Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 05.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Калин
Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 5343 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по положителен
установителен иск по
чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД за съществуване на вземане по
договор за предоставяне на В и К услуги на потребител.
В исковата молба ищецът
„Водоснабдяване и канализация” ООД, гр.Враца твърди, че ответникът Ц.В.Ц. *** е
негов абонат и потребител на вода и други услуги, предвидени в Закона за
водите, ЗРВКУ, Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия на ,,В и К” ООД - Враца за
предоставяне на В и К - услуги за жилище на адрес: гр. Враца, ********.
Поддържа, че за потреблението през периода 07.09.2016 г. - 02.05.2018 г. на
ответника-потребител са издадени 7 бр. фактури (описани в приложената
справка-извлечение) за изплащане на общо дължимите 152,64 лв. - главница и за
начислената върху нея лихва. Сочи, че е била изготвена покана за доброволно
изпълнение с приложена справка за дължимата сума, но ответника не е открит на
адреса за връчване. Изтъква, че поради тази причина със заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районния съд - гр. Враца е
поискал издаване на такава заповед и на изпълнителен лист. Тъй като заповедта
за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК,
с разпореждане на съда № 9386 по ч.гр.д. № 3888/2018 г. му е указано да предяви
настоящия иск, което определя интереса му да иска установяване на вземането си
със съдебен акт. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Ц.В.Ц.,
съществуването на вземането му в размер 152, 64 лв. - главница, заедно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда
- 21.08.2018 г. до окончателното изплащане, като му присъди и направените
разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът Ц.В.Ц. ***, редовно
известен, чрез назначения му особен представител адв. Д.Н. ***, в срока за
отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК не взема становище по иска, не прави
възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал събирането
на такива. В съдебно заседание, чрез назначения му особен представител, заявява
че оспорва иска без да излага доводи в подкрепа на оспорването.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, както и доказателствата по приложеното ч.гр.д. №
3888/2018г. на ВРС, намери за установено от фактическа страна, следното:
Видно е, от приложеното към
настоящото производство ч.гр.д. № 3888/2018г. по описа на РС – Враца, че по
заявление на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.Враца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 2457/22.08.2018 г., с която е
разпоредено длъжникът Ц.В.Ц. *** да заплати на заявителя сумата 152, 64 лева главница,
представляваща стойност на предоставени и незаплатени ВиК услуги за периода
07.09.2016 г. - 02.05.2018 г., сумата 12, 64 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 07.10.2016 г. до 25.07.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 21.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноски по делото за държавна такса от 25,00 лева и за юрисконсултско
възнаграждение от 50,00 лв. Издадената заповед за изпълнение е връчена на
длъжника – настоящ ответник, при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което с
разпореждане № 9386/03.12.2018 г. съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск относно вземането си и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК
едномесечен срок, заявителят е предявил настоящия иск против ответника по
настоящото дело.
С определение № 2 от 01.01.2019г.
по ч.гр.д. № 3888/2018г. по описа на РС – Враца е обезсилена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2457/22.08.2018 г., в частта,
с която съдът е разпоредил длъжника да заплати на заявителя сумата 12, 64 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 07.10.2016 г. до
25.07.2018 г., поради непредявяване на установителен иск в срока за тази сума.
От
представената от ответника справка по лице на служба по вписванията - Враца се
установи, че на 14.12.1995г. ответникът Ц.В.Ц., чрез договор за
покупко-продажба е придобил собствеността на процесния апартамент № 43, находящ
се в гр. Враца, ********както и че на 05.12.2014г. този апартамент е бил
продаден чрез публична продан на друго лице (пореден № 6 от справката).
От приложеното
по делото в заверен препис извлечение от карнетна книга стр. 87 за отчитане на
доставената студена вода до имот с адрес: гр. Враца, ********, водена на името
на Ц.В.Ц. (л.8 по делото), се установи, че в жилището е регистриран един брой
водомер, монтиран в банята, и че през процесния период е извършвано служебно
начисляване на изразходваната вода.
Видно е
също от представената справка – извлечение № 37749 за дължимите суми към
"Водоснабдяване и канализация" ООД – гр.Враца към 25.07.2018 г. на
абонат 1086087, на името на Ц.В.Ц. с адрес: *** (л.7 по делото), че ищецът е
издал 7 броя фактури за отчетен период от 07.09.2016 г. до 02.05.2018 г., като
е начислил сумата от общо 152, 64 лева – главница и сумата от общо 12, 64 лева
– лихва. Справката е подписана от изготвилото я лице и главния счетоводител на
ищцовото дружество.
С покана № 88516
за доброволно изпълнение от 13.06.2018 г. (л.9 по делото) адресатът Ц.В.Ц. е
уведомен, че в качеството си на абонат на "В и К" ООД, гр.Враца и
потребител на вода и други услуги, дължи на водоснабдителното дружество
главница от 152, 64 лв. за периода 01.11.2016 г. - 01.06.2018 г. и лихва в
размер 11, 06 лв. за периода 01.11.2016г. - 13.06.2018г. и е поканен в срок от
30 дни да плати дължимата сума. Към поканата е приложена счетоводна справка № 88516/13.06.2018
г., подписана от служител на ищцовото дружество (л.10). Поканата не е връчена
на титуляра на партидата, тъй като същият не е открит, което е удостоверено с
подпис на свидетел Снежана Бърдарска.
По делото е
представено извлечение от Общи условия за получаване на услугите на ВиК от
"Водоснабдяване и канализация" ООД, одобрени от КЕВР на основание чл.
6, ал.1, т.5 ЗРВКУ с решение № ОУ – 019/09.06.2006 г., публикувани във в-к
"Новинар" в броя му от 20.06.2006 г. и във в-к "Конкурент"
в броя му от 19.06.2006 г. и поместени на интернет страницата на дружеството.
За установяване размера на
дължимите от абоната суми по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,
изпълнена от вещото лице С.Р.. От заключението на експертизата, което съда
приема изцяло като обективно, професионално и пълно, изготвено след извършена
проверка на представените по делото документи и на счетоводната документация на
дружеството-ищец, се установи, че във "ВиК" ООД Враца е открита и
заведена партида абонатен № 1086087 за ВиК услуга в имот, находящ се на адрес:
гр. Враца, ********. Партидата е заведена на титуляр Ц.В.Ц.. Според
заключението за периода от 07.09.2016 г. до 02.05.2018 г. е налице потребление
на вода в процесния апартамент, отразено по партидата /карнета/ на абоната като
50 куб. метра отчетени ,,служебно”. Данните от измервателния уред са отчитани и
отразявани в документацията на дружеството с подпис и на основание на чл.23, ал.
3 ОУ и чл.25, ал.8, т.1 от ОУ. За предоставените на Ц.В.Ц. В и К услуги и потреблението на питейна вода през периода 07.09.2016 г. -
02.05.2018 г., ищецът ,,ВиК” ООД-Враца е издал 7 броя фактури на обща стойност 152,
64 лв. за потребени 50 куб. м. питейна вода. Вещото лице е констатирало също,
че за процесния период от "ВиК" ООД Враца са издавани месечни фактури
за дължимите суми за потребени количества вода, съгласно отчети на водомера в
имота.
За заплащане на сумите по
фактурите по делото не са представени никакви доказателства от ответната
страна.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника, на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или на отказ на съда да издаде заповед за
изпълнение. В това производство по същество се установява дали вземането
съществува и дали е изискуемо. Искът е положително установителен и съгласно
разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и главно
доказване ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му и
размера на последното. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу
ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по
иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на
изпълнителен лист.
За
основателността на иска по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 79, ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и
неговия размер, т.е. на първо място да установи наличие на облигационно
правоотношение с ответника за предоставяне/ползване на водоснабдителни и
канализационни услуги на територията на област Враца и на следващо място да
докаже, че през процесния период и за конкретния имот са предоставяни ВиК
услуги на твърдяната стойност, които не са заплатени.
По делото е
безспорно установено, че ищцовото дружество е "ВиК оператор" по
смисъла на чл. 198"о", ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр.Враца.
Безспорно е
също така, че апартамент № 43, находящ се на адрес: гр. Враца, ********* е
присъединен към водопреносната и канализационна система, стопанисвани от ищеца,
като за имота е открита партида на името на Ц.В.Ц..
С оглед установеният по делото
факт, че през процесния период ответника не е бил собственик на процесния
апартамент, спорен въпрос по делото е дали ответникът Ц.В.Ц. има качеството
потребител на В и К услуги след датата 05.12.2014 г., от която е прехвърлена
собствеността върху процесния апартамент на друго лице чрез публична продан,
като целият процесен период е именно след тази дата.
Към датата
на прехвърляне на правото на собственост – 05.12.2014 г. е действала Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. в ДВ, бр. 88 от
8.10.2004 г.
Съгласно
чл. 3, ал. 1 от горепосочената Наредба и чл. 2, ал. 1 от Общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от "Водоснабдяване и
канализация" ООД гр. Враца (одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г. на
ДКЕВР), потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение, т. е. лица,
имащи качеството на собственици или ползватели на имота. Това им качество
съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ОУ се удостоверява с документ
за собственост или вещно право на ползване или писмена декларация за
наемателите по чл. 2, ал. 3 от ОУ. Съгласно съдебната практика под
"ползвател на имота" се има предвид вещното право на ползване, а не
фактическото ползване на имота.
В същия
смисъл е и разпоредбата на параграф 1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, която
предвижда, че потребители са: юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги;
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена
за питейни води.
Съобразно
чл. 9 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, преди
отмяната му, при промяна на носителя на правото на собственост на
водоснабдявания имот, върху новия потребител преминават всички права и
задължения, които са свързани с получаване на В и К услуги, т.е. новият
собственик с прехвърлянето на собствеността става страна по облигационното
отношение с "Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Враца. Именно
новият собственик е носител на задължението да уведоми оператора в седмодневен
срок за настъпилата промяна на собствеността. С решение № 3887/28.04.2005 г. по
адм. дело № 9683/2004 г. на 5-членен състав на Върховния административен съд, в
сила от 13.05.2005 г. посочената разпоредба на Наредбата е отменена. Същата е
преценена като незаконосъобразна по съображение, че липсва правно основание
облигационните правоотношения във връзка с получаването на В и К услугите да
преминават върху новия носител на правото на собственост на водоснабдявания
имот. Самата Наредба с § 1, т. 2, буква "в" от Допълнителните
разпоредби определя купувача на съществуващ и присъединен към В и К система
обект за нов потребител, който следва да сключи нов договор с оператора.
След като
новият носител на правото на собственост не е правоприемник по договора за
предоставяне на В и К услугите, то предишният собственик - ответникът Ц.В.Ц., за
процесния период е продължил да бъде страна по облигационното правоотношение с
"Водоснабдяване и канализация" ООД гр. Враца до закриването на
предишната или откриването на нова партида за жилището. По тези съображения
именно той дължи заплащането на изразходваната вода и отведените отпадъчни
води, независимо че не е потребил услугите. Считано от 17.08.2012 г. е в сила
разпоредбата на чл. 9а от Наредбата, съобразно която при промяната на носителя
на правото на собственост на строеж или на ползване на водоснабдения обект има
действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по
реда определен в договора или в общите условия. Същата намира приложение към
настоящия случай, тъй като прехвърлянето на правото на собственост е станало на
05.12.2014 г.
Съгласно
чл. 62 от Общите условия на "Водоснабдяване и канализация" ООД гр.
Враца, при промяна на собствеността или вещното право на ползване предишният и
новият собственик или ползвател имат право да поискат и да получат от В и К
оператора справка за всички дължими суми за В и К услуги към момента на
промяната, като за уреждане на взаимните задължения за В и К услугите за имота,
предишният и новият собственик или ползвател са длъжни в 30-дневен срок от
сключването на сделка на разпореждане, с която се прехвърля правото на собственост
или вещното право на ползване, да подпишат и представят на В и К оператора
споразумителен протокол за плащането на В и К услугите, а в чл. 63, ал.1 от
Общите условия е предвидено, че ако предишният собственик или ползвател не
закрие партидата си, В и К операторът събира дължимите суми от него до датата
на откриване на партида на новия собственик или ползвател, съобразно
представения акт за собственост или вещно право на ползване".
По делото не са наведени доводи и не са представени писмени доказателства,
че след продажбата на водоснабдявания имот ответникът Ц.В.Ц. е изпълнил
задълженията си по чл. 64, ал. 1 и чл. 65, ал. 1 от Общите условия да закрие
откритата на негово име партида за процесния имот, поради което същия в качеството
на предишен собственик дължи всички потребени до момента на закриване на
партидата суми в обекта на потребление, по отношение на който е бил титуляр на
партида, независимо кой е бил реалният ползвател на В и К услугата за процесния
период. В този смисъл са и Решение от 20.03.2012 г. по в. гр. д. №
86/2012 г. на ОС – гр. Враца, Решение № 357 от 24.07.2013 г. по в. гр. д. №
493/2013 г. на ОС – гр. Враца, Решение № 103 от 31.03.2016 г. на ОС - Враца по
в. гр. д. № 84/2016 г., Решение № 287 от 18.09.2019 г. на ОС - Враца по в. гр.
д. № 394/2019 г. и др.
В настоящия
случай безспорно се установи обстоятелството, че след продажбата на недвижимия
имот на ответника в полза на трето лице, същия не е осъществил действия по
закриване на съответната партида. След като ответникът не е изпълнил
задължението си за закриване на своята партида, същият дължи заплащане на
потребената вода, независимо кой е бил нейният реален ползвател за процесния
период. След реалното заплащане на дължимите суми, ответникът разполага с възможността
да търси от действителния собственик или ползвател на имота платените суми на
плоскостта на неоснователното обогатяване.
Поради изложеното съдът приема,
че между ищцовото дружество и ответника е съществувало облигационно отношение
за предоставяне на ВиК услуги за посочения в исковата молба период – 07.09.2016г.
- 02.05.2018г., регулирано от Наредба № 4/2004 г. и ответника е имал качеството
на потребител на тези ислуги.
Според чл.
8, ал.1 от посочената Наредба, получаването на услугите В и К се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или
от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Съгласно
чл. 11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР Общи условия на
договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един
местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Между
страните не се спори, а и на съда е служебно известен факта, че Общите условия
за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД
са одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение № ОУ –
019/09.06.2006 г. и са публикувани във в-к "Новинар" в броя му от
20.06.2006 г. и във в-к "Конкурент" в броя му от 19.06.2006 г., както
и са поместени на интернет страницата на дружеството.
При
положение, че по делото не е представен и не се твърди да е сключен
индивидуален договор между страните за уреждане на отношенията им по повод
предоставяните от ищеца услуги, то следва, че в отношенията между тях се
прилагат "Общите условия за получаване на услугите ВиК от
"Водоснабдяване и канализация" ООД".
Съгласно чл. 31, ал.2 от тези Общи
условия потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Следователно
задължението за заплащане на посочените услуги тежи именно върху съответния
абонат – в случая ответника. Не се установи по делото ответника да е изпълнил
това свое задължение към ищеца.
Представените
от ищцовото дружество справки по своя характер са частни свидетелстващи
документи и не обвързват съда с доказателствената си стойност, като същите се
преценяват наред с другите доказателства по делото. Но от приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът приема като
обективно и компетентно дадено, се установява отчетеното количество вода за
процесния период и неговата стойност, както и че начислените суми за главница
са правилно определени. Процесните 7 броя фактури са приложени към експертизата
и по искане на ищеца същите са приобщени към доказателствения материал по
делото.
Поради изложеното, съдът счита,
че предявения иск е доказан за претендираната сума от 152, 64 лева и следва да
се уважи като основателен.
Претенцията за законна лихва от
подаване на исковата молба /заявлението/ макар и да няма характер на
самостоятелен иск /по арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК/, има самостоятелно
материалноправно съществуване и представлява различно от главницата вземане.
Това вземане без съмнение се включва в предмета на делото по чл. 6, ал. 2 ГПК,
когато бъде предявено от ищеца. Същото важи и в заповедното производство -
вземането за законна лихва е част от предмета на издадената заповед за
изпълнение, която влиза в сила и в тази част при общите предпоставки на чл. 416 ГПК, една от които е да е установено съществуването й по реда на чл. 422 ГПК. В
исковото производство по чл. 422 ГПК се проверява и дали присъдената от
заповедния съд законна лихва е била надлежно предявена в заповедното
производство. Следователно, вземането за законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е допустим предмет на иска по
чл. 422 ГПК, поради което съдът следва да разгледа и него, когато бъде
предявено от ищеца.
Със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е претендирана законната лихва върху
главницата от 152, 64 лева (представляваща сбора от неизплатени главници по 7-те
броя фактури), считано от 21.08.2018г. (датата на депозиране на заявлението в
съда) до изплащане на вземането и съответно същата е присъдена със заповедта за
изпълнение от 22.08.2018г. С исковата молба ищецът е поискал установяването на
присъдената от заповедния съд законна лихва
върху главницата, т.е. въвел е в предмета на делото и това вземане, поради
което, с оглед уважаването на установителния иск за главницата, следва да се
уважи и искането за законната лихва върху нея за претендирания период - от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 3888/2018г.
на РС-гр.Враца, до окончателното й изплащане.
Съобразно с изхода на делото, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, и задължителните указания, дадени в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да се осъди да заплати на ищцовото дружество направените в
заповедното производство разноски от 25 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в настоящото производство, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото, от 25 лева
държавна такса, 150 лева за възнаграждение на особения представител на ответника,
150 лева за възнаграждение на вещото лице и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Ц.В.Ц. с ЕГН **********,***, че съществува вземането на ,,Водоснабдяване и
канализация” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Враца,
ул. "А. Стамболийски" № 2, представлявано от управителя Ангел Цветков
Престойски, по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2457,
издадена на 22.08.2018г. по ч. гр. д. № 3888/2018г. на РС - Враца, което
вземане е за сумата 152, 64 лв. - главница за потребени за жилище на адрес: гр.
Враца, ********, и неплатени В и К услуги през периода 07.09.2016 г. - 02.05.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда - 21.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Ц.В.Ц. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на ,,Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Враца, ул. "А. Стамболийски" № 2,
представлявано от управителя Ангел Цветков Престойски, направените в
заповедното производство по ч. гр. д. № 3888/2018 г. на РС - Враца разноски от 25
лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноските в
настоящото производство от 25 лева държавна такса, 150 лева за възнаграждение
на особения представител на ответницата, 150 лева за възнаграждение на вещото
лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца
пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: