Решение по дело №6318/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2107
Дата: 11 ноември 2022 г.
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20225330206318
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2107
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330206318 по описа за 2022 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА В. И. А. – роден на **** г. в ***, живущ в ***, със средно
образование, неработещ, студент, неженен, неосъждан, ЕГН: ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 27.05.2022 г. около 04:00 ч. в близост до
бензиностанция „Газпром“, находяща се в гр.Пловдив, бул. „Санкт
Петербург“ № 48 е извършил непристойни действия, изразяващи се в
скарването, нанасяне на удар с лявата си ръка, свита в юмрук в областта на
дясната долна челюст на лицето на К.С.Д. от ***, и отправяне на обидни
думи, с които си действия е нарушил обществения ред и спокойствие, но
поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява
престъпление по смисъла на чл.325 от НК, поради което и на основание чл.6,
ал.1 буква „А” вр. чл.1, ал.1 т.2 и ал.3 от УБДХ му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева.

Решението не е окончателно, подлежи на обжалване в 24-часов срок от
днес пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
1

Съдържание на мотивите

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ от 11.11.2022г. по АНД № 6318/2022г.
Производството е по реда на УБДХ.
Образувано е по акт за констатиране на дребно хулиганство, внесен от 05 РУ
към ОДМВР Пловдив срещу В. И. А., ЕГН: **********, за това, че на на 27.05.2022 г.
около 04:00 ч. в близост до бензиностанция „Газпром“, находяща се в гр.Пловдив, бул.
„Санкт Петербург“ № 48 е извършил непристойни действия, изразяващи се в
скарването, нанасяне на удар с лявата си ръка, свита в юмрук в областта на дясната
долна челюст на лицето на К.С.Д. от ***, и отправяне на обидни думи.
Нарушителят дава обяснения по случая, като се признава за виновен. Сочи, че
описаното в акта отговаря на случилото се, като разбира грешката си и обещава, че
повече няма да влизам в такива физически пререкания. В личната си защита изразява
съжаление, като обещава повече да не се повтори. С последната си дума моли да му се
наложи наказание глоба в нисък размер.
По фактите:
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намери за установено
следното:
Нарушителят В. И. А. – роден на **** г. в ***, живущ в ***, със средно
образование, неработещ, студент, неженен, неосъждан, ЕГН: **********.
През нощта на 26.05.2022г. срещу 27.05.2022г. К.Д. и М.П. посетили няколко
различни заведения на територията на ж.к. Тракия, гр. Пловдив, където употребили
алкохол – уиски. Малко преди 04,00ч. сутринта на 27.05.2022г. двамата напуснали
заведение „Оникс“ и тръгнали пеша към бензиностанция на „Газпром“, намираща се
наблизо. По същото време по същия път вървял и нарушителя А.. Докато се движели,
между Д. и П. от една страна и А. от друга започнал разговор, който бързо прераснал
във вербален конфликт с нанасянето на обиди и от двете страни, макар да не се
познавали. Словесното пререкание прераснало във физически конфликт, като А.
ударил Д. в лицето, след което побягнал към хотел „Йегерхоф“, където влязъл.
Междувременно Д. и П. се обадили на тел. 112 и на място пристигнал полицейски екип
от 05 РУ при ОДМВР-Пловдив, който посъветвал Д. да подаде жалба. На 01.06.2022г.
Д. посетил Катедрата по съдебна медицина в УМБАЛ „Св. Георги“, където му било
издадено СМУ № 590/2022г., от което се установило, че на лицето било причинено
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, т.е. телесна
повреда по чл. 130, ал. 1 от НК.
Случаят бил докладван на РП-Пловдив, като с Постановление от 19.07.2022г. по
пр.пр. № 6950/2022г. прокурор при РП-Пловдив отказал да образува досъдебно
производство и прекратил преписката, с аргументи, че липсва осъществен състав на
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, а осъщественото
отговаря на определението за дребно хулиганство съгласно чл. 1, ал. 2 от УБДХ,
поради което изпратил материалите по преписката на Началника на 05 РУ-Пловдив с
оглед предприемане на действия по административен ред спрямо А..
По доказателствата
Описаната фактическа обстановка съдът намира за установена по несъмнен начин
от обясненията на нарушителя на съдебна фаза и в хода на извършената проверка,
както и от приложените по делото писмени доказателства- обяснения на К.Д., М. П.,
Докладни записки на полицейските служители Н., К., П., Т., СМУ № 590/2022г.,
1
Постановление за отказ да се образува ДП от 19.07.2022г.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на акта за дребно хулиганство и
призната от нарушителя, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК
не се налага по-детайлното им обсъждане. Самопризнанията на нарушителя, направени
в хода на съдебното следствие, се потвърждават напълно от представените обяснения
на очевидците на инцидента – Д. и П.. Съдът напълно кредитира показанията на
посочените свидетели като логични, последователни, убедителни и взаимно
подкрепящи се, като същите си кореспондират едно с друго, без да са налице
съществени противоречия.
От правна страна
От правна страна следва да се приеме, че установените от фактическа страна
действия на нарушителя, доколкото са извършени на публично място, представляват
непристойно поведение и са израз на оскърбително отношение към други граждани,
станали са достояние не множество лица, като в същото време обществената им
опасност е по-малка от типичния случай на престъпление по чл. 325 НК, поради което
и съставляват акт на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ, за което следва да се
наложи санкция по същия нормативен акт.
По наказанието:
При определяне на вида и размера на административното наказание съдът отчете
естеството на хулиганското поведение на нарушителя – направен опит за саморазправа
след възникнало словесно пререкание; както и личностните характеристики на
нарушителя- че същият е студент, неосъждан, без предишни противоправни прояви, на
млада възраст. Като смекчаващо обстоятелство съдът цени направеното
самопризнание и изразеното съжалението за стореното, дадено в съдебно заседание.
В чл. 1, ал. 1 от УБДХ са предвидени алтернативно наказанията задържане от 1
до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи и глоба
от 100 до 500 лв. Съдът намира, че в случая първото по вид наказание по т. 1 –
задържане в структурно звено на МВР, би се явило необосновано репресивно спрямо
нарушителя с оглед обществената му опасност – добрите му характеристични данни,
както и с оглед стореното самопризнание и изразено съжаление за стореното, а и с
оглед обществената опасност на деянието. Поради това съдът намира, че следва
наложеното наказание да бъде глоба.
Съдът при определянето на размера на санкцията "глоба" съобрази
обстоятелството, че макар извършените непристойни прояви да са се изразили както в
употребата на обиди, така и нанасянето на удар, обстоятелствата покрай
осъществяването им са се развили в изключително кратък период от време и не са
станали достояние на множество лица, като нанесеният удар е бил само един и е бил в
известна степен провокиран и от действията на пострадалия. В тази насока и с оглед
добрите характеристични данни на нарушителя, младата му възраст и особено с оглед
изразеното съжаление за стореното и признаването на извършеното, съдът счете, че
следва на същия да се наложи глоба в минималния размер от 100 лв. Този размер на
административното наказание според съда в максимална степен ще спомогне за
превъзпитанието на нарушителя, като в същото време се спазва и принципът за
пропорционалност между обществената опасност на деянието и тежестта на
използваната репресия.
2
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

Районен съдия:
3