Р Е Ш
Е Н И Е
№ 69 05.01.2018г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито
съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА – ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Тодорка
Радева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11952 по описа
на ПРС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. с чл. 128, т. 2 от КТ, 245, ал. 1 и 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът И.Г.А., ЕГН: **********,***, чрез п. адв. Е.П., против „Мигтон“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, район
„Централен“, бул. „Христо Ботев“ № 92В, ет. 6, представлявано от у. М. Т. П.,
за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдената със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4191/ 05.05.2017 г., по
частно гр. дело № 6502/ 2017 г. на ПРС, III бр. с-в, сума в размер на 1 236, 96
лева- главница, представляваща сбор от дължими трудови възнаграждения по
трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 8 от
07.08.2016 г. за периода август 2016 г.- септември 2016 г., както следва:
сумата от 486, 96 лева- неплатена заплата за м. август 2016 г. и сумата от 750
лева- неплатена заплата за м. септември 2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.05.2017 г. до окончателното погасяване, както и
сумата от 300 лева- адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен трудов договор № 8/
07.08.2016 г., по силата на който ищецът бил назначен при ответника на
длъжността „***“. На 01.09.2016 г. ищецът отправил предизвестие до работодателя
си за това, че желае да прекрати ТПО по чл. 326 ал. 1 от КТ, в която връзка се
издала Заповед № 11/ 01.10.2016 г. за прекратяване на трудовия договор. За
времето, през което работел при ответника - 1 месец и 24 дни, на ищеца били
начислени следните трудови възнаграждения: за м. август 2016 г.- 586, 96 лева,
от които частично му била платена сумата от 100 лева с РКО и за м. септември
2016 г.- 750 лева, или общо дължима сума от 1 236, 96 лева. Срокът за изплащане
на заплатите според договора бил от 25- то до 30- то число на месеца, следващ
месеца, за който бил положен труда. По случая ищецът сигнализирал Инспекцията
по труда, които след проверка установили същите размери на задълженията.
Въпреки многократно водените телефонни разговори с работодателя и обещанията,
плащане на дължимите суми и до момента липсвало. За събиране на дължимите суми
било образувано частно гр. дело № 6502/ 2017 г. на ПРС, III бр. с-в, по което
се издала заповед за изпълнение, но длъжникът възразил, което пораждало и
правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск. С молба по чл.
390 от ГПК от 13.07.2017 г. било допуснато и обезпечение на иска, чрез налагане
на запор върху банкови сметки на ответника. Претендират се и разноските по
делото, както и тези по заповедното и обезпечителното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът подава писмен отговор, с който оспорва
иска по размер, като прави възражение за прекомерност на размера на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
В съдебно заседание ищецът, чрез п. си адв. П. поддържа исковете и моли да
се уважат така, както е установено в заключението на в. л.. Претендира допускане
на предварително изпълнение на решението и присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Така предявените искове са
допустими, като предявени в едномесечен срок от получаване на съобщението за
постъпилото възражение, което е било подадено в срок, и се претендира
установяване на суми, за които е издадена заповед за изпълнение.
За да бъдат уважени същите, е необходимо да се установи, че ищецът през
процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения,
както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на
ответната страна е да установи, че е заплатила така установените суми, респ. че
не се дължат на друго основание.
Между страните не се спори, и от събраните по делото доказателства – тр.
договор от 07.08.2016г., заповед за прекратяване на ТПО от 01.10.2016г.,
заверено копие от ТК на ищеца, писмо от ДИТ и заключение по допуснатата ССчЕ,
се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника в
периода 08.08.2016г. – 01.10.2016г. на длъжност „***” с ОМВ 580 лева, ДТВ за
постигнати резултати по усмотрение на работодателя, като ТВ е платимо от 25-то
до 30 – то число на месеца, следващ този, за който е положен труда. След прекр.
на ТПО ищецът е сезирал ДИТ Пловдив във връзка с неизплатени тр.
възнаграждения, за месеците август и септември 2016г., откъдето са
констатирали, че такова е начислено по ведомост, но не е изплатено изцяло.
От закл. на в. л. Х., което се кредитира от съда като обективно и
компетентно изготвено, и неоспорено от страните, е видно, че за м. август
2016г. на ищеца е начислено ТВ в р-р на 586, 96 лева нетна сума за получаване,
от нея с РКО срещу подпис са изплатени 100 лева и остава да се дължат 486, 96
лева, за м. септември по ведомост на ищеца е начислена нетна сума за получаване
– 750 лева, неизплатени, общо 1236, 96 лева, в който размер е и претенцията на
ищеца. В. лице е изчислило и мораторни лихви преди завеждане на заповедното
производство, в която му част обаче заключението не следва да се обсъжда, тъй
като същите не са предмет на спора.
При така установените факти от значение за спора съдът приема, че ищецът
доказва в процесния период да е работил по ТПО с ответника, да е полагал труд,
като неплатеното трудово възнаграждение възлиза на 1236, 96 лева, която сума
изцяло съвпада с исковата претенция. Не се установи ответникът да е заплатил
така посочените суми. Ето защо исковете са изцяло доказани както по основание,
така и по размер, поради което следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора ищецът има право на направените по делото разноски,
за които е представил списък. Същият претендира разноски, както следва – за
заповедното, обезпечителното и исковото производство. Всички тези разноски
подлежат на присъждане в настоящия исков процес. По отношение на адвокатския
хонорар на ищеца ответникът е направил възражение за прекомерност.
Касателно направените в заповедното производство разноски:
Същите са претендирани и присъдени със заповедта, като видно от договора за
правна защита и съдействие на л. 5 от приложеното ч.гр. д. 6502/2017г. възлизат
на 300 лева платено адв. възнаграждение. Възражението за прекомерност на същото
е неоснователно, тъй като съгл. разпоредбата на чл. 7, ал. 7, вр. с чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения същото е в
минималния размер за съответния вид производство и не подлежи на намаляване под
същия. Същите следва да се присъдят с осъдителен диспозитив с решението на осн.
ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС.
По направените разноски в исковия процес:
Такива се претендират от ищеца, като видно от договора за правна защита и
съдействие на л.4 от настоящото дело възлизат на 320 лева платено адв.
възнаграждение. Възражението за прекомерност на същото е неоснователно, тъй
като съгл. разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адв. възнаграждения, минималният хонорар по делото възлиза на 317
лева, по делото са проведени общо 3 съдебни заседания, по вина на ответника,
който не е осигурил достъп на в. л. до счетоводството за изготвяне на
експертиза, като съгл. чл. 7, ал. 8 от Наредбата при защита по дела с повече от
две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по
100 лв. Така минималният хонорар по делото възлиза на 417 лева, платеното
възнаграждение е в размер на 320 лева, около 100 лева под минимума за
настоящото производство, поради което и не подлежи на намаляване под същия. Ето
защо тази сума ще се присъди на ищеца изцяло.
Ищецът претендира и разноските по допускане на обезпечение на предявените
по делото искове, като видно от приложеното ч.гр. д. 10807/2017г. на ПРС по
молба на ищеца от 13.07.2017г. е допуснато обезпечение на бъдещи установителни
искове за вземането по ч.гр. д. 6502/2017г. с определение от 13.07.2017г. чрез
налагане на запор върху банковите сметки на ответника до размера на търсените
суми. От приложеното ч.гр. д. 10807/2017г. на ПРС, VI-ти гр. с-в е видно, че за производството по обезпечаване на иска е
уговорено възнаграждение в р-р на 25% от уважения иск, който е с обща цена
1236, 96 лева, която сума е платима след приключване на делото. Не се
представят доказателства по ч.гр. д. № 10807/2017г. да е платен адв. хонорар
или да са направени други разноски, поради което и такива не следва да бъдат
присъждани. Ищецът претендира разноски по реализиране на допуснатото
обезпечение в производството по *** в размер на 200 лева адв. възнаграждение. В
тази връзка представя молба до ***, рег. № *** с р-н на действие ***. Липсват
доказателства обаче обезпечението реално да е наложено, да е уговорено адв.
възнаграждение и същото да е платено, а освен това разноските в ***
производство не са разноски по допускане, а по налагане на обезпечението и се
присъждат в изпълнителния, а не в исковия процес. Ето защо такива разноски не
следва да се присъждат на ищеца.
По отношение на искането за допускане на предварително изпълнение на
решението:
Същото е неоснователно. Съгл. разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа. В конкретния случай съдът установява
дължимост на суми за трудово възнаграждение, присъдени със заповед за
изпълнение, а не ги присъжда за пръв път с решението си, като в тази част
решението няма осъдителен диспозитив и не подлежи на предварително изпълнение.
Ищецът сам е избрал възможността да подаде заявление по чл. 410 от ГПК, а след
подаденото възражение да предяви установителен иск, а не осъдителен такъв, за
посочените в заповедта суми, като решенията по установителни искове не подлежат
на предварително изпълнение и изп. лист въз основа на същите може ад бъде
издаден едва след влизането им в сила. Ето защо, предварително изпълнение на
решението не следва да бъде допускано.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважения иск,
както следва – ДТ за исковото и заповедното производство, както и дължимата
такава в производството по обезпечение на исковете. Същата е, както следва – ДТ
в р-р на 40 лева за обезпечителното производство, 5 лева за обезпечителна
заповед, и общо 50 лева за заповедното и исковото производство. В тежест на
ответника ще се възложат и разноските за ССЕ от бюджета на съда в размер на 60
лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между И.Г.А., ЕГН: **********,***, чрез п.
адв. Е.П., със съдебен адрес:***, ***, и „Мигтон” ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, район „Централен“, бул. „Христо
Ботев“ № 92В, ет. 6, представлявано от у. М. Т. П., че „Мигтон” ЕООД, с ЕИК:
********* дължи на И.Г.А., ЕГН: ********** сумата в размер на 1236,96 лева (хиляда двеста тридесет и
шест лева и деветдесет и шест стотинки) - главница,
представляваща сбор от дължими трудови възнаграждения по трудово правоотношение,
възникнало въз основа на трудов договор № 8 от 07.08.2016 г. за периода август
2016 г.- септември 2016 г., както следва: сумата от 486, 96 лева (четиристотин
осемдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки) – неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. август 2016 г. и сумата от 750 лева (седемстотин и
петдесет лева) - неплатено нетно трудово възнаграждение за м. септември 2016
г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
- 02.05.2017 г., до окончателното
изплащане на дължимите суми, които суми е разпоредено ответникът „Мигтон” ЕООД
да заплати на ищеца И.Г.А. със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 4191/05.05.2017г., постановена по ч. гр. дело № 6502/2017г. на
ПРС,III-ти бр. състав.
ОСЪЖДА „Мигтон” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, район „Централен“, бул. „Христо Ботев“ № 92В, ет. 6, представлявано от
у. М. Т. П. да заплати на И.Г.А., ЕГН: **********,***, чрез п. адв. Е.П., със
съдебен адрес:***, *** разноските по делото, както следва: сумата от 300 лева (триста лева), представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, и
сумата от 320 лева (триста и
двадесет лева) – разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото
производство.
Сумите, дължими от „Мигтон” ЕООД, с ЕИК: ********* на
И.Г.А., ЕГН: ********** може да бъдат платени по следната банкова сметка: ***: ***, BIC:
***: И.Г.А., ЕГН: **********, в следната банка:
„Райфаизенбанк (България)” ЕАД.
ОСЪЖДА „Мигтон” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, район „Централен“, бул. „Христо Ботев“ № 92В, ет. 6,
представлявано от у. М. Т. П. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от45 лева (четиридесет и пет лева) –държавна такса за допускане на обезпечение и издаване на
обезпечителна заповед в производството по ч.гр. д. № 10807/2017г. на ПРС, VI-ти гр. с-в, сумата от 50 лева (петдесет
лева) - държавна такса върху
уважения размер на иска, дължима общо за исковото и заповедното производство, и
сумата от 60 лева (шестдесет лева) –
разноски за съдебно-икономическа
експертиза от бюджета на съда.
НЕ ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните, а в частта относно недопускането на предварителното му
изпълнение – с частна жалба пред ОС Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ