Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                         №218

                                        гр. Габрово, 07.07.2020г.

                                     

                               В  И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание  на шестнадесети юни през две хиляди  и двадесета година  в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  КРАСИМИРА  НИКОЛОВА  и  в  присъствието на прокурора ........................................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова-Попова  гр.д.№1300 по  описа  за  2019г.  и  за  да  се произнесе  взе  предвид следното:

 

         

 

          Предявени са обективно съединени искове с правно основание  чл.422,ал.1 от ГПК.

          Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е предявил против  ответника П.Р.П., иск за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответника дължи следните  суми: сумата от 1368.45 лв. – главница, договорна лихва в размер на 132.79 лв. за периода 18.03.2017 г. – 14.10.2017 г., такса за оценка на досие за периода 18.03.2017 г. – 14.10.2017г. в размер на 62.60 лв., такса услуга „кредит у дома” за предоставяне на кредита в размер на 319.93 лв. за периода 25.03.2017 г. – 14.10.2017г.,  сумата 746.30 лв. – такса услуга за събиране на погасителните вноски, сумата 239.06 лв. обезщетение за забава за периода 19.03.2017 г. – 02.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –02.04.2019г. до окончателното й погасяване, които суми са присъдени по ч.гр.д. №683/19г. по описа на РС-Габрово. 

           В исковата молба се твърди, че на 18.08.2016г. между „Провидент Файненшъл България” ООД и ответникът  е  сключен договор за потребителски кредит №*********, по силата на който била предоставена парична сума в размер на 2500 лева, като била уговорена договорна лихва в размер на 493.14 лева, платими на 60 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 49.89лева. С подписването на договора, кредитополучателят е изразил съгласие да заплати такса за оценка на кредитно досие, в размер на 125лева, която се заплаща на равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 2.08лева, дължими на падежната дата на погасителната вноска по договора за кредит. По избор на кредитополучателя, кредиторът се е задължил да му предостави допълнителна услуга „Кредит у дома“, изразяваща се в доставка на заемната сума по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя, която услуга е в размер на 639.73лева.  и е разделена на 60броя на равни  вноски, всяка  в  размер  на 24.88лв., платими на  падежните  дати   на погасителните  вноски. Описаните такси „Кредит  у дома” са  посочени   като  обща сума  в  размер  на 2 132.43лв..

 

 

Срокът на договора е изтекъл с настъпване на падежа на последната погасителна вноска – 14.10.2017г. Ответникът  е погасил  по  кредита  сумата  общо  в  размер  на  2 620.50лв.

         На 01.07.2017г.  е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл България” ООД и „Изи Асет  Мениджмънт” АД, с което са изкупени дължимите вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения

         На 01.06.2018г. е подписано  Приложение 1 към Допълнително  споразумение от 01.11.2017г.  към  Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от  16.11.2010г. между  „Изи Асет  Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с което са изкупени дължимите вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения, като ответникът бил надлежно писмено уведомен за прехвърлянето с изпратено уведомително писмо, но доброволно изпълнение не последвало.

          Във връзка с описаната фактическа обстановка, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, образувано е ч.гр.дело № 683/2018г., но тъй като заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и длъжникът не се е явил в канцеларията на съда да получи книжата по делото, то за „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

           С  определение на съда от 25.09.2018г., съдът е определил, че са налице предпоставките по чл. 47, ал. 6 от ГПК, поради което е допуснато назначаване на особен представител на ответника П.  Р.П..

В   срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника адвокат  Д.П. ***, с който се оспорват изцяло предявените от ищеца искове. Счита, че същите са неоснователни, тъй като от писмените доказателства не се установява облигационно правоотношение между ответницата и Файненшъл България ООД по Договор за потребителски кредит, липсват данни ответницата да е получила реално парична сума, представеният договор не отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит, а именно договорената възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на предвидената в закона. Като такава тази клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави. По отношение на таксата дължима за предоставяне и за събирането на погасителните вноски също се прави възражение за неравноправност.  Към договора не е представен погасителен план, който да е подписан от ответницата. Няма данни какво се включва в размера на посочената месечна вноска, дали част от главницата или лихвата и други компоненти. Размерът на шрифта на договора не отговаря на предвидения в закона. Договорът за цесия не е произвел действие, тъй като същата не е съобщена на длъжника. Няма данни да е обявена и предсрочната изискуемост на кредита.   

       Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          От приложеното ч.гр.д. №683 по описа за 2018 г. на РС-Габрово, се установява, че на  ищеца е издадена  заповед за изпълнение по чл. 410  ГПК за следните суми: сумата от 1368.45 лв. – главница, договорна лихва в размер на 132.79 лв. за периода 18.03.2017г. – 14.10.2017 г., такса за оценка на досие за периода 18.03.2017 г. – 14.10.2017 г. в размер на 62.60 лв., такса услуга „кредит у дома” за предоставяне на кредита в размер на 319.93 лв. за периода 25.03.2017 г. – 14.10.2017г.,   сумата 746.30 лв. – такса услуга за събиране на погасителните вноски, сумата 239.06 лв. обезщетение за забава за периода 19.03.2017г. – 02.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –02.04.2019г. до окончателното й погасяване.

           Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

           От представените доказателства по делото, а именно: Договор за потребителски паричен кредит №*********/18.08.2016г. ведно с договорни разпоредби, стандартен европейски формуляр за представяне на информация за потребителски кредит, формуляр за кандидатстване за кредит, Рамков договор за цесия от 16.11.2010г. сключен между "Изи Асет Мениджмънт" АД и "Агенция за събиране на вземания" ООД, допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор, потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, извлечение от Приложение №1  от 01.06.2018 г. към рамков договор за цесия от 16.11.2010г., пълномощно от управителя на "Изи Асет Мениджмънт" АД, с което е упълномощено "Агенция за събиране на вземания" АД да уведомява длъжниците от името на "Изи Асет Мениджмънт" АД, пълномощно от управителя на "Изи Асет Мениджмънт" АД, с което е преупълномощено "Агенция за събиране на вземания" АД да уведомява длъжниците от името на "Изи Асет Мениджмънт" АД за станалата продажба на вземания от 01.07.2017 г., уведомително писмо от "Файненшъл България" ООД чрез " Агенция за събиране на вземания" АД с изх. № ЛД-П-ИАМ-ФН/*********/25.06.2018 г. за извършена цесия 01.07.2017 г., уведомително писмо от "Изи Асет Мениджмънт" АД чрез "Агенция за събиране на вземания" АД с изх. № УПЦ-П-ИАМ-ФН/*********/25.06.218 г. извършена цесия от 01.11.2017г. ведно с известие за доставяне и обратна разписка, удостоверяващи изпращането на уведомителните писма до длъжника, уведомително писмо от "Файненшъл България" ООД чрез " Агенция за събиране на вземания" АД с изх. № ЛД-С-ИАМ-ФН/*********/18.06.2018 г. за извършена цесия 01.07.2017 г., уведомително писмо от "Изи Асет Мениджмънт" АД чрез "Агенция за събиране на вземания" АД с изх. № УПЦ-С-ИАМ-ФН/*********/18.06.218 г. извършена цесия от 01.11.2017 г. ведно с товарителница № 68419979 и обратна разписка, удостоверяващи изпращането на уведомителните писма до длъжника, както и представените доказателства от „Изи Асет Мениджмънт” АД по реда на чл. 192 от ГПК: Договор за цесия от 01.07.2017 г.,  потвърждение за извършена цесия, заверено копие на пълномощно от 04.07.2017г., два броя справки , както и заключението на в.лице,  се  установява  следната фактология:

        На 18.08.2016г., след получаването на стандартен европейски формуляр, ответницата в качеството си на кредитополучател, е сключила договор за потребителски паричен кредит №********* с „Провидент Файненшъл България“ ООД, в размер на 2 500лева. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне по договора е в размер на 5 250.57лева, включваща: главница от 2500лева, договорна лихва от 493.14 лева, такса „оценка на досие“ от 125 лева и такса за услуга „кредит у дома“, в размер на 2 132.43лева, на 60броя равни седмични погасителни вноски, всяка от  87.51лева, като  последната  вноска  е  в  размер  на  87.48лв..

          От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, и поясненията на в.лице, направени в съдебно заседание на 16.06.2020г.,  се установява, че извършените плащания от ответника по договор за  потребителски  кредит №********* от  18.08.2016г. са   17 вноски по кредита  общо в  размер  на сумата  2 620.50лв., която  включва: главница- 1096.04лв.; договорна  лихва -360.32лв.; такса   досие -62.40лв.; такса за услуга „кредит у дома”- 1101.74лв..

        В. лице посочва, че кредитополучателят  е изпаднал   в  забава  от 24.03.2017г..

        Дължимите и неизплатени  суми са, както  следва: главница- 1043.96лв.;  договорна лихва-132.82лв.;  такса  за оценка  на досие -62.60лв.; такса „кредит  у дома”, която включва таксата за  предоставяне на кредита и  таксата  за събиране на погасителните вноски- 1030.69лв.; обезщетение за  забава  за периода  24.03.2017г.- 02.04.2019г.  в  размер  на  214.60лв..

         Ищецът по делото „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е приобретател на вземането, на основание сключен на 16.11.2010 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ с „Провидент Файненшъл България“ ООД, Допълнително  споразумение  от 01.11.2017г. и Приложение 1 от  01.06.2018г. по силата на който е придобил вземането по договора за кредит изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Цесионният договор е приет като доказателство по делото, редовен от външна страна и от него съдът установява, че по чл. 1, ал. 2 от него страните са постигнали съгласие вземанията, предмет на прехвърляне, да бъдат подробно изброени и индивидуализирани в списъка, представляващ Приложение № 1, което е неразделна част от договора, което приложение се изготвя на хартиен носител, за да бъде приложено към договора, както и под формата на електронен файл, съхраняван на траен носител, който трябва да бъде предоставен на упълномощен представител на цесионера, на базата на протокол, подписан от двете страни за удостоверяване на доставката. Страните са предвидили в същата алинея от договора, че Приложение № 1 трябва да съдържа информация за прехвърлените вземания, генерирана автоматично от счетоводната система на цедента към датата на сключването на договора. Такова годно от външна страна приложение към цесионния договор от 01.06.2018г. има представено по делото/л.л.19-21 от делото/, двустранно подписано, като вземането от ответника  е вписано под номер 2392.

         Изходящото от цедента (или упълномощения цесионер) уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.       

         Поради изложеното, съдът приема, че ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания по договора за паричен заем.

         Процесният договор от 18.08.2016г. по совята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от  ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

           Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

          В този смисъл е и нормата на чл. 5, ал.4 от ЗПК, касаеща общите условия към договора за потребителски кредит.  Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. 

          Разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит се изготвя на  разбираем език  и  съдържа:

-съгласно т. 9 лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;

-съгласно т.10  годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;

-съгласно т. 11 условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;

          Правната норма на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

         Нормата на чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД определя за нищожни договорите, които противоречат на закона. Противоречието се изразява в неспазването на императивна правна норма или основен правен принцип.

        Според установената съдебна практика на ВКС (Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о. и др.), за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

          В  погасителния план, който  е част от  Договора за  потребителски кредит  с  №*********  от  18.08.2016г.. за отпускане  на  потребителски  кредит, както и в  параметрите и условията  на договора не се  съдържат  всички условия за издължаване  на кредита от  потребителя. Посочени  са:   общият  размер  на кредита  - 2 500лв., таксата за оценка  на  досие  - 125лв., общият размер на  фиксираната лихва  -31.82% годишно или 493.14лв., годишният  процент  на разходите  -48%,  таксата  за услуга  Кредит  у дома  - 2 132.43лв., общият  размер  на дължимата  сума  по кредита  - 5 250.57лв.. Срока на договора  е 60 седмици. Размерът на  седмичното  плащане  с  изключение на последното е 87.51лв., размерът  на последното плащане    е 87.48лв..Посочено е, че първото  седмично   плащане се дължи на 27.08.2016г..

 В погасителния план  не  се съдържа информация, как  е формиран  размера  на вноските, какъв  е размер на главницата, на  лихвата и на таксите, които са включени във вноските, датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.Поради   това погасителният план не отговаря на изискванията на чл. 11,ал.1, т.11 от ЗПК.

          В случая следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. В този случай потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия /чл. 23о т ЗПК/. Затова и искането за заплащане на лихви и  други разходи  противоречи  на  закона. Ето защо процесният договор за потребителски паричен кредит №*********  от  18.08.2016г, сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, е недействителен, което има  за правна последица потребителят да върне само чистата стойност на кредита. В тази хипотеза, той не дължи лихви или други разходи по кредита, по предвиждането на чл. 23 от ЗПК. Такива разходи са и процесните такси -„оценка на досие“ и „кредит у дома“. Този извод съдът извлича с граматическо тълкуване от употребата на законодателя в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК на наречието „само“, което изключва всички други плащания по договора за кредит, независимо от техния характер.

        Съгласно заключението  на вещото  лице, дължимата и незаплатена   главница по  кредита  от ответника  е  в  размер  на  1043.96лв.

        По  изложените  съображения, потребителят П.Р.П.- ответника по делото дължи връщане  само на непогасената главница  в  размер  на  1043.96лв., но не дължи начислените от кредитора суми за лихвите- договорна и мораторна  и  таксите - „оценка на досие“ и „кредит у дома“ по  кредита, на основание чл.23 от  Закона  за  потребителския кредит.

В съответствие с гореизложеното, искът относно вземането за  главницата   е основателен и доказан до размер  на сумата от  1043.96лв., поради  което  следва да бъде  уважен  в  тази част, ведно със законната лихва, считано  от датата на постъпване на заявлението- 02.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част  над  сумата от 1043.96лв. до размер  на  претендираната сума от  1368.45лв., искът  за  главницата следва да  бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

        Исковете относно  следните вземания: договорна лихва в размер на 132.79 лв. за периода 18.03.2017 г. – 14.10.2017 г., такса за оценка на досие за периода 18.03.2017 г. – 14.10.2017 г. в размер на 62.60 лв., такса услуга „кредит у дома” за предоставяне на кредита в размер на 319.93 лв. за периода 25.03.2017г. – 14.10.2017г.,   сумата 746.30 лв. – такса услуга за събиране на погасителните вноски, сумата 239.06 лв.- обезщетение за забава за периода 19.03.2017г. – 02.04.2019г.,следва да бъдат отхвърлени  изцяло, като неоснователни и  недоказани.

          С  огледа изхода на спора ответникът  следва да бъде осъден   да заплати  на ищеца направените разноски  в исковото  производство  съразмерно  с уважената част  от исковете общо  в  размер  на  272.89лв., на  основание чл.78,ал.1 от ГПК.

         С  огледа изхода на спора ответникът  следва  да  бъде осъден   да заплати  на ищеца  направените разноски  в заповедното  производство по  ч.гр.д.№683/2019г. по описа  на ГРС, съразмерно  с уважената част от исковете общо  в  размер  на  39.07лв., на  основание чл.78,ал.1  от  ГПК.

        Воден  от  горното  съдът 

     

                         Р      Е      Ш      И:                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                  

      

          ПРИЗНАВА  ЗА УСТАНОВЕНО  в отношенията между страните, че П.  Р.  П., ЕГН**********, с  адрес: ***, с особен представител: адвокат Д.П. ***, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК203670940, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от  Димитър   Бориславов Бончев-Изпълнителен  директор, с пълномощник: юрисконсулт Ц.С.П., сумата от  1043.96лв./хиляда четиридесет  и три  лева и деветдесет и шест ст./ - главница, ведно със  законната лихва  считано от 02.04.2019г.  до  изплащане на  вземането, по Заповед №1994/04.04.2019г. за  изпълнение на парично  задължение по чл.410 от ГПК, издадена  по  ч.гр.д.№683/2019г. на  Габровски районен съд, на  основание  чл.422,ал.1  от  ГПК, като  отхвърля иска  в останалата  част над сумата от 1043.96лв. ./хиляда четиридесет  и три  лева и деветдесет и шест ст./ до размер на претендираната сума  от  1368.45лв./хиляда триста шестдесет  и осем  лева и четиридесет и пет  ст./, като  неоснователен  и  недоказан.

          ОТХВЪРЛЯ  ИЗЦЯЛО  предявените искове по  чл.422,ал.1 от  ГПК, с които се претендира да бъде признато за установено, че П.  Р.  П., ЕГН**********, с  адрес: ***, с особен представител: адвокат Д.П. ***, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК203670940, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от  Димитър   Бориславов Бончев-Изпълнителен  директор, с пълномощник: юрисконсулт Ц.С.П., следните  суми: договорна лихва в размер на 132.79 лв./сто  тридесет и два лева и седемдесет  и девет ст./ за периода 18.03.2017 г. – 14.10.2017г., такса за оценка на досие за периода 18.03.2017 г. – 14.10.2017 г. в размер на 62,60лв./шестдесет и два лева и шестдесет ст./, такса услуга „кредит у дома” за предоставяне на кредита в размер на 319.93 лв./триста  и деветнадесет лева и  деветдесет  и три ст./ за периода 25.03.2017 г. – 14.10.2017г.,  сумата 746.30лв./седемстотин четиридесет  и шест  лева и тридесет ст./ – такса услуга за събиране на погасителните вноски, сумата 239.06 лв./двеста тридесет  и девет лева и шест ст./- обезщетение за забава за периода 19.03.2017 г. – 02.04.2019г., по Заповед №1994/04.04.2019г. за  изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена  по  ч.гр.д.№683/2019г. на Габровски районен съд, като неоснователни и  недоказани.

            ОСЪЖДА  П.  Р.  П., ЕГН**********, с  адрес: ***, с особен представител: адвокат Д.П. ***, да заплати  на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК203670940, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от  Димитър   Бориславов Бончев-Изпълнителен  директор, с пълномощник: юрисконсулт Ц.С.П.,  направените разноски  в исковото  производство  съразмерно  с уважената част  от исковете  в  размер  на 272.89лв./двеста  седемдесет  и два  лева  и осемдесет и девет ст./, на  основание чл.78,ал.1 от ГПК.

          ОСЪЖДА  П.  Р.  П., ЕГН**********, с  адрес: ***, с особен представител: адвокат Д.П. ***, да заплати  на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК203670940, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от  Димитър   Бориславов Бончев-Изпълнителен  директор, с пълномощник: юрисконсулт Ц.С.П., направените разноски, в заповедното производство по ч.гр.д.№683/2019г. на ГРС, съразмерно  с уважената част от исковете   в  размер  на  39.07лв./тридесет и девет лева и седем ст./, на  основание чл.78,ал.1  от  ГПК.

          Решението  подлежи  на въззивно обжалване  пред Габровски окръжен  съд  в  двуседмичен  срок  от  връчването  му  на  страните.

                                                                                                       

                                                                              

                                                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ: