Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 595
07.10.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осми
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Гергана Мазгалова
като
разгледа докладваното от съдия Митрушева
адм. дело № 509 по описа за 2019 година на
Административен съд - Хасково,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на В.Б.С. ***,
срещу Ревизионен акт № Р-16002618003199-091-001/19.12.2018г., потвърден с
Решение № 168/22.03.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ при ТД на НАП - гр.Пловдив.
Жалбоподателката сочи, че при постановяването на
ревизионния акт и на решението на административния орган не били взети предвид
събраните по преписката доказателства, декларации и обяснения, касаещи
извършени от нейно име и за сметка на трети лица продажби с наложен платеж. В
тях лица, за които нямало данни, че са свързани или зависими от жалбоподателката, дали сведения за извършваната от нея
дейност, характера й, получаването на пратките, отчитането на средствата и
други касаещи ревизията обстоятелства. Ако имало неизяснени обстоятелства, то
съгласно чл. 5 от ДОПК, задължение на ревизиращите било да ги изяснят до край.
Единственият мотив, посочен от ревизиращите, за да не признаят договорите за
услуга, извършвани от жалбоподателката към
съответните лица, бил, че тъй като тези лица били с намалена трудоспособност и
страдали от хронични заболявания, не можели да извършват търговска дейност, поР.ю което сключените с жалбоподателката
договори били нищожни на основание чл. 8, чл. 12 и чл. 26 от ЗЗД и защото били
сключени между лица, които не са субекти на ТЗ. Жалбоподателката
изразява категорично несъгласие с тази позиция и посочва, че в българското
законодателство липсвала забрана и/или ограничение физически лица да сключват
договори и търговски сделки, както и забрана и/или ограничение лица с намалена
трудоспособност и хронични заболявания да не могат да сключват сделки, да
ръководят, експлоатират или развиват собствен бизнес. В тази връзка се развиват
доводи за дискриминация, както и за добросъвестно сключване на договорите. Не
можело да се приеме, че тези договори противоречат или заобикалят закона или че
са налице привидни сделки.
Цитират се разпоредбите на чл. 49, чл.
57 и чл. 56, ал. 1 и 3 от ДОПК по отношение на писмените доказателства,
писмените обяснения и значението им за установяването на факти от значение за
ревизията. В тази връзка се посочва, че дадените по време на насрещните
проверки писмени обяснения, доколкото същите били напълно непротиворечиви и
допустими в случая, можели да служат като годно доказателствено
средство по ДОПК за установяване на факти, относими
към спорните данъчни задължения, което не било съобразено от органите по
приходите.
Жалбоподателката възразява и срещу частта за
допълнително определените осигурителни вноски. При определянето им, както и при
определянето на данъчните задължения, била приложена разпоредбата на чл. 122 от ДОПК. С доклада бил определен окончателният размер на осигурителния доход за
периода 2011 – 2013г., съответно размерът на окончателните осигурителни вноски,
което по аргумент на чл. 6, ал. 8 от КСО не можело да бъде сторено в настоящото
ревизионно производство, тъй като цитираната разпоредба изисквала в случаи от
категорията на процесния, да е налице влязъл в сила
РА, с който да е определен облагаем доход от упражняване на съответната трудова
дейност.
Обстоятелството, че е констатиран
укрит доход все още не означавало, че следва да се определя нов размер на дължимите
от лицето ЗОВ за съответната година. Първо следвало да бъде доказано, че този
доход е от трудова дейност и едва тогава да се пристъпи към определяне на нов
размер на дължимия ЗОВ. Аргумент в тази насока била и нормата на чл. 6, ал. 2
от КСО в приложимата към процесния период редакция,
според която доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички
възнаграждения, включително начислените и неизплатени, и други доходи от
трудова дейност. Към изложеното следвало да се добави, че за правилното
определяне на месечните осигурителни вноски, съответно на дължимите лихви върху
тях, било наложително размерът на осигурителния доход да се определя за всеки
месец поотделно.
С оглед на така изложеното, жалбоподателката моли да бъде отменен изцяло Ревизионен акт
№ Р-16002618003199-091-001/19.12.2018г., потвърден с Решение № 168/22.03.2019г.
на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ТД на
НАП - гр.Пловдив.
Ответникът по жалбата - Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени становищата
на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по издаване на
оспорения в настоящото производство ревизионен акт е започнало въз основа на Заповед
за възлагане на ревизия № Р-16002618003199-020-001/05.06.2018г., изменена със Заповед
за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-16002618003199-020-002/12.09.2018г. издадени от С.П. П.
- Началник на сектор при ТД на НАП -Пловдив, с предмет - извършването на
ревизия на В.Б.С., ЕГН : **********, адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8
от ДОПК: с.Д., ул.Б., ***, с обхват на ревизията – годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ, ДОО – за самоосигуряващи се, Здравно
осигуряване – за самоосигуряващи се, Универсален
пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, за периода от
01.01.2012г. до 31.12.2017г. Определен е срок за
приключване на ревизионното производство до 12.11.2018г., като посочените
заповеди са връчени надлежно на ревизираното лице.
В хода на ревизията са предприети редица действия по
събиране на доказателства, като от същите е установено, че в ревизирания период от 2012г. до
2017г. жалбоподателката В.Б.С. е получавала чрез
наложен платеж плащания от трети лица за извършени чрез куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД доставки на спални комплекти, шалтета, дрехи и др. При извършена проверка на куриерската
фирма е установено, че за тези доставки В.С. е получила плащания в следните
размери: за 2012г. – 307.00 лв., за 2013г. – 21 461.21 лв., за 2014г. – 56 088.03
лв., за 2015г. – 57 720.80 лв., за 2016г. – 79 186.20 лв. и за 2017г. – 82 931.95
лв.
Установено е също, че на жалбоподателката
са преведени по посочена от нея банкова сметка *** „Резон“ ООД следните парични
суми: 625.50 лева – на 22.08.2016г., 235.50 лева – на 28.12.2016г. и 313.50
лева – на 13.04.2017г., като като основание и за
трите парични превода е посочено BAZAR.BG.
В тази връзка в хода на ревизионното
производство - на 12.09.2018г., В.Б.С. декларира, че по-голямата част от констатираните
пратки са изпращани от нейно име, но били притежание на трети лица. Тези лица
нямали регистрация в Еконт Експрес и с нейното име
ползвали процента отстъпка за такса доставка. Жалбоподателката
представя на ревизиращите органи и заверени фотокопия на множество комисионни
договори, сключени със следните лица: Е.Х. Х.с ЕГН : **********
(комисионни договори, сключени на следните дати - 05.01.2016г. и 05.01.2017г.),
З.М.И.с ЕГН : ********** (договори от 05.01.2015г., 05.01.2016г. и
05.01.2017г.), З.А.М.с ЕГН : ********** (05.01.2014г., 05.01.2015г.,
05.01.2016г. и 10.01.2017г.), И. И. С.с ЕГН : ********** (10.01.2013г., 05.04.2014г.,
05.01.2015г., 05.01.2016г., 05.01.2017г.), Р.ю Г.Г. с
ЕГН : ********** (05.01.2017г.), Р.Т. Х.с ЕГН : ********** (05.04.2014г.), С.Д.Т.с
ЕГН : ********** (05.01.2014г., 05.01.2015г., 06.01.2016г., 06.01.2017г.), К.И.К.с
ЕГН : ********** (05.12.2012г., 05.01.2013г., 05.01.2014г., 05.01.2015г.,
05.01.2016г., 05.01.2017г.) и И.Т.П. с ЕГН : ********** (05.02.2013г.,
05.02.2014г., 05.02.2015г., 05.02.2016г., 05.02.2017г.). Всички договори са с
почти идентично съдържание, като в същите се посочва, че В.Б.С., в качеството
си на комисионер, ще извършва от свое име и за сметка на доверителя (горепосочените
лица) интернет реклама на спални комплекти с цел търговия, като рекламира с цел
продажба предоставената стока, закупена от доверителя, изпрати стоката до
клиента с наложен платеж и съответно получи сумата по реализираната сделка, за
което ще получава възнаграждение в размер на уговорен процент от стойността на
реализираната стока.
Доколкото към така представените
договори не са приложени други документи, като разписки за получени суми,
протоколи за приети и предадени стоки, спецификации, товарителници,
експедиционни бележки и др., с ИПДПОЗЛ № Р-16002618003199-020-004/07.11.2018г.
от В.С. е изискана информация и документи за получаване и изплащане на сумите
към комисионерите, протоколи за приемане и предаване на продаваните стоки,
начина на транспортиране на стоките, придружени с товарителници, пътни листи и
др. С искането повторно е изискано попълване на декларации, съгласно чл. 124 от ДОПК за всяка една от ревизираните години. В тази връзка е постъпил отговор с
вх. № К8-2749#1/22.11.2018г., към който са приложени заверени копия на разходни
и приходни ордери за изплащани и получавани суми от доверителите по
комисионните договори и предоставено писмено обяснение, в което е посочено, че
стоките са транспортирани с лични автомобили.
При ревизията са изпратени ИПДСПОТЛ до
лицата, посочени за платци по представените комисионни договори, като липсват
отговори на връчените искания.
Изпратени са и ИПДСПОТЛ до съответните
поделения на НОИ по местоживеене и Дирекции „Социално подпомагане“ с искане за
информация относно изплащани пенсии и отпускани социални помощи по отношение на
посочените лица, като при получаване на исканата информация е установено, че всички
лица получават лични пенсии за инвалидност поР.ю общо
заболяване, а част от тях - помощи за отопление.
Извършена е проверка и анализ на
наличната информация в масивите на НАП за лицата, посочени от В.Б.С. за платци
на доход, във връзка с подадените от нея ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012г.,
2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г., като след извършен анализ на наличните
данни е установено, че лицата нямат подавани ГДД по чл. 50, нямат получавани
суми съгласно подадени Справки за изплатени доходи по чл. 73 от ЗДДФЛ, издържат
се от инвалидни пенсии и получават социални помощи и добавки.
С оглед така събраните доказателства
ревизиращите органи са стигнали до извода, че за ревизирания период В.Б.С. е
извършвала продажби на спални комплекти, шалтета,
дрехи и др., от които продажби е получавала доходи, които не е декларирала по
установения ред, като не е кредитирана представената информация, че В.Б.С. е
извършвала комисионна дейност, от името и за сметка на посочените физически лица,
за което е получила възнаграждение от всеки от тях, като е счетено, че целият
реализиран доход от извършените продажби е получен от В.Б.С., за което е
следвало да бъдат подадени декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ в съответните срокове.
Въз основа на така установените при извършената
ревизия факти и на основание чл. 117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ
екип е съставен Ревизионен доклад № Р-16002618003199-092-001/26.11.2018г. С
Ревизионния доклад в резултат на извършените процесуални действия, приетите за
установени факти и обстоятелства и направените изводи, ревизиращият екип е
предложил по отношение на ревизираното лице да бъдат установени размери на
задължения и лихвите за просрочие към тях за годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2012г.
до 31.12.2017г., за ДДС за периода от 29.01.2015г. до 31.12.2017г., за вноски
за Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се,
Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се,
Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и ДОО - за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2012г.
до 31.12.2017г. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен
документ и е подписан с електронни подписи от Д.Г. Д.- Главен инспектор по
приходите (ръководител на ревизията) и Е.Д. Г. - Главен инспектор по приходите,
като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване
валидността на сертификатите към тази дата са представени по делото като
разпечатка и на оптичен носител.
Констатирано е, че за ревизираните периоди В.Б.С. няма
регистрирана свободна професия, няма регистрирано предприятие на едноличен
търговец по Търговския закон и не участва като съдружник в юридически лица,
както и че същата няма и не е имала регистрация по ЗДДС и за ревизирания период
не е водила счетоводство. С оглед установената в хода на ревизията фактическа
обстановка органите по приходите са достигнали до извод, че В.С. е
осъществявала стопанска дейност – търговия със стоки, продажба на спални
комплекти, шалтета, дрехи и др., като е прието, че тази
дейност се приравнява на дейност на предприятие на едноличен търговец, съгласно
Търговския закон и отговаря на критериите за „малко предприятие“ съгласно т. 4.11 от Общите разпоредби на НСФОМСП във
връзка с § 1, т. 15 от ДР на ЗСч. Предвид обстоятелството, че ревизираното лице
не е отчело като приход доставките на стоки до трети лица чрез куриерски фирми,
ревизиращият екип е констатирал, че получените средства с наложен платеж
представляват укрити приходи и в тази връзка, че са налице обстоятелствата по
чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК. С оглед на това е формиран
облагаемият доход за ревизирания период, съответно е определена данъчната
основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, съответно на
основание чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ е изчислен дължимият данък, ведно с
прилежащите лихви. Определена е и основата за облагане с ДДС за периода от
29.01.2015г. до 31.12.2017г. за извършените облагаеми доставки по ЗДДС, за
които се дължи ДДС на основание чл. 102, ал. 3, т. 2, чл. 66 и чл. 67 от ЗДДС. На основание чл. 124а от ДОПК са установени и задълженията за задължителни
осигурителни вноски в качеството й на самоосигуряващо
се лице, върху дохода, определен по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК. Срещу така съставения
ревизионен доклад не е подадено възражение.
Въз основа на този ревизионен доклад и на основание чл.
119, ал. 2 от ДОПК, от С.П. П., на длъжност Началник
на сектор, възложил ревизията, и Д. Г. Д., на длъжност Главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията, е издаден оспореният в настоящото производство Ревизионен
акт № Р-16002618003199-091-001/19.12.2018 г., с който по отношение на В.Б.С. са
установени данъчни и осигурителни задължения в общ размер от 43 552.62 лв.
и лихвите за просрочия към тях в размер общо на 10 719.14
лв., както следва: Данък върху добавената стойност – 35 974.13 лв., Лихви –
8 359.07 лева, Здравно осигуряване – за самоосигуряващи
се – 1 852.80 лв., Лихви – 584.90 лв., Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се – 1 305.00 лв., Лихви – 445.50 лв.,
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ – 1 024.69 лв., Лихви – 181.60 лв.,
ДОО – за самоосигуряващи – 3 396.00 лв., Лихви –
1 148.07 лв. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен
документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от С.П. и Д.Д., като доказателства за датата и начина на подписване и
такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са
представени по делото на оптичен носител. В ревизионния акт е прието, че за
ревизирания период В.Б.С. е извършвала продажби на спални комплекти, шалтета, дрехи и др., от които продажби е получавала
доходи, които не е декларирала по установения ред. На основание чл. 57, ал. 4
от ДОПК не е кредитирана представената по време на ревизията информация, че В.Б.С.
е извършвала комисионна дейност, от името и за сметка на посочените физически лица,
за което е получила възнаграждение от всеки от тях, като е счетено, че целият
реализиран доход от извършените продажби е получен от В.Б.С., за което е
следвало да бъдат подадени декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ в съответните срокове.
Взето е предвид, че в предоставената от „Еконт
експрес“ ООД информация навсякъде като изпращач на пратките и получател на
сумите е посочена В.Б.С., за която в дружеството има издаден картон. Направен е
извод, че по никакъв начин не се доказва връзката на посочените от В.С. лица,
за които твърди, че са извършвали търговска дейност и са сключили с нея
комисионни договори, с изпращането на стоки и получаването на паричните
преводи. Още повече, че при ревизията и при извършената предходна проверка,
съгласно Протокол № П-16002617189255-073-001/15.05.2018г., присъединен към
ревизионното производство с Протокол № 1516020/20.11.2018г., от страна на В.Б.С.
не били представени документи, които да доказват по какъв начин е получавала
стоките от изброените от нея лица и как им е предавала сумите, които е
получавала от „Еконт Експрес“ ООД. Взет е предвид и
фактът, че ревизираното лице не е представило документи за закупуване на
стоките, предмет на продажба, през ревизирания период. Предвид на това
ревизиращият екип, на основание чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определил основата за облагане
с преки и косвени данъци за извършваната търговска дейност в случаите по ал. 1
след анализ на всяко от относимите към данъчния
субект обстоятелства, по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Ревизионният акт е връчен лично на жалбоподателката
на 08.01.2019г., удостоверено с положен от нейна страна подпис.
С Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт №
П-16002619002501-003-001/09.01.2019г. е поправена допуснатата при издаване на
Ревизионен акт № Р-16002618003199-091-001/19.12.2018г. очевидна фактическа
грешка, а именно липсата на посочване в таблица 1 на декларирания от
ревизираното лице данък върху доходите в подадените годишни данъчни декларации
по чл. 50 от ЗДДФЛ, както следва : за 2013г. – 175.00 лв., за 2014г. – 731.00
лв., за 2015г. – 751.00 лв., за 2016г. – 1 314.00 лв. и за 2017г. – 1 374.00
лв., които суми след поправката са намерили отражение в колона 6 на таблица 1
от ревизионния акт. Екземпляр от ревизионния акт за поправка е връчен лично на
ревизираното лице на 09.01.2019г.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, с
жалба с вх. № ВХИ-511/18.01.2019г. по описа на ТД на НАП – офис Хасково и вх. №
20-25-7/28.01.2019г. по описа на ТД на НАП - Пловдив, ревизираното лице – В.Б.С.
е оспорило констатациите, обективирани в ревизионния
акт, пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при
ТД на НАП – Пловдив. По повод така подадената жалба, с Решение № 168 от
22.03.2019г., решаващият орган е потвърдил изцяло ревизионния акт.
Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е
връчено на ревизираното лице на 08.04.2019г., видно от приложеното по делото Известие
за доставяне на „М и БМ Експрес“ AR №
8100015282830. Последвало е подаване на жалбата до съда чрез Директора на
Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, входирана с вх. №
94-00-90/10.04.2019г.
По делото са представени и приети като доказателства
документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и
обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка
с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на
електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното
длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се
съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с
квалифициран електронен подпис.
С оглед цялостното изясняване на
делото от фактическа страна и за проверка на спорните обстоятелства, в хода на
производството бе допуснато извършването на съдебно-счетоводна експертиза.
Изготвеното във връзка със същата заключение не бе оспорено от страните, поР.ю което съдът го кредитира изцяло като обективно,
компетентно и безпристрастно дадено.
На
поставения към експертизата въпрос за декларираните суми от поименно посочени
лица за финансовите 2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. в годишните
данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ вещото лице посочва, че от К.И.К.с ЕГН : **********
за този период е декларирана общо сумата от 21 187.00 лева; И.Т.П. с ЕГН : **********
– 45 565.00 лева; И. И. С.с ЕГН: ********** – 49 871.20 лева; С.Д.Т.с ЕГН : **********
– 33 737.91 лева; З.А.М.с ЕГН: ********** – 26 900.00 лева; Р.Т. Х.с ЕГН : **********
– 0.00 лева; З.М.И.с ЕГН: ********** - 0.00 лева; Р.ю Г.Г.
с ЕГН : ********** – 10 440.00 лева; Е.Х. Х.с
ЕГН : ********** – 20 484.00 лева. Основната дейност, декларирана в годишните
данъчни декларации на лицата, била с код 4791 – Търговия на дребно, чрез
поръчки по пощата, телефона или Интернет. Във връзка с представените консигнационни договори и на въпроса съвпадат ли сумите с
тези по договорите и отчетните документи, сключени между посочените лица и В.Б.С.
за посредничество при продажби чрез куриерски фирми, вещото лице посочва, че от
направените съпоставки е установено, че съществуват разлики в декларираните
доходи от В.С., съобразно договореният процент комисионна за следните лица: К.И.К.–
698.80 лв., И.Т.П. -1 086.25 лв., И. И. С.– 1 215.52 лв., Р.ю Г.Г. – 348.00 лв. Експертизата е констатирала и че няма пълно
съответствие на сумите, изчислени съобразно договорите, и документите,
приложени по делото. Посочва, че не може да се даде категоричен отговор за
съществуването на взаимна връзка и зависимост между цитираните документи,
понеже за съставянето на посочените ПКО
и РКО следвало да има предхождащи
документи, тоест отчетни документи за количество, вид и цена на предадени стоки
на В.С.. Прекъсната била връзката между предадени стоки и получени суми в това
число и комисионни. Съществували различия и
в периодите на отчитане, посочени
в договорите и в свидетелските показания, които не кореспондирали с издадените
РКО и ПКО. В допълнителното си заключение вещото лице посочва, че сумите от
продажбите за които се твърди, че са извършени от В.Б.С. от куриерските фирми
за периода 2012г. – 2017г. са в общ размер на 297 595.19 лв. Общо декларирани
доходи по ГДД в размер на 277 247.58 лв. Разликата била в размер на 20 347.61 лв.
По заявено
от страна на жалбоподателката искане, по делото бе
допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.И.К.и
И.Т.П..
При разпита си в съдебно заседание свидетелят К.И.К.заяви, че познава жалбоподателката.
Помолила я, тъй като видяла, че шие чаршафи и ги продава на пазара в
Димитровград, и понеже свидетелката не била „ти“ с интернета, В.С. да ги
продава, а свидетелката да й плаща от 10 % до 20 % върху продадената стока. Продавали
чаршафи по интернет от 2012г. Свидетелката давала ушитите от нея чаршафи на В.
и тя ги носела в „Еконт“. Пътували до Димитровград
горе-долу един път седмично и давали на В. това, което ушили, а тя се занимавала
с интернета, пускала обяви и съобщения, че разполага с такива неща. Парите от
продажбите ги вземали от В. на седмица – две и ѝ давали полагащия ѝ
се процент. Тази търговия продължила от 2012 г. до 2017 г.
Свидетелят И.Т.П.
заяви в показанията си пред съда, че познава
В.С. от около 2017 г. Тогава започнал да върти търговия със спални комплекти от
пазара в Димитровград. По това време се видял с В. и разбрал, че тя помага и на
други хора да продават през интернет. Помолил я да му помогне с продажбите, да
продава неговата стока в интернет. Виждали се на няколко месеца. Предишният ден
свидетелят се свързвал с нея да ѝ каже, че ще ходи да взема стока, срещали се, той ѝ давал
стоката, която купувал, за да я продаде. Впоследствие се оправяли с парите - тя
му давала парите от продажбите, а той -процент в зависимост от това как върви.
Поне 2 - 3 пъти в месеца правили такива сделки, може и по-малко да било, свидетелят
не ги броил точно.
При
така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че
жалбата до съда е процесуално допустима – същата е подадена в предвидения за
това срок, против подлежащ на съдебен контрол административен акт, след
надлежно изчерпан административен ред за неговото оспорване, и от лице, имащо
правен интерес от оспорването.
В
случая ревизионното производство е образувано и проведено, съответно
ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в
рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като
доказателство по делото Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на директора на ТД на
НАП - Пловдив, на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии
съгласно чл. 112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално
издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл. 113, ал. 3 от ДОПК, са
определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр.
Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора,
Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали. В случая издателят на заповедта за
възлагане на ревизия – Светлана Порфирова, с оглед на
заеманата длъжност (началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП - Пловдив с
изнесено работно място в офис в гр. Хасково), е сред органите, посочени в т. 2
от Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на директора на ТД на НАП – Пловдив,
определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно процесната заповед за възлагане на ревизия и последвалата
заповед за изменение на същата, са издадени от компетентен орган в кръга на
неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл. 113
от ДОПК.
Възложената
ревизия на В.С. е извършена от определените със ЗВР № Р-16002618003199-020-001/05.06.2018г.
органи по приходите - Д.Г. Д.- главен инспектор по приходите (ръководител на
ревизията) и Е.Д. Г. - главен инспектор по приходите, които с оглед на
заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл. 113, ал. 1, т.
2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за
провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002618003199-092-001/26.11.2018г.
(чл. 117, ал. 1 от ДОПК).
Съгласно
разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа,
възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната
териториална дирекция - чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК) и от ръководителя на
ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл. 113, ал. 1, т.
2 ДОПК). Оспореният ревизионен акт е издаден от С.П. П.,
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на В.Б.С. със Заповед за
възлагане на ревизия № Р-16002618003199-020-001/05.06.2018г., и от Д. Г. Д., на
длъжност главен инспектор по приходите, определена за ръководител на ревизията
със заповедта за възлагане на ревизията.
Както
Заповедта за възлагане на ревизия, така и Ревизионният доклад и издаденият въз
основа на него Ревизионен акт, както и Ревизионният акт за поправка, са
издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи,
подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на
хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.
184, ал. 1 от ГПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК, като
самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител. В
случая от представените доказателства се установява, че подписалите документите
лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема,
че ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА и РА за поправка са подписани от лицата, които са
посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис и съответно не са
налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният
ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК във вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за
неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад е неразделна част от
него.
Ревизията
е приключила в срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите
органи в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл. 117,
ал. 2 от ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното
производство доказателства. Съответно спазен е и срокът по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
Предвид
всичко изложено до тук, съдът намира, че не са налице пороци в процедурата по
издаване на РА № Р-16002618003199-091-001/19.12.2018г. на ТД на НАП –
гр.Пловдив, обуславящи неговата процесуална незаконосъобразност в цялост или в
отделни негови части.
Съдът
намира, че обжалваният ревизионен акт е и материално законосъобразен.
В
случая ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК,
като задължително условие за преминаването към ревизия по чл. 122 – 124 от ДОПК
е наличието на една или повече от изчерпателно изброените предпоставки в чл.
122, ал. 1, т. 1 - 8 от ДОПК. Само при това положение, съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон
размер на данъка към определената от него по реда на ал. 2 данъчна основа. Чл.
124, ал. 2 от ДОПК изрично регламентира, че в производството по обжалване на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, но именно заР.ю предвиденото в разпоредбата разместване на доказателствената тежест относно установяването на
релевантните за данъчното задължение факти, според нормата оборимата
доказателствена сила на констатациите е налице, само
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със
събраните доказателства. В случая за провеждане на ревизията по чл. 122 – 124
от ДОПК органът по приходите е приел за налични обстоятелствата по чл. 122, ал.
1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК. Наличието им е обосновано със събраната в
хода на ревизионното производство информация за реализирани от В.С. онлайн
продажби на стоки и получаване в тази връзка на парични средства чрез наложен
платеж от съответния куриер, осъществявал доставките. Прието е, че така
получените парични средства представляват получени доходи от ревизираното лице,
които не са декларирани като приходи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК органът по
приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните
обстоятелства, а именно - до започването на ревизията не е подадена декларация,
когато задължението се определя по декларация; налице са данни за укрити
приходи или доходи; липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно
Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за
установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне
на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; и
документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци,
липсват или са повредени до степен негодни за ползване.
В
случая, в резултат на направения анализ на всички събрани в хода на ревизията
доказателства, е установено наличието на получени от В.Б.С. приходи от
извършени продажби на стоки, доставени чрез куриерско дружество „Еконт Експрес“ ООД, както и приходи от извършени банкови
преводи от „Резон“ ООД във връзка с продажби чрез сайта bazar.bg, които не са декларирани в годишни данъчни декларации. Едновременно
с това е констатирано, че В.С., въпреки, че е извършвала търговска дейност,
няма заведена счетоводна отчетност и не съхранява документи, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци. Установен е и фактът, че до
започването на ревизията не е подадена съответна декларация. Именно тези
обстоятелства са наложили необходимостта да се прибегне до особения ред за
извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е
приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена
по реда на съответния материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е
налице едно противоправно развитие на данъчните
правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите, предвидени
в чл. 122, ал. 1 от ДОПК, се прилага особеният ред за извършване на ревизионно
производство, същността на което е да се установят и анализират онези от
изброените в закона обстоятелства, които са относими
към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи
възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна
основа, при която би се стигнало при нормално развие на правоотношението. В тази
връзка съдът приема, че в случая ревизиращите органи по приходите са извършили надлежен
анализ на обстоятелствата, които са приели за относими
към данъчната основа и които биха допринесли за определянето й по възможно
най-достоверния и обективен начин по отношение на ревизирания субект.
След
като от събраните при ревизията доказателства в случая е установено, че за жалбоподателката е било налице основание както за
подаването на изискуемите по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ годишни данъчни декларации
за ревизирания период по отношение на реализираните от нея доходи от продажби
на стоки с наложен платеж, така и за подаване на справките декларации по чл.
125, ал. 1 от ЗДДС, респективно и за внасяне на изискуемите данъци по ЗДДФЛ и
ЗДДС, но въпреки това тя не е изпълнила нито едно от тези задължения, като това
е довело и до укриване на приходи, то следва да се приемат за доказани
посочените от ревизиращите органи основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и предвид
чл. 124, ал. 2 от ДОПК, възниква необходимостта именно ревизираното лице да
обори по делото с допустими и относими доказателствени средства съдържащите се в ревизионния акт
фактически констатации, имащи отношение към определянето на данъчните му
задължения, което обаче не бе сторено в рамките на настоящия процес.
В
случая от събраните по делото доказателства безспорно бе установено, че жалбоподателката В.Б.С. е реализирала онлайн продажби на
стоки, които са били доставяни до крайните клиенти от куриер „Еконт Експрес“ ООД, което обстоятелство се установява от
представената като доказателство по делото справка от куриера, като същата е
детайлна и касае всички пощенски и куриерни пратки,
като съдържа данни за номер на товарителница, дата, получател и предмет на
доставката, както и сумите, събрани в полза на лицето от наложен платеж
(обстоятелствата, съдържащи се в справката, включително и осъществените
продажби, не се оспорват от жалбоподателката).
Посочената справка съдържа вида на пратката, датата на вземане на пратката по
наложените платежи, изплатени в полза на жалбоподателката,
количеството на стоката, датата на изпращане, датата на получаване, наложен
платеж, стойността на стоката. От съдържанието на представената справка се
установява несъмненото обстоятелство, че продажбата на стоките е била осъществявана
чрез наложен платеж, който, съгласно § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на
Закона за пощенските услуги, представлява пощенска услуга, при която пощенската
пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума.
Именно това обосновава и преценката за приложимостта на чл. 1 от Търговския
закон, съгласно която търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или
юридическо лице, което по занятие извършва някоя от следните сделки - покупка
на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в
първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено
производство, покупка на ценни книги с цел да ги продаде, търговско
представителство и посредничество, комисионни, спедиционни
и превозни сделки, застрахователни сделки, банкови и валутни сделки,
менителници, записи на заповед и чекове, складови сделки, лицензионни сделки,
стоков контрол, сделки с интелектуална собственост, хотелиерски, туристически,
рекламни, информационни, програмни, импресарски или
други услуги, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел
продажба, лизинг. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Търговския закон за търговец се
смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква
неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е
посочена в ал. 1. В процесния случай, независимо че
не е регистрирана като едноличен търговец, жалбоподателката
следва да се смята за търговец, като извършените от нея продажби не могат да
бъдат определени като инцидентни поР.ю тяхната
многобройност. Количеството и вида на продаваните стоки и системността на
извършените продажби обосновават извода, че дейността е извършвана системно и
по занятие и с цел получаване на редовни приходи. Същите несъмнено имат характера
на дейност, която е осъществявана редовно от лицето и по занятие, поР.ю което следва да се определи, че жалбоподателката
е действала като търговец, който извършва дейност, свързана с продажбата на
стоки, за която дейност е следвало да води счетоводна отчетност като лице,
осъществяващо стопанска дейност.
С
обжалвания ревизионен акт данъчната основа за облагане е определена въз основа
на платежните документи, от които е установена стойността на получените от В.С.
суми от продажба на стоки. Платежните документи са приложени като доказателства
към административната преписка и по делото. Част от тях са представени в хода
на съдебното производство и в оригинал от „Еконт
Експрес“ ООД. В тази връзка следва да се отбележи, че платежните документи
(разходни касови ордери и разписки за изплатени парични записи) са представени
на ревизиращите органи от „Еконт Експрес“ ООД като
електронни документи, подписани с електронен подпис от представител на
куриерското дружество и по смисъла на чл. 141 от АПК са годни доказателства в
процеса. Електронните таблици, изпратени от „Еконт
Експрес“ ООД са записани на оптичен носител, приложен към административната
преписка, и същите съдържат електронния подпис на пощенския оператор, което
гарантира, че предоставената от „Еконт Експрес“ ООД
информация не е променяна и манипулирана. Още повече, че истинността на така
представените платежни документи не бе оспорена от жалбоподателката
по предвидения процесуален ред. Нито бе оспорено, че същата е извършвала
фактически дейността по продажба на въпросните стоки по представените от „Еконт Експрес“ доказателства, както и че именно тя е
получавала сумите във връзка с процесните продажби.
Така представените информационни носители безспорно доказват наличието на
осъществени от жалбоподателката доставки, по които е
получено възнаграждение, представляващо приход за лицето. Предвид установените
факти, правилно ревизиращите органи са квалифицирали извършваната от В.С.
дейност като търговска по смисъла на чл. 1 от ТЗ, независимо от липсата на
регистрация по Търговския закон.
Съгласно
чл. 9, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата
система на данъка върху добавената стойност – „Всяка дейност на производители,
търговци или лица, предоставящи услуги, вкл. в областта на минното дело и
земеделието, и дейностите на свободните професии, се счита за „икономическа
дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на
доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност“.
Директивата е транспонирана в националното ни право почти буквално, видно от
дефиницията на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, според който „независима икономическа
дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги,
включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и
упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и
нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана
редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на
материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.“
Тоест, в първия случай критерий за определянето на дейността като независима
икономическа е качеството на лицето, а във втория случай, критерий е
извършването на дейност редовно или по занятие срещу възнаграждение, без оглед
на качеството на лицето, което я извършва или вида на самата дейност.
При
тази легална формулировка на понятието „независима икономическа дейност“,
правилно приходните органи са приели, че дейността на жалбоподателката
В.С. през ревизирания период попълва съдържанието на законовата дефиниция. Това
е така, защото, както вече бе посочено, ревизираното лице не е извършвало
инцидентна дейност, а е извършвало сделки многократно и системно, в резултат на
които е реализирало доходи от търговска дейност по занятие - търговия със
стоки, доставяни чрез куриер и заплащани с „наложен платеж“. В случая тези
доставки са извършвани, без да бъдат документирани в нарушение на счетоводното
и данъчно законодателство. Съдът намира, че правилно приходните органи са
установили наличие на приходи за всяка една от ревизираните години от продажба
чрез куриерски пратки на множество физически лица, на територията на цялата
страна, които са заплащали продадените им стоки. Видът на реализирания доход
правилно е определен като доход от търговска дейност по занятие по смисъла на
чл. 1, т. 1 от ТЗ. В този контекст преценен, същият е такъв с източник по чл.
26, ал. 7 от ЗДДФЛ, тоест доход от стопанска дейност на физическо лице, което е
търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано.
Жалбоподателката не
отрича извършването на процесните онлайн продажби, чиито
постъпления са приети от данъчните органи за укрити доходи, но сочи, че е
осъществявала същите от свое име, но за сметка на трети лица, като в тази връзка
твърди осъществявана от нея комисионна дейност, за която е получавала
възнаграждение. По повод тези ѝ възражения следва да бъде отбелязано, че
според настоящата инстанция събраните по делото доказателства не установиха
твърденията ѝ за действително сключени комисионни договори и реализирани
приходи единствено под формата на възнаграждения по тези договори.
Съгласно
чл. 348, ал. 1 от ТЗ с комисионния договор комисионерът се задължава срещу
възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова
сметка една или повече сделки. Този договор е възмезден, като комисионерът е
длъжен да изпълни нареждането с грижата на добър стопанин, така както е
наредено. Всеки сключен комисионен договор е самостоятелен и по отношение на
него следва да се договорят всички условия на предстоящите сделки и последните
да бъдат сключени при уговорените условия. В тази връзка настоящата инстанция
намира за правилни изводите на ревизиращия екип, че процесните
комисионни договори, доколкото представляват частни документи, не могат да се
приемат за достоверни и че същите не установяват тезата на жалбоподателката,
че при прехвърляне собствеността на закупените стоки тя е действала в
качеството си на комисионер.
Показанията
на разпитаните по делото свидетели, посочени от жалбоподателката,
също не доказаха твърденията й, че продаваните от нея вещи са на съответните трети
лица. Тези свидетели дадоха общи показания, в които липсва каквато и да било конкретика по отношение на вида и стойността на вещите,
начина на разплащане, поемането на разходите за дейността. От събраните по
делото доказателства по никакъв начин не се установи конкретно
предаване/отчитане на суми от страна на жалбоподателката
към третите лица, като в тази връзка твърденията за предаване на сумите на ръка
и в брой без какъвто и да било платежен документ, се явяват лишени от
елементарна житейска логика. Липсват
доказателства за действителното изпълнение на уговореното в договорите
задължение за извършване на интернет реклама, липсват протоколи за приети и
предадени стоки, липсват данни за действителното транспортиране на стоките.
Заключението
на вещото лице също потвърждава несъстоятелността на тезата на жалбоподателката, като посочва, че липсва пълно
съответствие на сумите по декларираните доходи от В.С. и договорения процент
комисионна за посочените лица. Нещо повече - вещото лице уточнява, че не може
да бъде установено съществуването на взаимна връзка и зависимост между съответните
документи, доколкото за съставянето на посочените ПКО и РКО следвало да
има предхождащи документи - отчетни
документи за количество, вид и цена на предадени стоки на В.С.. Прекъсната била
връзката между предадени стоки и получени суми, в това число и комисионни.
Съществували различия и в периодите на
отчитане, посочени в договорите и в свидетелските показания, които не
кореспондирали с издадените РКО и ПКО.
В
заключение, и с оглед коментирания по-горе въпрос за разпределение на доказателствената тежест, следва да се посочи, че жалбоподателката, която носеше доказателствената
тежест, не ангажира в настоящото производство необходимата пълнота от
доказателства, с които успешно да опровергае, посредством проведено пълно
насрещно доказване, нормативно установената материална доказателствена
сила на ревизионния акт, придадена му от разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Напротив, в случая органите на приходната администрация установиха по
безсъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от които черпят
правомощието си да определят данъчната основа за облагане на жалбоподателката по реда на чл. 122 от ДОПК, като
констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са
съответни на материалния закон.
В
тази връзка и с оглед установените от ревизиращите органи конкретни задължения
следва да бъде отбелязано следното:
Относно
задълженията по ЗДДФЛ, правилно от ревизионния орган е възприето, че от страна
на В.С. за ревизирания период са налице неотчетени приходи от продажби на
стоки, предвид представените данни от куриерската фирма. ПоР.ю
което правилно е прието основанието за облагане с пряк данък – чл. 26, ал. 1
във връзка с ал. 7 от ЗДДФЛ, според който физическите лица, извършващи дейност
като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по ТЗ, формират
данъчна основа по реда на ал. 1 - 6 от посочената разпоредба. Затова и правилно
от приходните органи е определена данъчната основа за облагане като разлика
между установените от ревизията укрити приходи и установените от ревизията
съответстващи разходи, формирани на база декларираната от ревизираното лице и
приета от ревизията. Годишната данъчна основа за доходите от стопанската
дейност като едноличен търговец е определена, като така установеният доход е
намален със сумите за ЗОВ, въз основа на което правилно е определен данъкът по
чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Относно
задълженията по ЗДДС следва да бъде отбелязано, че според чл. 95, ал. 1 от ЗДДС
на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е
установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки
или услуги по чл. 12 от ЗДДС, чиято ал. 1 определя като облагаема доставка
всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена
от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на
територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена
от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда
друго. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем
оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12
последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от
изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде
заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период
не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно
да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
По аргумент от чл. 66, ал. 1, вр. чл. 67, ал. 1 и ал.
2 от ЗДДС размерът на данъка се определя, като данъчната основа се умножи по 20
%, като в случай че при договаряне на доставката не е изрично посочено, че
данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена. При
тази правна регламентация за законосъобразното облагане по реда на ЗДДС следва
безспорно да се установи възникналото задължение за регистрация при достигнат законоустановен оборот и фактът на извършените доставки
като обективно проявени юридически факти. В случая на база установените в хода
на ревизионното производство факти и обстоятелства органите по приходите правилно
са констатирали, че В.С. отговаря на изискванията за задължителна регистрация по
чл. 95, ал. 1 от ЗДДС с достигнат облагаем оборот към 31.12.2014г. в размер на 56 088.03 лева, като
поддържа оборот над 50 000 лева и към 31.12.2017г. След изтичането на
срока за задължителната регистрация, жалбоподателката
е следвало по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС да начислява данъка за всички
извършени от нея облагаеми доставки на територията на страната (каквито са
всички реализирани доставки чрез „Еконт Експрес“ ООД)
и на основание чл. 89, ал. 1 от ЗДДС е следвало да внася в държавния бюджет
данъка в определения в разпоредбата срок.
Относно
установените задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО правилно приходните органи са приели, че след като
извършените доставки, по които ревизираното лице е получило приходи, са във
връзка с извършваната от него икономическа дейност като едноличен търговец, са
дължими и определените за внасяне осигурителни вноски. Предвид правилно
определената данъчна основа за облагане на посочените по-горе данъчни
задължения, то и задължителните осигурителните вноски са установени правилно.
В тази връзка и с оглед наведеното от жалбоподателката възражение по повод определянето на
окончателния размер на осигурителния доход, което по аргумент на чл. 6, ал. 8
от КСО не можело да бъде сторено в настоящото ревизионно производство, тъй като
цитираната разпоредба изисквала да е налице влязъл в сила РА, с който да е
определен облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност, следва
да бъде отбелязано, че съгласно чл. 124а ДОПК, разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК, се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни
вноски, като посочената правна норма е в сила от 15.02.2011г. Тоест в случая и
предвид обхвата на ревизирания период е налице законово основание за определяне
на задължителните осигурителни вноски по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК.
Ето
защо и с оглед на така изложеното, съдът намира, че жалбата на В.Б.С. срещу Ревизионен
акт № Р-16002618003199-091-001/19.12.2018г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – гр.Пловдив и потвърден след обжалване по административен ред с
Решение № 168/22.03.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ при ТД на НАП - гр.Пловдив, е изцяло
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора, жалбоподателката следва да бъде
осъдена на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 158.15
лева, определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Б.С.
с ЕГН : ********** ***, срещу Ревизионен акт № Р-16002618003199-091-001/19.12.2018г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.Пловдив и потвърден след
обжалване по административен ред с Решение № 168/22.03.2019г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ТД на НАП - гр.Пловдив, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА В.Б.С. с
ЕГН : ********** ***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 2 158.15 лв. (две хиляди сто петдесет
и осем лева и 15 ст.).
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
СЪДИЯ: