РЕШЕНИЕ
№ 2211
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110149935 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма“ АД срещу фирма“, с която
са предявени осъдителни искове, както следва: за сумата от 500 лв., представляваща част от
неплатен остатък в общ размер на 3 837.82 лв. от регресно вземане по преписка № **** за
изплатеното застрахователно обезщетение за щетите по лек автомобил „фирма“, с рег. №
****, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие, реализирано на 23.11.2019
г., до с. К. – на път №, трети клас, 16.2 км. в посока гр. В. с включени обичайни разноски,
ведно със законната лихва за периода от 27.08.2021 г. до окончателното плащане; за сумата
от 76.40 лв., представляваща част от мораторнана лихва за периода от 24.02.2020 г. до
26.08.2021 г. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че на 23.11.2019 г., до с. К – на път № ***, трети клас, 16.2 км. в
посока гр. Варна, в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско” при него по застрахователна полица № ****, е настъпило
застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, вследствие на което са
причинени вреди на застрахования при него лек автомобил марка „фирма“, с рег. № ****.
Излага, че то е причинено поради навлизане на лек автомобил „П 308“, с рег. № ****,
гражданската отговорност на водача на който е застрахована от ответника, в лентата за
насрещно движение, при което настъпил удар с правилно движещия се лек автомобил
„фирма“. Сочи, че след произшествието увреденият автомобил не можел да се придвижва на
собствен ход и била оказана пътна помощ, като разходите за репатрирането му възлизат на
460.82 лв., като впоследствие се наложило ново репатриране, за което били извършени
разходи на стойност 150 лв. Твърди, че разходите за възстановяване на уврежданията по
автомобила възлизали на 26 172.29 лв., което надхвърляло 70 % от действителната му
стойност към датата на произшествието, поради което била налице хипотезата на чл. 390, ал.
2 КЗ и т. 76.33. от Общите условия по застраховка „Каско на МПС“ и било определено
обезщетение в размер на 12 123.44 лв., представляващо 70 % от действителната стойност на
автомобила към датата на събитието, както и били одобрени разходите за пътна помощ в
размер на 460.82 лв. и на 150 лв., които били заплатени от ищеца, както и че той направил
1
обичайни разноски по преписката в размер на 15 лв. Счита, че с плащане на
застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в общ размер
на 12 749.26 лв. Твърди, че е отправил покана до ответника, получена на
22.01.2020 г., за сумата от 12 288.44 лв., включваща изплатеното застрахователното
обезщетение в размер на 12 273.44 лв. и ликвидационните разноски в размер на 15 лв., но
той погасил само сумата от 8 450.62 лв., като сумата от 3 837.82 лв. останала непогасена.
Излага, че след като платил и разходи за пътна помощ в размер на 460.82 лв., на 22.04.2021
г. изпратил втора регресна покана до ответника, като задължението било погасено.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Зфирма“ АД е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на
пътнотранспортното произшествие и обстоятелствата около настъпването му, както и
наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил
„П“, с рег. № ****. Оспорва причинно-следствената връзка между пътнотранспортното
произшествие и вредите, като счита, че не всички увреждания са причинени от процесното
пътно-транспортно произшествие. Оспорва стойността на вредите, като счита, че при
наличие на тотална щета застрахователното обезщетение представлява разликата между
действителната стойност на увредения автомобил и остатъчната стойност на запазените
части от него, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар, поради което
тяхната стойност следва да бъде приспадната. Оспорва размера на лихвата за забава. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Със становище от 11.01.2022 г. ответникът заявява, че не поддържа оспорването на
механизма на пътно-транспортното произшествие.
С протоколно определение от 24.02.2022 г. по искане на ищеца е допуснато
увеличение на иска за главницата до сумата от 1 437.38 лв. – частично вземане от вземане в
общ размер на 3 837.82 лв., и на иска за мораторната лихва до сумата от 219.62 лв. –
частично вземане от вземане в общ размер на 586.38 лв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са частични осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Предпоставките за предвидената суброгация са следните: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят-ищец да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение за настъпило в срока на договора застрахователно събитие и
за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ.
договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”.
Доказването на тези обстоятелства съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е в тежест на
ищеца.
В случая с Определение № 6907/21.10.2021 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда доклад, приет без възражения от страните, са признати за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: че ищецът е застраховател по сочената в исковата
молба застраховка; че ответното дружество е застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ на участвалия в процесното пътно-
транспротно произшествие водач относно управлявания от него автомобил; отговорност на
прекия причинител на вредите; плащане от ищеца на исковата сума; частично плащане от
ответника на сума в размер на 8 450.62 лв.
С оглед последващите подаването на исковата молба и на отговора становища на
страните се налага извод, че страните не спорят и относно настъпването на пътното-
2
транспортно произшествие, участниците в него и механизма на произшествието, още
повече, че извършеното преди процеса заплащане на суми в размер на 8 450.62 лв. и 460.82
лв. по процесната застрахователна преписка, което също не е спорно по делото, а и се
установява от представените писмени доказателства, представлява извънсъдебно признание
на основанието на предявеното от ищеца регресно вземане.
Предвид изложеното, както и преценявайки съвкупно писмените доказателства по
делото и заключението на съдебно-автотехническата експертиза, съдът приема за
установено, че на 23.11.2019 г., до с. К – на път № ***, трети клас, 16.2 км. в посока гр.
Варна, е настъпило застрахователно събитие – пътно-транспортно произшествие, вследствие
на което са причинени вреди на лек автомобил марка „фирма“, с рег. № ****, като
произшествието е причинено поради навлизане на лек автомобил „П 308“, с рег. № ****, в
лентата за насрещно движение, при което настъпил удар с правилно движещия се лек
автомобил „фирма“.
Конкретните увреждания по лек автомобил „фирма“ се установяват от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № **** С-р ПП, Искане за оценка на вреди по
застраховка „Каско на МПС“, подадено от водача на автомобила, и Опис-заключение на
вреди на МПС по застраховка „Каско“ на МПС.
От заключението на САТЕ, което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, се изяснява, че уврежданията по лек автомобил „фирма“ от техническа
гледна точка се намират в причинно-следствена връзка с конкретното събитие. Ето защо
съдът приема за неоснователни оспорванията на ответника за липса на причинна връзка
между пътно-транспортното произшествие и настъпилите вреди.
По отношение размера на дължимото застрахователно обезщетение съдът намира
следното:
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Следователно
целта на застрахователното обезщетение е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
/чл. 400, ал. 2 КЗ/. При положение обаче, че разходите за поправка са близки или надвишават
стойността на цялата увредена вещ, е икономически необосновано да се обезщетяват тези
разходи вместо да се обезщети стойността на цялата вещ, с което увреденият би могъл да си
купи вещ със същото качество. Ето защо при увреждане, при което стойността на разходите
за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност, съгласно чл.
390, ал. 2 КЗ е налице тотална щета на МПС и размерът на обезщетението е равен на
действителната стойност на цялата увредена вещ към момента на увреждането. Съдебната
практика приема, че от дължимото от застрахователя обезщетение следва да се приспадне
стойността на запазените части към момента на настъпване на пътно-транспортното
произшествие.
В случая от заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че
действителната стойност на лек автомобил „фирма“ към момента на настъпване на
застрахователното събитие е 13 890 лв., а стойността на новите части /без стойността на
труда за демонтажно-монтажни, възстановителни и бояджийски операции и без стойността
на технологично необходимите консумативи/ е 28 350.97 лв. При съпоставка на сумите е
очевидно, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като извършването
на ремонтни дейности е икономически нецелесъобразно. Видно е от писменото
доказателство на л. 62 и л. 63 от делото, че на 11.12.2019 г. е прекратена регистрацията на
увредения автомобил в съответствие с изискването на чл. 390, ал. 1 ГПК.
Вещото лице посочва в своето заключение, че стойността на запазените и годни части
3
е 4 167 лв., представляваща 30 % от действителната стойност на автомобила.
От горното следва, че стойността на уврежданията по лек автомобил „фирма“ при
съобразяване на запазените части възлиза на сумата от 9 723 лв.
Съгласно т. 63, изр. 2 от Общите условия за застраховка „Каско на МПС“ на ищеца
при настъпило застрахователно събитие на територията на Република България, довело до
необходимост от пътно-техническа помощ, застрахователят осигурява пътна помощ чрез
специализирана асистанс компания за транспортиране на МПС до мястото на извършване на
ремонт /но за не повече от 300 км. пълен и празен пробег/ и с лимит на отговорност до 10 %
от застрахователната сума, а съгласно т. 64 общият размер на изплатените обезщетения, вкл.
признатите транспортни разходи и разходи за ограничаване на щетите, не може да
надвишава застрахователната сума, освен ако разходите са направени в изпълнение на
писмени указания на застрахователя.
В случая страните не спорят, а и от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза се изяснява, че след произшествието лек автомобил „фирма“ е бил в техническо
състояние, което не е позволявало придвиждането му на собствен ход, което е наложило да
бъде репатриран с „Пътна помощ“ до сервиз, във връзка с което са направени разходи в
размер на 460.82 лв. и на 150 лв., които са били одобрени и заплатени от ищеца /видно от
доказателствата на л. 54 от делото/, като сумата от 460.82 лв. впоследствие е възстановена от
ответника. Същевременно общият размер на застрахователното обезщетение, включващо и
признатите транспортни разходи, не надхвърля застрахователната сума по договора от 17
550 лв. Следователно за ищеца в качеството му на застраховател по имуществена
застраховка „Каско“ е възникнало задължението за плащане на всички транспортни разходи
и той действително ги е платил.
Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента предполага
размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на
делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума /чл. 429 КЗ/. На увреденото лице
се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените
вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на самите автомобилни части при
процесното пътно-транспортно произшествие, водещо до тотална щета на автомобила, както
и сторените разходи за неговото репатриране, представляват такива непосредствени вреди
под формата на претърпени загуби. При деликтната отговорност се обезщетява негативният
интерес, което означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, в което той е бил преди деликта, поради което обезщетението
следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази цел, т.е. от
значение е действителната стойност на вредите към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетяването по по-високи цени от средните пазарни
надхвърля обема на отговорността на делинквента, респ. на неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“. Дори и застрахователят по застраховка „Каско“ да е
заплатил обезщетение, изчислено по по-високи цени, същото не следва да се взема предвид
при определяне на задължението на делинквента, респ. на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, ако заплащането на средната пазарна цена е достатъчно за
пълното репариране на вредите.
В случая обаче от заключението на съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че действителната стойност на нанесените на лек автомобил „фирма“ щети към
датата на събитието, изчислена по средни пазарни цени при съобразяване наличието на
тотална щета и след приспадане на запазените части, се равнява на сумата от 9 723 лв., а
ищецът е определил и заплатил /макар и отчитайки наличието на запазени части/
застрахователно обезщетение в завишен размер.
Съдът намира, че за ответника в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е възникнало задължение да
плати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 10 348.82 лв., формирано като
сбор от сумата от 9 723 лв., представляваща действителната стойност на вредите по лекия
автомобил, транспортните разходи в размер на 610.82 лв. и ликвидационните разноски в
размер на 15 лв.
4
Доколкото преди завеждане на настоящото дело ответникът е погасил част от
регресното си задължение – до сумата от 8 911.44 лв. /сбор от първоначалното плащане в
размер на 8 450.62 лв. и последващото плащане на транспортни разходи в размер на 460.82
лв./, то дължимият остатък е 1 437.38 лв.
Следователно предявеният частичен главен иск е изцяло основателен. Ответникът
дължи и законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2021 г. до окончателното
плащане.
С оглед наличието на главен дълг и забава в плащането му, доколкото се установява,
че на 22.01.2020 г. ответникът е получил първата регресна покана, но в законоустановения
срок е заплатил само част от задължението си, изцяло основателен е и акцесорният иск за
мораторната лихва в размер на 219.62 лв. /определен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на
интернет калкулатор за законната лихва/ за период на забава от 24.02.2020 г. до 26.08.2021 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски за производството възниква за ищеца.
Направените от него разноски са в общ размер на 507.50 лв., както следва: 107.50 лв. –
държавна такса; 300 лв. – депозит за вещо лице; 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА фирма“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, адрес,
да заплати на „фирма“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, адрес,
следните суми: на основание чл. 411 КЗ сумата от 1 437.38 лв. – частично вземане от
вземане в общ размер на 3 837.82 лв., представляващо неплатен остатък от регресно вземане
по преписка № **** за изплатеното застрахователно обезщетение за щетите по лек
автомобил „фирма“, с рег. № ****, настъпили в резултат на пътно-транспортно
произшествие, реализирано на 23.11.2019 г., до с. К. – на път № , трети клас, 16.2 км. в
посока гр. В., с включени обичайни разноски, ведно със законната лихва за периода от
27.08.2021 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 219.62 лв.
– частично вземане от вземане в общ размер на 586.38 лв., представляващо мораторна лихва
за периода от 24.02.2020 г. до 26.08.2021 г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 507.50
лв. – разноски по делото,
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5