№ 290
гр. София, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000501231 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 18.01.2021г., постановено по гр.д. № 3924/2020г. на Софийски градски
съд, I - 23 състав ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на К. С. А. сумата от 5 000лв,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, ведно
със законната лихва, считано от 14.05.2020г. и разноски по съразмерност, като иска над
присъдения до пълния претендиран размер от 26 000лв е отхвърлен като неоснователен.
Решението е обжалвано от ищеца К. С. А. чрез пълномощник в отхвърлителната му
част с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/.
Поддържа се в тази връзка, че неправилно съдът е преценил естеството, вида на травмите,
периода на възстановяване и определил в занижен размера на компенсиращото обезщетение.
Изтъква се още, че не са съобразени обществено-икономическите показатели и стандарт на
живот като обективни критерии от значение прилагане на принципа по чл.52 ЗЗД. Поради
изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и вместо
това постановяване на ново по същество, с което се уважи иска в пълен размер.
В срок е постъпила въззивна жалба от ответника ЗД „Бул Инс“АД, с която се обжалва
решението в осъдителната му част с оплакавния за неправилност поради нарушение на
материалния и процесуален закон. Конкретните доводи са против изводите за наличие на
противоправно поведение от страна на водача на л.а. Ситроен Берлинго. Твърди се, че съдът
неправилно не е преценил и обсъдил показанията на свиделите очевици и възприел
погрешно механизма на ПТП, за настъпването на което вина имал изцяло пострадалия.
1
Поддържа се още процесуално нарушение на съда, който необосновано отказал да допусне
повторна АТЕ, въпреки направеното в срок оспорване на приетата експертиза и така
приключил делото при неизяснена фактическа обстановка. Евентуално се поддържа, че
ищецът е допринесъл за настъпване на пътния инцидент в много по-голяма стерен от водача
на застрахования автомобил. Иска се отмяна на решението в осъдителната му част и вместо
това постановяване на ново по същество, с което се отхвърли иска или евентуално се намали
по размер обезщетението.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от застрахователното дружество от
насрещната по нея страна К. С. А. чрез пълномощник, с който се правят възражения против
оплакванията.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема следното:
Решението е валидно и допустимо /чл.269, изр.първо ГПК/.
Предявен е иск с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ за компенсация на
неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно
произшествие по вина на водача на МПС, застраховано по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” и законната лихва от датата на увреждането.
В срока за отговор ответникът оспорил по основание исковата молба с доводи против
наличието на противоправно поведение от страна на водача на застрахования автомобил.
Евентуално е релевирал възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД, което почива на две фактически
основания – за съпричиняване на вредите от пострадалия, поради непоставяне на предпазен
колан и за управление от негова страна при превишена скорост и в опит да извърши
неправилна маневра. Първото от фактическите основания, на които се позовават доводите за
принос на пострадалия /непоставяне на предпазен колан/ е отречено от първата инстанция и
вече преклудирано, поради липсата на оплаквания и възражения по този въпрос.
Пред първата инстанция не е имало спор относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по риска гражданска отговорност и образуването на
преписка по щета по заявление на пострадалия преди подаване на иска, с което се
обосновава неговата допустимост и легитимацията на ответното дружество.
Приетата пред първата инстанция автотехническа експертиза описва по следния начин
вероятния механизъм на ПТП: на 07.08.2019г., около 21:20 ч., по платното за движение на
ул. Челопешко шосе с посока от с. Челопечене към гр. София се е движил лек автомобил
Ситроен Берлинго с приблизителна скорост от 60 км/ч в в лявата от двете ленти за
движение в неговата посока. По същото време лек автомобил Ауди Q2 се е движел по ул.
Челопешко шосе попътно зад л.а. Ситроен по дясната лента за движение със скорост около
85 км/ч. Пътните условия са били суха асфалтова настилка, тъмната част на денонощието,
видимост от фаровете на автомобилите, еднопосочно движение с две ленти, извън населено
място. В даден момент, водачът на лек автомобил Ситроен е променил посоката си на
движение и навлязъл в лявата лента за движение, към който момент водачът на л.а. Ауди не
2
е разполагал с техническа възможност да спре и така реализирал удар с предната си лява
част в страничната дясна част на л.а. Ситроен. Вещото лице сочи, че причина за настъпване
на произшествието е субективното поведение на водача на лек автомобил Ситроен,
изразяващо се в навлизане в коридора за движение на движещия се попътно в дясната лента
за движение лек автомобил Ауди в момент, когато това не е било безопасно за него и
другите участници в движението.
Пред първата инстанция са депозирани показанията св. И. /водач на л.а. Ситроен/,
според когото произшествието е реализирано заради превишената скорост на л.а. Ауди,
който възприел като опасност в огледалото за обратно виждане и за да избегне удар
спотанно без да подаде светлинен сигнал завил на дясно, където бил реализиран удар.
Идентични показания е дала и св. М. – съпруга на водача на л.а. Ситроен, която е пътувала в
автомобила заедно с двете им деца.
Различни са фактите в показанията на св. Й., който е пътувал в л.а. Ауди и според когото
са се движели в лява пътна лента с около 80км/ на алармен сигнал, когато водачът на л.а.
Ситроен предприел маневра изпреварване в лява пътна лента без да подаде светлинен
сигнал. Водачът на л.а. Ауди намалил скоростта и за да избегне удар се отклонил в дясна
лента, когато отново в същата лента се върнал л.а. Ситроен и така се реализирал удар.
Поради констатираното процесуално нарушение на първата инстанция, изразяващо се
в отказ да се изслуша повторна автотехническа експертиза, при своевременно направени и
обосновани възражения относно релевантни за изясняване на механизма въпроси, пред
въззивната инстанция е допуснато събирането на нови доказателства по чл.266 ал.3 ГПК.
Приетата и неоспорена автотехническа експертиза на в.л. А. изяснява въз основа на
подробно и детайлно обсъждане на писмените доказателства и показанията на свидетелите,
че приблизителната скорост на движение на л.а. Ситроен преди ПТП е около 52км/ч, а на
л.а. Ауди около 82км/ч, но не по-ниска от 72км/ч в зависимост от начина и ъгъла на
завиване или в рамките на разрешената скорост за движение в извъннаселено място, и че
към момента на удара л.а. Ауди се е намирал вдясно от л.а. Ситроен. Според изводите на в.л.
А. на разположението на двамата автомобила на фиг.2 и описаните деформации
кореспондират показанията на водача на л.а. Ситроен и неговата съпруга, които
включително не се опровергават и от показанията на водача на л.а. Ауди относно
навлизането на л.а. Ситроен в лява пътна лента без подаден светлинен сигнал, и в резултат
на това намаляване скоростта на л.а. Ауди и престрояването му от лява в дясна лента.
Същите факти са изложени и от водачът на л.а. Ситроен, според когото се е движел в лява
пътна лента, защото преди това е предприел изпреварване на друг автомобил. И двамата
водачи са имали видимост – на л.а. Ауди към задните светлини и осветеното пространство
от фаровете на л.а. Ситроен, включително възможност да сигнализира с превключване на
дълги светлини. Водачът на л.а. Ситроен е можел да наблюдава движението зад автомобила
чрез огледалата за обратно вигждане, включително фаровете на л.а. Ауди и се пристрои
своевременно в дясна лента, но като преди това подаде светлинен сигнал. Според
обобщаващите изводи на неоспорената автотехническа експертиза на в.л. А., която съдът
3
кредитира поради детайлното обсъждане на всички доказателства, основната причина за
настъпване на ПТП са действията на водача на л.а. Ситроен, който е предприел завиване към
дясна лента, виждайки фаровете на застигащия го автомобил Ауди, без да подаде светлинен
сигнал. Тази маневра е определена като неправилна, защото безопасността в тази пътна
ситуация се осигурява от задностоящия автомобил, който е длъжен да спазва необходимата
дистанция. Пристрояването на л.а. Ауди от лява в дясна пътна лента също се явява в
причинна връзка с настъпване на ПТП от техническа гл.точка, поради това, че създава нова
опасна ситуация – правилната реакция и регламентирано в случая действие /чл.20 ал.1 ЗДвП/
би било намаляване на скоростта и сигнализиране с дълги светлини да се освободи лявата
пътна лента. В конкретната ситуация на развитие на произшествието, която е създадена от
неправилните действия и на двамата водачи, след като л.а. Ауди се е пристроил първи в
дясната лента е имал възможност да наблюдава действията на водача на л.а. Ситроен и
спрямо момента, в който л.а. Ситроен е започнал да завива на дясно, да предотврати удара
като намали скоростта чрез аварийно спиране - в този случай поведението на водача на л.а.
Ауди се намира в причинна връзка с настъпването на ПТП.
От обсъдените доказателства става ясно, че една от основните причини за ПТП е
предприетото завиване от водача на л.а. Ситроен надясно към дясната пътна лента без да се
убеди, че не създава опасност, виждайки фаровете на застигащия го автомобил Ауди, и без
да подаде десен мигач, с което е обоснован правният извод на първата инстанция за
противоправност в поведението на водача на л.а. Ситроен –нарушение на чл.25, ал.1 и чл.26
ЗДвП. По отношение на спорния пред настоящата инстанция въпрос относно наличието на
принос по чл.51, ал.2 ЗЗД и кредитираната от съда автотехническа експертиза на в.л. А. е
категорична, че престрояване в дясна лента и предприемане на изпреварване от дясно на
другия участник е необоснована маневра в конкретната пътна ситуация и е в причинна
връзка с реализирането на удар между двете ППС. Наличието на причинна връзка се
подкрепя от изводите на вещото лице А., че в конкретната пътна ситуация водачът на л.а.
Ауди е имал възможност да наблюдава действията на водача на л.а. Ситроен и спрямо
релевантния в случая момент, когато л.а. Ситроен е започнал да завива надясно, да
предотврати удара с намаляване на скоростта до тази на л.а. Ситроен на 52 км/ч чрез
аварийно спиране. Последният е имал пряка видимост към задните светлини от осветеното
от фаровете пространство и възможност да запази дистанция по-малка от стандартната в
случая 40м, защото във всеки един момент е възможно да възникне препятствие, налагащо
използване на спирачната система.
Поради изложеното не се споделят правните съображения на първата инстанция,
отричаща наличие на принос по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД – противоправно поведение на водача
на л.а. Ауди, който е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 ЗДвП, предвиждащ в
случай на внезапно възникнала опасност намаляване на скоростта или спиране. Именно
неправилната маневра – пристрояване от лява в дясна лента и изпреварване от дясно, според
експерта, се намира в причинна връзка с настъпването на произшествието, като в противен
случай при сигнализиране с дълги светлини и намаляване на скоростта не би се стигнало до
4
съприкосновение между автомобилите. Спасителна маневра според съдебната практика е
оневиняващо обстоятелство само ако е причинила материални щети и с нея е целено
избягване на по-тежък резултат. Въпросната маневра не би могла да се определи като
спасителна, тъй като опасността от настъпване на ПТП, е можела да бъде предотвратена по
предвидените в чл.20, ал.2 ЗДвП начини, а именно-чрез спазване на дистанция и намаляване
на скоростта на движение на л.а. Ауди, когато съприкосновението между автомобилите е
било предотвратимо. В обобщение на посоченото следва да се приеме принос по чл.51, ал.2
ЗЗД от страна на пострадалия водач и се съобрази в каква степен всеки от участниците е
допринесъл за настъпване на противоправния резултат. При определяне приноса на
пострадалия следва да се отчетат обстоятелствата, че водачът на л.а. Ауди е допуснал
нарушение в опит да избегне инцидент и неговото нарушение се дължи на грешна преценка
при внезапна и усложнена пътна ситуация. За разлика от него водачът на л.а. Ситроен
първоначално не е бил поставен в опасна ситуация, той е бил длъжен да съобрази пътната
ситуация чрез наблюдение в огледалата за обратно виждане и прецени разстоянието и
скоростта на л.а. Ауди, като се подготви да се престрои в лява лента при подаден светлинен
сигнал и без да създава опасност за други участници. Съпоставката в поведението на
двамата участниците и конкретните обстоятелства, при които са допуснати нарушенията и
тежестта на всяко от тях, дават основание на настоящата инстанция да приеме, че приноса
на пострадалия водач макар и в пряка причинна връзка с инцидента, ще следва да се
определи в стойностно изражение на 1/3 спрямо вината на прекия извършител.
Вторият от спорните въпроси е за размера на обезщетението, като безспорно от
приетата и неоспорена медицинска експертиза на в.л. д-р Т. Д. се установява, че в пряка
причинна връзка с ПТП ищецат на 41г е получил следните травматични
увреждания: контузно - разкъсна рана на главата в окосмената част; множество
повърхностни цепковидни ранички на дясна мишница, двете предмишници, двете длани и
пръстите на двете ръце; кръвонасядане на десния лакът; частично увреждане на двете
странични връзки на дясната лакътна става и посттравматичен бурсит на
дясната лакътна става.
Описаните травматични увреждания се характеризират с повърхностно нарушаване на
кожата на главата и горните крайници, причинено от твърди режещи предмети, най-
вероятно стъкла и са довели до временно разстрройство на здравето, неопасно за живота.
След пътния инцидент са констатирани и частични увреждания на страничните връзки на
дясната лакътна става, които са довели до трайно затруднение на движенията на десния
горен крайник за около 2 месеца. Тази контузия според вещото лице – медик е получена от
инерционните сили довели до усукване на десния горен крайник и разтегляне на връзките
на лакътната става. Проведено е домашно-амбулаторно лечение с обездвижване на
дясната лакътна става след обработване на раните в спешен кабинет на 08.09.2019 г. За
възстановяване на травмираната дясна лакътна става е поставена обездвижваща ортеза за
период около 20 дни. Лечебният период на получените охлузвания и кръвонасядания по
горните крайници е определен като приключил в рамките на 12-15 дни, за увредените
5
връзки на дясната лакътна става за период от около 2 месеца, като през първите 20дни е
имал по-силни болки. Обездвижването на десния горен крайник е причинило страдания,
изразяващи се в затруднения в самообслужването и управление на МПС. Към настоящи
момент състоянието на ищеца е възстановено, с изключение на няколко белега, които
според описанието на експертизата не могат да се определят като загрозяващи, движенията
на дясната лакътна става се извършват в нормален обем, за разлика от движенията на
дясната гривнена става, които са в намален обем с 15 %, има намалена чувствителност на IV
и V пръсти на дясната ръка по дланната им повърхност и намален силов захват. Предстои
лечение за раздвижване на дясната китка и намалената чувствителност на IV и V пръсти на
дясната ръка, след което се очаква пълно възстановяване на състоянието.
С оглед на събраните и обсъдени доказателства настоящият състав достига до
извода, че първоинстанционният съд не е приложил правилно принципа на чл.52 ЗЗД в
съответствие с разясненията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968г, тъй като не е отчел в
достатъчна степен обстоятелствата, свързани с физическите и морални страдания на
пострадалото лице, които е понесло и са го съпътствали по време на лечебния и
възстановителен процес. В тази насока следва да се има предвид, че освен най-тежката по
характер травма /увреждания на страничните връзки на дясната лакътна става/,
пострадалият е получил и множество други макар и по-леки увреди, чиито интензитет и по-
нисък също е източник на физически болки и страдания. Така също е следвало, но не са
преценени като утежняващи обстоятелства търпените от пострадалия неудобства от
обездвижването на лявата ръка с ортеза /за период от 20 дни/ както и общовъзстановителния
период от 2месеца, на който приблизително съответства по време лечебния период при по-
лека фрактура. Освен продължителността на лечението не са взети предвид и остатъчните
последици, които въпреки, че не нарушават нормалните функции на крайника, безспорно
следва да се вземат предвид при определяне обема на вредите. Преценени в съвкупност
посочените обстоятелства обосноват извод, че определеният размер на обезщетението е
занижен, като според настоящият състав справедлива компенсация би била сумата от
15 000лв. Над посочения размер иска е неоснователен. Според медицинското заключение
пострадалият е физически възстановен и не се установяват други последици от травмите, от
естество да нарушат неговия нормален начин и качество на живот преди инцидента.
Действително все още не е приключило лечението във връзка с раздвижване на пръстите на
6
дясна ръка и намалената чувствителност, но прогнозата категорично е благоприятна.
Неоснователни са доводите в жалбата на ищеца за нарушение на чл.52 ЗЗД, обосновани със
завишените лимити на застрахователните обезщетения, които са само един от обективните
критерии за отговорността на застрахователя, но не могат да бъдат пряк израз на справедлив
размер на обезщетение за определено застрахователно събитие, който размер винаги ще е в
зависимост от конкретно установените във всеки един случай обстоятелства относно обема
и интензитета на вредите.
С оглед на приетия принос в размер на 1/3 определеното обезщетение от 15 000лв ще се
намали на 10 000лв или допълнително ще се присъдят 5000лв. Поради изложеното
решението в ообжалваната му отхвърлителна част ще подлежи на отмяна за сумата от
5000лв, представляваща разликата между присъденото от първата инстанция и приетото за
дължимо обезщетение, като вместо това се присъди допълнителна главница от 5000лв,
ведно със законната лихва от 14.05.2020г. В останалите обжалвани части /отхвърлителна и
осъдителна/ решението ще подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора ще подлежи на изменение решението в частта за разноските,
присъдени в полза на страните. Ищецът е бил представляван от пълномощник безплатно по
чл.38, ал.2 ЗАдв, поради което на адв.В.О. ще се следва допълнително възнаграждение в
съответствие с НМАВ №1/2004г. /830лв + 3% за горн. над 10 000лв/ в размер на 604,62лв с
ДДС или допълнително ще се присъди сумата от 24,62лв, представляваща разликата между
дължимото и присъдено възнаграждение от 580лв. На ищеца са признати разноски в размер
на 600лв, при което допълнително ще му се присъдят 115,39лв, представляващи разликата
между дължимите от 230,77лв и присъдените от 115,38лв. Ответникът е доказал пред
първата инстанция разноски в размер на 2700лв, които съразмерно на отхвърлената част /16
000лв/ ще му се следват до размер от 1661,54лв вместо 2180лв /или 2065,29лв след
извършената компенсация от първата инстанция/, което ще има за последица отмяна на
решението в частта за разноските над размер от 1661,54лвдо присъдените от 2065,39лв. На
осн. чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника ще следва да се възложи допълнително
дължимата държавна такса от 200лв.
Пред въззивната инстанция право на разноски имат и двете страни с оглед на
уважената, респ. отхвърлена част на иска и в съотвествие с общия обжалваем материален
интерес / 11 000+ 5000 – 26 000/. Жалбоподателят -ищец е представляван от пълномощник
по чл.38, ал.2 ЗАдв и на адв. В.О. ще се следва възнаграждение в размер на 604,62лв с ДДС.
Жалбоподателят –ответник е доказал разноски в размер на 3200лв, от които при този изход
на спора ще му се следват такива до размер от 1969,23лв. С оглед, че ищецът е освободено
лице по чл.83 ал.2 ГПК, дължимата държавна такса дсъразмерно на уважената част на
жалбата ще се възложи в тежест на ответника в размер на 100лв.
Мотивиран от горното, настоящият състав
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение от 18.01.2021г., постановено по гр.д. № 3924/2020г. на Софийски
градски съд, I - 23 състав в обжалваната му отхвърлителна част, в която е отхвърлен
предявеният от К. С. А. против ЗД „Бул Инс“АД иск за обезщетение на осн. чл.432, ал.1 КЗ
за претърпени неимуществени вреди –болки и страдания, заради травматични увреждания в
резултат на ПТП на 07.08.2019г над присъдения от първата инстанция размер от 5000лв до
установения за дължим от 10 000лв, и в частта за разноските пред първата инстанция в
полза на ЗД „Бул Инс“АД над дължимия размер от 1661,54лв до присъдения от 2180лв, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на К. С. А. ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр.***, ул.***, № 38, ап.2 допълнително сумата от 5 000 лв /пет хиляди
лева/, представляваща разликата между дължимото обезщетение за търпени неимуществени
вреди в резултат на ПТП на 07.08.2019г в размер на 10 000лв и присъденото от първата
инстанция в размер на 5 000лв, ведно със законната лихва върху тази сума от та 14.05.2020г.
до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.01.2021г., постановено по гр.д. № 3924/2020г. на
Софийски градски съд, I - 23 състав в останалите обжалвани /осъдителна и отхвърлителна/
части.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на адвокат В. О. САК на
осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от 629,24лв, представляваща общо дължимото възнаграждение
пред първата и въззивна инстанция.
ОСЪЖДА К. С. А. да заплати на ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* сумата от
1969,23лв, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на К. С. А. сумата от
115,39лв, представляваща допълнителни разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД ЕИК ********* да заплати на осн. чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 200лв, представляваща разликата между дължимата и присъдена държавна такса
пред първата инстанция, както и сумата от 100лв, представляваща дължима държавна такса
пред първата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280
ГПК.
Председател: Членове:
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9