Р Е
Ш Е Н
И Е
№
..................
гр.
Карлово, 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд ІІІ наказателен състав,
на двадесет
и осми октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай
Мурадов
при
секретаря Петя Василева, като разгледа докладваното от съдията наказателно
административен характер дело №98 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № *** г. на Началник РУП К**
към ОД на МВР, на Г.В.К., ЕГН/ЛНЧ ********** ***, е наложено административно
наказание на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв.
за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, както и на осн.
чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 100 лв. за нарушение на чл.161, т.3 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал
жалбоподателят и чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като
прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Твърди
наличието на процесуални нарушения.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява и се
представлява от адв. Т. – надлежно упълномощен, който
поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление
като незаконосъобразно и неправилно. Излага съображения.
Органът, издал наказателното постановление, редовно
призован, не изпраща представител. Не взема становище по жалбата.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено
от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана от съда е частично основателна.
След като обсъди събраните по делото
гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели - Д.В.В., Т.Р.М., М.С.М., Л.С.П.
и
Д.К.П.,
както и
приобщените писмени доказателства - Заповед № *** Заповед № **.,
справка за
водач/нарушител, известия за доставяне, писма от РУП Карлово, справка АИС
„БДС“, копие на СУМПС, издадено от Русия, докладна записка, копия от
документи, протокол за ПТП, писмо/справка №***. на РУП Карлово, справка от Гаранционният
фонд, писмо от „Дженерали застраховане“ АД, ведно с
преписка по щета №***., със съдържащите се в нея документи, наказателно
постановление № *** г., АУАН серия Д с бл. №***., съдът намира за установено
следното:
На**. около 15.00 ч. св. Д.П. *** с
управлявания от него лек автомобил „Рено Сценик“ с
рег. № **, собственост на П** К.П., като с
него пътувала и св. М.М.. До № ** от улицата
спрял пред пешеходна пътека за да пропусне пешеходец, като в този момент
движещият се зад него лек автомобил „Хонда ЦР- В“ с рег.
№ **, управляван от жалбоподателя Г.В.К. не успял да спре и последвал удар
между двете МПС-та – в задната част на лек автомобил „Рено Сценик“
и в предната част на лек автомобил „Хонда ЦР- В“, като
щетите по управлявания от жалбоподателя автомобил „Хонда
ЦР- В“, били
в предна броня и предна рег. табела, а щетите по управлявания от св. Д. П., автомобил „Рено Сценик“
били в задната броня и задна - 5-та врата. Св. Д. П. се обадил на тел. 112 и съобщил
за ПТП. Пристигнал автопатрул от Охрана на
обществения ред /ООР/ при РУП К**, като св. Л.П. проверил документите на лицата
и установил, че жалбоподателката е със СУМПС издадено от друга държава и за това
извикал автопатрул със служител на КАТ при РУП К**.
Пристигнали св. В. и св.М.. Св. В. проверил случая и взел съответното
отношение. Преценил, че К. е извършила нарушения по чл.23, ал.1 от ЗДвП и по
чл.161, т.3 от ЗДвП.
За това на място съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ със серия Д с бл. №***., с който констатирал, че на датата на
издаването му - 30.04.2019г., около 15,05 часа, по ул. „Г**. К**“ в гр. К** до №**, посока на
движение от изток на запад К. управлява лек автомобил „Хонда
ЦР- В“ с рег. № **, чужда собственост и поради неспазване на необходимата дистанция
/разстояние/ от движещото се пред нея МПС причинява ПТП с материални щети като
блъска отзад попътно движещия се пред нея лек автомобил „Рено Сценик“
с рег. № **, който намаля скоростта си и спира за да пропусне пресичащ на
пешеходна пътека пешеходец.
СУМПС с № **** издадено от Руската федерация не е придружено от легализиран
превод на български език. Отразено е, че с това са нарушени чл.23, ал.1 от ЗДвП
и чл.161, т.3 от ЗДвП.
К. отказала да подпише АУАН, като отказа й е удостоверен с подписа на
св. Л.П..
Посочените фактически констатации са
пренесени и в наказателното постановление, като и там е заключено, че се касае
до нарушение разпоредбите на чл.23, ал.1 от ЗДвП и чл.161, т.3 от ЗДвП, като нарушенията
са описани по начин, сходен с този в акта.
Наказателното постановление било връчено на
жалбоподателя на 22.11.2018 г., като жалбата срещу него е депозирана на 29.11.2018
г.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните гласни доказателства, които са логични, последователни и
непротиворечиви, подкрепят се и от писмените доказателства по делото, надлежно
приобщени от съда.
След като анализира събраните доказателства и взе в
предвид възраженията и аргументите изложени в жалбата, съдът следва да провери
изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Настоящото производство е от
административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи
има ли извършено деяние което да представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и
наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че
актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за
доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на
НПК, а съгласно чл.14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното
лице/ се счита за невинен до доказване на противното. Това от своя страна
означава, че в тежест на административно-наказващия орган е да докаже по
безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да
бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо
стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус, съдът съобрази следното:
1.Относно наложеното наказание на основание чл.179,
ал.2, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП е необходимо да се
посочи следното:
С оглед на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за категорично установена описаната в АУАН и
пренесена в наказателното постановление фактическа обстановка по извършване и
констатиране на административно нарушение. Видно от приложения към преписката протокол
за ПТП, в същия са отразени двамата участници в пътното произшествие, както и съответно
видимите щети, констатирани по двата леки автомобила - управлявания от
жалбоподателя и от св. Д. П., като щетите по управлявания от жалбоподателя
автомобил „Хонда ЦР- В“ с рег. № **, са в предната му
част - предна броня и предна рег. табела, а щетите по управлявания от св. Д. П., автомобил „Рено Сценик“
с рег. № ** са в задната му час задна броня, задна - 5-та врата. Че това е така
се установява и от изпратената от „Дженерали
застраховане“ АД преписка по щета №***., със съдържащите се в нея документи,
като заключение за вреди на МПС, фотоалбум и др. и от показанията на всички
разпитани свидетели. Поради това и съдът не възприема като основателни
твърденията на жалбоподателя относно липсата на ПТП, изложени в жалбата му и
изразени като становище в хода на делото, доколкото в същата се сочи, че удар
между двата автомобила не е имало.
Механизма на причиняване на щетите по автомобила на
жалбоподателя и св. Д. П. категорично отговаря на фактически установените
като налични по автомобилите им щети. Предвид изложеното съдът намира, че
формалната доказателствена сила на АУАН, посочена в
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП не е оборена.
Възражението
на жалбоподателя относно това, че не е изследвано поведението на другия водач,
участник в произшествието, а именно каква е причината за рязкото му спиране не
може да се възприеме като нарушение на процесуалните правила, както се твърди,
свързано с неотразяване на относими към нарушението
обстоятелства около неговото извършване.
Дори и да се приеме, че движещото се пред автомобила
на жалбоподателя МПС е предприело изненадващо маневра или е спряло рязко, то
това обстоятелство не освобождава водача на движещия се зад него автомобил /в
случая „Хонда ЦР- В“ с рег. № **, управляван от К./ да съобрази своето поведение
с поведението на другия водач, по начин, че да не се достигне до настъпването
на ПТП именно чрез спазването на достатъчна дистанция, която да позволи
избягване на удар в преднодвижещото се МПС, когато то
намали скоростта си или дори спре рязко.
От правна страна, според съда, напълно правилно
наказващият орган, с оглед установените факти, е квалифицирал извършеното от
жалбоподателя като нарушение на разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП. Посоченият
текст вменява задължение за водача на пътно превозно средство да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В конкретния
случай сме изправени именно пред такова несъобразяване от страна на
жалбоподателя на необходимото разстояние, което би му позволило
предотвратяването на ПТП с движещия се пред него автомобил. В случая, както се
посочи, е и без значение причината, поради която движещият се пред автомобила
на жалбоподателя автомобил е спрял, тъй като законът сочи задължение всякога да
се спазва дистанция, като това следва и конкретно да се съобрази от съответния
водач на МПС. Като не е изпълнил задължението си за съобразяване на
необходимото разстояние, жалбоподателят се е поставил в положение да не може да
предотврати удара с движещия се пред него автомобил, който по каквато и да е
било причина е спрял. Ето защо, според съда е налице виновно извършване на
нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП, което е довело до възникване на ПТП.
Съвсем правилно наказващият орган е определил и
приложимата в случая административно-наказателна разпоредба на чл.179, ал.2,
пр.2 от ЗДвП. Същата предвижда наказание глоба от 200 лева за водач, който
поради неспазване на дистанция причини ПТП. С оглед на вида и тежестта на
нарушението, правилно е съобразена и нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН, като е
счетено от наказващия орган, че следва да се наложи предвиденото в закона
наказание. Касае се до нарушение, което е довело до настъпване на пътно
произшествие с причинени имуществени щети, което не би могло да се определи
като маловажен случай на нарушение поради самия си характер и настъпилите от
него последици.
Не са налице твърдените от жалбоподателя пропуски при
съставянето на наказателното постановление, свързани с изискването относно
неговото съдържание по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Налице е конкретизирано място
на нарушението, като достатъчно за определяне съставомерните
признаци на конкретното нарушение е отразеното обстоятелство относно това, че
автомобилът на другия участник в произшествието се е движел пред този,
управляван от жалбоподателя.
В случая, колко пешеходни пътеки има в района, на какво
разстояние са една от друга и т.н. е без конкретно значение за определяне наличието
или липсата на нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП, поради което и установяването
на тези обстоятелства е ненужно и липсата им не може да се счете за пропуск. За
това и съдът не допусна поисканата от адв.Т. СТЕ.
При извършената и служебна проверка от съда не се
установи да са били допуснати съществени по своя характер нарушения на
процесуалните правила при издаването на наказателното постановление.
Както АУАН, така и наказателното постановление са
издадени от оправомощени за това лица, видно от
приложените оправомощителни заповеди на Министър на
вътрешните работи, както и в предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното съдът счита, че следва, като
правилно и законосъобразно издадено, да потвърди наказателното постановление в
тази му част.
2.Относно наложеното наказание на основание чл.177,
ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.161, т.3 от ЗДвП е необходимо да се посочи
следното:
Видно
от приложеното по делото копие на свидетелство за правоуправление № ***.,
издадено в М**, руската гражданка К.Г.В. е
правоспособен водач на МПС, категория В, каквато категория е управлявания от
нея автомобил „Хонда ЦР- В“ с рег. № **,
собственост на чуждо лице. Съгласно чл.161 от ЗДвП свидетелство за управление
на моторно превозно средство издадено в друга държава е валидно на територията
на Р** Б*** за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1.
държавата, в която е издадено е договаряща страна по Конвенцията за движението
по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № ** към
конвенцията; 2. държавата, в която е издадено е договаряща страна по Споразумението
между страните по Северноатлантическият договор относно статута на техните
въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него;
3.свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4.
свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към
Конвенцията за движението по пътищата; 5. свидетелството е издадено от държава
- членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.
Руската федерация се е присъединила на
08.11.1968г. и е страна по Конвенцията по пътно движение подписана във В** на
08.11.1968г., следователно свидетелството за управление на моторно превозно
средство, издадено на К. в Р** е валидно за територията на Република България
за категорията, за която е издадено, в хипотезата на чл.161, т.1 от ЗДвП -
държавата, в която е издадено е договаряща страна по Конвенцията за движението
по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към
конвенцията.
В конкретния случай няма съмнение
относно валидността на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на К., тъй като е издадено в държава - договаряща страна по
Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията
на приложение № 6 към конвенцията.
Ето защо, липсва правно основание за
приложението на разпоредбата на чл.161, т.3 от ЗДвП. Това обуславя и извода на
съда за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Освен това съдът констатира, че е налице
неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателката
е обвинена в това, че виновно е нарушила разпоредбата на чл.161, т.3 от ЗДвП.
Съобразно чл.161, т.3 и т.4 от ЗДвП свидетелство
за управление на моторно превозно средство издадено в друга държава е валидно
на територията на Република България за категорията за която е издадено, в
случай, че е придружено от легализиран превод на български език или
свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение №7 към
Конвенцията за движението по пътищата. Посочената правна норма е материална и
не съдържа изпълнително деяние което следва да се спазва от водачите на МПС. В
този смисъл тя не очертава състав на нарушение, както е преценил актосъставителя и наказващия орган. Съдът отбелязва, че
такъв е предвиден в разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, която въвежда
задължението „водачът, за да управлява моторно превозно средство, трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство”. След като не е подвел установените
факти към правилната норма, предвиждаща определено поведение, актосъставителят и наказващият орган са приложили
неправилно материалния закон. Това определя наказателното постановление в тази
му част за незаконосъобразно, което налага неговата отмяна.
Досежно искането на процесуалният
представител на жалбоподателя изложено в жалбата и в пледоарията за присъждане
на разноски съдът съобрази следното:
В ЗАНН не е предвидена такава процесуална
възможност. Съгл. чл.84 от ЗАНН, който препраща към НПК, доколкото в този
закон няма особени правила се прилагат разпоредбите на НПК, в който също няма
такава регламентация. Съгл. разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК чиято норма
следва да бъде приложена по аналогия на закона в случая, тъй като урежда най
близко хипотезата /ТР № 3/85г. на ОСНК/,
при отмяна на НП разноските остават за сметка на Държавата, но както и при
оправдаване на подсъдимия по дела от общ характер, така и при отмяна на НП, на
подсъдимия и на жалбоподателя не се присъждат направените от тях разноски.
Предвиден е специален ред за претендирането им, но в друго, отделно
производство заведено по ЗОДОВ.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
1.ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 18-0281-000380/11.05.2018 г. на Началник РУП
Карлово към ОД на МВР, в частта в която на Г.В.К., ЕГН/ЛНЧ ********** ***, е
наложено административно наказание на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП -
глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП.
2.ОТМЕНЯ наказателно постановление № *** г. на Началник
РУП К** към ОД на МВР, в частта в която на Г.В.К., ЕГН/ЛНЧ ********** ***, е
наложено административно наказание на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП -
глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.161, т.3 от ЗДвП.
3.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.