Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2017
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
януари две хиляди и седемнадесета година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При
секретаря Т.Г. като разгледа гр.д. № 5475 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда
на чл.365 и сл. от ГПК.
Ищецът „И.ф.и.“ ЕООД твърди, че на 17.06.2015
г. в Търговския регистър бил вписан запор върху
собствените на “И.ф.и.” ЕООД дружествени дялове от капитала на “Е. И.” ООД.
Видно от вписаните в Търговския регистър обстоятелства и публикуваното Запорно
съобщение изх. № 16642/03.06.2015
г. на ЧСИ В., запорът бил вписан в полза на взискателя по изпълнителното дело „Ф.” ЕООД, от
ЧСИ Д.В.В., per. № 861 по изпълнително дело 20158610400345.
След вписването на тези обстоятелства
ищецът узнал за постановяването на неприсъствено Решение
№ 609/08.04.2015 г. на СГС, TO, VI-14 състав
по гр.д. № 98/2015 г.
и издаден въз основа на него Изпълнителен
лист от 30.04.2015 г.
на СГС. TO. VI-14
състав по гр.д. № 98/2015 г., с които е осъден
да заплати на “Ф. - Ц” сумата 153 700 Е. -
главница, дължима на основание договор за
покупко-продажба на валута от 1.04.2014 г., както и сумата 4 838.94 Е. - законна лихва за забава за периода
от 26.08.2014 г. до 14.01.2015 г. и законна лихва върху главницата до пълно
погасяване на задължението, както и сумата 12 403 лева - разноски по делото.
Видно от запорното съобщение, общата
сума за заплащане, събирана по изпълнително дело № 20158610400345 на ЧСИ В., включително главница,
лихви и разноски, била 346 730.07 лв.
Вземането на взискателя “Ф.-Ц”,
предявено за принудително събиране срещу “И.ф.и.” по горното изпълнително дело,
било изцяло погасено с извършено на 13.07.2015
г. прихващане на насрещни вземания по реда на чл.103
и чл.104 ЗЗД. Ищецът “И.ф.и.” разполагал с изискуемо към 2.06.2014 г. и
незаплатено до момента на прихващането парично вземане срещу взискателя по
изпълнението “Ф.” ЕООД с размер на главницата
401 000 Е., а в левова равностойност по фиксирания курс на БНБ - 784
287.83 лева. Ищецът закупил вземането от “Г.П.С.”
АД, ЕИК ******** по силата на Договор за цесия от 15.11.2014 г. Вземането
произтичало от търговска сделка по покупко-продажба на валута, сключена между “Ф.”
ЕООД като продавач на валута и “Г.П.С.” АД като купувач на 27.03.2014 г. чрез
размяна на насрещни съвпадащи волезявления (нареждане за покупка на валута и
потвърждение на сделка). Купувачът на валутата “Г.П.С.” АД надлежно заплатил
покупната цена по договорения обменен курс още на 27.03.2014 г. като, съгласно
изричното писмено потвърждение на “Ф.” ЕООД, до 2.06.2014 г. (вальор) е
следвало да получи закупената валута. Продавачът “Ф.” ЕООД не изпълнил задължението
си нито в посочения срок, нито по-късно. Към 02.06.2014 г. “Ф.” ЕООД е имало
към “Г.П.С.” АД безспорно, ликвидно и изискуемо задължение в размер на 401 000 Е.
(главница), а в левова равностойност по фиксирания курс на БНБ - 784 287,83
лева. Отделно, считано от 3.06.2014 г. върху посочената главница се начислявала
и законна лихва за забава.
След сключването на договора за цесия,
на 16.11.2014 г. “Г.П.С.” АД изготвило уведомление до “Ф.” ЕООД за извършеното
прехвърляне на вземането. Уведомлението достигнало до “Ф.” ЕООД най- късно на
13.07.2015 г., когато било връчено на представляващия “Ф.” ЕООД и по нотариален
ред. Непосредствено след връчването на уведомлението, на 13.07.2015 г. “Ф.”
ЕООД получило и Изявление за прихващане по чл. 104, ал. 1 ЗЗД от “И.Ф.И.” от
03.07.2015 г., с което вземането, събирано
по изпълнително дело 20158610400345 на ЧСИ В. в общ размер на 346 730.07 лв.
било погасено, тъй като било прихванато със значително
надвишаващото го по размер вземане на “И.ф.и.” срещу “Ф.” ЕООД 784 287.83 лв.,
закупено от “Г.П.С.” АД. След прихващането “Ф.” ЕООД дължало на “И.ф.и.” ЕООД
непогасения остатък от вземането, придобито от “Г.П.С.” АД.
На 22.07.2015 г. ищецът подал до ЧСИ В.
изрична молба, с която посочил и установил погасяването на принудително
събираното срещу Молителя вземане и поискал преустановяване на изпълнителите
действия и прекратяване на изпълнителното производство, но изпълнителното дело
не било прекратено. По изпълнителното дело било постъпило писмено изявление на
“Ф.-Ц“ с вх. № 24049/28.07.2015 г. на ЧСИ В., с което “Ф.-Ц” оспорва прихващането, макар и без конкретни доводи. Ищецът не
разполагал с копие от посоченото волеизявление на “Ф.-Ц”, тъй като ЧСИ не
издавал такива, но и счита за ирелевантно по спора, предвид предстоящото
изясняване на позицията на ответника в настоящото дело с книжата по делото.
Видно от Покана за доброволно изпълнение изх № 16612/03.06.2015 г. на ЧСИ В.,
изпълнението било насочено срещу: дяловете на “И. инвест” в “Е. И.” ООД, гр.
София и “АкваФ.нс” ЕООД, гр. София; банковите сметки на Молителя; Поземлен имот
в с. И., община Столична, район Банкя (съдебен район на СГС) с площ от 4049
кв.м. С Уведомление по чл. 47, ал. 1 и 2 ГПК от ЧСИ В. до “И. инвест”, бил
насрочен опис на посочения поземлен имот, който се извърши на 29.07.2015 г.
„И.ф.и.” ЕООД било заплашено да
претърпи съдебно отстранение от свой недвижим имот, както и други значителни
вреди, поради принудителното събиране на суми, които дружеството не дължи.
Ответникът по делото оспорвал прихващането. Поради това за ищеца възниквал
правен интерес да предяви на основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК
отрицателен установителен иск срещу “Ф.” ЕООД, с който да потърси
установяването със сила на пресъдено нещо на обстоятелството, че поради
извършеното прихващане “И.ф.и.” ЕООД не дължи на “Ф.” ЕООД сумите, събирани
принудително по изпълнително дело № 20158610400345 на ЧСИ Д. В., per. №
861 с район на действие СРС в общ размер на 346 730.07 лв.
Ответникът “Ф.” ЕООД твърди, че предявеният иск е неоснователен.
Ответникът твърди, че на 15.11.2014 г. между „Г.П.С." АД и „И.ф.и."
АД не бил сключван Договор за цесия. Представеният като доказателство договор
бил подписан много след като В.А.Б. бил сменен като изпълнителен директор на „Г.П.С."
АД и за такъв бил избран И.Л.. Сключването на договора станало едва след като
ищецът разбрал за образуваното срещу него изпълнително дело № 345/2015 год.
Тогава ищецът си дал сметка, че първоначалният му план е осуетен, поради което
се налагало да промени средството за постигане на крайната си цел - избягване
на плащането. Договорът за цесия бил антидатиран. Антидатираният Договор за
цесия от 15.11.2014 г. „сключен" между „И.ф.и." АД и „Г.П.С." АД
не пораждал правни последици, тъй като бил нищожен поради липса на съгласие.
Антидатирано и с невярно съдържание било Уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД
изпратено до „Ф. Ц" ЕООД. Независимо, че на него била поставена дата
16.11.2014 г., то било изготвено и подписано от В. Б. едва на 3.07.2015 г.,
когато той вече не бил представляващ на „Г.П.С." АД. На същата дата
уведомлението е представено на нотариус с per. №
065, който е удостоверил този факт чрез отбелязване на гърба на документа.
Изложените факти лесно можело да бъдат
опровергани, ако ищецът представел платежно нареждане, с което е превел
договорената цена в срока определен в чл.2 от Договора за цесия от 15.11.2014
год. Срокът за плащане по договора бил десетдневен, което означавало, че ищецът
би следвало да е платил цената най-късно до 25.11.2014 г. Такова плащане обаче
не било извършено и доказателства за това нямало как да бъдат представени. В
действителност цедентът дори не знаел за съществуването на договора, тъй като
никога не е го е подписвал. Това били все косвени факти, подкрепящи
твърдението, че Договорът за цесия от 15.11.2014 г. имал за единствена цел
създаването на невярна представа, че ищецът има валидно вземане към ответника,
с което е извършил прихващане.
Съдът като обсъди представените по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представената разпечатка от
Търговски регистър по партидата на “Е. И.” ООД ЕИК ********* с вписване №
20150617121651 е вписан запор върху дружествените дялове на „И.ф.и.“ ЕООД на
основание наложен по изпълнително дело
20158610400345.
Представено е Запорно съобщение изх. № 16642/03.06.2015 г.
на ЧСИ В., по изпълнително дело 20158610400345
до Търговския регистър, с което е наложен описания запор.
С
Решение № 609 от 08.04.2015 г. на СГС, TO, VI-14 състав
по гр.д. № 98/2015 г. и Изпълнителен
лист от 30.04.2015 г. на СГС, TO, VI-14 състав по това дело „И.ф.и.“
ЕООД е осъдено да заплати на “Ф. - Ц” сумата 153 700 Е. - главница, дължима на основание
договор за покупко-продажба на валута от 1.04.2014 г., както и сумата 4 838.94 Е. - законна лихва за забава за периода
от 26.08.2014 г. до 14.01.2015 г. и законна лихва върху главницата до пълно
погасяване на задължението, както и сумата 12 403 лева - разноски по делото.
С Изявление за прихващане по чл. 104,
ал. 1 ЗЗД с отбелязване за връчване по нотариален ред per. №
5978/13.07.2015 г. на Нотариус С.Т., per. № 065 и разписка за
връчване от 13.07.2015 г. “И.ф.и.” ЕООД е уведомило “Ф.” ЕООД че извършва
прихващане на вземането по изпълнително дело
20158610400345 с придобитото по Договор за цесия от 15.11.2014 г. от “Г.П.С.” АД вземане
срещу „Ф.” ЕООД в размер
401 000 Е. /левова равностойност по фиксирания курс на БНБ - 784
287.83 лева/, произтичащо от договор за покупко-продажба на валута от
27.03.2014 г.
Представен е Договор за цесия от 15.11.2014 г., по силата
на който “Г.П.С.” АД, представлявано от В.А. Б., в качеството на цедент
прехвърля на “И.ф.и.” ЕООД, представлявано от Б.А.Л., в качеството на
цесионер вземането си от „Ф.” ЕООД в размер 401 000 Е. /левова
равностойност по фиксирания курс на БНБ - 784
287.83 лева/, произтичащо от договор за покупко-продажба на валута от
27.03.2014 г. срещу цена в размер 784 287.83 лева, която цесионерът „И.ф.и.“
ЕООД се е задължил да заплати в 10-дневен срок от сключването на договора.
С Уведомление до “Ф.” ЕООД от
16.11.2014 г. с отбелязване за връчване по нотариален ред per. №
5976/13.07.2015 г. на Нотариус С.Т., per. № 065 и разписка за
връчване от 13.07.2015 г. “Г.П.С.” АД го
е уведомило, че е пхрехвърлило вземането си към него в размер на главницата
401 000 Е., а в левова равностойност по фиксирания курс на БНБ - 784
287.83 с основание договор за покупко-продажба на валута от 27.03.2014 г. на „И.ф.и.“
ЕООД.
С Писмено нареждане от 27.03.2014 г. “Г.П.С.”
АД е поискало от “Ф.” ЕООД да закупи 401 000 Е. на стойност 783 955 български
лева, която е уведомило, че ще заплати по указания от „Ф.” ЕООД. Към писменото нареждане е приложена
декларация за произход на средствата.
Представено е потвърждение на сделка
от 27.03.2014 г. от “Ф.” ЕООД до “Г.П.С.” АД за сделката по нареждането от
същата дата на “Г.П.С.” АД. В потвърждението е посочен вальор за сумата
401 000 Е. – 2.06.2014 г.
С Преводно нареждане от 27.03.2014 г. “Г.П.С.”
АД е наредило да бъдат заплатени на „Ф.” ЕООД по електронен път сумата 783 955 лева.
Представена е Аналитична оборотна
ведомост за синтетична сметка/подсметка на “Г.П.С.” АД за периода 1.01.2014 г.
- 30.11.2014 г., в която на страница 2 е отразено плащането на сумата 784
287.83 лева.
С Молба вх. № 22636/22.07.2015 г. “И.ф.и.” е
уведомило и е поискало от ЧСИ В. по изпълнително дело 20158610400345
да вземе предвид извършеното прихващане на задължението си по
изпълнителното дело със вземането си срещу „Ф.” ЕООД, придобито по договор за
цесия.
Представена е
Покана за доброволно изпълнение изх. № 16612/03.06.2015 г. на ЧСИ В. по изп.д.
№ 20158610400345 до „И.ф.и.“ ЕООД и Уведомление по чл. 47, ал.1 и 2 ГПК на ЧСИ В.
до “И. инвест” за насрочен опис, в което е вписана дата 13.07.2015 г..
Ищецът е представил доказателства за
осчетоводяването на договора за цесия, както в “Г.П.С.” АД, така и при себе си.
Ответникът е оспорил редовността на счетоводните записвания.
Ответникът е представил Договор за
цесия от 11.04.2014 г. между „Ф. Ц" ЕООД и „И.Т." АД ; Уведомление от „И.Т." АД до „И.ф.и."
АД, чрез изпълнителния директор Б.Л., за извършено прехвърляне на задължение
към „Ф.” ЕООД;
Постановление на СГП от 15.10.2015 г. за отказ да се образува досъдебно
производство, в което на стр. 2 е
посочено, че подписът за „цедент" под Договора за цесия не е положен от И.С.
- всички тези доказателства в подкрепа
на твърдението, че ищецът се е опитал чрез неавтентично документи да осуети
плащането на задължението си към ответника. Съдът не счита, че от посочените
документи се установяват твърдяните от ответника факти.
Представено е Решение на Общото
събрание на акционерите на „Г.П.С." АД, проведено на 05.11.2014 г., с
което от състава на Съвета на директорите на “Г.П.С.” АД е освободен В.А. Б. и
е избран И.Л..
С
Решение на Съвета на директорите на „Г.П.С." АД, взето на негово
заседание от 5.11.2014 г. за изпълнителен директор на дружеството е избран И.Л..
По делото е
разпитан като свидетел ***еселин Анастасов Б., от чиито показания се установява
, че е бил изпълнителен директор на “Г.П.С.”
АД и като такъв е подписал договора за цесия и уведомлението до „Ф.” ЕООД.
Разпитан е като
свидетел В.С.П., от чиито показания се установява, че в качеството си на
адвокат на “Г.П.С.” АД е изготвил процесните договор за цесия и уведомление. Те
били изготвени на 15.11.2014 г. и тогава
бил подписан и договора.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена и като компетентно извършена
съдът възприема. Съгласно заключението на вещото лице З.Д. „Ф.” ЕООД e получило по своя банкова сметка в „К.Т.Б.“ АД сумата 783 955 лв.,
наредена от “Г.П.С.” АД на 27.03.2014 г. В счетоводните
регистри на „Ф.” ЕООД е отразено постъпването
на тази сума и задължение в размер 401 000 Е.. Наредената на 27.03.2014 г.
сума в размер 783 955 лв. е отразена в счетоводните регистри на “Г.П.С.”
АД по сметка 459 – разчети с фирми, подсметка 51 – Разчети с фирми валутни
краткосрочни, аналитична партида на „Ф.” ЕООД като краткосрочно валутно вземане в Е. в размер 401 000 Е.
с левова равностойност 784 287.83 лв. и кредита на сметка 503
„Разплащателна сметка в лева“ за сумата 783 955 лв. и съответно преоценка
на валута за сумата 177.44 лв. по сметка 724 „Приходи от валутни операции“. Към
13.07.2015 г. вземането на „И.ф.и.“ ЕООД към „Ф.” ЕООД включва главница 401 000 Е. и лихва за периода 3.06.2014
г. до 13.07.2015 г. в размер 45 041.21 Е.. Или общо 446 041.21 Е..
Към 13.07.2015 г. размерът на вземането на „Ф.” ЕООД към „И.ф.и.“
ЕООД включва главница в размер 153 700 Е. и законна лихва за периода от
15.01.2015 г. до 13.07.2015 г. 7 637.61 Е.
или общо 166 176.55 Е.. Вещото лице е констатирало, че в
приложеното по делото извлечение от счетоводните регистри на “Г.П.С.” АД –
Аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка/подсметка 459 „Други разчети“
за периода 1.01.2014 г. до 30.11.2014 г., на страница 2 от справката подсметка
51 „Разчети с фирми валутни краткосрочни“ е посочено като крайно дебитно
салдо - вземане на “Г.П.С.” АД от „Ф.” ЕООД към 30.11.2014 г. в размер 401 000 Е. с левова
равностойнот 784 287.83 лв. Съгласно предоставено на вещото лице
извлечение от счетоводните регистри на “Г.П.С.” АД –
Дневник на сметка 459/51 за периода 1.11.2014 до 30.11.2014 г., подсметка 51
„Разчети с фирми валутни краткосрочни“ за „Ф.” ЕООД е посочена счетоводна операция № 9/30.11.2014 г. с основание
Договор за цесия от 15.11.2014 г. – закриване на вземането на “Г.П.С.”
АД към „Ф.” ЕООД и прехвърлено по
подсметка 31 – „Разчети с фирми краткосрочни“ партида на „И.ф.и.“
ЕООД като вземане на “Г.П.С.” АД към „И.ф.и.“ ЕООД към 30.11.2014 г. в размер
784 287.83 лв. като плащане по това вземане не е отразено към 30.11.2014
г. Съгласно предоставено на вещото лице извлечение от счетоводните регистри на
„И.ф.и.“ ЕООД – Дневник на сметка 459/51 за периода 1.01.2014 г. до 13.07.2015
г., подсметка 51 „Разчети с фирми валутни краткосрочни“, аналитична партида на „Ф.” ЕООД е посочено, че към 1.01.2014 г. „И.ф.и.“
ЕООД има задължение към „Ф.” ЕООД в размер
153 620 Е. с левова равностойност 300 454.60 лв. На 1.04.2014 г. са
взети две счетоводни операции, едната, съгласно която сумата 153 620 Е.
/300 454.60 лв./ е преведена на „Ф.” ЕООД, с което се закрива задължението към
„Ф.” ЕООД, съществуващо на 1.04.2014 г. Втората операция от 1.04.2014 г.,
съгласно която, по сметка на „И.ф.и.“ ЕООД е
постъпила сума в размер 300 483.50 лв., която е осчетоводена като
задължение към „Ф.” ЕООД.
По делото е
изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, която не е оспорено и
като компетентно извършена съдът възприема. Съгласно заключението на вещото
лице няма данни за манипулиране на данните от счетоводните записвания, касаещи
договора за цесия. Вещото лице е посочило, че след като документът бъде
осчетоводен, неговата дата на работа не може да бъде променяна.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК, в
производството по който длъжникът може да установява факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителното
основание. От установяването на тези факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право - погасяване правото на принудително изпълнение, поради
изтекла давност, плащане, прихващане и
др.
Предпоставки
за допустимостта на исковата претенция са наличието на изпълняемо право,
изпълнително основание и изпълнителен процес, предвид което с оглед твърденията
в исковата молба, предявеният иск е допустим. За нейното уважаване е необходимо
по делото да се установи наличие на настъпил след издаването на решението факт,
който трябва да опровергава установената със съдебния акт дължимост на
вземането, т.е. че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства
след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото
съществуване - изключват, унищожават или погасяват спорното право.
В процесния случай се твърди, че
изпълняемото право не е дължимо поради настъпило прихващане.
По делото е установено, че по изпълнително дело 20158610400345 по описа на ЧСИ В. се изпълнява
принудително вземането на ответника към ищеца присъдено с Решение
№ 609/08.04.2015 г. на СГС, TO, VI-14 състав
по гр.д. № 98/2015 г.
и издаден въз основа на него Изпълнителен
лист от 30.04.2015 г.
за сумата 153 700 Е. - главница, дължима на основание
договор за покупко-продажба на валута от 1.04.2014 г., сумата 4 838.94 Е. - законна лихва за забава за периода
от 26.08.2014 г. до 14.01.2015 г. и законна лихва върху главницата до пълно
погасяване на задължението, както и сумата 12 403 лева - разноски по делото.
Установено е, че с договор за цесия от
15.11.2014 г. ищецът е придобил от цедента “Г.П.С.” АД вземане към ответника в
размер 784 287.83 лева, представляващи равностойност на 401 000 Е. на
основание Покупко-продажба на валута от 27.03.2014 г. Ответникът е редовно
уведомен за цесията на 13.07.2015 г.
По делото не беше доказан фактът, че
договорът за цесия е сключен на по-късна дата от вписаната в него.
Неоснователно е възражението за липса на съгласие за сключване на договора за
цесия от страна на “Г.П.С.” АД. По Договора за цесия “Г.П.С.” АД е представлявано
от изпълнителния си директор В. Б., който към датата на сключването му е бил
представляващ дружеството съгласно вписванията по партидата на дружеството в Търговския
регистър. Новият изпълнителен директор на дружеството И.Л. е бил вписан с
вписване № 20141121150607
на 21.11.2014 г. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗТР вписаното
обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от
момента на вписването. Следователно за ищеца към момента на сключване на
договора за цесия с “Г.П.С.” АД, последното дружество е било законосъобразно
представлявано от вписания в регистъра изпълнителен директор.
Следователно към 15.11.2014 г. ищецът
е придобил вземане към ответника за сумата 784 287.83 лв., представляваща
равностойност на 401 000 Е..
Ответникът е бил редовно уведомен за
цесията на 13.07.2014 г. като на тази
дата до ответника е достигнало волеизявлението на ищеца за прихващане на
вземането по изпълнително дело 20158610400345
с придобитото по Договор за цесия от 15.11.2014 г. от “Г.П.С.” АД вземане
срещу „Ф.” ЕООД в размер
401 000 Е. /левова равностойност по фиксирания курс на БНБ - 784
287.83 лева/, произтичащо от договор за покупко-продажба на валута от
27.03.2014 г.
Прихващането е способ за погасяване
/прекратяване/ на две насрещни задължения до размера на по-малкото чрез
едностранно изявление на една от страните. Легалната дефиниция е в разпоредбата
на чл.103, ал.1 от ЗЗД, съгласно която, когато две лица си
дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако
вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване
срещу задължението си. Със самото достигане на това
волеизявление ефектът на прихващането настъпва. Следователно към датата на
достигането на волеизявлението на ищеца до ответника - 13.07.2014 г. - вземането, предмет на
изпълнителното дело, е било погасено.
Предвид изложеното предявения
отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото
ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в
производството – 14 469.20 лв. по представен в последното съдебно
заседание списък с разноски.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.439 ГПК във вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че „И.ф.и.“ ЕООД,ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, стая 3.6 не дължи на „Ф.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***46 730.07
лв., представляваща общ размер на сумите, събирани принудително от „И.ф.и.“
ЕООД като длъжник по изпълнително дело
20158610400345 по описа на ЧСИ В., рег.№ 861, с
район на действие СГС, образувано въз основа на
Изпълнителен лист от 30.04.2015 г. на СГС, TO, VI-14 състав,
издаден по Решение № 609 от 08.04.2015 г. на СГС, TO, VI-14 състав
по гр.д. № 98/2015 г. поради погасяване на задължението чрез прихващане на
13.07.2015 г.
ОСЪЖДА „Ф.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА
ЗАПЛАТИ НА „И.ф.и.“ ЕООД,ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, стая 3.6 на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата 14 469.20 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
..