Р Е
Ш Е Н
И Е № 51
гр. София, 10.04.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при секретаря Юлиана Божилова,
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 183 по описа за 2019 година на
СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
О.К.Б. e предявил срещу „Б.– И.“ АД обективно
съединени искове за отмяна на следните решения на общото събрание на
акционерите на ответното търговско дружество, проведено на 26.06.2019 г.:
решение № ОС-01/2019 г. за одобрявяне на доклад на СД за дейността на
дружеството през 2018 г., годишен финансов отчет на дружеството за 2018 г. и
доклад на регистрирания одитор за 2018 г.; решение № ОС-02/2019 г. за
разпределение на печалбата на дружеството за 2018 г. чрез попълване на фонд
„Резервен“, съответно неизплащане дидвидент на акционерите за 2018 г.; решение
№ ОС-06/2019 г. в частта, в която е прието да се продължи срокът за
възстановяване на временния заем към акционерите до 30.06.2022 г. В исковата
молба се твърди следното: В качеството си на акционер, притежаващ 200 от общо
3000 акции в ответното дружество, ищецът взел участие в общо събрание на
акционерите, проведено на 26.06.2019 г. Решение № ОС – 01/2019 г. противоречало
на повелителната норма на чл. 27, т. 2 ЗСч., предвиждаща задължително съставяне
на консолидиран годишен финансов отчет, тъй като ответникът бил холдинг, т. е.
дружество по дял трети на част втора от Търговския закон, което извършва
собствена производствена и търговска дейност, но незначителна в сравнение с
дейността на дъщерните му предприятия, в които ответникът притежавал повече от
25 % от капитала, а именно: „Б.” АД - 87.27 %, „В.“ АД - 78.60 %, „С.“ АД -
64.68 %, „Б.” АД - 44.92 %. От приетия
на проведеното ОС ГФО на ответното дружество било видно, че той касае само
самостоятелната производствена и търговска дейност на ответника, не и дейността
и финансовите резултати на дъщерните дружества. Поради това акционерите били
лишени от възможността да получат информация за дейността на тези дружества и
да преценят дали са възникнали права на дивиденти. Освен това през отчетната
2018 г. дъщерното дружество „Б.” АД било извършило продажба на дълготраен
материален актив – част от сграда на бул. „Кл. Охридски” № 18 в гр. С. и дори
само това обстоятелство било достатъчно основание за съставяне на консолидиран
ГФО. Решение № ОС-02/2019 г. също било незаконосъбразно, тъй като горната
граница на фонд „Резервен“ била 15000 лева /или 1/10 от капитала съгл. чл. 246,
ал. 2, т. 1 ТЗ, доколкото в устава не била предвидена друга по-висока граница/.
Проверка обаче за достигането на тази граница не била правена от одитора, а
това било условие за приемане на атакуваното решение. Съответно липсата на
яснота за състоянието на фонд „Резервен” и липсата на одит по този въпрос било
достатъчно основание за отмяна на решението. Решение № ОС-06/2019 г. в частта,
в която е прието да се продължи срокът за възстановяване на временния заем към
акционерите до 30.06.2022 г., било незаконосъбразно, тъй като задължението на
дружеството към акционерите представлявало гражданско-правно задължение и като
такова вън от компетентността на общото събрание на дружеството.
Исковете са с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея
са връчени на ответника по реда на чл. 47 ГПК, но в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК
не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото
и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска за отмяна на решение № ОС-01/2019 г. за одобрявяне на доклад на СД за
дейността на дружеството през 2018 г., годишен финансов отчет на дружеството за
2018 г. и доклад на регистрирания одитор за 2018 г.:
Искът е
процесуално допустим, а разгледан по същество – неоснователен и съответно
следва да бъде отхвърлен по следните съображения:
В исковата
молба са изложени доводи за това, че ответникът е холдинг, съответно следва да
състави консолидиран финансов отчет съгласно ЗСч, а това не било сторено. По
делото се установява твърдението на ищеца, че ответникът е холдингово дружество
по смисъла на чл. 277 ТЗ, това обстоятелство е отразено и в самия ГФО, а не е
оспорено и от ответника. Това обаче не води до извод за незаконосъборазност на
решението за приемане на ГФО, тъй като само по себе си наличието на задължение
за едно ЮЛ да състави /и приеме/ консолидиран финансов отчет не означава, че ЮЛ
не следва да приеме своя ГФО. Нещо повече – консолидираният финансов отчет следва
да се състави след като се съставят ГФО на отделните предприятия в групата и на
предприятието – майка. Очевидно именно съставеният ГФО на предприятието – майка
е приет на проведеното ОС. Съдът не обсъжда обстоятелството дали впоследствие е
съставен консолидиран финансов отчет или не, тъй като съобразно изложеното това
е ирелевантно - дори да не е бил сътавен такъв, това би могло да даде основание
за търсене на административно-наказателна отговорност по ЗСч, но не и да наложи
извод за незаконосъобразност на решението за приемане на ГФО на ответника.
По иска за отмяна на решение №
ОС-02/2019 г. за разпределение на печалбата на дружеството за 2018 г. чрез
попълване на фонд „Резервен“, съответно неизплащане дидвидент на акционерите за
2018 г.:
Искът е процесуално допустим, а
разгледан по същество – неоснователен и съответно следва да бъде отхвърлен по
следните съображения:
Ищецът твърди, че въпреки
ежегодното наличие на печалба досега дружеството не е изплащало дивидент, а е
вземало решения като атакуваното, но то било незаконсъобразно, тъй като горната
граница на фонд „Резервен“ съгласно чл. 246, ал. 1, т. 1 ТЗ и устава /доколкото
той не предвиждал нещо различно/ била 1/10 от капитала или 15000 лв. Не била
правена проверка относно това дали границата е достигната и това според ищеца е
основание за отмяна на решението, тъй като посочената норма относно горната
граница била императивна.
Съдът намира тези доводи за
неоснователни и споделя изцяло изложените в решение № 206 от 19.02.2002 г. по
гр. д. № 1023/2001 г., V Г. О. на ВКС съображения, а именно:
Общото събрание на всяко едно
търговско дружество е в правото си да вземе със съответното законово мнозинство
решение за разпределение на реализираната печалба, като при гласуването му
следва да съблюдава императивната норма на чл. 246 ТЗ. Този законов текст
урежда задължението на всяко акционерно дружество за създаването на съответния
паричен фонд, както и определя ясно и точно източниците на формиране на фонд „Резервен“,
между които е заделянето най-малко на 10 % от печалбата, без обаче да определя
максимални размери на средствата, които могат да бъдат отнасяни в него.
Следователно липсва императивна забрана за попълване с повече от 1/10 от
печалбата на фонд „Резервен“ и тъкмо затова е предвидена и възможността при
излишък в този фонд превишението да може да се използва за т. нар. му капитализиране в капитала на дружеството /т.
е. за увеличаване на капитала със собствени на дружеството средства/. Нещо
повече - така формираният допълнителен резерв за сметка на неразпределена
печалба от предходни финансови години може да се използва в бъдеще като се
пренася и по този начин да увеличава печалбата през следващия финансов период,
а в случай на реализирани загуби през него, този излишък да може да ги
компенсира или най-общо да може да бъде взет предвид счетоводно. Единствено в
компетенциите на общото събрание на акционерното дружество е да вземе решение
за разпределение на печалбата, стига да не нарушава императивни норми, каквато
представлява чл. 246, ал. 2, т. 1 ТЗ за заделяне на не по-малко от 1/10 част от
печалбата в този фонд. Това, че с гласуването на решение за попълване на фонд
„Резервен“ с реализираната печалба за 2018 г. се е достигнало до надхвърляне на
1/10 от капитала на дружеството не съставлява нарушение на закона и устава, тъй
като, както се посочи, няма изискване за максимални абсолютни размери на така
формирания фонд „Резервен“, а само за задължителни до определен момент
минимални отчисления от печалбата за неговото попълване.
По иска за отмяна на решение №
ОС-06/2019 г. в частта, в която е прието да се продължи срокът за
възстановяване на временния заем към акционерите до 30.06.2022 г.:
Искът е
процесуално недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му,
съответно производството по делото в тази част следва да бъде прекратено /с
настоящото решение, доколкото съдът следи служебно за допустимостта на иска във
всеки етап от съдебното производство, вкл. към момента на постановяване на
решението/. В исковата молба не са изложени твърдения относно това дали ищецът
е гласувал „за“ или „против“ това решение, но от протокола от проведеното ОС се
установява, че решението е прието с единодушие от гласовете на присъствалите
акционери, т. е. ищецът, който е присъствал на ОС, е гласувал „за“ решението и
след като волята му е била насочена към постигане на резултата от това решение,
не е налице правен интерес от предявяване на иск за неговата отмяна. Съобразно
изложеното съдът не следва да обсъжда доводите на ищеца относно правния
характер на задължението, чието изпълнение е отложено с решението, както и
относно компетентността на ОС да вземе такова решение.
С оглед
изхода на делото искането на ищеца за присъждане на разноски е неоснователно.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА призводството по т. д. №
183/2019 г. по описа на СОС в частта
по предявения от О.К.Б. с ЕГН **********, съдебен адрес: *** срещу „Б.– И.“ АД
с ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния
директор Н. К., иск за отмяна на следното решение на общото събрание на акционерите на „Б.–
И.“ АД, проведено на 26.06.2019 г.:
решение № ОС-06/2019 г. в частта, в която е прието да се продължи срокът за
възстановяване на временния заем към акционерите до 30.06.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от О.К.Б. с ЕГН **********, съдебен адрес: *** срещу „Б.– И.“ АД с ЕИК ., със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор
Николай Кадвалов, искове за отмяна на следните решения на общото събрание на
акционерите на „Б.– И.“ АД, проведено на 26.06.2019 г.: решение № ОС-01/2019 г. за
одобрявяне на доклад на СД за дейността на дружеството през 2018 г., годишен
финансов отчет на дружеството за 2018 г. и доклад на регистрирания одитор за
2018 г.; решение № ОС-02/2019 г. за разпределение на печалбата на дружеството
за 2018 г. чрез попълване на фонд „Резервен“, съответно неизплащане дидвидент
на акционерите за 2018 г.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната част подлежи на обжалване в
едноседмичен срок, а в останалата част – в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски
апелативен съд.
СЪДИЯ: