на А. Д. А., която по това време работила като продавач в магазин, находящ се в непосредствена близост до сладкарница “Виена” в гр.П.. При осъществената среща с Д. Атанасова, последната я уверила, че всичко е наред, като я посъветвала да отиде отново до банката и да съобщи, че просрочието по погасяването на сумата по въпросния кредит се дължало на обстоятелството, че като кредитополучател не била взела заплата на време. Подкрепящи обстоятелството, че кредита е бил обслужван до посоченото заминаването на подсъдимите А. в чужбина са и показанията на касиера – свидетелката Д., която е потвърдила, че действително в посочения период са били правени вноски по кредита, отпуснат на името на Г. в клона на банката. Наясно, че е станала жертва на измамливи действия от страна на А. и нямаща никакво намерение да изплаща сума по кредит, която не била усвоила, по надлежния ред К. Л. Г. сезирала с писмена жалба органите на прокуратурата, която послужило като законен повод, освен събраните достатъчно данни за образуване на наказателно производство.

Горната фактическа обстановка съдът възприе за установена въз основа на приобщените в хода на съкратеното съдебно следствие доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебно производство, а именно: набор от всички документи в оригинал по отпуснатия по договор № 53/04.08.2003г на името на К. Г. банков кредит от ТБ “Биохим” -клон П. за граждани без поръчителство, ведно със съдържащите се в същите порочни документи, съставени от подсъдимата М. приложени по делото след постановено от Районен съд - П. Решение за разкриване на банкова тайна, копие от пълномощно рег. № 679, кореспонденция с “Джемини” ООД, НОИ и ТД на НАП-Благоевград, заверени копия от Трудов договор № 68/01.07.2002г., Заповед № 21/10.04.2003г, писмо изх. №337/15.07.2005г. на Директора на ТБ “Биохим” -клон П., ведно с приложения, удостоверение за актуалното състояние на “Джемини” ООД, гр.П., удостоверяващи, че в периода 2001г.-2004г. К. Л. Г. няма регистриран трудов договор с дружеството, в това число и отговор от същото, че Г. не е работила никога в посоченото ООД, а с Трудов договор № 68, но от друга дата-24.03.2003г. на работа в шивашкия цех, собственост на търговското дружество е било назначено друго лице – свидетеля С. В. З. от гр.П. на длъжност “опаковчик /пакетировач/” и приложените по делото заверени копия от сключения със З. трудов договор, показанията на свидетелите Р. и Ю. П. от “Гео Транс-2001” ООД, гр.П., копие от редовната трудова книжка на Г., включително предоставените от “Гео Транс-2001” ООД, гр.П. трудов договор, сключен с Г. от 11.04.2003г. и Заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение от 16.08.2003г., показанията на С. В. З. и копие от трудовата му книжка, показанията на свидетелите Н. С. И. и Н. И. Ш., както и изготвената по делото графическа експертиза с Протокол № 66 от 15.12.2009г от вещото лице С. З., включително и обясненията на подсъдимата М., показанията на свидетелите К. Л. Г., Р. И. Х., Н. К. Д., Г. С. Ш., П. К. Б., Р. А. П., Ю. С. П., Н. С. И., С. В. З., Н. И. Ш., справки за пътувания на Г. и съпруга й, както и такива за подсъдимите А., кореспонденция с Д”МОС”, справки в “АИС-БДС”, справки за съдимост по отношение на обвиняемите, декларации за семейно и материално положение и имотно състояние и актуални свидетелства за съдимост на подсъдимите, ведно с бюлетините към тях.

При така възприетата фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност по безспорен и категоричен начин се доказа извършването от подсъдимите А. в съучастие, като съизвършители са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК, а длъжностното лице по смисъла на чл.93 ал.1 б. “б” от НК – подсъдимата Д. Р. М. е осъществила от обективна и субективна страна престъпление по чл.311, ал.1 пр.1 от НК.

По отношение на подсъдимия А. А. А..

От обективна страна в инкриминираният период на неустановена дата в началото на месец Август 2003 г. и място в гр. П. подсъдимият А. А. А. в съучастие като съизвършител с А. Д. А. от гр. П. с цел да набави за себе си имотна облага, а именно да получи парична сума, с която да се разпорежда в своя полза и за свои нужди възбудил и поддържал заблуждение в свидетелката К. Л. Г., че срещу предоставяне на копие от личната й карта и срещу закупуване и предоставяне на трудова книжка и заплащане на сумата от 300,00 лева ще й помогнат да й бъде отпуснат от ТБ “Биохим” – клон П. потребителски кредит за граждани без поръчителство на нейно име в размер на 7 000 лева, която сума по кредита същата като кредитоискател ще получи лично и която парична сума по отпуснатия от същата банка по сключен договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство № 53/04.08.2003 година Г. не е получила, с което причинил на Г. и на ТБ “Биохим” -клон П. имотна вреда в размер на сумата 7 000 лева. Двамата подсъдими А. Д. А. и А. А. А. са действали, като съизвършители и с различни свои действия и с цел да набавят за себе си имотна облага са възбудили и поддържали заблуждение у К. Л. Г. на неустановена дата в началото на месец август 2003 година в град П., че срещу предоставяне на копие от личната й карта и срещу закупуване и предоставяне на трудова книжка и заплащане на сумата от 300 лева ще й помогнат да й бъде отпуснат от ТБ “Биохим” -клон П. потребителски кредит за граждани без поръчителство на нейно име в размер на 7 000 лева. Тези действия на подсъдимите А. се установяват, както от заявената жалба и показанията на пострадалата Г., така и свидетелите Д., Б., останалите банкови служители и свидетели, от които безспорно се установява извършването на инкриминираното деяние по време и място. Съдът като възприе показанията на тези свидетели, разгледани във взаимната им връзка с показанията на останалите свидетелите по делото намира за безспорно установено и обстоятелството, че именно подсъдимите А. са извършили деянието за което са обвинени. Същите са въвели в заблуждение пострадалата – свидетелката Г., като я убедили, че срещу предоставяне на копие от личната й карта и срещу закупуване и предоставяне на трудова книжка и заплащане на сумата от 300 лева ще й помогнат да й бъде отпуснат от ТБ “Биохим” -клон П. потребителски кредит за граждани без поръчителство на нейно име в размер на 7 000 лева. Именно това мотивирало Г. да предаде на подсъдимите исканите книжа и сума от 300 лева на подсъдимия А. Д. А.. Измамното намерение, формирано от подсъдимите се подкрепя и от обстоятелството, че пострадалата освен тази сума пари, необходима за осъществяване на услугата са мотивирали същата да си закупи и трудова книжка по образец, както и са я отведат в банката, където да представи предоставените й преди това комплект документи и да подпише банковите книжа и договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство № 53/04.08.2003г., предоставени й именно от банковите служителки във въпросният клон, които книжа, според графичната експертиза са подписани именно от свидетелката Г..

През цялото това време от момента на формиране на заблуждението у пострадалата до момента на получавана на съобщение за забавени и неизплатени вноски по кредита от банката-кредитодател, същото е било поддържано у Г. чрез действията на подсъдимите А., като същите водили пострадалата в банката да подписва книжа и документи и то заедно с нейният съпруг, мотивирали и подсъдимата М. да изготви неистински официални документи, необходими за отпускане на кредита, в последствие и заплащали част от погасителните вноски по усвоеният от името на пострадалата вноски, докато същата е отсъствала от страната и е изплащала друг кредит, взет от друга банка, мотивирана от формирано у нея лъжливо убеждение, че такъв кредит в ТБ “Биохим” – клон П. не й е отпуснат. Ако подсъдимият А. А. А. е имала намерение да съдейства на Г. и нейното семейство да получи и ползва въпросният кредит, то същата би получила отпуснатите й по договора за кредит парични средства и не би търсила вариант за получаване на друг такъв кредит от “Пощенска банка” , както и в последствие би внасяла погасителните си вноски по този си кредит от свое име, а не същите да бъдат внасяни от подсъдимите А. от името на пострадалата. В тези обстоятелства съдът намира допълнителни аргументи, обосноваващи извода за формирана у подсъдимите А. цел за лично облагодетелстване. Именно с участието си в тези си действия А. А. А. е причинила на Г. имотна вреда, която като резултат от тези му действия обуславя наличието на причинна връзка между тях. За съставомерността на деянието е необходимо установяването на имотната вреда за пострадалата, като в случая такава е безспорно установено като парична сума в размер на 7000 лева, представляваща размера на отпуснатият, но не получен от Г. кредит, за която сума е повдигнато и разглежданото в настоящото производство обвинение, сумата от 150 лева, платени от пострадалата и невъзстановени от подсъдимите А. за извършване на услугата, както и средствата за закупуване на трудова книжка по образец и други подобни, неустановени по размер по делото.

От субективна страна престъплението е извършено от А. А. А. в съучастие с братовчед си А. Д. А., като съизвършители умишлено, с пряк умисъл, тъй като съзнавал общественоопасния характер на деянието, осъзнати и целени са общественоопасните му последици на това деяние и е желано тяхното настъпване. А. А. А. е съзнавал общественоопасният характер на инкриминираното деяние, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, мотивирана от желанието си да набави средства за задоволяване на лични нужди, като действайки по описания начин е възбуждал и поддържал заблуждение у пострадалата Г. с ясната цел да набавят за себе си сумата, отпусната като банков кредит на нейно име, включително и че причиняват на същата и на ТБ “Биохим” -клон П., пред която са били представени формално изрядни документи, издадени по тяхно настояване от подсъдимата М., за които Г. е нямала знанието, че са издадени, имотна вреда в размер на сумата по кредита. От друга страна показателен за субективното отношение на подсъдимият към деянието е и това, че същият не е върнала нито дължимият кредит, ведно с лихвите по него от името на Г., нито взетите и невърнати суми в размер на 150 лева за извършване на услугата по уреждане на кредит на същата и към момента на разглеждане на делото.

За извършеното престъпление подсъдимият следва да получат и съответно наказание, съгласно чл. 373 ал.2 от НПК, в хипотезата на която приключи настоящото наказателно производство, а именно чрез съкратено съдебно следствие в първата инстанция. Това от своя страна задължава съда да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, дори и да не са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства и без да са ангажирани доказателства в тази насока, доколкото по аргумента на чл.58а ал.1 от НК в редакцията му към ДВ бр.27/2009 г., която се явява най-благоприятният за подсъдимия закон, действал от момента на извършване на престъплението до настоящия момент предвид разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимият престъпление в конкретният случай, съдът съобрази съотношението на установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината на дееца обстоятелство съдът възприе изключително дългият период от време, изминал от образуване на настоящото производство, респ. извършване на престъплението до настоящият момент, което обстоятелство е възприето от константната съдебна практика за смекчаващо вината обстоятелство, както и признаване на вината и изразеното в тази връзка съжаление за извършеното, а като отегчаващи такива – предходните осъждания на подсъдимия, за които не е реабилитиран и понастоящем, както и високата стойност на причинената имотна вреда. За повдигнато обвинение по чл.209 ал.1 от НК в редакцията му до изменението с ДВ бр.26 от 2010 г. във връзка с чл.20 ал.2 от НК, който се явява най-благоприятен за подсъдимия в случая по аргумента на чл.2 ал.2 от НК законодателят е предвидил налагане на наказание “лишаване от свобода” до шест години, като не е предвидил съответен минимален размер за това наказание. При определяне вида и размера на наказанието, съдът следва да прецени приложението на чл.55 от НК. В конкретният случай е приложима разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 б.”б” от НК, доколкото за такова престъпление е предвиден размер на наказание “лишаване от свобода” без минимален предел. Доколкото редакцията и на този законов текст е търпял изменения в периода от време от извършване на престъплението през месец август 2003 г. до настоящият момент съдът прецени за най-благоприятен закон за подсъдимия, редакцията на тази разпоредба възприета с ДВ бр.92 от 2002 г., според която наказанието “лишаване от свобода”, когато не е предвиден най-нисък предел се заменя с наказание “поправителен труд” или “глоба” от 100 до 1000 лева. Съобразявайки обществената опасност на деянието и дееца, тежестта на разгледаните смекчаващи и отежняващи вината обстоятелства съда, намери, че на подсъдимия А. А. А. следва да бъде наложено по-тежкото по вид наказание, а именно “глоба”, като размера на същото следва да бъде определено при превес на отежняващи вината обстоятелства, поради което го определи в близък до законоустановения максимален размер, а именно в размер на 800 (осемстотин) лева. Съдът намира, че именно такова наказание и в такъв размер ще окажат възпитателно и възпиращо от криминални прояви въздействие по отношение на подсъдимия и ще допринесе за неговото поправяне, дисциплиниране и интегриране в обществото, както и ще допринесе за осъществяване целите на наказанието, предвидени от законодателя в чл.36 от НК.

По отношение на подсъдимия А. Д. А..

От обективна страна в инкриминираният период на неустановена дата в началото на месец Август 2003 г. и място в гр. П. подсъдимият А. Д. А. в съучастие като съизвършител с А. А. А. от гр. П. с цел да набави за себе си имотна облага, а именно да получи парична сума, с която да се разпорежда в своя полза и за свои нужди възбудил и поддържал заблуждение в свидетелката К. Л. Г., че срещу предоставяне на копие от личната й карта и срещу закупуване и предоставяне на трудова книжка и заплащане на сумата от 300,00 лева ще й помогнат да й бъде отпуснат от ТБ “Биохим” – клон П. потребителски кредит за граждани без поръчителство на нейно име в размер на 7 000 лева, която сума по кредита същата като кредитоискател ще получи лично и която парична сума по отпуснатия от същата банка по сключен договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство № 53/04.08.2003 година Г. не е получила, с което причинил на Г. и на ТБ “Биохим” -клон П. имотна вреда в размер на сумата 7 000 лева. Двамата подсъдими А. Д. А. и А. А. А. са действали, като съизвършители и с различни свои действия и с цел да набавят за себе си имотна облага са възбудили и поддържали заблуждение у К. Любомироа Г. на неустановена дата в началото на месец август 2003 година в град П., че срещу предоставяне на копие от личната й карта и срещу закупуване и предоставяне на трудова книжка и заплащане на сумата от 300 лева ще й помогнат да й бъде отпуснат от ТБ “Биохим” -клон П. потребителски кредит за граждани без поръчителство на нейно име в размер на 7 000 лева. Тези действия на подсъдимите А. се установяват, както от заявената жалба и показанията на пострадалата Г., така и свидетелите Д., Б., останалите банкови служители и свидетели, от които безспорно се установява извършването на инкриминираното деяние по време и място. Съдът като възприе показанията на тези свидетели, разгледани във взаимната им връзка с показанията на останалите свидетелите по делото намира за безспорно установено и обстоятелството, че именно подсъдимите А. са извършили деянието за което са обвинени. Същите са въвели в заблуждение пострадалата – свидетелката Г., като я убедили, че срещу предоставяне на копие от личната й карта и срещу закупуване и предоставяне на трудова книжка и заплащане на сумата от 300 лева ще й помогнат да й бъде отпуснат от ТБ “Биохим” -клон П. потребителски кредит за граждани без поръчителство на нейно име в размер на 7 000 лева. Именно това мотивирало Г. да предаде на подсъдимите исканите книжа и сума от 300 лева на подсъдимия А. Д. А.. Измамното намерение, формирано от подсъдимите се подкрепя и от обстоятелството, че пострадалата освен тази сума пари, необходима за осъществяване на услугата са мотивирали същата да си закупи и трудова книжка по образец, както и са я отведат в банката, където да представи предоставените й преди това комплект документи и да подпише банковите книжа и договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство № 53/04.08.2003г., предоставени й именно от банковите служителки във въпросният клон, които книжа, според графичната експертиза са подписани именно от свидетелката Г..

През цялото това време от момента на формиране на заблуждението у пострадалата до момента на получавана на съобщение за забавени и неизплатени вноски по кредита от банката-кредитодател, същото е било поддържано у Г. чрез действията на подсъдимите А., като същите водили пострадалата в банката да подписва книжа и документи и то заедно с нейният съпруг, мотивирали и подсъдимата М. да изготви неистински официални документи, необходими за отпускане на кредита, в последствие и заплащали част от погасителните вноски по усвоеният от името на пострадалата вноски, докато същата е отсъствала от страната и е изплащала друг кредит, взет от друга банка, мотивирана от формирано у нея лъжливо убеждение, че такъв кредит в ТБ “Биохим” – клон П. не й е отпуснат. Ако подсъдимият А. Д. А. е имала намерение да съдейства на Г. и нейното семейство да получи и ползва въпросният кредит, то същата би получила отпуснатите й по договора за кредит парични средства и не би търсила вариант за получаване на друг такъв кредит от “Пощенска банка” , както и в последствие би внасяла погасителните си вноски по този си кредит от свое име, а не същите да бъдат внасяни от подсъдимите А. от името на пострадалата, за които обстоятелства свидетелстват и действията на съпругата на А. Д. А. при срещата й със свидетелката Г. в магазина в който работела. В тези обстоятелства съдът намира допълнителни аргументи, обосноваващи извода за формирана у подсъдимите А. цел за лично облагодетелстване. Именно с участието си в тези си действия А. Д. А. е причинила на Г. имотна вреда, която като резултат от тези му действия обуславя наличието на причинна връзка между тях. За съставомерността на деянието е необходимо установяването на имотната вреда за пострадалата, като в случая такава е безспорно установено като парична сума в размер на 7000 лева, представляваща размера на отпуснатият, но не получен от Г. кредит, за която сума е повдигнато и разглежданото в настоящото производство обвинение, сумата от 150 лева, платени от пострадалата и невъзстановени от подсъдимите А. за извършване на услугата, както и средствата за закупуване на трудова книжка по образец и други подобни, неустановени по размер по делото.

От субективна страна престъплението е извършено от А. Д. А. в съучастие с братовчед си А. А. А., като съизвършители умишлено, с пряк умисъл, тъй като съзнавал общественоопасния характер на деянието, осъзнати и целени са общественоопасните му последици на това деяние и е желано тяхното настъпване. А. Д. А. е съзнавал общественоопасният характер на инкриминираното деяние, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, мотивирана от желанието си да набави средства за задоволяване на лични нужди, като действайки по описания начин е възбуждал и поддържал заблуждение у пострадалата Г. с ясната цел да набавят за себе си сумата, отпусната като банков кредит на нейно име, включително и че причиняват на същата и на ТБ “Биохим” -клон П., пред която са били представени формално изрядни документи, издадени по тяхно настояване от подсъдимата М., за които Г. е нямала знанието, че са издадени, имотна вреда в размер на сумата по кредита. От друга страна показателен за субективното отношение на подсъдимият към деянието е и това, че същият не е върнала нито дължимият кредит, ведно с лихвите по него от името на Г., нито взетите и невърнати суми в размер на 150 лева за извършване на услугата по уреждане на кредит на същата и към момента на разглеждане на делото.

За извършеното престъпление подсъдимият следва да получат и съответно наказание, съгласно чл. 373 ал.2 от НПК, в хипотезата на която приключи настоящото наказателно производство, а именно чрез съкратено съдебно следствие в първата инстанция. Това от своя страна задължава съда да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, дори и да не са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства и без да са ангажирани доказателства в тази насока, доколкото по аргумента на чл.58а ал.1 от НК в редакцията му към ДВ бр.27/2009 г., която се явява най-благоприятният за подсъдимия закон, действал от момента на извършване на престъплението до настоящия момент предвид разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимият престъпление в конкретният случай, съдът съобрази съотношението на установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината на дееца обстоятелство съдът възприе изключително дългият период от време, изминал от образуване на настоящото производство, респ. извършване на престъплението до настоящият момент, което обстоятелство е възприето от константната съдебна практика за смекчаващо вината обстоятелство, както и признаване на вината и изразеното в тази връзка съжаление за извършеното, а като отегчаващи такива – предходните осъждания на подсъдимия, за които не е реабилитиран и понастоящем, както и високата стойност на причинената имотна вреда. За повдигнато обвинение по чл.209 ал.1 от НК в редакцията му до изменението с ДВ бр.26 от 2010 г. във връзка с чл.20 ал.2 от НК, който се явява най-благоприятен за подсъдимия в случая по аргумента на чл.2 ал.2 от НК законодателят е предвидил налагане на наказание “лишаване от свобода” до шест години, като не е предвидил съответен минимален размер за това наказание. При определяне вида и размера на наказанието, съдът следва да прецени приложението на чл.55 от НК. В конкретният случай е приложима разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 б.”б” от НК, доколкото за такова престъпление е предвиден размер на наказание “лишаване от свобода” без минимален предел. Доколкото редакцията и на този законов текст е търпял изменения в периода от време от извършване на престъплението през месец август 2003 г. до настоящият момент съдът прецени за най-благоприятен закон за подсъдимия, редакцията на тази разпоредба възприета с ДВ бр.92 от 2002 г., според която наказанието “лишаване от свобода”, когато не е предвиден най-нисък предел се заменя с наказание “поправителен труд” или “глоба” от 100 до 1000 лева. Съобразявайки обществената опасност на деянието и дееца, тежестта на разгледаните смекчаващи и отежняващи вината обстоятелства съда, намери, че на подсъдимия А. Д. А. следва да бъде наложено по-тежкото по вид наказание, а именно “глоба”, като размера на същото следва да бъде определено при превес на отежняващи вината обстоятелства, поради което го определи в близък до законоустановения максимален размер, а именно в размер на 800 (осемстотин) лева. Съдът намира, че именно такова наказание и в такъв размер ще окажат възпитателно и възпиращо от криминални прояви въздействие по отношение на подсъдимия и ще допринесе за неговото поправяне, дисциплиниране и интегриране в обществото, както и ще допринесе за осъществяване целите на наказанието, предвидени от законодателя в чл.36 от НК.

По отношение на подсъдимата Д. Р. М..

Осъществяването на престъпният състав на лъжливото документиране в официален документ по чл.311, ал.1 от НК предполага съставяне на официален свидетелски документ, в съдържанието на който са отразени неверни факти, т. е. такива факти, които не отговарят на действителността. Престъпният резултат на това престъпление се заключава в опорочения документ. Чрез използване на такъв документ се стига до заблуждаване на адресата, относно отразеното в документа невярно обстоятелство. За целта съставеният документ следва да отразява факт, който не отразява на обективната действителност и този документ да бъде представен (използван) от самият деец или друго лице. Осъществяване признаците на това престъпление предполага от субективна страна подсъдимата да действа с пряк умисъл и с цел деецът да го използва. При разглеждания престъпен състав е налице особеност относно субекта на престъплението, като последният може да бъда само длъжностно лице, и то когато действа в кръга на своята служба, като от този кръг са изключени лицата, имащи това качество, но действащи като представители на обществеността.

От обективна страна се установи по безспорен и категоричен начин, че подсъдимата М. в началото на месец август 2003 година е съставила официален свидетелски документи в съдържанието на който са отразени неистински факти. Установи се по делото, че подсъдимата собственоръчно попълнила и подпечатала с печата на фирмата Трудов договор № 68/01.07.2002г на името на К. Л. Г., в който удостоверила неверни обстоятелства, а именно, че на 01.07.2002г. на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ е бил сключен този безспорен трудов договор между “Джемини” ООД, гр.П., управлявано и представлявано от гръцкия гражданин Г. К. М. и К. Л. Г., по силата на който Г. е назначена на работа в шивашки цех, собственост на търговското дружество, находящ се в гр.П., ул.”Места” № 3, на длъжност “бригадир” за неопределено време при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 520 лева, собственоръчно попълнила и подпечатала с печата на фирмата стр.3, 6 и 7 от трудовата книжка, издадена на името на Г., в която удостоверила същите неверни обстоятелства, собственоръчно попълнила и подпечатала с печата на фирмата и служебна бележка - Приложение № 46, издавано при наличие на договор между банката и предприятието-работодател на кредитоискателя, в което е удостоверила също неверни обстоятелства, а именно, че Г. е назначена на работа по трудовия договор за неограничен период от време, не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 520 лева, няма задължение по погасяване на други кредити, няма наложени запори върху трудовото възнаграждение, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за посочените в тях обстоятелства пред ТБ “Биохим” -клон П., нужни за отпускане на потребителски кредит на граждани без поръчителство в размер на 7 000 лева на името на К. Л. Г.. Неистинността на така отразените обстоятелства в горните официални документи се установява от представената справки от НОИ и писмени доказателства, предоставени от “Джемини” ООД, гр.П. и удостоверяващи, че Г. никога не е работила в това търговско дружество, а с посочения Трудов договор с № 68, но от 24.03.2003г на работа в шивашкия цех, собственост на търговското дружество е бил назначен С. В. З. от гр. П. на длъжност “опаковчик /пакетировач”. Сочените официални документи са съставени именно от подсъдимата в качеството й на упълномощено от представлявано от гръцкия гражданин Г. К. М., представляваща работодателя по силата на КТ, а именно “Джемини” ООД-П., управлявано и представлявано от последния, съгласно предоставено й пълномощно и от естеството на правата с които е одостоена, в качеството й на длъжностно лице. Съгласно разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1 б.”б” от НК е това лице, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно ръководна работа или работа в юридическо лице. Последната се изразява в стопанско-разпоредителна, организационно-ръководна или организационно-възпитателна дейност (Тълкувателно решение № 73 от 23.12.1974 г. по НД № 66/1974 г. на ОСНК на ВС), т. е. такава дейност, каквато на М., с оглед упражняваните правомощия на работодател и детайлно упоменати в представената по делото в пълномощното е упражнявала. Изложеното обуславя извода, че именно подсъдимата, че съгласно разпоредбата на чл.93 ал.1 т.1 б.”б” от НК може да бъде субект на разглежданото престъпление. Безусловно трудов договор № 68/01.07.2002г на името на К. Л. Г., собственоръчно попълнила и подпечатала с печата на “Джемини” ООД-П. стр.3, 6 и 7 от трудовата книжка, издадена на името на Г., собственоръчно попълнила и подпечатала с печата на “Джемини” ООД-П. служебна бележка - Приложение № 46, издавано при наличие на договор между банката и предприятието-работодател на кредитоискателя са официални документи по смисъла на чл.93 ал.1 т.5 от НК, тъй като са издадени по установен ред и форма от подсъдимата в качеството й на длъжностно лице в кръга на службата й, като същите възпроизвеждат и свидетелстват за неверни факти и обстоятелства, а именно, че на 01.07.2002г. на основание чл.67 ал.1 т.1 от КТ е бил сключен безспорен трудов договор между “Джемини” ООД-П., управлявано и представлявано от гръцкия гражданин Г. К. М. и К. Л. Г., по силата на който Г. е назначена на работа в шивашки цех, собственост на търговското дружество, находящ се в гр.П., ул.”Места” № 3, на длъжност “бригадир” за неопределено време при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 520 лева, както и че Г. е назначена на работа по трудовия договор за неограничен период от време, не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 520 лева, няма задължение по погасяване на други кредити, няма наложени запори върху трудовото възнаграждение. Тези неистински официални документи са съставени с цел да бъдат използвани като доказателство за посочените в тях обстоятелства пред ТБ “Биохим” - клон П., нужни за отпускане на потребителски кредит на граждани без поръчителство в размер на 7 000 лева на името на К. Л. Г.. Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че в казуса се касае за лъжливо документиране в официален документ от длъжностно лице, в случая подсъдимата М., който извод се подкрепя и от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства. Именно тези неистински официални документи са осъществили и функцията за която са били съставени, като са представени от подсъдимите А. пред банката за спомагане отпускането на кредит на името на пострадалата Г., като по този начин е осъществена и целта на деянието, а именно тези документи да бъдат използвани. Изложеното обуславя извода за квалифициране на разглежданото деяние от обективна страна, като престъпление по чл.311 ал.1 предл.1 от НК.

От субективна страна престъплението е извършено от обвиняемата Д. Р. М. умишлено, при форма на вина пряк умисъл. Същата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, като искани и целени са били и общественоопасните му последици. Подсъдимата М. е съзнавала, че е длъжностно лице, като по силата на пълномощно е овластена с управителната и представителната власт на посоченото търговско дружество и че като такова разполага с правомощия да издава свързаните с дейността му официални документи и че именно в това си качество през лятото на 2003 година е съставила /изписва, подписва и подпечатва с печата на дружеството/ процесиите официални документи, в които удостоверила горепосочените неверни обстоятелства, както и е съзнавала, че същите съставя с цел да бъдат използвани като доказателство за посочените в тях неверни обстоятелства пред процесната банка, нужни за отпускане на потребителски кредит на името лице, което никога не е работило в представляваното от същата търговско дружество. Причина за извършване на престъпленията са слабите морално-волеви задръжки на обвиняемите и несъобразяване на същата с установеният законов ред в страната.

За извършеното престъпление подсъдимата следва да получат и съответно наказание, съгласно чл. 373 ал.2 от НПК, в хипотезата на която приключи настоящото наказателно производство, а именно чрез съкратено съдебно следствие в първата инстанция. Това от своя страна задължава съда да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, дори и да не са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства и без да са ангажирани доказателства в тази насока, доколкото по аргумента на чл.58а ал.1 от НК в редакцията му към ДВ бр.27/2009 г., която се явява най-благоприятният за подсъдимата закон, действал от момента на извършване на престъплението до настоящия момент предвид разпоредбата на чл.2 ал.2 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимата престъпление в конкретният случай, съдът съобрази съотношението на установените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината на дееца обстоятелство съдът възприе изключително дългият период от време, изминал от образуване на настоящото производство, респ. извършване на престъплението до настоящият момент, което обстоятелство е възприето от константната съдебна практика за смекчаващо вината обстоятелство, както и признаване на вината и изразеното в тази връзка съжаление за извършеното, а като отегчаващи такива – предходните осъждания на подсъдимата, за които не е реабилитиран и понастоящем. За повдигнато обвинение по чл.311 ал.1 предл.1 от НК законодателят е предвидил налагане на наказание “лишаване от свобода” до пет години, като не е предвидил съответен минимален размер за това наказание. При определяне вида и размера на наказанието, съдът следва да прецени приложението на чл.55 от НК. В конкретният случай е приложима разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 б.”б” от НК, доколкото за такова престъпление е предвиден размер на наказание “лишаване от свобода” без минимален предел. Доколкото редакцията и на този законов текст е търпял изменения в периода от време от извършване на престъплението през месец август 2003 г. до настоящият момент съдът прецени за най-благоприятен закон за подсъдимата, редакцията на тази разпоредба възприета с ДВ бр.92 от 2002 г., според която наказанието “лишаване от свобода”, когато не е предвиден най-нисък предел се заменя с наказание “поправителен труд” или “глоба” от 100 до 1000 лева. Съобразявайки обществената опасност на деянието и дееца, тежестта на разгледаните смекчаващи и отежняващи вината обстоятелства съда, намери, че на подсъдимата Д. Р. М. следва да бъде наложено наказание “глоба”, като размера на същото следва да бъде определено при превес на отежняващи вината обстоятелства, поради което го определи в близък до законоустановения максимален размер, а именно в размер на 800 (осемстотин) лева. Съдът намира, че именно такова наказание и в такъв размер ще окажат възпитателно и възпиращо от криминални прояви въздействие по отношение на подсъдимата и ще допринесе за нейното поправяне, дисциплиниране и интегриране в обществото, както и ще допринесе за осъществяване целите на наказанието, предвидени от законодателя в чл.36 от НК.

По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА: