Решение по дело №18691/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 декември 2022 г.
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20221110118691
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14078
гр. СС., 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110118691 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Предявен е от ищеца Х. Б. Ц. отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът „ЕОС
Матрикс” ЕООД няма право на принудително изпълнение на сумата от 4 245,01 лева –
главница, ведно със законната лихва от 12.10.2010 г. до окончателното изплащане,
сумата от 375,93 лева – договорна лихва за периода от 20.10.2009 г. до 11.10.2010 г.,
сумата от 341,31 лева – наказателна лихва за периода от 20.10.2009 г. до 11.10.2010 г. и
разноски, както следва: сумата в размер на 99,25 лева- държавна такса и сумата в
размер на 346,64 лева за процесуално представителство по издаден изпълнителен лист
от 01.11.2011 г. в полза на „ОББ” АД по ч.гр.д. № 49186/2010 г. по описа на СРС, 51
състав на основание чл. 418 ГПК, по който е образувано изпълнително дело №
20108440404305 по описа на ЧСИ С. Я, рег. № 844 в Регистъра на Камарата на ЧСИ,
район на действие Софийски градски съд. В последствие ответникът „ЕОС Матрикс“
ЕООД е придобил вземането по силата на договор за продажба на вземане от
06.12.2013 г. и е конституиран като взискател по посоченото ИД на 19.12.2013 г.
В подадената искова молба ищецът Х. Б. Ц. се позовава на изтекла погасителна
давност относно вземането, предмет на издадения изпълнителен лист. Поддържа, че
като взискател по изпълнителното дело е конституиран ответникът. Сочи, че
производството по и.д. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прави
искане за постановяване на съдебно решение за установяване на недължимост на
процесните суми като погасени по давност като твърди, че за периода от 25.06.2014 г.
до 08.08.2017 г. е изтекъл период, в който нито е поискано изпълнително действие от
взискателя, нито е извършвано такова служебно от ЧСИ, поради което по делото е
настъпила перемпция на 25.06.2016 г. По изпълнителното дело не са извършвани
валидни изпълнителни действия прекъсващи давността в продължение на 5 години
считано от 25.06.2019 г. и давността е настъпила на 25.06.2019 г. Претендира
присъждане на разноски в производството.
Ответникът „ЕОС Матрикс” ЕООД подава отговор на искова молба в срока по чл.
131 ГПК, като в него твърди, че е неоснователно твърдението за изтекла погасителна
давност, тъй като не е съобразена правилно фактическата обстановка. Сочи, че по
1
изпълнителното дело са предприемани изпълнителни действия. Ответникът твърди, че
към момента на образуване на изпълнително дело № 4305/2010 г. в сила е било
Постановление на Пленума на ВС на НРБ №3/18.11.1980 г., където се постановява, че
погасителна давност не тече, докато трае изпълнителния процес. Моли да бъде
отхвърлен предявения иск. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия и неоспорен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от
ответника становище следните обстоятелства, включени във фактическия състав на
спорното право: че 1) срещу ищеца на 01.11.2010 г. бил издаден изпълнителен лист в
полза на „ОББ” АД по ч.гр.д. № 49186/2010 г. по описа на СРС, 51 състав на основание
чл. 418 ГПК за сумата от 4 245,01 лева – главница, ведно със законната лихва от
12.10.2010 г. до окончателното изплащане, сумата от 375,93 лева – договорна лихва
за периода от 20.10.2009 г. до 11.10.2010 г., сумата от 341,31 лева – наказателна лихва
за периода от 20.10.2009 г. до 11.10.2010 г. и разноски, както следва: сумата в размер
на 99,25 лева- държавна такса и сумата в размер на 346,64 лева за процесуално
представителство. 2) Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително
дело № 20108440404305 по описа на ЧСИ С. Я, рег. № 844 в Регистъра на Камарата на
ЧСИ, район на действие Софийски градски съд. С разпореждане на мястото на
първоначалния взискател „ОББ“ АД бил конституиран ответникът – „ЕОС Матрикс“
ЕООД, тъй като вземанията са цедирани на последното с договор за цесия от
06.12.2013 г.
По делото е приобщено копие на Изпълнително дело № 20108440404305 по
описа на ЧСИ С. Я, рег. № 844 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие
Софийски градски съд, от което се установява, че на 06.12.2010 г. е подадена молба от
„ОББ“ АД за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от
01.11.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 49186/2010 г. по описа на СРС, 51 състав на
основание чл. 418 ГПК. Направени са нарочни искания за налагане на запори върху
вземания на длъжника и възбрани.
Съдебният изпълнител е отправил искания до НАП – за наличие на осигурителни
доходи и трудови договори, до СВ – гр.СС. – за изискване на документи за
собственост, както и искания за информация за наличието на открити банкови сметки
от длъжника до редица търговски банки. Изпратена е ПДИ до длъжника. На 21.07.2011
г. е изпратено запорно съобщение до Столична дирекция „полиция“, Отдел „Пътна
полиция“, с което е наложен запор върху следното имущество на длъжника – лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № Са 8515 НТ.
На 05.07.2012 г. е депозирана молба от взискателя „ОББ“ АД с искане за
насрочване на опис на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № Са 8515 НТ.
На 12.08.2013 г. е депозирана молба от взискателя „ОББ“ АД с искане за
предприемане на изпълнителни действия - запор на трудовото възнаграждение на
длъжника в случай че последния получава такова, респ. възбрана на недвижими имоти
на длъжника.
На 19.12.2013 г. е депозирана молба, с която ответникът, на основание чл.429
ГПК моли да бъде конституиран като взискател, в качеството на цесионер. Със същата
молба е направил възлагане на осн. чл. 18 ЗЧСИ. С разпореждане от 08.01.2014 г.
ответникът е конституиран като взискател по делото.
С молба от 08.08.2017 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал да се
извърши опис на движимите вещи в дома на длъжника.
Със запорно съобщение от 29.08.2017 г. е наложен запор на сметките на длъжника
в „Юробанк България“ АД.
Други изпълнителни действия не са предприемани.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл.439, ал.2 ГПК. Предмет
на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене. Заявените обстоятелства са, че след
издаване на изпълнителния лист, поради изтекла погасителна давност вземането е било
погасено.
Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на
ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи
на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или
прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Не се спори между страните, че ответникът в качеството на цесионер е разполагал
с вземане в претендирания размер, което е подлежало на принудително изпълнение,
както и че за същото е приложима общата погасителната давност.
Спорът е концентриран върху това дали по образуваното изпълнително дело са
били извършени действия, които прекъсват давността, съответно настъпила ли е
перемпция и изтекъл ли е необходимият срок за погасителната давност за вземането.
Настоящият съдебен състав възприема съдебната практика, съобразно която
давността върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди
26.06.2015 г., тече от момента на последното валидно изпълнително действие, тъй като
давност в изпълнителния процес тече. В този смисъл са и съдебни актове, които
застъпват тезата, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има обратно действие (така
Решение № 45/30.03.2017 г. по т.д. № 61273/2016 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО,
Решение № 131/23.06.2016 г. по гр.д. № 5140/2015 г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение №
12/02.06.2016 г. по т.д. № 3788/2014 г. на ВКС, Първо ТО, Решение № 451/29.03.2016 г.
по гр.д. № 2306/2015 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, Решение № 269/03.02.2016 г. по
гр.д. № 795/2012 г. на ВКС, Трето ГО, Решение № 209/02.02.2016 г. по т.д. №
1248/2013 г. на ВКС, Първо ТО, и други).
С ТР 2/26.06.2015г. по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС в т.10 е прието, че в хипотезата
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, прекратяването на изпълнителното
производство става по право като нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
В този смисъл следва да се анализира дали е настъпила перемпция по
изпълнителното дело (без значение дали съдебният изпълнител е постановил
прекратяването, защото перемпцията настъпва по право), съответно от която дата е
почнала да тече погасителната давност за вземанията по листа, защото нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
Според мотивите на цитираното ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е прието
също, че прекъсва давността предприемането конкретни изпълнителни действия
(независимо дали прилагането им е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват
давността – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на
продан, но не и действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане и връчване
на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние,
извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др.
По основателността на иска:
В конкретния случай, от доказателствата по приобщеното изпълнително дело и с
3
оглед приетото по-горе се установява, че последното валидно изпълнително действие е
от 19.12.2013 г., когато ответникът е направил възлагане на осн. чл. 18 ЗЧСИ. Макар да
е налице изпълнително действие, извършено на 29.08.2017 г., когато е наложен запор
на сметките на длъжника в „Юробанк България“ АД, в периода от 19.12.2013 г. до
19.12.2015 г. е настъпила перемпция по изпълнително дело № № 20108440404305.
Давността тече от последното валидно изпълнително действие – което се прие, че е от
19.12.2013 г. Следователно за периода от 19.12.2013 г. до 19.12.2018 г. е настъпила
общата погасителна давност за вземанията по изпълнителния лист, поради което искът
е изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът. Същият е сторил такива за заплатена държавна такса в размер на 216,33 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева. От страна на ответника е
релевирано своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение , което е частично основателно. Същото следва да бъде намалено до
сумата от 600,00 лева, който размер е съобразен с предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимум, извършените процесуални действия и
фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Х. Б. Ц., ЕГН:
**********, гр.СС., ж.к. „Л. Г“, бл, вх, ет ап с правно основание чл.439, ал.2 ГПК
срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр.СС.,
ж.к. „М. д“, ул. „Р. П. К“ 4-6, че Х. Б. Ц. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД следните
сумите: 4 245,01 лева – главница, ведно със законната лихва от 12.10.2010 г. до
окончателното изплащане, сумата от 375,93 лева – договорна лихва за периода от
20.10.2009 г. до 11.10.2010 г., сумата от 341,31 лева – наказателна лихва за периода от
20.10.2009 г. до 11.10.2010 г. и разноски, както следва: сумата в размер на 99,25 лева-
държавна такса и сумата в размер на 346,64 лева за процесуално представителство, за
който суми е издаден изпълнителен лист от 01.11.2011 г. в полза на „ОББ” АД по
ч.гр.д. № 49186/2010 г. по описа на СРС, 51 състав на основание чл. 418 ГПК, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20108440404305 по описа на ЧСИ
С. Я, рег. № 844 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски
градски съд, по което ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституиран като
взискател, поради погасяването на сумите по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: ...., със
седалище и адрес на управление: гр.СС., ж.к. „М. д“, ул. „Р. П. К“ 4-6, да заплати на Х.
Б. Ц., ЕГН: **********, гр.СС., ж.к. „Л. Г“, бл, вх, ет ап разноски за настоящото
производство за заплатена държавна такса в размер на 216,33 лева и сумата от 600,00
лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4