гр.
Сливен, 21.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, десети състав в публично заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.
д. № 1016 по описа за
Ищецът Пею С.Б., ЕГН: ********** *** чрез адв. М.М. ***, в качеството си на взискател на 03.07.2018 г. е образувала ИД № 893/2018 г. на ДСИ при СлРС срещу него в качеството на длъжник въз основа на изпълнителен титул- Акт за установяване на задължения № РА001460/22.08.2013 г., който бил издаден за установяване на публично частно вземане на Община Сливен за данък сгради и такси в общ размер на 402,07 лв. и му бил връчен на 25.08.2013 г., като не бил обжалван и бил влязъл в сила на 10.09.2013 г. От този момент задължението било станало изискуемо. Позовава се на чл. 162 ДОПК и на чл. 171 ДОПК. Към момента на датата на подаване на исковата молба-12.03.2020 г. задължението на ищеца било погасено с изтеклата петгодишна погасителна давност, тъй като същата била започнала да тече от 10.09.2013 г. В рамките на изпълнителното производство не били предприети никакви изпълнителни действия, които да прекъснат давността. Цитира т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът твърди, че не дължи процесната сума, тъй като задължението е погасено по давност. Иска от съда постановяване на решение, с което да установи, че не дължи на ответната община сумата от 402,07 лв., съставляваща общия размер на задълженията по Акт за установяване на задължение № РА001460/22.08.2013 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран. Ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен, тъй като не била изтекла предвидената в закона погасителна давност на задълженията. Оспорва твърдяните от ищеца обстоятелства и посочва, че Акт за установяване на задължение № РА001460/22.08.2013 г. бил влязъл в законна сила на 08.10.2014 г. съгласно чл. 107, ал. 4 ДОПК. Община Сливен била изпратила на основание чл. 182, ал. 1 ДОПК покана за доброволно изпълнение до длъжника, която била лично получена от него на 05.02.2015 г. В молбата си за образуване на изпълнително производство Община Сливен била посочила конкретни изпълнителни способи. Към момента на издаване на Акта за установяване на задължение № РА001460/22.08.2013 г. главницата била в размер на 305,49 лв., а лихвата била в размер на 96,58 лв. или общо задължението било в размер на 402,07 лв. Давността за установяване на публичните задължения била прекъсната към датата на издаване на акта-22.08.2013 г. на основание чл. 172, ал. 2 ДОПК. Съгласно ал. 3 на чл. 172 ДОПК от момента на прекъсване на давността била започвала да тече нова давност, като давността следвало да изтече на 23.08.2018 г. Преди да изтече давностния срок Община Сливен била образувало изпълнително производство срещу ищеца на 03.07.2018 г. Посочва, че лихвата върху публичните задължения се изчислява на основание чл. 4, ал. 2 ЗМДТ във вр. с чл. 175, ал. 1 ДОПК и лихвите върху публичните задължения, каквото безспорно е вземането за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци на основание чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК се погасяват също с петгодишна погасителна давност. В този смисъл цитира Решение № 12481 по адм.д. № 9698/2015 г. на ВАС и на т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С молба от 19.05.2020 г. Община Сливен е поискала да бъде наложен запор върху пенсията на ищеца и с постановление за налагане на обезпечителни мерки от 18.05.2020 г. публичният изпълнител при Община Сливен е наложил възбрана върху имоти на ищеца.
Моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и да им се присъдят разноски.
Съдът като
прецени доводите на страните и след анализ на доказателствената съвкупност по
делото прие за установено от фактическа страна следното:
На 22.08.2013 г. орган по приходите при ответната Община Сливен издал Акт за установяване на задължение № РА001460/22.08.2013 г. на ищеца за такси за битови отпадъци и данък върху недвижимите имоти за периода от 01.01.2008 г. – 31.12.2012 г., за притежаваното от него недвижимо имущество в общ размер на 402,07 лв..
Не се спори по делото, а и се установява от приложените декларации, към отговора на исковата молба, че горепосочените недвижими имоти са собственост на ищеца.
Изпратено било съобщение от ответника до ищеца да се яви в Община Сливен за връчване на издадения акт. Съобщението е било връчено на ищеца по реда на чл. 32, ал. 6 от ДОПК на 25.09.2013 г. Акт за установяване на задължение № РА001460/22.08.2013 г. бил влязъл в сила след изтичане на 14-дневния срок за обжалване на 10.10.2013 г.
С молба от 03.07.2018 г. до ДСИ при СлРС Община
Сливен поискала да се образува изпълнително дело срещу ищеца за задълженията му
по Акт за установяване на задължение № РА001460/22.08.2013 г., като направила
искане да бъдат наложени запори и възбрани върху установеното негово движимо и
недвижимо имущество. Вземанията, които Община Сливен била претендирала от
длъжника по образуваното изп. д. № 893/2018 г.
по описа на ДСИ при СлРС били в общ размер на 553,23 лв., от които
главница в размер на 305,49 лв. и лихви в размер на 247,74 лв. Поканата за
доброволното изпълнение била получена от длъжника на 15.07.2018 г. С молба от
20.05.2020 г. Община Сливен уведомява ДСИ, че на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК
са били погасени по давност задълженията на длъжника за данък върху недвижими
имоти и такса битови отпадъци за периода от
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, като неоспорени от страните.
Въз основа
на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим. Това е иск на длъжник, който оспорва изпълнението, като може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия правен казус за издаването на изпълнителния титул не е проведено същинско съдебно дирене, тъй като в случая това е Акт за установяване на публични задължения, издаден от орган по приходи при ответната община. Съгласно чл. 4, ал. 2 ЗМДТ принудителното събиране на публични общински вземания може да се извършва освен от публични изпълнители по реда на ДОПК, също така и от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Във втория случай при принудително събиране на публично общинско вземане, какъвто е казуса поставен за разглеждане, съдебният изпълнител не прилага ДОПК и не разполага с правомощия да се произнесе по възражение за давност, основано на чл. 171 ДОПК. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК / в този см. Определение № 130/24.07.2017 г. по ч. гр. д. № 756/2017 г. ІІ г. о. ВКС РБ/.
В случая искът е допустим и защото е налице
висящо изпълнително производство, по което тези вземания от 402,07 лв. не са
платени, тъй като към момента на предявяване на иска-12.03.2020 г. е било
образувано изпълнително дело № 893/2018 г., като първоначално предмет на това
производство са били в общ размер на 553,23 лв., от които главница в размер на
305,49 лв. и лихви в размер на 247,74 лв., а след това в хода на производството
Община Сливен на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК
била погасила по давност задълженията на длъжника за данък върху
недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода от
Разгледан по същество искът е частично основателен.
Данъкът върху недвижимите имоти, таксата за битови отпадъци, представляват публични общински вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, по отношение на които се прилагат разпоредбите на чл. 171 и чл. 173 ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК те се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок /считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, а чл. 171, ал. 2 ДОПК урежда т. нар. "абсолютна" погасителна давност от 10 години.
Процесните вземания касаят период от 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г., т. е. давност е започнала да тече от 01.01.2008 г.
С издаването на акта за установяване на
задължения от 22.08.2013 г. давността е прекъсната – чл. 172, ал. 2 ДОПК и от
23.08.2013 г. започнала да тече нова пет годишна давност. Според изричната
законова регламентация самото издаване на акта прекъсва давността. Липсата на
връчване, респ. влизане в законна сила на акта не се отразява по никакъв начин
на течението на давностния срок, тъй като задължението произтича от закон. С
молба от 03.07.2018 г. до ДСИ при СлРС Община Сливен поискала да се образува
изпълнително дело срещу ищеца за задълженията му по Акт за установяване на
задължение № РА001460/22.08.2013 г., като направила искане да бъдат наложени
запори и възбрани върху установеното негово движимо и недвижимо имущество.
Вземанията, които Община Сливен била претендирала от длъжника по образуваното
изп. д. № 893/2018 г. по описа на ДСИ
при СлРС били в общ размер на 553,23 лв., от които главница в размер на 305,49
лв. и лихви в размер на 247,74 лв. Община Сливен на основание чл. 171, ал. 2 ДОПК била погасила по давност
задълженията на длъжника за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци
за периода от
В случая срокът на новата погасителна давност относно вземанията по Акт за установяване на задължение № РА001460/22.08.2013 г., които са предмет на настоящото производство, който е започнал да тече от датата на издаване на Акт за установяване на задължение № РА001460/22.08.2013 г., и е бил прекъснат по арг. от чл. 116, б. „в“ от ЗЗД с предприемането на действия за принудително изпълнение, каквито представляват молбата от 03.07.2018 г. от кредитора до съдебния изпълнител за пристъпване към изпълнение, в която е направено искане за прилагане на конкретен способ за изпълнение, а именно поискано е да бъдат наложените от съдебния изпълнител запори върху вземания по банкова сметка ***. Молбата за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ, има за последица прекъсване на давността относно вземанията за сумите по акта за установяване на задължението, като в този смисъл са и задължителни разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С прекъсването на давността с всяко от посочените действия по изпълнението е започнал да тече срок на нова погасителна давност и този срок, дори и считано от най-ранната дата на действието по изпълнение – 03.07.2018 г., не е изтекъл към момента на предявяване на исковата молба -12.03.2020 и не е погасил вземанията за сумите по акта за установяване на задължението.
Преди да изтече давностния срок Община Сливен е образувала изпълнително производство срещу ищеца на 03.07.2018 г. Лихвата върху публичните задължения се изчислява на основание чл. 4, ал. 2 ЗМДТ във вр. с чл. 175, ал. 1 ДОПК и лихвите върху публичните задължения, каквото безспорно е вземането за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци на основание чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК се погасяват също с петгодишна погасителна давност. В този смисъл цитира Решение № 12481 по адм.д. № 9698/2015 г. на ВАС и на т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното предявения иск се явява неоснователен по отношение на претендираната от ответника сума в размер на 335,73 лв.- главница в размер на 177,74 лв. и лихва в размер на 157,99 лв. за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2012 г. и се явява основателен по отношение на сумата от 66,34 лв., която е разликата между пълния размер на предявения иск от 402,07 лв. и претендираната от ответника сума от 335,73 лв.
С оглед изхода на спора, ответната община следва да понесе отговорността за разноски, сторени от ищеца, с оглед частичното уважаване на иска в размер на 57,75 лв., а ищеца следва да заплати сторените от ответника разноски в размер на 83,50 лв., с оглед частичното отхвърляне на иска. Съдът счита, че справедливия размер на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на Община Сливен е в размер на 100 лв. съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ГПК по отношение на Община Сливен, Булстат *********, представлявана от Кмета Стефан Радев, с адрес: гр. Сливен, бул. "Цар Освободител" № 1, че Пею С.Б., ЕГН: ********** *** НЕ ДЪЛЖИ сума в общ размер на 66,34 лв., съставляваща главница и лихви по Акт за установяване на задължение № РА001460/22.08.2013 г., за събирането на които е образувано изпълнително дело № 893/2018 г. по описа на ДСИ при СИС СлРС, поради погасяването им по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК за разликата над сумата от 66,34 лв. до пълния предявен размер от 402,07 лв. или по отношение на сумата от 335,73 лв., съставляваща главница и лихви по Акт за установяване на задължение № РА001460/22.08.2013 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Сливен, Булстат *********, представлявана от Кмета Стефан Радев, с адрес: гр. Сливен, бул. "Цар Освободител" № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Пею С.Б., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 57,75 лв., деловодни разноски съобразно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Пею С.Б., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Сливен, Булстат *********, представлявана от Кмета Стефан Радев, с адрес: гр. Сливен, бул. "Цар Освободител" № 1, сума в размер на 83,50 лв., деловодни разноски съобразно с отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: