№ 3356
гр. София, 03.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110161991 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу С. Б. Т..
Ищецът твърди, че между него и наследодателя на ответната страна (Б. Д. Т.) било
налице облигационно отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ..........., с абонатен № 180991, чиято цена не била заплатена в
предвидения в общите условия срок. Моли ответната страна да бъде осъдена да заплати
следните суми: 1756,35 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба –
29.10.2021 г. до изплащане на вземането, 358,09 лв. - мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 20.10.2021г., 28,26 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.09.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от 29.10.2021 г. до
изплащане на вземането и 5,79 лв. - мораторна лихва за периода от 31.10.2018 г. до
20.10.2021 г.
Ответникът е получил редовно препис от исковата молба, по която е депозирал отговор
в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Отрича да
е потребител на топлинна енергия, респ. наличието на облигационно отношение с ищеца.
Релевира възражение за погасителна давност по отношение на целия размер на вземането.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
1
За да са основателни предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже верността на
наведените от него твърдения, а именно, че между него и ответната страна е било налице
облигационно отношение по договор за продажба, по което е предоставил твърдените
количества топлинна енергия и за ответника е възникнало задължение в претендирания
размер.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В 30-дневен
срок след влизане в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях имат
право да внесат заявление, в което да предложат специални условия.
В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани, като по делото не са налице данни ответната страна да е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. От приложените писмени
доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че процесният имот е
топлоснабден, както и че сградата, в която се намира е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
По арг. от § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС
клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собственикът, носителят на вещно право
на ползване или третите ползващи се лица, които са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди директно с топлопреносното предприятие. В същото е
прието и че договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя. В последния случай страни по облигационното отношение са
топлопреносното предприятие и третото ползващо се лице, а отношението със
собственика/титуляра на вещно право на ползване се възстановява едва след отпадане на
предпоставките за възникване на облигационното отношение с третото лице. С цитирания
по-горе тълкувателен акт изрично е прието, че изброяването в чл. 153, ал. 1 ЗЕ не е
изчерпателно, а въведеното с тази разпоредба правило следва да намери приложение само
при липсата на индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. Иначе казано,
постигнатото съгласие между топлопреносното предприятие и даден правен субект има
предимство пред определянето на едно лице като потребител по силата на закона.
В случая от приложеното заявление-декларация (л. 25-26) е видно, че наследодателят на
ответника – Б. Д. Т. е поискал откриването на партида от ищеца (имащо характера на
2
предложение по чл. 13 ЗЗД), а от приложените документи, касаещи отчитането и
разпределението на топлинната енергия в процесния имот (л. 83-106) е видно, че ищецът е
приел заявлението и е открил партида на името на Б. Д. Т., с което е приел предложението,
т.е. между страните е възникнало облигационно отношение. Индиция за основанието, на
което посоченото лице е поискало партидата да бъде открита на негово име, съставлява и
декларираното от самия него придобиване на собствеността върху процесния имот по
силата на нотариален акт № 166 от 30.10.1989г. (л. 113-116).
При наличието на облигационно отношение, в тежест на потребителите е да заплащат
консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество топлинна
енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за доказване размера
на иска, но евентуалната недоказаност на размера не може да доведе до отхвърляне на иска,
предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили
извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „....“ ЕАД.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е видно, че
количеството топлинна енергия, постъпило в сградата-етажна собственост е измервано чрез
монтиран в абонатната станция топломер, който отговаря на изискванията за техническа
годност. Посочено е още, че в процесния имот е ползвана топлинна енергия за отопление, за
битово горещо водоснабдяване и отдадена от сградната инсталация, разпределяна
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект. Установено е, че
стойността на потребената топлинна енергия през процесния период се равнява на 2009,71
лв.
Частично основателно е възражението за погасяване на част от задълженията поради
изтичане на предвидената в закона погасителна давност. Съгласно Тълкувателно решение от
12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на
топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите
условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта
3
на вземането, като при срочните задължения /каквото е процесното за главница/, давността
тече от деня на падежа. В приложимите в случая Общи условия на ищеца, одобрени с
решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ).
Следователно погасителната давност започва да тече от 46-тия ден, т.е. вземането за м. юни
2017г. – от 15.08.2017г., вземането за м. юли 2017г. – от 15.09.2017г., вземането за м. август
2017г. – от 16.10.2017г., вземането за м. септември 2017г. – 15.11.2017г. и пр. В същото
време, следва да се съобрази и това, че в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.,
давностният срок е спрял да тече, на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./.
В настоящия случай исковата молба е депозирана на 29.10.2021г., поради което след
отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни (през който давност не е текла съгласно ЗМДВИП),
следва да се приеме, че погасени по давност се явяват вземанията на ищеца за периода от
01.05.2018 г. до 30.06.2018г., като не са погасени вземанията за периода от 01.07.2018г. до
30.04.2020г. (давността за м. 08.2017г. изтича на 22.12.2020г.), които съдът при условията на
чл. 162 ГПК намира, че се равняват на 1908,85 лв. (видно от приетата СТЕ).
Съгласно чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и Общите
условия на ищеца услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда-етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Следователно в тежест на Б. Д. Т. е възникнало и
задължение за главница за дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 29.02.2020г.
в размер на 28,26 лв.
По изложените съображения следва да се приеме, че в тежест на Б. Д. Т. са възникнали
задължения за главница за топлинна енергия за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2020 г. в
размер на 1756,35 лв. и за дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 29.02.2020 г.
в размер на 28,26 лв.
От приложеното удостоверение за наследници (л. 47) е видно, че Б. Д. Т. е починал след
процесния период, поради което възникналите приживе в негова тежест задължения към
ищеца са били включени в наследствената маса и като част от нея са придобити от
единствения му наследник – ответникът С. Б. Т..
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да е основателен искът следва да се установи, че е налице изискуемо главно задължение,
което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на забава.
Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на изпълнение на задължението,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2 когато няма определен ден
4
за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ клиентът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва само ако задълженията не са платени в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при действието
на тези общи условия, топлопреносното предприятие не начислява лихва за забава върху
задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само
за задълженията по общата фактура.
Следователно, доколкото се претендира мораторна лихва само върху общите фактури за
потребена топлинна енергия при действието на общите условия от 2016г., предявеният иск
за сумата от 358,09 лв. за периода 15.09.2019 г. до 20.10.2021г. също следва да се уважи като
основателен.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, в договора за доставка на
топлинна енергия и ОУ не е предвиден срок за плащане на вземането за дялово
разпределение, поради което длъжниците се считат в забава от момента на поканата (чл. 84,
ал. 2 ЗЗД), каквито доказателства не са представени по делото, поради което предявеният
иск за мораторна лихва върху тази главница следва да се отхвърли изцяло като
неоснователен.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски, определени съобразно
уважената част от предявените искове, както следва: 95,68 лв. – държавни такси, 299,19 лв. –
разноски за експертизи и 99,73 лв. – юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗА, в полза на адв. К. И. Б. от РАК следва да се присъди сумата от 1,38
лв. за оказаната на ответника безплатна адвокатска помощ, определена съобразно
отхвърлената част от предявените искове.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С. Б. Т., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ........ да заплатИ на „Т С“
ЕАД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „........“ № 23Б
следните суми: 1756,35 ЛЕВА – главница, представляваща цена на доставена топлинна
5
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ..........., с абонатен № 180991 за
периода от 01.07.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата
молба – 29.10.2021 г. до изплащане на вземането, 358,09 ЛЕВА - мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 20.10.2021г., 28,26 ЛЕВА – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от
депозиране на исковата молба – 29.10.2021 г. до изплащане на вземането, както и сторените
по делото разноски, а именно: 95,68 ЛЕВА – държавни такси, 299,19 ЛЕВА – разноски за
експертизи и 99,73 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.06.2018г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 5,79 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 20.10.2021 г.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„........“ № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на адв. К. И. Б. от РАК сумата от 1,38 ЛЕВА – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т С” ЕАД – „....“ ЕАД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6