Присъда по дело №1621/2012 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 4
Дата: 10 януари 2013 г. (в сила от 26 април 2013 г.)
Съдия: Росен Тенчев Чиликов
Дело: 20125530201621
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 юли 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

П Р И С Ъ Д А  N 4

град  Стара Загора

10.01. 2013 г.

 

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ

 

 

на ДЕСЕТИ ЯНУАРИ ДВЕ ХИЛЯДИ И ТРИНАДЕСЕТА година в открито съдебно заседание, в състав:

 

Председател:             Росен Чиликов

 

                          Съдебни заседатели:           Р.Г.

                                    В.П.

                                   

 

при секретаря З. К. в присъствието на  прокурора М. Николов като разгледа докладваното от председателя Чиликов наказателно дело ОБЩ характер № 1621 по описа за 2012 година.

 

 

 

                                            П Р И С Ъ Д И:

 

 

 

   ПРИЗНАВА подс. А.А.И., роден на ***г*** Загора, живущ *** За гора, български гражданин, основно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********,*** Загора за ВИНОВЕН в това, че на 29.03.2012 година в землището на село Змейово,област Стара Загора при условията на опасен рецидив след предварителен сговор с подс. Г.З.М., чрез подкопаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на технически средства – 2 бр. лопати, 1 бр. мотика и 1 бр. кирка, и чрез използване на МПС – товарен авто- мобил марка Форд Транзит  с рег.№ СТ 3503 КК, е отнел чужди движими вещи – 6 линейни метра съобщителен кабел модел ТЗБС 19х4х1,2, на стойност 212,34 лв., от владението на собственика – Поделение № 26 940, с представител Н.Е.М., както и 6 линейни метра съобщителен кабел модел МККБ – 4х4х0,9 + 15х4х0,9, на стойност 209,70 лв., от владението на собственика ОД на МВР гр.Стара Загора, с представител А.С.А., всички вещи на обща стойност 422,04 лв., без тяхно съгласието с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.196 ал.1, т.2 предл. първо вр. чл.195 ал.1, т.3 предл. трето, т.4 предл. първо и второ и т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1, б."А" от НК и чл. 54 НК ГО ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие закрит тип.

            На основаниечл. 59, ал. 1 НК зачита изтърпяното до момента наказание по МН „ Задържане под стража”, считано от 30.03.2012 година.

 

               ПРИЗНАВА подс. Г.З.М., роден на ***г***, български гражданин, неграмотен, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 29.03.2012 година в землището на село Змейово,област Стара Загора след предварителен сговор с подс. А.А.И. чрез подкопаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на технически средства – 2 бр. лопати, 1 бр. мотика и 1 бр. кирка, и чрез използване на МПС – товарен авто- мобил марка Форд Транзит  с рег.№ СТ 3503 КК, е отнел чужди движими вещи – 6 линейни метра съобщителен кабел модел ТЗБС 19х4х1,2, на стойност 212,34 лв., от владението на собственика – Поделение № 26 940, с представител Н.Е.М., както и 6 линейни метра съобщителен кабел модел МККБ – 4х4х0,9 + 15х4х0,9, на стойност 209,70 лв., от владението на собственика ОД на МВР гр.Стара Загора, с представител А.С.А., всички вещи на обща стойност 422,04 лв., без тяхно съгласието с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.195 ал.1, т.3 предл. трето, т.4 предл. първо и второ и т.5 вр. чл.194 ал.1 от НК и чл. 54 НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.

                   На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното наказание за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

                    ОСЪЖДА подсъдимите А.А.И. и Г.З.М. да заплатят солидарно на Военно формирование  26 940 обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 212,34 лева в едно със законната лихва считано от датата на непозволеното увреждане – 29.03.2012 година – со окончателното изплащане на главницата.

                    ОСЪЖДА подсъдимите А.А.И. и Г.З.М. да заплатят солидарно на ОД на МВР град Стара Загора обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 209,70 лева в едно със законната лихва считано от датата на непозволеното увреждане – 29.03.2012 година – со окончателното изплащане на главницата.

                   ОСЪЖДА подсъдимите А.А.И. и Г.З.М. да заплатят съразмерно на РС град Стара Загора направените по делото разноски в размер на 64,52 лева и 100 лева държавна такса в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

              Присъдата подлежи на обжалване в петнадесет дневен срок от днес пред Окръжен Съд град Стара Загора.

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                             Съд. Заседатели :1.

                                                                         

                                                           2.                                                                                                                                           

                              

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М   О   Т   И   В   И

Обвинението срещу подс.   Г.З.М. е по чл. 195, ал. 1 т. 3,4,5 във вр. с чл. 194, ал. 1 НК за  това, че на 29.03.2012 година в землището на село Змейово,област Стара Загора след предварителен сговор с подс. А.А.И. чрез подкопаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на технически средства – 2 бр. лопати, 1 бр. мотика и 1 бр. кирка, и чрез използване на МПС – товарен авто- мобил марка Форд Транзит  с рег.№ СТ 3503 КК, е отнел чужди движими вещи – 6 линейни метра съобщителен кабел модел ТЗБС 19х4х1,2, на стойност 212,34 лв., от владението на собственика – Поделение № 26 940, с представител Н.Е.М., както и 6 линейни метра съобщителен кабел модел МККБ – 4х4х0,9 + 15х4х0,9, на стойност 209,70 лв., от владението на собственика ОД на МВР гр.Стара Загора, с представител А.С.А., всички вещи на обща стойност 422,04 лв., без тяхно съгласието с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай

            Подсъдимият в с.з. не се признава за виновен. Защитниците му  - адвокат Й. и адвокат А. - пледират за постановяването на оправдателна присъда.

 

             Обвинението срещу        подс.   А.А.И. е по чл. 196, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1 т. 3,4,5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. „ А „ НК за  това, че на 29.03.2012 година в землището на село Змейово,област Стара Загора след предварителен сговор с подс. Г.М. чрез подкопаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на технически средства – 2 бр. лопати, 1 бр. мотика и 1 бр. кирка, и чрез използване на МПС – товарен авто- мобил марка Форд Транзит  с рег.№ СТ 3503 КК, е отнел чужди движими вещи – 6 линейни метра съобщителен кабел модел ТЗБС 19х4х1,2, на стойност 212,34 лв., от владението на собственика – Поделение № 26 940, с представител Н.Е.М., както и 6 линейни метра съобщителен кабел модел МККБ – 4х4х0,9 + 15х4х0,9, на стойност 209,70 лв., от владението на собственика ОД на МВР гр.Стара Загора, с представител А.С.А., всички вещи на обща стойност 422,04 лв., без тяхно съгласието с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай

            Подсъдимият в с.з. не се признава за виновен. Защитниците му  - адвокат Й. и адвокат А. - пледират за постановяването на оправдателна присъда.

 

 

            Съдът прие за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният граждански иск от Военно формирование  26 940 срещу подсъдимите А.А.И. и Г.З.М. солидарно за обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 212,34 лева в едно със законната лихва считано от датата на непозволеното увреждане – 29.03.2012 година – до окончателното изплащане на главницата.

                  Военно формирование  26 940 бе конституирано като граждански ищец в процеса.

 

                   Гражданският ищец редовно призован не изпраща представител в с.з. по същество и не взема становище.

 

                   Съдът прие за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният граждански иск от ОД на МВР Стара Загора против подсъдимите А.А.И. и Г.З.М. солидарно за причинените имуществени вреди в размер на 209,70 лева в едно със законната лихва считано от датата на непозволеното увреждане – 29.03.2012 година – до окончателното изплащане на главницата.

                  ОД на МВР бе конституирана като граждански ищец в процеса.

 

                   Гражданският ищец редовно призован не изпраща представител в с.з. по същество и не взема становище.

 

 

                    Представителят на Районна прокуратура Ст. Загора в с.з. поддържа обвинението срещу подсъдимите. Взема становище, че гаржданските искове са основателни и доказани.

     

                  От събраните на досъдебното производство доказателства, установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите, писмени, експертно заключение, фото снимки, обясненията на подсъдимите – преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното :      

 

 

       ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.

 

Подсъдимите А.А.И. и синът му – подс. Г.З.М. ***.

Вечерта на 28.03.2012г., подс. А.И. предложил на подс. Г.М. да извършат кражба на съобщителен кабел, за който от по-рано знаели, че се намира положен и заровен на неголяма дълбочина в землището на с.Змейово, общ.Стара Загора. Последният се съгласил, след което се уговорили как да извършат кражбата и започнали да подготвят необходимите им средства.

Двамата взели 2 бр. лопати, 1 бр. мотика и 1 бр. кирка, с цел да подкопаят защитния земен пласт, под който били положени и заровени кабелите и да изровят последните, за да могат да ги отнемат. Посочените технически средства /2 бр. лопати, 1 бр. мотика и 1 бр. кирка/ подсъдимите натоварили в МПС – товарен автомобил марка „Форд Транзит” с рег.№ СТ 3503 КК, собственост на подс. Г. М..

Съобразно уговорката двамата решили да се придвижат до мястото, където бил кабела и да пренесат подготвените кирки, лопати и мотики с товарния автомобил / Бус /., след което да извозят и отнетите вещи.

В изпълнение на замисленото подс. А.И. и подс. Г. М. на 29.03.2012г., се придвижили с товарния автомобил марка „Форд Транзит”, с рег.№ СТ 3503 КК, до землището на с.Змейово, общ.Стара Загора, където бил заровен кабела. След като пристигнали на мястото двамата подсъдими свалили от автомобила взетите предварително 2 бр. лопати, 1 бр. мотика и 1 бр. кирка. С помощта на посочените технически средства подс.И. и подс. М. подкопали защитния насип / съставен от земна маса /  положен върху съобщителните кабели, преминаващи през землището на с.Змейово, общ.Стара Загора. Насипът бил с дебелина около 0,5-1 м., като на места бил по-тънък /около 0,5 метра/, а на други по дебел /около 1 м./. След като изкопали насипа оголили кабелите и получили директен достъп до тях. Подсъдимите И. и М. отрязали и взели 6 линейни метра съобщителен кабел модел ТЗБС 19х4х1,2, собственост на Поделение № 26 940 гр.Стара Загора,  както и 6 линейни метра съобщителен кабел модел МККБ 4х4х0,9+15х4х0,9, собственост на ОД на МВР гр.Стара Загора. Веднага след това те натоварили отрязаните кабели в буса и напуснали мястото.    

Кирките, лопатите и мотиките подсъдимите оставили на мястото на престъплението.

Малко по-късно на същия ден подс.И. опитал да продаде отнетите вещи, които транспортирал натоварени в буса на пункт за изкупуване на метали, находящ се в с.Ягода, обл.Стара Загора, при което бил задържан от служители на ОД на МВР гр.Стара Загора.

 

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В. М., М. Б., Х.И.,А.С., Ю.Д., Н. Стайкова, Е. И., К. Костадинов дадени в с.з. и на досъдебното производство, които съдът в хода на съдебното следствие прочете, фото-снимки, протоколи за оглед, протоколи за обиск и изземване,, приемо-предавателен протокол, разписка.

 

С показанията си свидетелите И. И. и Н. П. не установяват факти и обстоятелства свързани с фактическата обстановка, поради което и съдът не ги обсъжда.

 

          Видно от заключението на съдебно – икономическа експертиза /л.62-63/, което в с.з. се поддържа от вещото лице И. Ч. към инкриминирания момент стойността на отнетите движими вещи, собственост на Поделение № 26 940 гр.Стара Загора е била в размер на 212,34 лв., а стойността на отнетите движими вещи, собственост на ОД на МВР гр.Стара Загора е била в размер на 209,70 лв. или всички отнети вещи на обща стойност 422,04 лв.

 

 

В с.з. подс. Г. М. твърди, че е копал и отнемал кабел със свидетелите А.С. и Х.И., а подс. А.И. не е имал никакво участие при извършването на деянието. Последният също твърди, че не е взел участие при отнемането на вещите предмет на престъплението, а е намерил ламарина и заедно със св. Х.И. са я натоварили в буса.

 

В дадените показания в с.з. свидетелите Х.И., А.С., Ю.Д. твърдят, че те са копали и отнели кабела, а подс. А.И. не е взел участие.

 

В показанията дадени в с.з. св. Н. Стайкова / живее на съпружески начала с подс. А.И. / твърди, че са намерили изкопана ламарина и са я събирали с подс. А. И..

 

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимите в тази част и на показанията на свидетелите в тази част.

 

  Цитираните по-горе гласни доказателствени средства съдържат вътрешно противоречие.

 

      Обясненията на подс. А. И. са в очевидно противоречие с показанията на св. Х.З.И.. Подсъдимият твърди, че е товарил ламарина със св. Х.И., а последният твърди че е копал за да извади кабела заедно с подс. М. и св. А. С..

 

        Обясненията на подс. А. И. с в противоречие с показанията на св. Н. Стайкова. Последната твърди, че е намерила ламарина и заедно с подс. А. И. / не съобщава за участие на св. Х.И. / и действия със св. Х.И..

 

          Обясненията на подс. А. И. и показанията на св. Н. Стайкова са в противоречие с обясненията на подс. Г. М., Х.И., Ю. Д., А.С. относно обстоятелствата кой с кого е копал земният пласт за да достигнат до кабела, „ намерената ламарина” кой я товарил.

 

           Следователно показанията на тези свидетели и обясненията на подсъдимите дадени в с.з. са противоречиви и взаимноизключващи се.

 

             Обясненията на подс. Г. М. дадени на досъдебното производство / прочетени в с.з. на основание чл. 279, ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 2 НПК / и показанията на свидетелите Х.З.И., А.С., Ю.Д., Н. Стайкова дадени на досъдебното производство пред съдия от РС град Стара Загора / прочетени в с.з. на основание чл.281, ал. 1 т. 1 НПК / са в пълно съответствие. От тези гласни доказателствени средства се установяват едни и същи факти и обстоятелства имащи качеството на доказателства – подс. А. И. превозва подс. Г. М., св. Х.И., св. А. С. *** до мястото на престъплението, показва къде и какво да се копае, изваждат кабела, след което в буса се товари обеленият кабел.

 

     Обясненията на подс. Г. М. дадени на досъдебното производство / прочетени в с.з. на основание чл. 279, ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 2 НПК / и показанията на свидетелите Х.З.И., А.С., Ю.Д., Н. Стайкова дадени на досъдебното производство пред съдия от РС град Стара Загора / прочетени в с.з. на основание чл.281, ал. 1 т. 1 НПК /  се подкрепят и от останалите доказателствени средства – фото снимки, протоколи за оглед, протокол за обиски и изземване, приемо-предавателен протокол, разписка, показанията на свидетелите Е. И., К. Костадинов, В. М., М. Б..

 

     След прочитане показанията на св. Ю. Д. в с.з. на 26.11.2012 година на основание чл. 281, ал. 1 т. 1 НПК дадени на ДП пред съдия същият твърди, че прочетеното е вярно / л. 9 от съдебния протокол /.

 

         Изложеното до тук налага извода, че обясненията на подс. Г. М. дадени в с.з.,показанията на свидетелите Х.И., А. С., Ю. Д., Н. Стайкова дадени в с.з. са противоречиви , непоследователни , объркани и не се подкрепят от останалите доказателствени средства, което ги прави неубедителни и дава основание на съда да не ги кредитира с доверие. В тази насока е и практиката на ВКС на РБ – Р 156/95 г. – кн. 7/95 г. от Бюлетин на ВКС.

         От друга страна обясненията на подс. Г. М. дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал както и показанията на свидетелите Х.И., А. С., Ю. Д., Н. Стайкова дадени на ДП и приобщени към доказателствения материал кореспондират по между си, подкрепят се от останалите доказателствени средства ,х което ги прави последователни и убедителни, поради което съдът ги кредитира с доверие.

 

          Направените обструкции от защитниците, че протоколите за разпит на цитираните свидетелите на ДП не са достоверни и убедителни са из цяло несъстоятелни.

            Видно от самите протоколи за разпит на свидетелите на ДП същият е проведен по реда предвиден в НПК. Спазена е процедурата по чл. 223 НПК, съставен и протокол съобразно изискванията на чл. 237 НПК, протоколите са прочетени и подписани от разпитаните свидетели и няма никакво основание да бъдат игнорирани.

 

             От обясненията на подс. Г. М. дадени на ДП и от показанията на свидетелите Х.И., А. С., Ю. Д., Н. Стайкова дадени на ДП се установяват преки доказателства относими към фактическата обстановка – подсъдимият А. И. заедно с подс. Г. М. и свидетелите Х.И., А. И. са се предвижили до мястото на престъплението, с помощта на кирки, лопати и мотики са направили изкоп, отрязали са кабела, след което са го натоварили в превозното средство.

 

          Тези преки доказателства се подкрепят и от останалите косвени доказателства установени с косвени доказателствени средства – показанията на свидетелите В. М., Е. И., К. Костадинов, М. Б., протоколи за оглед на товарния автомобил / бус /, протокол за оглед на мястото на престъплението, фото-снимки.

 

         От протокола за оглед на л. 6,7 от ДП и показанията на свидетелите В. М. и Е. И. се установява, че иззетите вещи / метали, олово / съответстват по съдържание с това на отнетия кабел / показанията на св. Костадинов, Б. /.

 

              Описанато от свидетелите Костадинов и Б. място на отнетия кабел е в съответствие и с мястото на престъплението, където е направен оглед / протокол за оглед на л. 8,9 от ДП / и са изготвени фото снимки. От там са иззети и средствата улесняващи престъплението – кирки, лопати, мотики.

 

                 Следователно към преките доказателства следва да се добавт и косвените доказателства относими към фактическата обстановка – иззети вещи идентични по съдържание с това на кабела, иззети средства улесняващи престъплението, иззето превозно средство, с което са се придвижвали подсъдимите и са пренасяли предмета на престъплението.

 

                          Анализът на доказателствения материал дава осноавние да се направи извода, че преките доказателства установени с преки доказателствени средства се подкрепят от всички останали косвени доказателства установени с косвени доказателствени средства.

 

 Всички те / преки и косвени/ установяват поредица от факти, образуват едно хомогенно цяло, което води до единствено възможният извод относно главният факт в процеса / има ли извършено престъпление и кой е неговият автор / - подс. Г. М. и подс. А. И. са извършители на престъплението кражба.

 

Доказателственият материал сочи участие в извършването на престъплението и на свидетелите Х.И., А. С., но тъй като същите не са привлечени към НО съдът не може да се произнася извън предмета на обвинението.

 

       Имайки предвид изложените съображения съдът приема за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин изложената по-горе фактическа обстановка, която е в съответствие и с предложената от прокурора в обвинителния акт.

 

         Установената фактическа обстановка мотивира съда да приеме, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна следните състави от НК :

 

         - подс. А.И. - на чл. 196, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1 т. 3, т. 4 ,5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. „ А „ от НК.

 

         - подс. Г.М. - на чл. 195, ал. 1 т. 3, т. 4 ,5 във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.

 

 

          ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.       

 

 

       Подсъдимите И. и М. са осъществили изпълнителното деяние отнемане в двете му части –прекратили са фактическата власт на собствениците   върху вещите предмет на престъплението/ прекъснали са кабела и са извадили части от него от изкопа / и са установили трайна фактическа власт върху тях / имали са възможност да се разпореждат с отнетите  вещи като със свои така както намерят за добре / - натоварили са ги в превозното средство и са направили опит да ги продадат.

 

         Изпълнителното деяниеи е извършено при условията на едновременно извършителство– и двамата са били на мястото на престъплението, отделили са част от кабела , натоварили са го в превозното средство .

 

            Решението за извършването на кражбата е взето предварително. Подс. И. и подс. М. са се уговорили предварително, обмислили са свите бъдещи действия, подготвили са се преди осъществяването на изпълнителното деяние / набавили са средства улесняващи извършването на престъплението – кирка, лопата, мотика, превозно средство, обмислили са бъдещите си действия / ,  след което са се предвижили и са предприели конкретни действия за осъществяването на изпълнителното деяние.

 

                   Следователно съдът приема, че се касае за предварителен сговор по смисъла на чл. 195, ал. 1 т. 5 НК.

 

                    За да достигнат до вещите предмет на престъплението подсъдимите са отстранили земната маса насипана върху кабела– чрез подкопаване на прегради здраво направени за защита по смисъла на чл. 195, ал. 1 т. 3 НК.

 

                За улеснение при осъществяване на изпълнителното деяние подсъдимите са използвали и средство за извършване на престъплението / кирки, лопата, мотики / , което се характеризира като техническо средство по смисъла на чл. 195, ал. 1 т. 4 НК.

 

                 Подсъдимите са се придвижили до мястото на престъплението и са пренасяли отнетите вещи с транспортно средство / товарен бус / , което е МПС по смисъла на чл. 195, ал. 1 т. 4 НК.

 

         Динамиката на този вид престъпления /по глава пета, раздел първи от НК/ в страната към дадения момент, както и личността на извършителите, извършването на конкретното престъпление в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1, б.”Аот НК, лошите характеристични данни на двамата извършителисъщите са лица с множество криминални прояви, не осъществяват обществено-полезен труд и се издържат от доходи с криминален произход, обуславят високата степен на обществена опасност на деянието и неговите извършители, което от своя страна изключва маловажността на деянието по смисъла на чл. 93 т. 9 НК.

 

                   От показанията на свидетелите Б. и Костадинов се установява, че отнетият кабел се е ползвал за осъществяване на комуникационна връзка, същият се води счетоводно и има определена стойност / експертно заключение на оценъчната експертиза /, поради което съдът приема, че има годен предмет на престъплението.

    

             Видно от свидетелството за съдимост към момента на деянието подс. И. е бил осъждан с влязла в сила присъда по НОХД 1498 /06 г. на  РС град Стара Загора за извършено престъпление по чл. 215, ал. 2 т. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 29 НК /тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 НК / и му е наложено наказание не по-малко от една годна  лишаване от свобода без приложение на чл. 66 НК – една година лишаване от свобода.

 

 

         От същото свидетелство за съдимост се установява, че наказанието е изтърпяно на 12.09.2007 година т.е. не са изминали пет години от изтърпяване на наказанието и извършване на престъплението предмет на настоящото дело.

 

         Следователно престъплението предмет на настоящото дело е извършено при условията на опадсен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 б. „ А „ от НК и няма законова пречка съгласно чл. 30 НК, поради което същото следва да се квалифицира и по чл. 196, ал. 1 т. 2 НК.

 

 

          От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимите следва извода, че към момента на деянието са действали с пряк умисъл.

 

          Подс. И. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им. Той е съзнавал всички обективни признаци от състава на престъплението, знаел е и съзнавал, че заедно с него действа и подс. М.. Двамата са преследвали  една обща конкретна пряка цел, която със свои целенасочени , координирани и задружни отделни действия са  успели да реализират т.е. налице е и общ умисъл.

 

          Подс. М. е съзнавал обществ                                                                             ено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им. Той е съзнавал всички обективни признаци от състава на престъплението, знаел е и съзнавал, че заедно с него действа и подс. И.. Двамата са преследвали  една обща конкретна пряка цел, която със свои целенасочени , координирани и задружни отделни действия са  успели да реализират т.е. налице е и общ умисъл.

 

 

          ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА

 

   

 

          При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия А. И. съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства –семейното положение, ниската стойност на предмета на престъплението , здравословното състояние,   а като отегчаващи –многобройните осъждания извън необходимите за приложение на чл. 29 НК / чл. 56 НК/, недобрите характеристични данни / показанията на св. П., характеристична справка / изключително високата степен на обществено опасния характер на деянието в сравнение с други подобни случаи / престъпления от съответния вид са изключително широко разпространени в страната и съдебния район, условията на време, място и обстановка, начина на извършване на престъплението,предмета на престъплението,последиците от престъплението – засегнато е нормалното функциониране на комуникационната система на институции пряко ангажирани със сигурността и отбраната на страната,  престъплението съдържа няколко квалифициращи признака / , изключително високата степен на обществена опсност на дееца – същият е с недобри характеристични данни .

 

         Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, под средния размер  / девет години /, но над минимума / три години / , съответно на извършеното престъпление  и с оглед постигане целите на чл. 36 НК – ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален строг режим, което да се изтърпи в затворническо общежите закрит тип.

 

 

           На основаниеи чл. 59, ал. 1 НК следва да с зачете предварително изтърпяното наказание по МН „ Задържане под стржа „, считано от 30.03.2012 г.

        

          Предвид изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства няма никакво основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК.

 

 

          При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Г. М. съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства –семейното положение, ниската стойност на предмета на престъплението , младостта на подсъдимия, чистото съдебно минало към момента на деянието, а като отегчаващи –недобрите характеристични данни / показанията на св. П., характеристична справка / изключително високата степен на обществено опасния характер на деянието в сравнение с други подобни случаи / престъпления от съответния вид са изключително широко разпространени в страната и съдебния район, условията на време, място и обстановка, начина на извършване на престъплението,предмета на престъплението,последиците от престъплението – засегнато е нормалното функциониране на комуникационната система на институции пряко ангажирани със сигурността и отбраната на страната,  престъплението съдържа няколко квалифициращи признака / , изключително високата степен на обществена опсност на дееца – същият е с недобри характеристични данни и има последващо осъждане за тежко умишлено престъпление.

 

         Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства,но над минимума съответно на извършеното престъпление  и с оглед постигане целите на чл. 36 НК – ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.

 

          Съдът намира, че за постигане целите на наложеното наказание и преди всичко за поправянето на осъдения същото не следва да се изтърпява ефективно, а на основание чл. 66, ал. 1 НК да се отложи за максималния изпитателен срок от ПЕТ години.

        

          Предвид изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства няма никакво основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК.

 

 

   ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ.

 

    С извършеното престъпление подсъдимите са причинили имуществени щети на гражданските ищци изразяващи се в намаляване на тяхното имущество.

     На основание чл. 45 и следващите от ЗЗД подсъдимите дължат обезщетение, което следва да заплатят солидарно / вредите са причинени от неколцина / .

 

               Видно от заключението на съдебно – икономическа експертиза /л.62-63/, което в с.з. се поддържа от вещото лице И. Ч. към инкриминирания момент стойността на отнетите движими вещи, собственост на Поделение № 26 940 гр.Стара Загора е била в размер на 212,34 лв., а стойността на отнетите движими вещи, собственост на ОД на МВР гр.Стара Загора е била в размер на 209,70 лв. или всички отнети вещи на обща стойност 422,04 лв.

 

    На основание чл. 86 ЗЗД подсъдимите дължат и законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане / 29.03.12 г. / до окончателното изплащане на главницата.

    Следователно гражданските искове са основателни и доказани и следва да се уважат из цяло.

 

              РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ

 

 

       На основание чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски в размер на 64,52  лева / възнаграждение за вещите лица / следва да се заплатят на РС – Ст. Загора съразмерно от двамата подсъдими.

       Същите следва да заплатят съразмерно и държавна такса в размер на 100 лева за уважените два граждански иска.

 

       Причини – Стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин и утвърдени престъпни навици.

       Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

      

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ