Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………………………………2020
година,
гр. ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, ХХХІІ-ри
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В
съдебно заседание, проведено на 03.06.2020
г., при участието на секретаря Камелия Александрова, изслуша докладваното от председателя административно дело № 2320/2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващи от АПК.
Инициирано е по жалба от И.Й.И., ЕГН **********, действащ чрез адв.К.Д. ***, срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №19-0819-000621/24.03.2019г. на полицейски
инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“.
Със същата, на основание
чл.171, т.1, б.“Б“ от ЗДвП поради отказана проверка с техническо средство за
установяване на алкохол в кръвта и неизпълнение предписание за изследване с
анализатор за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта,
на оспорващия в качеството на водач на
МПС е наложена ПАМ „временно отнемане на
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“
В жалбата
са изложени доводи за
незаконосъобразност на наложената мярка,
тъй като не са били налице предпоставки за нейното налагане. Твърди се, че не е
установен срок за налагането, като оспорващият възразява срещу констатирания от
административния орган факт, че той лично е управлявал процесното МПС. Твърди,
че автомобилът е управляван от друго
лице - Д.Р.Т., което е дало и съответните обяснения.
Въз основа на
изложеното е формирано искане за отмяна на наложената с процесната заповед ПАМ.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата,
счита я за неоснователна. Твърди, че
доказателствата по делото доказват по безспорен начин наличието на
материално-правните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Моли
съда да я потвърди като правилна и
законосъобразна. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доводите и възраженията
на страните с данните и доказателствата по делото и с относимата за случая
правна уредба прие следното:
Жалбата е
депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По фактите:
На посочената в
заповедта дата – 24.03.2019 г., около
01:50 ч. в гр.Варна, от екип на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна е извършена проверка на лицето И.Й.И., която
установила, че същият управлявал МПС марка „Понтиак“ с рег.№ **** РТ -
собственост на „НИК Строй 2009 „ ЕООД,
като на кръстовището на бул.
„Осми приморски полк“ с бул. „В Левски“ предизвикал ПТП, продължил без да спре. Последван е от
очевидци на инцидента, които подали
сигнал на № 112. Водачът е установен на
различно от възникването му място – до бюро „В.“ на бул. „Осми приморски
полк“, установена е и самоличността му. При проверката И. отказал тестване с
техническо средство „Алкотест дрегер
7510 за установяване употребата на алкохол, изглеждал видимо в нетрезво
състояние. Издаден е талон за вземане на кръвна проба за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, предписанието на който водачът не изпълнил.
Горното е описано
подробно в издадени срещу И. АУАН, възпроизведено е и в оспорената заповед,
квалифицирано е като нарушение на чл. 174, ал.3, предложение 1от ЗДвП.
По правото:
Наложената с
оспорената заповед ПАМ се основана на чл. 171, т.1
б."б" от ЗДвП, съгласно която
норма който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с
доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;
Заповедта е
издадена от компетентен орган, съгласно представената заповед на директора на
ОД на МВР Варна № 365з-2747 от
20.07.2017 г. и е в предвидената в закона писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити,
визирани в разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 59 от АПК. В
производството по издаване на оспорения акт съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за
отмяна на същия съдът не констатира.
Фактите и обстоятелствата във връзка с налагането на
процесната ПАМ са ясно описани, събраните при
проверката данни, съдържащи се в изготвените докладни на полицейските
органи, както и на обясненията, снети от
свидетелите – очевидци.
Потвърждават се изцяло и от
събраните в хода на съдебното производство доказателства, поради което съдът ги приема за установени по безспорен начин.
По смисъла на чл. 171, т. 1 от ЗДвП ПАМ се
налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на преустановяващите. Посочените в чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП предпоставки са дадени алтернативно, като
е достатъчно наличието на една от тях за законосъобразното прилагане на
мярката.
Видно от мотивите
на оспорената заповед, като такава
необходима и достатъчна предпоставка за налагане на ПАМ
АО приема отказът на водача да бъде проверен с техническо средство и
последвалото неизпълнение на предписание за медицинско изследване за
установяване наличието на концентрация на алкохол в кръвта.
Тези констатации са
обективирани изчерпателно в съставения на И. АУАН № 245235/24.03.2019 г., който той отказва да подпише. Съгласно чл.
189, ал.2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на
противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа
обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за
прилагане на ПАМ.
За да наложи ПАМ, за
компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от
компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го
задължава да наложи посочената мярка. (Решение № 6565 от 25.05.2017 г. по адм.
д. № 7994/2016 на Върховния административен съд).
Констатираната и
описана в Акта фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена, в
хода на проведеното съдебно производство същата не беше опровергана от
оспорващия. Ясно възразен е единствено приетият от АО факт на лично осъществено от И. управление на
процесния автомобил на конкретната дата и по посочения маршрут, придаващо му качеството
му на водач. Това оспорващият е сторил още с изявлението си в даденото от него писмено сведение на същата
дата – 25.03.2019 г., като изрично заявил, че не той управлявал автомобила, а
друго лице – посоченият от него Д.Т.. Изявление с почти същото съдържание се
съдържа и в обясненията, снети от Д.Т. на 04.04.2019 г.
При очерталия се
между страните спор по този факт съдът
им предостави възможност за ангажиране гласни доказателства. Посоченият от оспорващия
Д.Р. С. по данни на посетилия адреса
връчител не е открито на адреса, намира се извън територията на Република
България, работи в Испания, поради което призоваването му за явяване в открито
съдебно заседание на 03.06.2020 г. не е осъществено.
Друг свидетел
оспорващия не посочи.
От друга страна от обясненията на посочените от ответника и
допуснати в негова полза свидетели Р.Т. и Д.П.- очевидци на инцидента, става
ясно, че при възникването на ПТП на
конкретното място и дата – 25.03.2019 г.
кръстовището в началото на бул. „Левски“
и до спирането на автомобила -зад бюро „В.“ в района Младежки дом Варна на
шофьорското място на автомобила е било едно и също лице – на около 50 години,
придружавано от „едно младо момче“. Именно
той е извадил от водача от автомобила, а името му научил след пристигане на
повикания от другия свидетел – Р.П. екип на КАТ.
Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитаните двама свидетели – очевидци на случая, като ги
счита за ясни, последователни
непротиворечиви, възпроизвеждащи преки лични наблюдения и възприятия и
съвпадащи напълно с описаната в АУАН фактическа обстановка.
По отношение на
останалата част от описаната в заповедта фактическа обстановка, възпроизведена
изцяло от съставения АУАН –отказ на водача И.И. да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол и
неизпълнение на предписание за медицинско изследване няма спор между страните.
Горното
води до извод за установено по
категоричен начин както извършено от оспорващия
нарушение на специалния закон – както от субективна, така и от обективна
страна. Релевираните в жалбата доводи за
незаконосъобразност на наложената с оспорената заповед ПАМ съдът намира за
изцяло неоснователни и недоказани,
следва да се отхвърлят.
С оглед правния резултат от спора и
своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно и следва да го уважи в минимален
размер от 100 лева, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.
172, ал.2 предложение последно от АПК
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Й.И. ***, ЕГН **********, срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №19-0819-000621/24.03.2019г. на полицейски
инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА И.Й.И., ЕГН **********,***, с-р „Пътна полиция“ сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 172, ал. 5
от ЗДвП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА