№ 866
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка И.а
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело №
20211100511364 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение, постановено в съдебно заседание на 15.06.2021 г. по гр. д. № 3146/2021 г.
на СРС, 78 с - в, е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2
ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. И. Т., ЕГН: **********, дължи на ищеца „Т.К. 2000“ ЕООД,
ЕИК: ******* следните суми: 366, 84 лв. - задължение за плащане на задължения към ЕС,
находяща се в гр. София, ж. к. *******, за периода 10.07.2018 г. - 30.07.2020 г., установени с
проверка на ЕС по решения на ОС на ЕС от 27.09.2018 г. и 30.07.2020 г., възложени на
ищеца с решение на ОС на ЕС от 30.07.2020 г., ведно със законната лихва от 09.10.2020 г.,
както и сумата от 62, 62 лв. - лихва за забава на главницата за периода 01.08.2018 г. -
30.07.2020 г. Ответникът е осъден за разноски в исковото и заповедно производства.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Г. И. Т. с доводи, че
е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Поддържа, че за уважаване на
исковете е необходимо да се установи, както че ответникът е собственик на апартамент
в сградата, така и че е взето решение на ОС на ЕС за определени по размер разноски за
поддръжка на общите й части. Пред СРС не са представени протоколи от ОС на ЕС, в
които да са взети решения за определени месечни вноски. Сочи още, че въпреки
закупуването на имота на 10.07.2018 г., предходният собственик продължава да го
ползва. Понеже ответникът Т. не ползва реално имота, което обстоятелство се
установява от свидетелските показания, той не дължи вноски за поддръжка на общите
части на ЕС. Недоказани са мотивите на СРС, че между ответника и предходния
собственик е налице заем за послужване. Освен това се поддържа, че прехвърлителката
е завела дело пред СГС за обявяване нищожност на договора за продажба, по което не
е постановено решение. Моли да се отмени изцяло решението и исковете да се
1
отхвърлят. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемата страна - ищецът „Т.К. 2000“ ЕООД, не е взел становище по
жалбата в срока по чл. 263 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:
СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 38 ал. 2 ЗУЕС, чл. 51 ал. 1 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението е валидно и процесуално допустимо. Производството е образувано
по подадена в срока по чл. 415 ГПК искова молба за установяване вземането на ищеца
по Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.10.2020 г. по ч. гр. д. № 49104/2020 г.
на СРС, 78 с - в, след постъпило в срока по чл. 414 ГПК възражение от ответника.
По съществото на спора, като съобрази данните по исковото и заповедно
производства, въззивният състав намира следното :
С атакуваното решение СРС е признал за установено, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. И. Т., ЕГН: **********, дължи
на ищеца „Т.К. 2000“ ЕООД, ЕИК: ******* следните суми: 366, 84 лв. - задължение за
плащане на задължения към ЕС, находяща се в гр. София, ж. к. *******, за периода
10.07.2018 г. - 30.07.2020 г., установени с проверка на ЕС по решения на ОС на ЕС от
27.09.2018 г. и 30.07.2020 г., възложени на ищеца с решение на ОС на ЕС от 30.07.2020
г., ведно със законната лихва от 09.10.2020 г., както и сумата от 62, 62 лв. - лихва за
забава на главницата за периода 01.08.2018 г. - 30.07.2020 г.
Следователно СРС е признал материалноправна легитимация по спорното
правоотношение полза на управителя на етажната собственост, въз основа на избора му
на такъв. Следва да се посочи, че управителят има само право да представлява
етажните собственици - да действа от тяхно име и за тяхна сметка, но не е кредитор на
техните длъжници и не може да получава в своя полза вземания, които се дължат
етажните собственици.
В случая, съгласно заявлението по чл. 410 ГПК, заповедният съд е издал заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на „Т.К. 2000“ ЕООД в
качеството на кредитор (носител на материалното право), а не в полза на етажните
собственици от ЕС, находяща се в гр. София, ж. к. *******, представлявани от
управителя на етажната собственост.
По този начин е заведена и исковата молба - от името на дружеството „Т.К.
2000“ ЕООД за установяване на вземания на това дружество, в качеството му на
управител на ЕС, находяща се в гр. София, ж. к. *******, по силата на договор за
управление на ЕС от 01.11.2018 г. В исковата молба вземанията за суми за поддръжка
на общите части и месечни вноски за управление са описани като вземания на „Т.К.
2000“ ЕООД.
Следва да се посочи, че процесуалната легитимация в исковия процес се
определя от твърденията на ищеца в исковата молба за това кои са страните по
спорното материално правоотношение. За допустимостта на процеса е необходимо
наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното
правоотношение съдът се произнася със съдебното решение.
2
Ако лицето, подало исковата молба твърди, че е носител на спорното
материално право и нему се дължи изпълнение, а по делото се установи, че е само
представител на надлежната страна по материалното правоотношение предявеният иск
е допустим, но неоснователен поради липса на активна материалноправна
легитимация.
По искове на собствениците в етажната собственост, предявени срещу тях във
връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или
обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по
ЗУЕС, по силата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, те се представляват от управителя, избран по
реда на чл. 19, ал. 4 ЗУЕС, еспективно от лица по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, с които е сключен
договор за управление, включващ възлагането на правомощието да представляват
етажните съсобственици в съда.
Във всички случаи, надлежни страни по материалното правоотношение обаче са
етажните собственици, а представляващите ги действат от тяхно име и за тяхна сметка.
(в този смисъл решение № 326 от 07.11.2014 г. по гр. д. № 4010/2013 г., г. к., ІV г. о. на
ВКС)
Крайният извод от изложеното е, че управителят или представителят по чл. 19,
ал. 8 ЗУЕС, могат да представляват етажните собственици по дела във връзка със
сумите дължими за поддръжки на общите части на етажната собственост и за
изпълнение на решение на общото събрание или задължения по ЗУЕС. Носители на
материалното право обаче са самите етажни собственици, а не дружеството, което
управлява ЕС, по силата на договор по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Решението за установяване
на вземания за поддръжка и управление на общите части, следва да породи последици
в правната сфера на етажните собственици, а не на управителя на ЕС. В случая за
наличие на процесните вземания ищецът се позовава на решения на ОС от 27.08.2018 г.
и 30.07.2020 г., които могат да породят вземания само на етажните собственици срещу
ответника етажен собственик.
Ето защо, ако представляващият етажните собственици, в случая „Т.К. 2000“
ЕООД, е предявил иска от свое име и в своя полза, след като страни по материалното
правоотношение са етажните собственици, искът е неоснователен. В същото време
съдът не може да се произнесе в полза на етажните собственици, които не са страни в
производството.
По делото не са изложени твърдения, нито има данни дружеството - ищец да е
придобило претендираното материално право. Изборът на дружеството за управител
на етажната собственост не му дава право да претендира, че е носител на правото да
получи в своя полза исковите суми.
Липсата на активна материално правна легитимация на ищеца по исковете по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗУЕС обуславя извод, че
исковете са неоснователни. Те следва да се отхвърлят, без да се обсъжда по същество
налице ли са задължения на ответника за поддръжка и управление на общите части, в
какъв размер и дали той ползва реално процесния имот.
Доколкото мотивите на настоящият състав не съвпадат с тези на СРС,
решението следва да се отмени, включително в частта по присъдените в тежест на
ответника разноски за исковото и заповедно производства, по чл. 78, ал. 1 ГПК.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора право на разноски има ответника. В негова полза съдът
присъжда държавна такса в размер на 50 лв., тъй като до приключване на устните
3
състезания пред настоящият състав ищецът не е представил доказателства за други
направени разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение, постановено в съдебно заседание на 15.06.2021 г. по гр. д.
№ 3146/2021 г. на СРС, 78 с - в, с което е признато за установено, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. И. Т., ЕГН: **********,
дължи на „Т.К. 2000“ ЕООД, ЕИК: ******* следните суми: 366, 84 лв. - задължение за
плащане на задължения към ЕС, находяща се в гр. София, ж. к. *******, за периода
10.07.2018 г. - 30.07.2020 г., установени с проверка на ЕС по решения на ОС на ЕС от
27.09.2018 г. и 30.07.2020 г., възложени на ищеца с решение на ОС на ЕС от 30.07.2020
г., ведно със законната лихва от 09.10.2020 г., както и сумата от 62, 62 лв. - лихва за
забава на главницата за периода 01.08.2018 г. - 30.07.2020 г., за които е издадена
заповед по чл. 410 ГПК от 26.10.2020 г. по гр. д. № 49104/2020 г. на 78 с-в СРС и Г. И.
Т., ЕГН: ********** е осъден за заплащане на разноски в исковото и заповедно
производства, по чл. 78, ал. 1 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2
ЗУЕС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Г. И. Т., ЕГН: **********,
дължи на „Т.К. 2000“ ЕООД, ЕИК: ******* следните суми: 366, 84 лв. - задължение за
плащане на задължения към ЕС, находяща се в гр. София, ж. к. *******, за периода
10.07.2018 г. - 30.07.2020 г., установени с проверка на ЕС по решения на ОС на ЕС от
27.09.2018 г. и 30.07.2020 г., възложени на ищеца с решение на ОС на ЕС от 30.07.2020
г., ведно със законната лихва от 09.10.2020 г., както и сумата от 62, 62 лв. - лихва за
забава на главницата за периода 01.08.2018 г. - 30.07.2020 г., за които е издадена
заповед по чл. 410 ГПК от 26.10.2020 г. по гр. д. № 49104/2020 г. на 78 с-в СРС.
ОСЪЖДА „Т.К. 2000“ ЕООД, ЕИК: *******, с адрес :гр. София, бул.
„************** да заплати на Г. И. Т., ЕГН: **********, с адрес по делото : гр.
София, ул. „******* чрез адв. А., държавна такса за СГС в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4