Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на шести март две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №8466 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 18.03.2019 г. по гр.д. №26134/2018 г. на
Софийския районен съд, 35 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените
от жалбоподателя срещу Д.В.Г. установителни искове с правно основание чл.415
вр. чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за разликата над
сумата от 668,50 лв. до пълния претендиран размер от 685,78 лв., представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за мес.05.2014 г. за топлоснабден имот
– ап. №42, находящ се в гр. София, жк. „********, аб. №073717, за сумата от
87,46 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
и дялово разпределение за периода 15.10.2015 г. - 09.06.2017 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.
№39702/2017 г. по описа на СРС, 41 състав.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че вземанията за мес.05.2014 г. са
погасени по давност. Поддържа, че общата фактура за процесния отоплителен сезон
е издадена през мес.08.2015 г., поради което е станала изискуема на 15.10.2015
г. Твърди също, че ответникът е изпаднал в забава с изтичане на последния ден
от месеца, за който се дължи. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени решението в обжалваната му част и да уважи изцяло предявените
искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна Д.В.Г. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока
за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Образувано е и по въззивна жалба на
ответника Д.В.Г. срещу решение от 18.03.2019 г. по гр.д. №26134/2018 г. на
Софийския районен съд, 35 състав, в частта, в която са уважени предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове с правно основание чл.415 вр.
чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ за сумата от 668,50 лв., от която
сумата от 654,46 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия
за периода 01.06.2014 г. - 30.04.2016 г. за топлоснабден имот – ап. №42,
находящ се в гр. София, жк. „********, аб. №073717, и сумата от 14,04 лв.,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законната
лихва, считано от 19.06.2017 г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.
№39702/2017 г. по описа на СРС, 41 състав, като ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски в заповедното и исковото производство. Претендира разноски.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел наличието на валидна облигационна
връзка за доставка на топлинна енергия през процесния период, тъй като не е
доказано, че ответникът е собственик или ползвател на процесния недвижим имот.
Поддържа, че ОУ за процесния период не са публикувани в един централен и местен
ежедневник. Твърди също, че ищецът не е носител на вземанията за извършената
услуга „дялово разпределение“. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли изцяло
предявените искове за главница за топлинна енергия и дялово разпределение.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по
същество са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбите.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбите за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
По жалбата на „Т.С.“ ЕАД:
Съгласно
ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за
вземания на „Топлофикация” ЕАД е тригодишна.
За процесния период са действали Общите
условия, влезли в сила от 14.03.2014 г., според които клиентите заплащат
топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни
вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата
и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в
случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната
енергия по реда на ал.1 т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз
основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през
предходния отчетен период. Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в
СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната
дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата
фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по
фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената
в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание
на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура
се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и
клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да
се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно
чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните
фактури в 30–дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен
срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача. С други думи, при тази уредба на отношенията и с оглед момента на
настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия,
следва извод, че вземанията за цена на топлинна енергия за мес.05.2014 г. се
явяват погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта
им до датата на депозиране на исковата молба /19.06.2017 г. - чл.422 ал.1 ГПК/ е изтекъл тригодишният срок по
чл.111 б.„в“ ЗЗД. Обстоятелството, че ищецът претендира вземания,
представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна
енергия, които са погасени по давност, като се позовава на обща фактура,
издадена на 31.07.2015 г. и чрез включването им в тази фактур, е
незаконосъобразно и граничи със злоупотреба с права, доколкото с това действие
се цели избягване на евентуални възражения за давност от страна на клиентите на
топлинна енергия.
Поради изложеното, съдът намира, че
вземанията за главница за мес.05.2014 г. са погасени по давност, както правилно
е приел и СРС.
Анализът на посочените по-горе разпоредби налага извод, че
падежът на сумите по ежемесечните фактури, обективиращи прогнозните суми,
настъпва с изтичането на 30-дневен срок от датата на издаването и публикуването
им, а не с изтичане на 30-дневния срок от издаване на общата фактура за реално
потребеното количество топлинна енергия. Съгласно чл.33 ал.5 ОУ/2014 г.,
обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за
задълженията по чл.32 ал.2 /по общата фактура/, ако не са заплатени в срока по
ал.2 на чл.33 – в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на купувача.
От страна на
ищеца, чиято е доказателствената тежест за това, не са ангажирани доказателства
за датата на публикуване на фактурите на интернет страницата му, поради което
не може да се установи дали ответникът е изпаднал в забава, респ. от кой
момент.
Доколкото липсва предвиден срок за
плащане на дължимите такси за дялово разпределение и съгласно разпоредбата на
чл.84 ал.2 ЗЗД, за изпадането в забава от страна на длъжника е необходимо
отправяне на покана, за каквато липсват представени доказателства.
По жалбата на Д.В.Г.:
Съгласно
разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка
– договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със
страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от
съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази
разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според
която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал,
поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен
срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази
възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу
съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно
съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на
топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна
облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.
Ответникът
в срока за отговор по чл.131 ГПК е оспорил обстоятелството, че е собственик или
ползвател на процесния недвижим имот, но това обстоятелство се установява от
представените по делото молба за вписване на законна ипотека, вписана в Служба
по вписванията – гр. София на 11.03.2014 г., постановление за налагане на
възбрана от 09.02.2015 г. и нот. акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 108, т.І, н.д. №287/13.04.2004 г. на нот. Р. Рашева, както
правилно е приел и първоинстанционният съд.
За
процесния период, както и вече бе посочено по-горе, са действали Общите
условия, влезли в сила от 14.03.2014 г., за които на съда е служебно известно,
че са публикувани във вестник „24 часа“ и вестник „19 минути“, поради което
възраженията на въззивника са неоснователни.
Съгласно чл.33 ал.1 от процесните ОУ, месечната дължима от
купувача сума за топлинна енергия се състои от два компонента – сума, формирана
по цена за потребена топлинна енергия и сума, формирана по цената за услугата
„дялово разпределение“, а според чл.34 ал.1 ОУ, купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и за дяловото разпределение
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за която се отнасят. В настоящия
случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото са
събрани доказателства, че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни
сметки на база извършените от третото лице-помагач три отчета на уредите,
носещи подпис на потребител/.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението в обжалваните части
следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №68508 от
18.03.2019 г., постановено по гр.д. №26134/2018 г. по описа на СРС, ГО, 41
състав.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.