№ 267
гр. Враца, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Галя Цв. И.а
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500385 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, вх. № 5270 от 15.09.2022г.,
подадена от К. И. И. с ЕГН ********** от гр.Враца, чрез процесуален
представител адв. Т. З. от АК Враца, против Решение № 368/22.06.2022г. по
гр.д. № 4575/2021г. на Районен съд - гр.Враца, с което е признато за
установено, на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на него, че К. К. К. с
ЕГН ********** от гр. Враца, е собственик на поземлен имот с
идентификатор 02912.15.215 по кадастралната карта на с. ***, община
Криводол, с площ 6850 кв.м., с начин на трайно ползване „нива“, трета
категория земя, с номер по предходен план 015010, и е осъден да му предаде
владението върху същия имот; че В. Д. М. с ЕГН ********** от гр. Враца е
собственик на поземлен имот с идентификатор 029012.15.213 по
кадастралната карта на с. ***, община Криводол, с площ 17225 кв.м., с начин
на трайно ползване „нива“, трета категория земя, с номер по предходен план
015010, и е осъден да му предаде владението върху същия имот; че В. А. А. с
ЕГН ********** от гр. Враца е собственик на поземлен имот с
1
идентификатор 02912.18.202 по кадастралната карта на с. ***, община
Криводол, с площ 17225 кв.м., с начин на трайно ползване „нива“, трета
категория земя, с номер по предходен план 018003, и е осъден да й предаде
владението върху същия имот. Решението е обжалвано частично - само в
частите, в които жалбоподателят е осъден да предаде на ищците владението
върху процесните имоти. В уважените установителни части решението не се
обжалва.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваните части решението е
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост. Поддържа, че районният съд е извършил теоретико-правен
анализ на правния институт на договора за наем, а не на договора за аренда,
на който се е позовал ответника, в качеството му на арендатор да държи
процесните имоти. Счита, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по
спорния предмет на делото, очертан от страните, не е подложил на преценка
доказателствата и обсъдил защитната му теза, което представлява съществено
нарушение на процесуалните правила. Посочва, че с решението си съдът не е
обсъдил въведените от него факти и подкрепящи ги доказателства, не е
изложил доводи приема или не тяхното осъществяване, а е развил
съображения за частична нищожност по чл.26, ал.1 от ЗЗД на договор за
наем, какъвто не е сключван за тези имоти и няма приложен по делото, няма и
възражение от ищците за наличие на такова основание за недействителност, с
което е обосновал и правния си извод за уважаване на ревандикационните
искове в осъдителната им част, което счита за неправилно. На следващо
място жалбоподателят изтъква, че съдът е допуснал нарушение на
материалния закон, тъй като макар и да е взел становище по приложението на
чл.32, ал.1 от ЗС, отново е обвързал приложението на тази норма с договор за
наем. Навежда доводи, че липсва обсъждане от съда на довода му за
противопоставимост на арендния договор на ищците с оглед факта, че същия
е сключен при действието на старата редакция на чл.3, ал.1 от ЗАЗ /изм. ДВ,
бр.61 от 2016г., в сила от 05.08.2016г./, която не предвижда ограничение за
сключване на такъв със съсобственик, притежаващ по-малко от 50% от
собствеността на имотите и поддържа становището си, че в отношенията на
страните е приложима старата редакция на нормата. Счита на следващо място
обжалваното решение за необосновано, тъй като изводите на съда не намират
2
опора в доказателствата по делото и са резултат от тяхно неправилно
интерпретиране. Моли съда да отмени изцяло атакуваното решение и вместо
него да постанови друго по същество на делото, с което отхвърли
предявените ревандикационни искове в тяхната осъдителна част, както и да
му присъди направените във въззивното производство разноски.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемите К. К. К., ЕГН **********, В.
Д. М., ЕГН ********** и В. А. А., ЕГН **********, чрез процесуалния им
представител адв. Х. Г. П., е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в
който считат, че решението на Районен съд Враца е законосъобразно,
обосновано и правилно, а въззивната жалба за неоснователна. Считат за
несъстоятелни доводите на въззивника, че първоинстанционният съд неточно
е приложил правната норма, което е довело да неправилно решаване на
правния спор. Поддържат, че са неприемливи твърденията във въззивната
жалба, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния
закон, вземайки становище и анализирайки приложението на чл. 32, ал. 1 ЗС,
обвързвайки приложението му с договора за наем, както и че не е обсъдил
довода на ответника за противопоставимост на арендния договор на ищците, с
оглед факта че същият е сключен при действието на старата редакция на чл.
3, ал.1 ЗАЗ, като излагат съображения в тази насока, подкрепени с практика
на ВКС. В заключение, считат, че първоинстанционният съд е анализирал и
обсъдил цялостно и задълбочено доказателствения материал по делото,
съответно, мотивирал е коректни и логични правни изводи и при разглеждане
на делото и постановяване на решението не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила. Молят съда да отхвърли изцяло въззивната
жалба и да остави в сила обжалваното решение с произтичащите от това
законни последици.
С въззивната жалба и с отговора на същата не се сочат доказателства и
не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, поддържа подадената жалба, а въззиваемите,
чрез процесуалния си представител, оспорват същата.
Пред въззивната инстанция от въззивника са представени Анекс към
договор за аренда, сключен на 21.10.2022г. с нотариална заверка на подписите
от същата дата и вписан в Служба по вписванията гр.Враца на 21.10.2022г.,
преводно нареждане от 25.10.2022г. и уведомление за банковата сметка на К.
К. К., които са приети като доказателства в съдебното заседание, тъй като са
нововъзникнали, по смисъла на чл. 266, ал.2, т.2 от ГПК.
3
Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен
акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК въззивният
съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
С исковата молба ищците К. К. К., ЕГН **********, В. Д. М., ЕГН
********** и В. А. А., ЕГН **********, всички от гр.Враца, чрез
процесуалния им представител адв. Х. Г. П., твърдят, че с договор за аренда
на земеделска земя от 03.02.2017г. с нотариално удостоверяване на подписите
с per. № 466/06.02.2017 г. на нотариус С. П. с per. № *** в Нотариалната
камара, вписан в Служба по вписванията гр. Враца с дв. вх. per. №
526/06.02.2017 г., сключен между Н. Н. А. (П.), като арендодател, и ответника
К. И., като арендатор, били отдадени под аренда поземлени имоти № 015010 –
нива с площ 41, 292 дка и № 0180003 – нива с площ 27, 601 дка, и двата в
землището на с. ***, община Криводол. Поддържат, че след сключване на
договора за аренда, вследствие на извършена доброволна делба с договор,
вписан в Служба по вписванията гр. Враца с дв. вх. per. № 952/07.03.2019 г.,
ищецът К. К. получил в дял и станал собственик на поземлен имот с
идентификатор 02912.15.215, а ищцата В. А. получила в дял и станала
собственик на поземлен имот с идентификатор 02912.18.202; с НА, вписан в
Служба по вписванията гр. Враца с дв. вх. per. № 5991/15.11.2019 г., ищецът
В. М. закупил един от новообразуваните имоти - поземлен имот с
идентификатор 02912.15.213. Посочват, че арендодателят по горепосочения
договор за аренда Н. Н. П. притежавал по-малко от 50% идеални части от
отдадените под аренда имоти и заявяват, че не са съгласни с условията по
договора за аренда и считат, че същият не отговаря на изискванията на чл. 32,
ал. 1 от ЗС, тъй като е сключен при липса на решение на собствениците,
притежаващи повече от половината от съсобствената вещ, вследствие на
което им е непротивопоставим като собственици.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответника К. И., че ищецът К. К. е собственик на поземлен имот с
4
идентификатор 02912.15.215 по кадастралната карта на с. ***, община
Криводол, с площ 6850 кв.м., с начин на трайно ползване „нива“, трета
категория земя, с номер по предходен план 015010 и да осъди ответника да
предаде на ищеца К. К. владението върху същия имот; да признае за
установено по отношение на ответника К. И., че ищецът В. М. е собственик на
поземлен имот с идентификатор 029012.15.213 по кадастралната карта на с.
***, община Криводол, с площ 17225 кв.м., с начин на трайно ползване
„нива“, трета категория земя, с номер по предходен план 015010 и да осъди
ответника да предаде на ищеца В. М. владението върху същия имот; да
признае за установено по отношение на ответника К. И., че ищцата В. А. е
собственик на поземлен имот с идентификатор 02912.18.202 по кадастралната
карта на с. ***, община Криводол, с площ 17225 кв.м., с начин на трайно
ползване „нива“, трета категория земя, с номер по предходен план 018003 и
да осъди ответника да предаде на ищцата В. А. владението върху същия имот.
Претендират се разноски.
В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответникът К. И. И., чрез
процесуалния си представител адв. Т. З. – АК-Враца, оспорва предявените
искове като неоснователни. Заявява, че не оспорва правото на собственост на
ищците върху процесните поземлени имоти и оспорва исковете само в
осъдителната им част. Твърди, че в качеството му на арендатор, осъществява
фактическа власт върху имотите на годно правно основание, а именно
договор за аренда на земеделска земя от 03.02.2017г. с нотариално
удостоверяване на подписите с per. № 466/06.02.2017 г. на нотариус С. П. с
per. № *** в Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията гр. Враца
с дв. вх. per. № 526/06.02.2017 г., със срок на действие от 01.10.2021 г. до
30.09.2031 г., сключен от арендодателя Н. Н. П., който е съсобственик. В тази
връзка поддържа, че договорът за аренда е сключен при действието на старата
редакция на чл. 3 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), в която не е било
предвидено изискване договорите за аренда да се сключват със съсобственик
на земеделска земя, притежаващ правото на собственост върху повече от 50%
от имотите и следователно е породил целеното правно действие, както и че
твърденията на ищците, че Н. Н. П. притежава по-малко от 50% от имотите са
голословни, като противопоставя твърдения, че Н. Н. П. е притежавал повече
от 50 % от имотите. Посочва, че договорът за аренда е надлежно вписан в
Служба по вписванията гр. Враца и е регистриран в съответната общинска
служба по земеделие, съгласно чл.3, ал.1 от ЗАЗ, което го прави валиден и
пораждащ правни последици, поради което и по силата на чл. 17, ал. 2,
изречение 1 от ЗАЗ тримата ищци са заместили първоначалния арендодател
Н. Н. П. и са обвързани от действието му. Изтъква също, че никой от ищците
самостоятелно не притежава повече от 50 % идеални части от правото на
5
собственост върху поземлени имоти № 015010 и № 0180003 по плана на с.
***, община Криводол, предмет на арендния договор, за да оспорва неговата
противопоставимост, с оглед действащата редакция на чл. 3 от ЗАЗ, съгласно
която сключеният договор за аренда е противопоставим както на
съсобственик с по-малко от 50% от правото на собственост, така и на трето
лице, придобило след сключването на договора правото на собственост върху
по-малко от 50% от собствеността върху имотите. Моли съда да отхвърли
исковете в осъдителната им част за предаване на владението върху
процесните три имота, като претендира и разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
производството писмени доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Установи се по делото, от приложения към него договор за аренда на
земеделска земя, сключен на 03.02.2017г. с нотариално удостоверяване на
подписите с per. № 466/06.02.2017 г. на нотариус С. П. с per. № *** в
Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията гр. Враца с дв. вх. per.
№ 526/06.02.2017 г., че Н. Н. А., като арендодател, е предоставил на ответника
К. И. И., като арендатор, земеделска земя, собственост на арендодателя, а
именно: поземлени имоти № 015010 – нива с площ 41, 292 дка и № 018003 –
нива с площ 27, 601 дка, и двата в землището на с. ***, община Криводол.
Установи се също, че с договор за доброволна делба на съсобствени
имоти от 07.03.2019г., вписан в Служба по вписванията гр. Враца с дв. вх. per.
№ 952/07.03.2019 г., ищецът К. К. получил в дял и станал собственик на
поземлен имот с идентификатор 02912.15.215 по кадастралната карта на с.
***, община Криводол с номер по предходен план 015010. Със същия договор
за делба и със сключения на 04.11.2019г. договор за продажба на недвижим
имот, обективиран в НА № 46, том IV, рег. № 5493, дело № 294/2019г. на
нотариус И. Л., ищцата В. А. получила в дял и станала собственик на
поземлен имот с идентификатор 02912.18.202 по кадастралната карта на с.
***, община Криводол с номер по предходен план 018003. С договор за
продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 62, том IV, рег. № 4348,
дело № 430/2019г. на нотариус С. П., вписан в Служба по вписванията гр.
Враца с дв. вх. per. № 5991/15.11.2019 г., ищецът В. М. закупил един от
новообразуваните имоти - поземлен имот с идентификатор 02912.15.213 по
кадастралната карта на с. ***, община Криводол с номер по предходен план
015010. Идентичността на имотите по кадастралната карта с тези по договора
за аренда се установява от приложените по делото скици на поземлените
6
имоти, издадени от СГКК – Враца.
Посочените обстоятелства не са спорни между страните, поради което,
на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с определението по чл.140 от ГПК
районният съд ги е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Не е спорно също по делото, че ответникът К. И. е владял и продължава
да владее процесните имоти, което обстоятелство съдът също е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в първото съдебно заседание по
делото с протоколно определение от 21.04.2022г.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № 57/18.05.2022 г. на с.
***, община Криводол, А. Й. М. е починал на 04.10.1964 г. и е оставил за
наследници по закон дъщеря З. А. К., починала на 08.01.2002г. (чиито
наследник е ищеца К. К.), дъщеря Ц. А. К., починала на 11.08.1987г. (чиито
наследници са П. Д. Т., Т. П. Т., Д. П. Т., Г. А. К. и А. А. А., син П. А. Й.,
починал на 16.11.1993г. (чиито наследници са П. П. А., П. Д. А., Н. Н. А. (П.),
М. Н. А. и П. Н. А.) и дъщеря Г. А. А., починала на 28.11.1958г. (чиито
наследници са Е. В. Г., Е. Г. Г., В. А. А. и Д. А. Г.). Следователно, Н. Н. А. (П.)
е получил по наследство 1/32 идеална част (1/4 х 1/2 х 1/4) от собствеността
върху имотите на общия наследодател А. Й. М..
При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства,
анализирайки приложението на нормите на чл. 4а, ал. 2 от ЗСПЗЗ, чл. 32, ал. 1
и ал.2 от ЗС и чл. 229, ал. 2 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че
наемният договор, сключен от Н. Н. А. (П.) е валиден, но непротивопоставим
на съсобствениците К. К. К., В. Д. М. и В. А. А.; приел е също, че защитата по
чл. 229 от ЗЗД е приложима и спрямо договорите за наем на земеделски земи,
сключени по реда на чл. 4а, ал. 2 от ЗСПЗЗ, поради което съсобственикът Н.
Н. А. (П.), притежаващ 1/32 идеална част от процесните имоти, сключвайки
договор за наем за 10 години, е извършил сделка на разпореждане, в
нарушение на императивното правило на чл. 229, ал. 2 от ЗЗД и следователно
клаузата от договора в частта й за уговорения срок над три години
(предвиждаща срок на действие 10 години) е нищожна поради
противоречието й със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предложение 1 от
ЗЗД, като следва да се приеме, че процесният наемен договор е сключен за
срок от три години и същият е изтекъл през 2020 г. Съдът е приел за
неоснователно възражението на ответника, че ищците не са се
противопоставили на договора за аренда, тъй като по делото нито се твърди,
нито се доказва ищците да са приели изрично или мълчаливо сключването
му. Районният съд е формирал решаващ правен извод, че са осъществени
всички елементи на фактическия състав на предявените ревандикационни
искове, поради което същите са основателни и доказани и ги е уважил.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
7
първоинстанционното и въззивното производство доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка
съответства на установените в процеса факти и напълно се възприема от
окръжния съд, при което не е нужно да се повтаря отново.
Предмет на настоящия спор са три самостоятелни ревандикационни
претенции, предявени от тримата ищци срещу ответника, касаещи три
отделни поземлени имоти.
Чрез петиторния осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС ищецът
иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или
държателя на спорната вещ, че правото на владение върху нея, като
правомощие от сложното право на собственост, принадлежи на него и въз
основа на това установяване да се осъди ответника, който я владее или държи,
без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт
върху спорна вещ на собственика. Следователно, фактическият състав, при
осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се
иска предаване фактическата власт, включва три юридически факта – две
положителни и една отрицателна материална предпоставка. По силата на чл.
154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното задължение да установи, че е
титуляр на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответника
я владее или държи, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е
длъжен да установи, че упражнява фактическата власт върху вещта на
вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде
пълно и главно.
Правото на собственост на ищците върху процесните три поземлени
имоти на основание доброволна делба и договори за покупко-продажба, както
и държането на същите от страна на ответника, като елемент от доказването
на предявените ревандикационни искове, съдът намира за установени и
доказани, както от представените по делото писмени доказателства, така и от
признанието на тези обстоятелства от ответника в отговора на исковата молба
и в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд - тези два
елемента са безспорни.
Решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е признато за
установено правото на собственост на тримата ищци върху процесните три
поземлени имоти не се и обжалва.
Спорен по делото е третият елемент от състава на разпоредбата на
чл.108 ЗС – дали държането на ответника на процесните имоти е на правно
основание. По отношение на него, съдът намира следното:
Основанието е юридически факт, който създава право да се владее или
държи имота, като същото може да е някакво вещно право или да има
облигационен характер.
В настоящия случай с отговора на исковата молба ответникът е въвел
възражение, че не е пасивно легитимиран да отговаря по исковете, тъй като, в
8
качеството му на арендатор, осъществява фактическа власт върху имотите на
годно правно основание, а именно договор за аренда на земеделска земя от
03.02.2017г. със срок на действие от 01.10.2021 г. до 30.09.2031 г., сключен с
арендодателя Н. Н. П., който е съсобственик.
С оглед въведеното от ищците твърдение, че арендодателят по
горепосочения договор за аренда Н. Н. П. е притежавал по-малко от 50%
идеални части от отдадените под аренда имоти и че договора не отговаря на
изискванията на чл. 32, ал. 1 от ЗС, тъй като е сключен при липса на решение
на собствениците, притежаващи повече от половината от съсобствената вещ,
основният спорен и относим към делото въпрос е дали договорът за аренда е
противопоставим на ищците.
В мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. по т.
д. № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че договорът за аренда урежда
обществените отношения, свързани със стопанското ползване на земеделска
земя и извличане на плодовете, на които арендаторът става собственик.
Създаването на режим на специално регулиране е свързано със съществената
специфика на земеделската земя - при ползването /обработването/ тя дава
плодове. Поради съществения елемент на този вид договор - придобиване
собствеността върху добивите /чл. 2, ал. 2/, законът дава специална регулация
на отношенията във връзка с плодовете /чл. 2, ал. 2, чл. 10, ал. 3, чл. 31/.
Засилено е задължението на арендатора за полагане на грижа при ползването
и задължението на арендодателя за осигуряване на спокойно ползване на
имота. Нормите на ЗАЗ са въведени, за да очертаят правна възможност за по-
пълно регулиране на отношенията съобразно спецификата на обекта на
ползването, но не и за тяхната изключителност.
Така изяснената цел на уредбата на договора за аренда с отделен закон
не дава основание да се приеме, че нормата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ в редакцията
преди изменението в ДВ бр. 13 от 7.02.2017 г., предвиждаща, че когато
договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на
земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3
ЗС, е специална и изключва приложението на общата норма на чл. 32, ал. 1 ЗС
и на закрепеното в нея изискване за използване и управление на общата вещ
по решение на мнозинството от съсобствениците. Договор за управление,
какъвто е и договорът за аренда, може да бъде сключен от всеки съсобственик
за цялата вещ, без да е необходимо съгласие на останалите участници в
общността /ТР № 91 от 1.10.1974 г., гр. д. № 63/74 г. на ОСГТК/. Ако обаче
9
съсобственикът, сключил договора не притежава повече от половината от
вещта, този договор не е противопоставим на всеки един от останалите
съсобственици - заедно или поотделно, освен ако са го приели изрично или
мълчаливо /например получавайки припадащата се на дела им част от
арендните плащания/, дори и когато договорът за аренда е вписан. В този
смисъл е напр. Решение № 12 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2017 г.,
II г. о., ГК.
В настоящия случай Договорът за аренда от 03.02.2017г. е сключен
преди цитираното изменение на ЗАЗ /§ 6 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, ДВ, бр.
13/2017 г./ от съсобственика Н. Н. П., притежаващ по-малко от 1/2 ид. ч. от
отдадените под аренда два поземлени имота, в изискуемата от закона форма и
е надлежно вписан, поради което, с оглед правилото на чл. 32, ал. 1 ЗС,
същият е непротивопоставим на тримата ищци, които са били съсобственици
на двата имота към момента на сключването му.
Не е установено по делото ищците В. Д. М. и В. А. А. да са изразили
мълчаливо или изрично съгласие и да са приели договора за аренда,
получавайки арендните плащания. Ответната страна, върху която пада
тежестта да докаже този изгоден за нея факт, не е ангажирала надлежни
доказателства в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК всяка
от страните носи тежестта да докаже факта, от който извлича претендираната,
изгодна за себе си правна последица. Тъй като в настоящия случай ответната
страна твърди наличие на правно основание за владението й - аренден
договор, сключен със съсобственик, притежаващ по-малко от половината от
имотите, който е противопоставим на ищците, то в нейна тежест е било да
докаже приемането на договора от ищците, съответно от праводателите им.
По тези съображения следва да се приеме, че ответникът не разполага
по отношение на ищците В. Д. М. и В. А. А. с противопоставимо му право да
държи техните процесни имоти, с оглед на което исковите претенции по чл.
108 ЗС на тези двама ищци се явяват основателни и в осъдителните им части.
Като е достигнал до същия правен извод районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено в
частите, касаещи исковите претенции по чл. 108 ЗС на ищците В. Д. М. и В.
А. А. за предаване на владението на процесните поземлени имоти, тяхна
собственост.
Настоящата инстанция споделя и изложените от първостепенния съд
10
правни съждения, обосноваващи извода му за основателност на
ревандикационния иск, предявен от ищеца К. К. К. и би потвърдила
решението и в частта, касаеща исковата претенция на този ищец, ако пред
въззивната инстанция не бяха представени нововъзникнали, по смисъла на чл.
266, ал.2, т.2 от ГПК, доказателства, а именно: Анекс към договора за аренда
от 03.02.2017г., сключен между К. И. И. и К. К. К. на 21.10.2022г., с
нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по вписванията с вх. №
5885 от 21.10.2022г., акт № 284, уведомление от 14.02.2019г. за банковата
сметка на въззиваемия К. К., издадено от "Уникредит Булбанк" и преводно
нареждане от 25.10.2022г. на „Банка ДСК” АД. От същите се установява, че
ищецът К. К. К. е приел договора за аренда, като е подписал с арендатора
анекс към същия и по банков път е получил арендно плащане за стопанската
2021-2022г., съгласно клаузите на анекса. Следователно с оглед извършеното
приемане на договора за аренда, същият вече е противопоставим на този
ищец. Арендаторът държи имота на този ищец на правно основание, поради
което и претенцията на последния по чл. 108 ЗС в осъдителната й част е
неоснователна.
Като е приел обратното (само въз основа на представените пред него
доказателства, както вече се отбеляза), районният съд е постановил
незаконосъобразно решение по отношение на иска на ищеца К. К. К. в
осъдителната му част. Поради това решението следва да бъде отменено в тази
му част, и вместо него, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, да се постанови
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен в осъдителната му част за
предаване на владението на процесния поземлен имот, собственост на ищеца.
Решението следва да бъде коригирано и в частта, касателно
присъдените в първоинстанционното производство разноски.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената
въззивна жалба за неоснователна в частта, с която се обжалва решението на
Районен съд – Враца, с което са уважени предявените от ищците В. Д. М. и В.
А. А. ревандикационни искове в осъдителната им част. Жалбата е основателна
в частта, с която се обжалва решението, с което съдът е уважил предявения от
ищеца К. К. К. ревандикационен иск в осъдителната му част.
По разноските:
Като законна последица от отмяна на решението в една част и
потвърждаването му в друга, присъдените в първата инстанция разноски
следва да бъдат ревизирани, както и да се присъдят такива за въззивното
производство.
С първоинстанционното решение ответникът К. И. И. е осъден да
заплати общо на тримата ищци сумата 150, 00 лева направени разноски за
държавна такса, което настоящата инстанция счита за неправилно с оглед
обстоятелството, че задължението на ответника е разделно, а не солидарно,
11
поради което, с оглед изхода на делото, решението на Районен съд - гр. Враца
следва да бъде отменено и в частта за разноските.
Така разноските за държавна такса в първоинстанционното
производство се разпределят, както следва: на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищeцът К. К. К. следва да заплати на ответника 50, 00 лева, съобразно
отхвърления иск, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът К. И. И. следва
да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците В. А. А. и В. Д. М. по 50,
00 лева.
С оглед изхода на спора право на разноски пред въззивната инстанция
имат и двете страни, съобразно уважената, респ. неуважената част от нея.
Въззиваемите не претендират разноски, поради което такива не следва
да им се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 273 ГПК на ответника-въззивник
се дължат разноски, съразмерно на уважената част от въззивната жалба,
касаеща иска на К. К. К., за платена държавна такса и адвокатски хонорар по
договора за правна защита и съдействие от 04.08.2022г., сключен с адв. Т. З.
от АК-Враца, в общ размер 191, 67 лева (1/3 от претендираните 575, 00 лева).
Предвид гореизложеното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 368/22.06.2022г., постановено по гр. дело №
4575/2021г. на Районен съд - Враца В ЧАСТТА, с която е осъден, на
основание чл. 108 от ЗС, К. И. И. с ЕГН ********** и адрес гр. ***, да
предаде на К. К. К. с ЕГН ********** и адрес гр. ***, владението върху
поземлен имот с идентификатор 02912.15.215 по кадастралната карта на с.
***, община Криводол, с площ 6850 кв.м., с начин на трайно ползване „нива“,
трета категория земя, с номер по предходен план 015010, както и В ЧАСТТА,
в която К. И. И. е осъден общо да заплати на К. К. К., В. А. А. и В. Д. М.
деловодни разноски за държавна такса от 150,00 лева, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. К. К. с ЕГН ********** и адрес гр. ***,
срещу К. И. И. с ЕГН ********** и адрес гр. ***, иск с правно основание чл.
108 ЗС, в осъдителната му част за предаване на владението върху поземлен
имот с идентификатор 02912.15.215 по кадастралната карта на с. ***, община
Криводол, с площ 6850 кв.м., с начин на трайно ползване „нива“, трета
категория земя, с номер по предходен план 015010, като неоснователен.
12
ПОТВЪРЖДАВА решение № 368/22.06.2022г., постановено по гр. дело
№ 4575/2021г. на Районен съд - Враца В ЧАСТТА, с която е осъден, на
основание чл. 108 от ЗС, К. И. И. с ЕГН ********** и адрес гр. ***, да
предаде на В. Д. М. с ЕГН ********** и адрес гр. ***, владението върху
поземлен имот с идентификатор 029012.15.213 по кадастралната карта на с.
***, община Криводол, с площ 17225 кв.м., с начин на трайно ползване
„нива“, трета категория земя, с номер по предходен план 015010; В ЧАСТТА,
с която е осъден, на основание чл. 108 от ЗС, К. И. И. с ЕГН ********** и
адрес гр. ***, да предаде на В. А. А. с ЕГН ********** и адрес гр. ***,
владението върху поземлен имот с идентификатор 02912.18.202 по
кадастралната карта на с. ***, община Криводол, с площ 17225 кв.м., с начин
на трайно ползване „нива“, трета категория земя, с номер по предходен план
018003.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. К. К. с ЕГН ********** и
адрес гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на К. И. И. с ЕГН ********** и адрес гр. ***,
разноски в първоинстанционното производство от 50, 00 лева за държавна
такса съобразно отхвърления иск, и за въззивното производство разноски за
платена държавна такса за въззивното обжалване и адвокатско
възнаграждение общо 191, 67 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. И. И. с ЕГН ********** и
адрес гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. М. с ЕГН ********** и адрес гр. ***,
сумата 50,00 лева -направени деловодни разноски за държавна такса в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. И. И. с ЕГН ********** и
адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на В. А. А. с ЕГН ********** и адрес гр. ***,
сумата 50,00 лева -направени деловодни разноски за държавна такса в
първоинстанционното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните на
основание чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК, при наличието на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14