Мотиви към Присъда № 260040/02.11.2020 г. по НОХД № 4513/2020 г. на БРС.
Производството по делото е образувано по обвинителен
акт на прокурор при БРП, с което подсъдимият М.Д.Ч., ЛНЧ: **********, роден на ***
г., в гр. М., руски гражданин, с разрешение за пребиваване в Република България
№ *********, е обвинен в това, че на 17.10.2020 г., в гр. ********************************************,
без надлежно разрешително, съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, чл. 1 и сл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. чл.
30 от ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал.
1, т. 1 и ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/, вр. чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък I „Растения и вещества с
висока степен на риск за обществено здраве поради вредния ефект от злоупотреба
с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ от същата
наредба, а именно коноп с нето тегло 5,705 /пет цяло седемстотин и пет/ грама,
със съдържание на тетрахидроканабинол 12,30 /дванадесет цяло и тридесет/ %, съгласно Протокол за
извършена химическа експертиза № 901/20.10.2020 г. на Базова научнотехническа
лаборатория при ОДМВР - гр. Бургас, на стойност 34,23 /тридесет и четири лева и
двадесет и три стотинки/ лв., определена съгласно Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството – престъпление по чл. 354а, ал. 3, пред. второ, т. 1, предл.
първо от НК.
Пред съда, производството по делото протече по реда
на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият
призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
В съдебно заседание представител на БРП поддържа
обвинението. Предлага се на подсъдимия да бъде наложено наказание по реда на
чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а именно 5 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение
да бъде отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, като на основание чл. 55,
ал. 3 НК да не му се налага наказание глоба.
Защитникът на подсъдимия прави искане да се преквалифицира
деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК, доколкото случаят бил маловажен. Конкретната
обществена опасност на конкретното деяние била по-ниска от обикновените случаи
на престъпления от този вид.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Разбира
обвинението. Признава се за виновен, признава изцяло изложената фактическа
обстановка в обвинителния акт. В последната си дума съжалява за стореното.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и
доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с
разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното.
От
фактическа страна:
Подсъдимият М.Д.Ч. е роден на *** г., в гр. **********************,
руски гражданин, с разрешение за пребиваване в Република България № *********,
издадено от ОДМВР - Бургас на **********г., валидно до **********г., неженен,
със средно образование, студент в Бургаски свободен университет, неработи, с
адреси: гр. ********************************************, и гр. ******************************************,
ЛНЧ: **********, неосъждан. /л. 13/.
На 17.10.2020 г., вечерта, в гр. Бургас, пред
сградата на Бургаски свободен университет, подс. М.Ч. се срещнал със своя
приятел свидетелят М. М., след което отишли в „МОЛ Г.“, находящ се в ж.к. „С.“.
Около 22:15 часа, на същата дата, двамата решили да
се прибират. Подсъдимият М.Д.Ч. носел в джоба на якето си един полиетиленов
плик, тип „клипс“, със суха зелена тревна маса, представляваща коноп. По същото
време свидетелите Р.И.К., Т.Р.Б. и Р.М.Т. – служители при ОДМВР - Бургас,
изпълнявайки служебните си задължения, спрели за проверка, на бул. „Я.К.“, гр.
Бургас, подсъдимия и неговия приятел - св. М.. На въпрос на полицейските
служители дали държат забранени за притежание вещи, подс. Ч. отговорил, че
държи коноп за лична употреба. След
което предал с протокол за доброволно предаване един брой полиетиленов плик,
тип „клипс“, съдържаща суха зелена тревна маса, представляваща коноп.
В хода на разследването е назначена и извършена
физикохимична експертиза - Протокол № 901/20.10.2020 г. на БНТЛ при ОД-МВР-Бургас, от която се
установява, че предадената суха растителна
маса, представлява коноп с нето тегло 5,705 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол
12,30 %. Общата стойност на наркотичното вещество възлиза на 34,23 лв.,
съгласно Приложение № 2 на Постановление № 23/1998 г. на МС за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
По доказателствата:
Самопризнанието на подсъдимия М.Д.Ч. относно авторството на деянието напълно кореспондира със събраните на
досъдебното производство доказателства относно тези факти.
С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр.
чл. 372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 настоящият състав счита, че гореизложената
фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт,
се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от
събраните на досъдебно производство доказателства, а именно показанията на
свидетелите – М. М., Р.К., Т.Б. и Р.Т.. Същите са обективни, последователни,
безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото.
Показанията на свидетелите се потвърждават и от дадените от подсъдимия М.Д.Ч. обяснения на досъдебно производство, в които подсъдимият признава за
извършеното. Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните писмени
доказателства и доказателствени средства, както следва: физикохимична експертиза, протокол за оглед
на веществени доказателства, протокол
за доброволно предаване и справка за съдимост. Посочените
писмени доказателства и доказателствени средства, в съвкупност с гласните
такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа
обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под
съмнение така установените факти.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В
случая,
доколкото всички кредитирани доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за
да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдмият е осъществил от обективна и субективна страна
всички признаци на състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5 НК,
вр. ал. 3, т. 1 НК – за това, че на 17.10.2020 г., в гр. ********************************************,
без надлежно разрешително, съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, чл. 1 и сл. от Наредбата за
условията и реда за разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. чл. 30
от ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1,
т. 1 и ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/, вр. чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични и Приложение № 1, Списък I „Растения и вещества с
висока степен на риск за обществено здраве поради вредния ефект от злоупотреба
с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ от същата
наредба, а именно коноп с нето тегло 5,705 /пет цяло седемстотин и пет/ грама,
със съдържание на тетрахидроканабинол 12,30 /дванадесет цяло и тридесет/ %,
съгласно Протокол за извършена химическа експертиза № 901/20.10.2020 г. на
Базова научнотехническа лаборатория при ОДМВР - гр. Бургас, на стойност 34,23
/тридесет и четири лева и двадесет и три стотинки/ лв., определена съгласно
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г.
От
обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението, вменено
във вина на подсъдимия, се изразява в "държане" на наркотично
вещество. Държането по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК представлява
фактическо действие и за съставомерността на същото от обективна и субективна
страна е достатъчно деецът просто да упражнява фактическа власт върху
наркотичното вещество, като е достатъчно единствено деецът да съзнава, че държи
именно наркотично вещество, а в настоящия случай безспорно се установи, че
подсъдимият е съзнавал последното обстоятелство.
От показанията на разпитаните по делото свидетели безпротиворечиво се установява, че към момента
на извършване на проверката в подсъдимия
е намерено наркотично вещество. Това води до закономерния извод, че наркотикът се е
намирал във владение на подсъдимия и той е упражнявал фактическата власт над него,
което е напълно достатъчно да обоснове извод, че с поведението си подсъдимият е "държал" наркотичното вещество, поради което и е осъществил
горепосочената форма на изпълнителното деяние.
Видно от заключението на приобщената експертиза
веществото, което е било държано от подсъдимия е коноп/канабис, марихуана/ с тегло
5,705 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 12,30 %, на стойност 34,23
лв. Посоченото наркотично вещество подлежи на контрол съгласно Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Включен в Списък № I към
Приложение № 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, поради което и се явяват високорисково наркотично вещество по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗКНВП. Подсъдимият не е имал
разрешително за държането на въпросното вещество, изискуемо съгласно чл. 73,
ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на
дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП.
На последно място, съдът счита, че деянието на подсъдимия носи всички признаци на "маловажен случай". В съдебната
практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е
маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано,
че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на
закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на
вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства. Така
че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера на
вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства
(в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно
деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите
данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието,
вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на
дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на
обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г.
на II НО, Решение № 69/2010 г. на II НО, Решение № 306/2009 г. на III НО). В
настоящия случай, квалификацията на деянието на подсъдимия по чл. 354а,
ал. 5 от НК вр. чл. 93, т. 9 НК е обусловена от вида на самото държано от подсъдимия
наркотично вещество - от ниското тегло, процентно съдържание на активно вещество
и стойността на
наркотика. В
тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена опасност на
деянието е обстоятелството, че се касае до държане на наркотично
вещество за
лична употреба, което сочи на неголяма степен на засягане на обществените
отношения, свързани с опазване на здравето на гражданите. Установените по
делото обстоятелства, свързани с личността на дееца, несъмнено следва да
повлияят върху преценката за това, че случаят показва по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този
вид. Подсъдимият е млад човек /на 22
г./, като възрастта му
сочи и на липсата на житейски опит. Подсъдимият
не е осъждан /л. 13/, образователно ангажиран – в момента е студент, няма данни за негови противообществени прояви. Следователно,
съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с личността на
дееца, както и на моралната му укоримост, сочи на по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на престъпления от съответния вид.
Поради изложените съображения, престъплението се
квалифицира като маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 НК, вр. ал. 3, т. 1 от НК, като
подсъдимият беше оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.
354а, ал. 3, пред. второ, т. 1, предл. първо от НК.
Същевременно съдът счита, че в случая не може да
намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Малозначителността на
деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква
внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може да окаже
отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е
толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В настоящия случай
не може да става въпрос нито за пренебрежимо малък паричен еквивалент на
предмета на престъплението, нито за несъществена степен на засягане на обекта
на посегателство. Количеството и стойността на наркотичното вещество,
държано от подсъдимия сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на
деянието, за да бъде то третирано като престъпление, макар тази степен на
обществена опасност да обосновава приложението на "маловажния случай"
по смисъла на чл. 93, т. 9 НК.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината пряк умисъл по см. на чл. 11, ал. 2 НК - както
бе посочено, същият е съзнавал, че държи в себе си високорисково наркотично вещество, без да има
надлежно разрешително за това съгласно чл. 30 и чл. 73 ЗКНВП и чл. 1 и сл. от
Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1
ЗКНВП, като от волева страна подсъдимият е искал именно това упражняване на фактическа
власт.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият М.Д.Ч. беше признат за виновен, законът предвижда наказание глоба до хиляда
лева. В същото време по отношение на подсъдимия са налице законово предвидените предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно: 1. за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание; 2. с извършеното престъпление не са причинени
съставомерни имуществени вреди; 3. към процесната дата е неосъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; 4.
престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; не е бил в пияно състояние, не са налице множество
престъпления, нито деянието е извършено след употреба на наркотични вещества
или техните аналози. В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено
наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
С оглед разпоредбата
на чл. 78а, ал. 5 от НК, на подсъдмият следва да бъде наложено административно
наказание глоба в минималния размер, предвиден в чл. 78а, ал. 1 НК, а именно -
глоба в размер на 1000 лева, тъй като предвиденото наказание в чл. 354а, ал. 5 НК е глоба до хиляда лева, а административното наказание по чл. 78а НК не може
да надвишава наказанието глоба, предвидено за съответното престъпление. Наказанието
глоба в размер на 1000 лева в най-голяма степен би постигнало целите, заложени
в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще
въздейства предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
когато съдът намери подсъдимия за виновен, го осъжда да заплати сторените по
делото разноски. В настоящия случай по делото, във връзка с обвинението на М.Д.Ч., са
сторени разноски в размер на 62.10 лева, поради което и подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОД на МВР - гр. Бургас. На основание чл. 190, ал. 2 НПК – за присъдените разноски се издава
изпълнителен лист от първоинстанционния съд, поради което и подсъдимият следва да се осъди да заплати и сумата от 5
лева по сметка на РС-Бургас за служебно издаване на изпълнителен
лист.
По веществените доказателства:
По делото има приобщени веществени доказателства –
коноп с нето тегло 5,705 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 12,30 %, и опаковки, запечатани в хартиен плик, с мокър
мастилен печат на сектор БНТЛ - ОДМВР - Бургас, които на основание чл. 354а, ал. 6 НК, вр. с чл.
112, ал. 2 от НПК, следва да бъдат отнети в полза на държавата
и унищожени след влизане в сила на присъдата,
доколкото притежаването на наркотичното вещество е забранено, а опаковките са
без предназначение и стойност.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: /п/
КС