№ 8432
гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110119995 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от М. В. Б. срещу „ЗК Лев Инс“ АД
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация
по чл. 432 от КЗ, за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните
суми, а именно: сумата от 10000,00 лева – обезщетение за претърпени от
ищцата неимуществени вреди (болки и страдания), ведно с дължимата
законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 08.04.2024 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 2525,00 лева –
дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди,
ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 08.04.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, които вреди са
настъпили в резултат на ПТП настъпило на 18.10.2023 г. в гр. София на
кръстовище на бул. „Тотлебен“ и адрес, предизвикано от водача на МПС
марка „БМВ“, модел „Х6“, с peг. № **********, който автомобил бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.
Ищцата твърди, че на 18.10.2023 г., в гр. София, на кръстовище на бул.
„Тотлебен" и адрес водачът на МПС „БМВ Х6“ - Х.В. се движил с
несъобразена с пътните условия скорост и поради неспазване на необходимата
1
дистанция реализирал по негова вина пътнотранспортно произшествие със
спрялото пред него в колона от лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, peг.
№ **********, управляван от ищцата. След първоначалния удар л. а. „Ауди“
се отместил напред и реализирала втори удар с намиращото се пред него трето
МПС марка „БМВ“, модел „530“, с peг. № ***********. В резултат на
настъпилото пътно транспортно произшествие освен значителни вреди по
МПС марка „Ауди“, са били причинени и травматични увреждания на ищцата.
След настъпване напроизшествието ищцата била транспортирана от екип на
ЦСМП до МБАЛ „Военно-медицинска академия“ - София със съмнение за
множествени счупвания на шийни прешлени. Настанена била в Клиника по
неврохирургия, където били проведени съответните прегледи и образни
изследвания, въз основа на които било установено, че не е налице фрактура на
прешлените, поради което напуснала лечебното заведение. В следващите дни
продължила да не се чувства добре, да изпитвала силно главоболие, замайване
и болки в шията и гърба, като в тази връзка на 20.10.2023 г. посетила съдебен
лекар при УМБАЛ „Лозенец“, където отново била прегледана и били
установени следните травматични увреждания: Контузия на шията с изразен
цефалгичен синдром и ограничени и болезнени движения; Мозъчно
сътресение; Кръвонасядане на долната устна; Охлузване в областта на
брадичката; Кръвонасядане в областта на ляво рамо и лява мишница;
Кръвонасядане в областта на лява предмишница; Кръвонасядане в дясна
слабинна област. Посочва, че въпреки приема на болкоуспокояващи
медикаменти в следващите две седмици главоболието не само, че не
отшумяло, но дори се засилило, като започнала да изпитва и изтръпване на
лявата ръка. В тази връзка на 06.11.2023 г. посетила неврохирург при МЦ
„С.Т.“, който назначил извършването на ЯМР на глава и шия, както и ЕМГ на
горни крайници. От проведената ЕМГ било установено наличието на
преднокоренчева увреда на ПДН-С-5-6-7, радикулопатия двустранно, по-
тежко в ляво, която също била в резултат на настъпилото пътнотранспортно
произшествие. Посочва, че получените травматични увреждания са й
причинили изключително силни и интензивни болки и страдания, които
продължават и към датата на исковата молба. Контузията на шията, мозъчното
сътресение и коренчевата увреда довели не само да интензивни болки, но и до
общо физическо неразположение, изразяващо се в световъртеж, гадене,
изтръпване на горния крайник и др., което значително затруднявало
2
изпълняването на ежедневните, както и на служебните задължения. Посочва,
че причинените охлузвания и кръвонасядания, някои от които в областта на
лицето в резултат на отворилата се въздушна възглавница на автомобила,
освен силни болки, са довели и до значителен емоционален и психически
дискомфорт. Ищцата се притеснявала от външния си вид, поради което е
ограничила максимално контакта и общуването с други хода, включително с
близките и приятелите си.
Посочва, че освен търпените от нея болки и страдания, в резултат на
настъпилото произшествие претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се
както в разходи за лечение, така и в разходи за закупуването на диоптрични
очила. Твърди, че в резултат на настъпилата „верижна катастрофа“ се е
отворила въздушната възглавница на автомобил марка „Ауди“, което довело
до счупване на очилата, с които била към момента на ПТП. Мястото на
произшествието било посетено от органите на МВР, които извършили оглед и
други следствени действия и съставили Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 616/18.10.2023 г. Към момента на настъпване на
произшествието виновният водач е представил валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответника – полица №
BG/22/123000455935. Във връзка с изложено пред застрахователя били
предявени претенции за изплащане на застрахователни обезщетения както за
увредения автомобил марка „Ауди“, така и за причинените на ищцата
неимуществени и имуществени вреди. Твърди, че по отношение на увредения
автомобил, застрахователят вече бил изплатил обезщетение при условията на
„тотална щета“, за вредите на ищцата до датата на исковата молба не било
налице произнасяне, респективно плащане на обезщетение. С оглед
изложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на
сторените по делото разноски.
С молба от 25.04.2024 г. ищцата е индивидуализирала претенцията си за
имуществени вреди, като е посочила, че в общия размер на обезщетението са
включено разходи за прегледи при лекари специалисти, запис на компакт диск
на изследвания, извършване на изследвания, физиотерапия и рехабилитация и
диоптрични очила.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че във
3
връзка с настъпилото ПТП било изплатено на ищцата застрахователно
обезщетение в размер на 3150,00 лв. за неимуществени вреди и 1755,00 лева за
имуществени вреди свързани с лечението й. Оспорва наличието на причинна
връзка между настъпилото ПТП и претърпените от ищцата увреждания в
тяхната съвкупност, както и тяхната продължителност и интензитет. Оспорва
вината на застрахования към него водач. Твърди, че е налице съпричиняване
от страна на ищцата за настъпилото ПТП. Оспорва иска по размер, като счита,
че претендирания размер е силно завишен. Твърди, че непосредствено след
произшествието при проведения преглед не били установени твърдените
увреждания. Последните били констатирани след 15 дни. Оспорва счупването
на очила на ищцата в резултат на процесното ПТП, като приложената фактура
за закупуването им била от година и половина след инцидента. Оспорва
разходите за „Боуен Терапия“, доколкото същата не била изписана от лекар и
ставало ясно с каква цел е същата. Оспорва разходите в размер на 5,00 лв. за
запис на диск от ВМА. Моли за отхвърлянето на предявения иск и
присъждането на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 616 от
18.10.2023 г., съставен от мл. инсп. при ОПП на ОДМВР София, от който се
установява, че на посочената дата около 14:45 часа е настъпило ПТП между
лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х6“, peг. № **********, лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А4“, peг. № ********** и лек автомобил марка „БМВ“,
модел „530“, peг. № ***********. От ПТП е пострадала ищцата. ПТП е
реализирано по следния начин: л. а. „БМВ Х6“ се движи по бул. „АДРЕС“ с
посока на движение от АДРЕС към бул. „Ц. Б. III“ и на кръстовището с бул.
„АДРЕС“ участва в ПТП със спрелия пред него л. а. „Ауди А4“, който
вследствие на удара удря спрелия пред него л. а. „БМВ 530. Ищцата била с
диагноза от ВМА – множествени счупвания на шийни прешлени, отказала
хоспитализация, взето отношение към водача на л. а. „БМВ Х6“, на който е
издаден АУАН.
Представен е амбулаторен лист от 20.10.2023 г. от МЦ „Лозенец“, както
4
и СМУ № 21/2023 г. от 20.10.2023 г., издадено от МЦ „Лозенец“ София, от
което се установява, че при прегледа на ищцата са установени: контузия на
шията с изразен цефалгичен синдром и ограничени болезнени движения,
кръвонасядане на долна устна, охлузване в областта на брадичката,
кръвонасядане в областта на ляво рамо и лявата мишница, кръвонасядане в
областта на лява предмишница, кръвонасядане в дясна слабинна област.
Посочените травматични увреждания били в резултат на действието на твърди
тъпи предмети и добре отговарят да са получени в условията на ПТП.
Контузията на шията с изразен цефалгичен синдром и ограничени болезнени
движенията е причинила на пострадалата временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Останалите мекотъканни увреждания са й причинили
болка и страдание. Възможно е наличието на мозъчно сътресение, което е
причинило на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Представени са още: амбулаторен лист от 06.11.2023 г. от МЦ „С.Т.“, от
който се установява, че пострадалата няма парези, няма ТР-смущения, няма
миелопатна симптоматика, възможен коренчев синдром С7 вляво; протокол за
ЕМГ изследване от 08.11.2023 г.; амбулаторен лист от 13.11.2023 г.; фактура №
********** от 20.10.2023 г. за преглед от лекар; фактура № ********** от
20.10.2023 г. за преглед от лекар; фактура № ********** от 25.10.2023 г. от
ВМА за записи на компакт диск; фактура от 06.11.2023 г. за преглед от лекар;
фактура № ********** от 08.11.2023 г. за преглед от лекар; фактура №
********** от 08.11.2023 г. за МР изследване на гръбначен стълб и глава;
фактура № ********** от 13.11.2023 г. за преглед от лекар; фактура от
13.11.2023 г. за физиотерапия и рехабилитация; рецепта за очила и фискален
бон от 02.05.2022 г. за рамки и два броя стъкла; фактура от 24.10.2023 г. за
диоптрични очила; епикриза от ВМА; амбулаторен лист и лист за преглед на
пациент от 18.10.2023 г.
Представена е извадка от интернет страницата на Гаранционен фонд, от
която се установява, че към 18.10.2023 г. по отношение на л. а. „БМВ Х6“ е
имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника.
Представено е заявление за изплащане на застрахователно обезщетение
от 04.12.2023 г. от ищцата до ответника, с което е претендирано обезщетение
5
за неимуществени вреди без посочена стойност и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1955,00 лв. Представена е и молба от
13.12.2023 г., с която от ищцата до ответника, с която се уточнява, че
претенцията за неимуществени вреди възлиза на общо 2453,00 лв., в която се
включва и стойността на увредените диоптрични очила.
Представено е писмо от ответника от 24.11.2023 г. до собственика на л.
а. „Ауди А4“, че по отношение на този л. а. е определено обезщетение при
тотална щета. Представено е и свидетелство за регистрация част I за този л. а.,
с отбелязване „прекратена регистрация, тотална щета, 10.01.2024 г.“.
Представено е ел. съобщение от ответника до процесуалния
представител на ищцата от 23.05.2024 г., с което ответникът е заявил, че е
определил застрахователно обезщетение в размер на 3500,00 лв. за
неимуществени вреди и 1950,00 лв. за имуществени вреди с приспадане на
10% поради непоставен предпазен колан.
От показанията на свидетеля В.А.К. се установява следното. Преди
повече от година, октомври месец, ищцата му се обадила по телефона и му
казала, че е претърпяла ПТП на „Ц. Б.“ и на „Гешов“. Свидетелят К. отишъл
на място. Управляваният от ищцата л. а. бил ударен отзад, а вследствие на
това тя ударила колата отпред. Мястото на ПТП било посетено от органите на
КАТ, ищцата била извън колата, била доста стресирана. Изпитвала болки в
гърдите и в лицето. Пристигнала линейка, която откарала ищцата в болница, а
свидетелят К. останал на мястото на ПТП. Ищцата носила очила, за четене и
шофиране. На мястото на ПТП свидетелят видял, че въздушната възглавница
на колата била отворена, а очилата – счупени. Ищцата била изписана от
болницата следобеда още на същия ден. Ищцата изпитвала болки в лявата
ръка и към момента. Няколко месеца ищцата изпитвала интензивна болка в
ръката, по врата нагоре и болки в главата, които с времето намалели, но и към
момента имала изтръпване в ръката. Изпитвала страх да шофира. Ищцата
можела да се грижи сама за себе си, не била необходима чужда помощ,
можела да мие и чисти. Свидетелят К. й помагал с вдигането на по-тежки
предмети. Ищцата не е носила шийна яка. Преди ПТП ищцата не е имала
посочените оплаквания. Съдът прецени показанията на свидетеля К. на
основание чл. 172 ГПК, като отчете възможната му заинтересуваност от
изхода на спора, доколкото същият се намира във фактическо съпружеско
6
съжителство с ищцата, като намира неговите показания за обективни,
последователни, непротиворечиви, съответстващи на останалия приобщен по
делото доказателствен материал.
От заключението на назначената по делото съдебна медицинска
експертиза (СМЕ), което съдът кредитира като обективно, компетентно,
изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че ищцата е
получила следните увреждания: лице – кръвонасядане по долната устна от
2/0,6 см, заедно с драскотина в левия устен ъгъл от 0,6 см, ляв горен крайник –
кръвонасядания по лявото рамо от 1,5 см и лява предмишница от 3 см, дясна
слабинна област – кръвонасядане от 6/4 см, преднокоренчова увреда на С5-6-7
на шията, както и че описаните увреждания съответстват на удар в главата от
въздушната възглавница на автомобил и на последвали удари в автомобила.
Възстановителният период общо за всички травми е около 6 месеца. Ищцата
се е възстановила напълно от кръвонасяданията и от болката от камшичния
удар, но е налице изтръпване в лявата ръка, което обаче е с прогноза за пълно
възстановяване. Извършените от ищцата разходи са във връзка с нейното
възстановяване, но според вещото лице само тези за диоптрични очила и
записа на диск са оправдани, тъй като останалите се покривали от здравната
каса. В проведеното на 19.11.2024 г. о. с. з. вещото лице заяви, че камшичният
удар е белег за поставен колан.
От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа
експертиза (САТЕ), което съдът кредитира като обективно, компетентно,
изготвено с необходимите знания и умения, се установява механизмът на ПТП
от 18.10.2023 г., както и че силата на отваряне на въздушната възглавница е
достатъчна да счупи очила и да охлузи лице, дори при поставен предпазен
колан.
Други доказателства от значение за решаване на делото не са
представени, а необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правна квалификация по чл. 432 КЗ.
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а
7
именно: 1.) деликт на застрахования – застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди в
посочения размер, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования; 2.) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя ответник; 3.)
проведено рекламационно производство пред застрахователя – отправяне на
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ и
застрахователят да не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, да е отказал да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение. В тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е било да установи наличието на тези факти. Ответникът е
разполагал с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането, както и възражението си за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца, респ. че последният с
поведението си е допринесъл за настъпването на имуществените и
неимуществените вреди.
Съдът, като взе предвид изричното изявление на процесуалния
представител на ответника, направено в о. с. з., проведено на 19.11.2024 г.,
намира, че в разглеждания случай в отношенията между страните спорни се
явяват само въпросите относно размера на претенцията и дали описаните
вреди се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от заключенията на вещите лица по СМЕ и САТЕ се
установи по безспорен начин, че вследствие на процесното ПТП ищцата е
претърпяла следните травматични увреждания – кръвонасядане по долната
устна от 2/0,6 см, заедно с драскотина в левия устен ъгъл от 0,6 см, ляв горен
крайник – кръвонасядания по лявото рамо от 1,5 см и лява предмишница от 3
см, дясна слабинна област – кръвонасядане от 6/4 см, преднокоренчова увреда
на С5-6-7 на шията, както и че е извършила разходи за прегледи при лекари
специалисти, запис на компакт диск на изследвания, извършване на
изследвания, физиотерапия и рехабилитация и закупуване на диоптрични
8
очила, които са били извършени във връзка с нейното обективно здравословно
състояние.
Страните не спорят, че тези разходи действително са били извършени, а
техният размер се установява от представените по делото писмени
доказателства – фактури.
Съдът намира, че след като по делото безспорно е установено, че всички
извършени разходи от ищеца са в причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП и причинените травматични увреждания, то същите следва да му бъдат
възстановени. Това е така, доколкото разходите са извършени с цел
възстановяване на телесната цялост на ищеца, същите не представляват
излишни и луксозни разноски, които да не са преки и непосредствени вреди от
настъпилото ПТП. Съгласно чл. 81 от Закона за здравето всеки български
гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда
на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Правото на достъпна
медицинска помощ се осъществява при прилагане на няколко принципа, някои
от които са своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ.
Противоправното увреждане на здравето на човека води до необходимостта от
ползване на медицинска помощ. Всеки човек има право бързо и качествено да
премахне страданията, като възстанови телесния си интегритет. Ищецът няма
нормативно предвидено задължение, а и морално е недопустимо вменяването
на такова, след като неправомерно е бил увреден, да предприеме действия по
намаляване на разходите, които евентуално следва да бъдат покрити от
делинквента, респ. неговият застраховател поради виновното му поведение и
връзката с причинените щети, за сметка на лишаването си от пълен достъп до
бързо и качествено медицинско обслужване, на какъвто той има право.
Упражняването на това право включва безспорно и свободен избор на
медицинско заведение /с оглед местоположението му, материалната база и др.
фактори от значение за пациента/, както и лекуващ лекар, като ноторно
известно е, че една част от добрите медицински специалисти не работят по
здравна каса. Недопустимо е ищецът да бъде принуждаван, въпреки
причинените му увреждания и с оглед здравословното му състояние да не
извърши своевременно необходимите действия за лечението му, а да изчака
изтичането на твърде дълъг период от време за евентуално одобряване, с оглед
спестяването на разходи, дължими от причинителя на вредата, евентуално
неговият застраховател, доколкото ако не беше извършено виновно и
9
противоправно деяние, увреждане не би настъпило и ищецът нямаше да бъде
принуден да потърси каквато и да е медицинска помощ.
Ответникът не е представил доказателства, от които по безспорен начин
да се установява заплащането на разходите, включени в общия размер на
претендираното обезщетение за имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост от съда. Следва да бъдат съобразени
разясненията, дадени в ППВС № 4/1968 г. относно понятието „справедливост“
по смисъла на чл. 52 ЗЗД, според които същото не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на това заместващо обезщетение. Такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания и пр. Обезщетението се определя, глобално, а не
отделно за физическите болки и за психическите травми. Съгласно
установената практика, неимуществените вреди включват всички
обстоятелства, свързани с лишаване на увредения от пълноценното човешкото
съществуване и активности. Отделно взетите негови болки, страдания,
неудобства и пр. не представляват самостоятелни основания за водене на
отделни искове, а в своята съвкупност те по естеството си са неделимо общо
основание за обезщетяване на пострадалия. Дори ако е предявил две (или
повече) искови молби, съдът следва да определи едно общо, глобално
обезщетение за всички неимуществени вреди, като приспадне обезщетението,
присъдено за вредите от същия деликт по други дела (така Решение № 23 от
04.02.2019 г. по гр. д. № 2750/2018 г., на ВКС, IV г. о., ГК).
В разглеждания случай съдът намира, че е необходимо да отчете
следните обстоятелства: момента на настъпване на увреждането,
икономическата обстановка в страната към този период, възрастта на
пострадалия, данните от приложената по делото медицинската документация,
събраните гласни доказателства и заключенията на СМЕ относно вида,
характера и степента на полученото от ищеца усложнение, изгледите ищецът
да се възстанови напълно, начина и степента на възстановяване. При
10
определяне на заместващото обезщетение съдът взе предвид претърпяното от
ищцата травматични увреждания: кръвонасядане по долната устна от 2/0,6 см,
заедно с драскотина в левия устен ъгъл от 0,6 см, ляв горен крайник –
кръвонасядания по лявото рамо от 1,5 см и лява предмишница от 3 см, дясна
слабинна област – кръвонасядане от 6/4 см, преднокоренчова увреда на С5-6-7
на шията; времето необходимо за възстановяването й – относително дългия
период от около 6 месеца; ищцата не се е възстановила напълно към момента,
но прогнозата за пълното й възстановяване е положителна; изпитваните от
ищцата болки и страдания, това, че същата е могла да се грижи за себе си, не е
имала необходимост от чужда помощ, с изключение на случаите, в които се е
налагало вдигането на тежки предмети, можела е да поддържа домакинството,
като е чистела и миела; възрастта на ищцата – жена на 42 навършени години
към момента на увреждането. При това положение и след извършена
оценъчна дейност на релевантните обстоятелства, настоящият съдебен състав
намира за справедлив размер на заместващо обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди сумата от 10000,00 лв.
В заключение следва да се отбележи, че принципът за справедливост
включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие. Ето защо така определения размер на обезщетението
е в съответствие с принципа за справедливост и в най-пълна степен репарира
търпените от ищеца неимуществени вреди.
По отношение на възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване, е необходимо увреденото лице обективно
да е допринесло с поведението си за настъпване на вредите, като
установяването на това обстоятелство е било в тежест на ответника.
Последният не е ангажирал доказателства, от които може да се установи по
безспорен начин, че ищцата има някакъв принос за настъпване на ПТП, в това
число поради липсата на поставен предпазен колан. Напротив, от
заключението на СМЕ се установи по категоричен начин, че полученото от
ищцата травматично увреждане съответства на такова, получено при ПТП при
поставен предпазен колан. Ето защо възражението на ответника за
съпричиняване се явява неоснователно.
Ответникът нито твърди, нито е представил доказателства за
установяване положителния факт на плащането на претендираното
11
обезщетение.
Ето защо исковата претенция се явява установена както по своето
основание, така и по размер и като такава следва да се уважи изцяло от съда.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищецът. Ищецът
претендира и доказва разноски в общ размер на 1201,00 лв., както следва:
501,00 лв. за ДТ, 700,00 лв. за депозит за вещи лица.
По отношение на адвокатското възнаграждение ответникът
своевременно е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото обаче се
претендира на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв, респ. в този случай
размерът на същото се определя от съда. При това положение чл. 78, ал. 5 ГПК
е неприложим в случая.
На основание чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ съдът определи
размер на адвокатското възнаграждение, което да се присъди на адв. А. Б. от
1852,50 лв. Но доколкото адв. Б. претендира по-малка сума – 1832,70 лв. с вкл.
ДДС, следва да му се присъди именно тази сума.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 432, ал. 1
КЗ да заплати на М. В. Б., ЕГН ********** следните суми: сумата от 10000,00
лева – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди (болки и
страдания), ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда 08.04.2024 г., до окончателното изплащане на сумата и
сумата от 2525,00 лева – дължимо застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за прегледи при лекари
специалисти, запис на компакт диск на изследвания, извършване на
изследвания, физиотерапия и рехабилитация и закупуването диоптрични
очила, ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 08.04.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, които
имуществени и неимуществени вреди са настъпили в резултат на ПТП,
реализирано на 18.10.2023 г. в гр. София на кръстовището на бул. „Тотлебен“
и адрес, предизвикано от водача на МПС марка „БМВ“, модел „Х6“, с peг. №
12
**********.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на М. В. Б., ЕГН ********** сумата от 1201,00 лв.,
представляваща разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв да заплати на адв. А. Л. Б. от САК, с адрес: АДРЕС, ап. 4 сумата от
1832,70 лв. с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13