№ 21862
гр. София, 29.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110125074 по описа за 2025 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл.150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба,
уточнена с молба от 26.06.2025 г. и молба от 28.10.2025 г., срещу ответника Р.
Р. М. за осъждането й да заплати в полза на ищеца суми за консумирана
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, *** аб. №
203110, както следва: 872.47 лева – цена на потребена топлинна енергия в
имота за периода от м.05.2021 г. – м.11.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата за топлинна енергия от датата на завеждане на исковата
молба /05.05.2025г./ до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 286.80 лв. - мораторна лихва от 15.09.2022 г. – 23.04.2025 г.
Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него /от една
страна/ и Р. М. и К. Р. Д. /от друга страна/ е съществувало облигационно
правоотношение по силата на сключен договор при общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, възникнало по силата на закона –
вследствие от притежаваното от физическите лица право на собственост върху
топлоснабдения недвижим имот.
Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за
процесния период, но същата не е заплатена от потребителите на топлинна
енергия.
Сочи, че К. Д. е починал през 2024 г., поради което отговорност за
неговите задължения за процесния период носи единственият му наследник –
ответника по спора Р. М..
С оглед на това, моли съдът да осъди ответника да заплати
гореописаните задължения. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. Р. М., чрез адв. М., подава
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание.
1
Не оспорва, че в имота е доставяна топлинна енергия от ищеца в посоченото в
исковата молба количество и в претендирания размер. Намира обаче, че не
дължи процесните задължения, поради изтекла погасителна давност. Моли
за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД
взема становище по предявените искове с доводи за тяхната основателност.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По така предявения главен иск, в тежест на ищеца е да установи, че по
силата на облигационно отношение с ответника и неговия наследодател,
възникнало на соченото правно основание, съществувало към процесния
период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или
подгряване на вода/, като за ответника /в лично качество и в качеството му на
наследник на задълженията на праводателя си/ е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в
тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е
обусловило спиране, респективно - прекъсване течението на погасителната
давност за съдебно предявените вземания.
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
В конкретния случай, с обявения за окончателен доклад по делото, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е отделил като безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в рамките
на исковия период ищецът е доставил топлинна енергия в сочения обем и на
претендираната стойност, както и че в периода 01.05.2021 г.- 21.12.2021 г.
ответникът и нейният наследодател са притежавали право на собственост
върху имота – респективно, по силата на закона, същите се явяват страна по
облигационно отношение с ищеца в качеството си на потребители на
топлинна енергия и дължат заплащането й.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният главен иск за
сумата от 872.47 лева – цена на доставена топлинна енергия в имота в
периода 01.05.2021 г. – 30.11.2021 г. се явява доказан по основание и размер.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което се явява изцяло
основателно.
2
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,
б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от
2016г., като съгласно чл. 33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Доколкото исковата молба е депозирана на 05.05.2025 г., погасени по
давност се явяват всички вземания на ищеца, възникнали преди 01.03.2022 г.
/падежиращи на 14.05.2022г./. Тоест следва да се приеме, че вземанията на
ищеца за периода от м.05.2021 г. до м.11.2021г. са погасени по давност, т.е.
целият исков период, предмет на настоящата претенция /след уточнението му
с молба от 28.10.2025 г./ се явява погасен по давност.
Предвид изложеното, предявеният иск за заплащане на главница за
потребена топлинна енергия, следва да бъде отхвърлен изцяло.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Доколкото по делото съдът достигна до извод за неоснователност на
главния иск, акцесорната претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има само ответникът в производството.
Същият е претендирал присъждане на разноски в размер на 400 лева –
заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък
на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие,
служещ за разписка.
При съобразяване с действителната правна и фактическа стойност на
спора и реално извършената от адвоката работа, съдът намира, че направеното
от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява не основателно, като
претендираните от ответника разноски следва да му бъдат присъдени изцяло.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу Р. Р. М., ЕГН **********, осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.150 и чл. 153 ЗЕ за сумата 872.47 лева –
цена на потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, *** аб. № 203110, за периода от м.05.2021 г. – м.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата за топлинна енергия от датата на завеждане
на исковата молба /05.05.2025г./ до окончателното изплащане на
задължението, както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
286.80 лв. - мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2022 г. –
23.04.2025 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати
на Р. Р. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 400
лева – сторени разноски в първоинстанционното производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4