Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 27.04.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело
№ 7344 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 14.05.2020 г. по гр.д. № 10368/19 г., СРС, І ГО, 169 с-в е отхвърлил предявени от Х.А.Х., ЕГН ********** и Х.Т.А., ЕГН ********** срещу Главна Дирекция Изпълнение на
наказанията искове с правно основание чл. 71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. за
установяване, че в периода от 10.05.2014 г. - 10.11.2014 г. Х.А.Х., ЕГН **********
и Х.Т.А., ЕГН ********** са били поставени в по-неблагоприятни и неизгодни
условия в сравнение с други лишени от свобода на признак „лично положение“ чрез
предаване личната им кореспонденция отворена на инспектора за социална дейност,
който не я проверявал и запечатвал пред тях, в тяхно присъствие.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от само от единия ищец Х.А.Х., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в затвора Ловеч, ХІ група с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че в решението,
съдът не е дал отговор на въпроса защо и какво е наложило да се нарушава закона
и писмата в затвора гр.Плевен да се дават в отворен вид. Неправилни счита
доводите на съда, че затворите в България имат различна архитектура, строежи в
различно време и с оглед на това в затвора в гр.Плевен писмата се дават в отворен вид на ИСДВР. Приемането и
предаването на кореспонденцията не налага никакви специални архитектурни
изисквания. Кореспонденция може да се предаде и в помещения за общо ползване,
каквито помещения има всеки затвор в страната. Трябва да е налице съгласие за
предаване на писмата в отворен вид, за да се запази тайната на
кореспонденцията. Моли да бъде отменено изцяло първоинстанционното решение и да
бъде постановено ново, с което да бъде уважен иска.
Въззиваемият Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП, чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Е.Д.оспорва въззивната жалба. Претендира
присъждане на разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско
възнаграждение.
СГС намира, че жалбата е подадена
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд с произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
СРС е постанови валидно
и допустимо решение, поради което настоящата инстанция следва да се произнесе
по правилността на същото.
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1, 2 и т.3 от ЗЗДискр. от Х.А.Х., ЕГН ********** и Х.Т.А., ЕГН **********, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Плевен срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, бул.“********, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът е извършил дискриминация
на основата на признака „лично положение“ за периода от време 10.05.2014 г.-10.11.2014
г., изразяващо се в по-неблагоприятно третиране в сравнение с други лишени от
свобода състоящо се в приемане отворена на
личната кореспонденция на лишените от свобода от инспектора за социална
дейност, който не я проверявал и запечатвал в тяхно присъствие.
Ищците твърдят, че през процесния период 10.05.2014 г.- 10.11.2014 г. са
изтърпявали наказание „лишаване от свобода“ в затвора в гр. Плевен. В този
период са предавали личната си кореспонденция отворена на инспектора за
социална дейност, който не я проверявал и я запечатвал пред тях, в тяхно
присъствие. Сочат, че в затвора в гр. Ловеч, 11-та група, личната
кореспонденция се предавала на инспектора в отворен вид, който я проверявал и
запечатвал на момента, в присъствието на лишените от свобода. При това
положение твърдят, че са поставени в по-неблагоприятни и неизгодни условия в
сравнение с други лишени от свобода на признак „лично положение“, в случая с
лишените от свобода гр.Ловеч затвора 11-та група което представлявало нарушение
на чл. 71 ЗЗДискр. и молят съда да бъде установено това със съдебни решение.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр.София, бул.“*********, е оспорил изцяло исковете.
Съдът приема следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищците са били осъдени с влязла в сила присъда на
доживотен затвор, че наказанието е
изтърпявано от тях в процесния период в затвора в гр.Плевен. По делото като
свидетел е бил разпитан И.А.Р..
От правна страна:
Предмет на разглеждане в настоящото
производство са искове по чл.71, ал.1 за
установяване на нарушение в третирането на ищците представляващо дискриминация/ нарушено
право на равно третиране на основата на признака „лично положение“ за периода от време 10.05.2014г.- 10.11.2014 г., изразяващо се в различната практика на
предаване на личната кореспонденция в гр.Плевен, където личната кореспонденция била предавана отворена на
инспектора за социална дейност, който не
я проверявал и запечатвал пред лишените от свобода, в тяхно присъствие и в
гр.Ловеч, където личната кореспонденция се предавала на инспектора в отворен
вид, който я проверявал и запечатвал на момента, в присъствието
на лишените от свобода.
Законът за защита от дискриминация забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана
на признаците по чл. 4, ал. 1. Според чл. 4, ал. 2 пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице въз
основа на тези признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а според чл. 4, ал. 3 непряка дискриминация е поставяне на
лице въз основа на същите признаци в по-неблагоприятно положение в сравнение с
други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако
те са обективно оправдани с оглед законовата цел и средствата за постигане на
целта са подходящи и необходими. Както е изяснено в съдебната практика, от
значение за установяване на дискриминация е наличието на обективно съществуващ
недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните
от ЗЗДскр. форми на по-неблагоприятно
третиране, независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени
съответните нормативни изисквания – така решение № 231/31.03.2010
г. по гр. д. № 204/2009 г., решение №
428/13.05.2010 г. по гр. д. № 1207/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 153/14.06.2010 г. по гр.д. №
6/2009 г. на ВКС,
III г.о. и др. Настоящият въззивен състав не намира, че в конкретния случай е
налице твърдяното от ищците нарушение на забраните по чл.4 ЗЗДискр.
Изхождайки от наведените в исковата
молба оплаквания, както твърденията
във въззивната жалба, СГС приема, че се твърди наличието на
осъществена дискриминация, основана на признака "лично положение" и
изразяваща се в това, че за времето от 10.05.2014г.-
10.11.2014 г., ищците, а в случая въззивника Х.Х., изтърпяващ наказание доживотен затвор сега в затвора гр.Ловеч е бил поставен в неравноправно положение, тъй като в затвора Плевен, личната
кореспонденция била предавана отворена на инспектора за социална
дейност, който не я проверявал и запечатвал пред лишените от свобода, в тяхно
присъствие, а в затвора Ловеч, личната кореспонденция се предавала на
инспектора в отворен вид, който я проверявал и запечатвал на момента, в
присъствието на лишените от свобода. При това пояснение, съдът тълкувайки волята
на страните, приема, че се твърди, че в затвора Ловеч на лишените от свобода личната
им кореспонденция незабавно се запечатва пред тях в момента на предаването,
докато в затвора в Плевен, това става в последващ момент, като инспекторът
социална дейност я взима в отворен вид.
Съгласно чл.75 от ППЗИНЗС, осъдените на лишаване от свобода
имат право на кореспонденция без ограничение в броя на писмата, които изпращат
или получават. Съгласно, ал. 3 на същия текст, писмата на и до лишените от
свобода се изпращат и получават от инспектор по социална дейност и възпитателна
работа в присъствие на служител от надзорно-охранителния състав. Пликът се
запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа
неразрешена вещ.
За да бъде налице пряка дискриминация
по смисъла на закона, следва определено лице или лица да се поставят в
по-неблагоприятно положение, което се обосновава с някой от признаците
определени в чл.4, ал.1
от Закона за защита от дискриминация. Неравноправното третиране, в случаите на пряка
дискриминация е не само обективен резултат, но и непосредствена, афиширана цел
на дискриминационните действия. Общото във всички възможни проявления на
пряката дискриминация е, че целта е определена категория лица да се ограничат и
да не получат такъв обем от права, какъвто е предоставен на другите, само
защото дискриминираните са различни от останалите членове на дадена общност. В
резултат се стига до състояние, при което мнозинството се явява
облагодетелствано, тъй като е поставено умишлено в по-благоприятно положение.
Установяването на дискриминация е необходимо да бъде направено при преценка
и сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства. От съществено значение е да се доказва дискриминация при
сравними сходни обстоятелства, при които са поставени лицата, а в конкретния
казус това са лица, поставени при условията на лишаване от свобода при
изтърпяване на наказанията доживотен затвор и доживотен затвор без право на
замяна. Сравними сходни обстоятелства ще има винаги, когато се сравняват лишени
от свобода със същите наказания в един затвор, но не и в различни затвори.
Предвид цитираните по-горе разпоредби,
касаещи изпращането и получаването писмата на и до лишените от свобода, то в това отношение практиката в
различните затвори е различна, разбира се, при спазването на тези норми. По делото безспорно е било установено, че в затвора в град Плевен
проверката на получаваната и изпращана кореспонденция се извършва чрез
разпечатване и запечатване на пликовете в отсъствие на лишените от свобода, а практиката
в Централен Софийски затвор проверката на получаваната и изпращана
кореспонденция се извършва чрез разпечатване и запечатване на пликовете само в
тяхно присъствие, а изпращането-чрез пощенска кутия, в която се поставят
запечатани пликове.
Налице е различно третиране, но причината за това различно третиране не е
признак на личността на ищците, защото практиката в затвора в Плевен е еднаква
по отношение на всички лица, които изтърпяват наказание лишаване от свобода в
този затвор, срочно или доживотен затвор и в този смисъл са и свидетелските
показания на свидетеля Р.. Изводът е, че ищците не са поставени в по-
неблагоприятно положение в сравнение с останалите осъдени лица, изтърпяващи
наказанията доживотен затвор без право на замяна и доживотен затвор в затвора в
гр. Плевен, която е същинската база за сравнение.
С оглед разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр ищецът следва да установи:
вероятността да е дискриминиран, т.е. да установи факти, които да сочат на
вероятност от дискриминация-неравноправно третиране, претърпените неимуществени
вреди, размер на вредите и причинна
връзка между извършената дискриминация и претърпените вреди. В конкретния
казус, настоящата инстанция намира, че не са установени елементите на посочената
разпоредба.
Изводът е, че ищецът не е бил третиран по-неблагоприятно на основата на
признак „лично положение”.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано обстоятелството, че в
отрито съдебно заседание проведено на 20.04.20221
г. нито въззиваемият/ищец, нито неговият процесуален представител адвокат И. можаха да очертаят предмета
на спора, който според тях се води за налично „дискириминационно отношение
спрямо Х.Х. за това, че не му е предоставен достъп до санитарни помещения по
време на престой на открито по време на разрешения едночасов престой също на
открито за спортни дейности.“
Предвид изхода на делото
и предявената претенция, въззивникът/ищец следва да заплати на въззиваемия/ответник
направените по делото разноски за настоящата инстанция във вид на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 14.05.2020 г. по
гр.дело № 10368/2019 г. на СРС, І ГО, 169 състав.
ОСЪЖДА Х.А.Х., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в
затвора Ловеч, ХІ група да заплати на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ към МП, с адрес: бул.“*********, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Е.Д.направените по делото разноски за настоящата
инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.