Решение по дело №461/2010 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 645
Дата: 13 май 2010 г. (в сила от 28 май 2010 г.)
Съдия: Ивелина Ленкова Мавродиева
Дело: 20102120100461
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ R-719                                            13.05.2010 година                                         град Бургас                     

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Бургаският районен съд                                                    трети граждански състав

На двадесет и девети април                                            две хиляди и десета година 

В публично заседание в състав                                                    

 

                                                                                          Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря К.К. 

като разгледа докладваното от съдията Ивелина Мавродиева

гражданско дело № 461 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е образувано по искова молба на З.Н.Ж. с ЕГН **********,***; съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „М.Г.” № *, ет. *, действаща чрез пълномощника си адвокат К.Т. против К.А.А. с ЕГН **********,***,  с която се претендира да се постанови решение, по силата на което ищцата да се снабди с международен паспорт за малолетното дете на страните А.К.А. и да получи разрешение да го извежда извън пределите на Република България без изричното съгласие на баща му – ответника по делото.

            В обстоятелствената част на исковата молба е изложено, че бракът между страните е прекратен с влязло в сила съдебно решение, като родителските права са предоставени на майката. Твърди се, че след това повече от седем години бащата се е дезинтересирал от детето и се е установил да живее извън Република България; не се е обаждал повече от 6 години и не е плащал дори и присъдената в полза на детето издръжка. Сочи се за невъзможността на майката да получи съгласието на бащата за пътуването на детето извън страната, тъй като не знае къде се намира същият. Твърди се за възможността й да работи и живее извън страната в Република Турция, където за детето било осигурено общежитие и държавно училище.

Правното основание на предявените искове е съответно чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс във вр. с чл. 45, ал. 1 и чл. 75, т. 9 от Закона за българските лични документи.

В срок не е постъпил отговор от ответника. Същият не се явява в производството пред съда и не изразява становище по исковете.

Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Бургас, конституирана като страна в производството на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето е изготвила социален доклад във връзка с делото.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на дирекцията, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Детето А.К.А. е роден на *** г. с ЕГН **********, от родители З.Ж. и К.А., което се установява от акта му за раждане. Видно от представеното по делото съдебно удостоверение с решение № 291/26.07.2002 г., постановено по бр.д. № 321/2002 г. по описа на Бургаския районен съд е прекратен сключения между страните, като упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете А.е предоставено на майката.

В подкрепа на твърденията й за възможността да започне работа в чужда държава е представеното по делото уведомление от 15.01.2010 г. В тази връзка са и ангажираните по делото гласни доказателства на свидетеля Е., който е запознат с възможността на З. да работи в Турция, като детето учи в английски колеж. На свидетелят също така му е известно, че майката живее с детето си и само тя се грижи за него. Бащата не е виждал от дълго време и не поддържа отношения с него.

Детето е изслушано в съдебно заседание. То е заявило, че знае за работата, която си е намерила неговата майка, както и за желанието си да бъде там където е и тя. Заявило е също така, че с баща не се вижда от доста време и същият не се обажда и по телефона за да го чуе.

От изготвения по делото социален доклад се установява, че детето живее със своята майка. През учебната 2009/2010 г. то е ученик в трети клас. От срещата си с него социалните работници са установили, че то е общително, емоционално и будно дете. Същото е споделило, че не си спомня от колко години не се е виждал с баща си. Не е получавало от него подаръци за Рожден Ден, Коледа и т.н. Смътно си спомня образа на своя баща, но не изпитва тъга за него. Детето е силно привързано към своята майка,  с която живее. Споделило е също така със социалните работници, че знае за предложението майка му да работи в Търция и няма нищо против двамата да живеят там. Счита, че бързо ще свикне с живота и порядките в друга страна. Проучени са и възможностите му за образование и той ще учи в английско училище, като е уверен че ще се справи и няма да има проблеми в училище. Майката също така е разказала, че от раздялата с бащата през 2002 г. само тя полага грижи за детето, като той от години не е търсил детето и не е участвал във възпитанието му. Същата е потвърдила, че е приела предложението за работа в Турция, тъй като ще има по-добро възнаграждение и ще успява да задоволява нуждите на детето си, без да изпитва финансови затруднения. Проучила е и възможността детето й да се обучава в английско училище. Бащата е с постоянен адрес в гр. Б., на който не живее. Изпратена е покана до същия, на която не се е отзовал. При посещение на адреса е установено, че в жилището живее майка му, която е заявила, че не знае къде е сина й.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 123, ал. 2 от СК упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите, като при разногласие те могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора. В случая ищцата моли съда да уважи молбата й и да се произнесе с решение, с което замести липсващото съгласие на ответника да се разреши на детето й да пътува без ограничения извън територията на Република България, както и за издаването на задграничен паспорт на детето. По делото се установи невъзможността съгласието за това да бъде получено от бащата, който не е известно къде пребива и който от дълги години е спрял да поддържа отношения с бившата си съпруга и детето си. При това положение съдът намира, че горните обстоятелства следва да бъдат решени от съда, като се съобразят най-вече интересите на детето. В конкретния случай в негов интерес е да пътува извън територията на Република България, за да живее с майка си, която упражнява родителските права и която е единствения родител, който се грижи за отглеждането и възпитаването на детето си (независимо от това къде живее или ще живее майката, при все събраните по делото данни за бъдещото им пребиваване в Република Турция). Установи се, че след развод на родителите бащата се е дезинтересирал от детето си и не е контактувал с него. Детето е малолетно към настоящия момент. Същото е силно привързано към своята майка, с която живее, като тя е човекът който се грижи за него. Отделно от това в интерес на детето е й възможността да придобива представа и за културата на другите държави, като по този начин се разширява неговият мироглед и пътуванията му ще се отразят благоприятно на неговото възпитание и развитие като цяло. По тези съображения следва да се постанови акт на спорна съдебна администрация, който замества липсващото съгласие между двамата родители, вкл. липсващото съгласие на бащата по отношение издаването на паспорт на детето по реда на ЗБЛД, както и за пътувания на детето му извън територията на Република България без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което ще се осъществяват.

Съдът определя окончателна държавна такса за настоящото производство в размер на 50 лв. Поради внасянето на 30 лв. от ищцата същата следва да бъде осъдена да довнесе разликата от 20 лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на бащата К.А.А. с ЕГН **********,*** за пътувания на детето му А.К.А., роден на *** г. с ЕГН ********** извън територията на Република България без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват, както и за издаването на паспорт по реда на Закона за българските лични документи на детето му А.К.А., роден на *** г. с ЕГН **********.

Осъжда З.Н.Ж. с ЕГН **********,***; съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „М.Г.” № *, ет.* да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 20 лв. /двадесет лева/.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 13.05.2010 г. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ивелина Мавродиева

 

Вярно с оригинала!

К.К.