Р Е Ш Е Н И Е
08.05.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
30.04. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Деа Маркова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 2017 2018
дело № по описа за година.
„ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е предявило срещу П.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 107 от ЗЕ, за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 641.28 лв., представляваща главница по незаплатени фактури за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 05.12.2017г. до 03.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане, както и сумата от 14.09 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от 06.02.2018г. до 29.05.2018г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационни правоотношения с ответницата, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, които са общоизвестни и са публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързва всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях, ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от 05.12.2017г. до 03.04.2018г. От своя страна ответницата не е изпълнила задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени фактури. „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01,07.2013г. Дружеството е доставяло до електроснабден имот, находящ се в гр. Дупница, ул. „Двадесет и втори март“ №12, с ИТН 300139523707, ел. енергия за периода от 05.12.2017г. до 03.04.2018г., за което е издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а именно:
1.Фактура № ********* от 10.01.2018г., на стойност 184.68 лева за периода 05.12.2017г.- 04.01.2018г.; 2.Фактура № ********* от 09.02.2018г., на стойност 204.78 лева за периода 05.01.2018г. - 03.02.2018г.; 3.Фактура № ********* от 11.03.2018г., на стойност 222.01 лева, за периода 04.02.2018г. - 06.03.2018г. и 4.Фактура № ********* от 11.04.2018г., на стойност 29.81 лева за периода 07.03.2018г. - 03.04.2018г.
Поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответницата, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 1144/2018г. по описа на Районен съд-Дупница. По него в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, връчена на ответницата по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения й от съда особен представител, с който се оспорва изцяло предявения иск. Особеният представител твърди, че не е налице реално консумирана ел. енергия от ответницата, че не е налице сключен договор за продажба на електроенергия между нея и дружеството-ищец, както и че липсва яснота относно обстоятелството кой е собственик на електроснабдения имот и той ли е консуматор на посочените в исковата молба количества ел. енергия.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено
следното:
Ищецът е представил и съдът е приел като доказателства заверени копия на: лицензия за обществено снабдяване с електроенергия, Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, счетоводна справка за задълженията по процесната партида и копия от гореописаните фактури.
По делото е приета като доказателство Жалба с вх. № 100000098326/24.04.2017г., подадена от П.И.В. до „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ведно с приложен към нея „Констативен протокол“ № 3485141/26.04.2017г., видно от които ответницата, в качеството си на потребител на електроенергия за електроснабден имот, находящ се в гр. Дупница, ул. „Двадесет и втори март“ №12, с ИТН 300139523707, е подала рекламация, че консумираната от нея електроенергия не отговаря на получаваните сметки. Във връзка с това е съставен, в присъствието на ответницата (за което същата се е подписала) посоченият Констативен протокол, в който е отразено, че е извършена проверка на средството за техническо измерване в елекроснабдения имот, в следствие на която не е установено отклонение.
Назначена е и е изготвена съдебно – счетоводна експертиза, приета от съда като компетентна и пълна, вещото лице по която сочи, че при ищцовото дружество е открита на 31.01.2002 г. партида на името на П.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, с ИТН 300139523707, по която е отразено извършеното снабдяване и отчитане на консумираната ел. енергия, остойностена в посочените фактури. Размерът на дължимата сума за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 05.12.2017 г. до 03.04.2018 г. възлиза на 641.28 лв., разпределена както следва: 453.21 лв.-за консумирана и отчетена ел. енергия в размер на 3489 кВтч. и 189.07 лв.-за разпределение на ел. енергия, а обезщетението за забава, начислено за периода от настъпване изискуемостта на отделните фактури до 12.07.2017г., е в размер на 14.09 лв. Вещото лице сочи, че има данни за предходни плащания по издадени фактури за консумирана и отчетена ел. енергия.
Приложено е ч.гр.д. № 1144/2018г. по описа на ДРС, по което са представени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Съобразно установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по е ч.гр.д. № 1144/2018г. по описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в договорни отношения с ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за доставяне на електрическа енергия на ответника, че претендираната сума съответства на количеството потребена от ответника енергия.
С исковата молба са представени Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, издадени на основание чл.98а от Закона за енергетиката, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 059 от 07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ - 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, както и Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България" АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 056 от 07.11.2007 г., в сила от 26.11.2007 г., са публикувани в един централен и един местен всекидневник, поради което същите са влезли в сила.
По делото е установено, че на името на ответницата за процесния жилищен имот е разкрита партида при ищеца. Доказателство, че ответницата е ползвател на електроенергия, доставяна в посочения електроснабден имот, според настоящия състав, представляват и подписаните лично от нея, в качеството на потребител на електроенергия, Жалба с вх. № 100000098326/24.04.2017г. и „Констативен протокол“ № 3485141/26.04.2017г. Същите представляват частен свидетелстващ документ, който обективира неизгоден за ответницата факт-че същата е ползвател на електроенергия, доставяна от ищеца в жилище с адрес: гр. Дупница, ул. „Двадесет и втори март“ № 12, с ИТН 300139523707, поради което се ползва с материална доказателствена сила относно това обстоятелство. След свързването с електрическата мрежа на обекта, ответницата е станала страна по договори при общи условия за използване на електроразпределителната мрежа на "ЧЕЗ Разпределение България" АД и за продажба на електрическа енергия на "ЧЕЗ Електро България" АД, за което не е необходимо изрично изявление от страната на потребителя за приемане, като по делото не са ангажирани доказателства ответницата да е поискала изменение на посочените договори в срока по чл.98а, ал.5 от ЗЕ, което да е отразено в допълнително споразумение. Поради договорните отношения между страните във връзка с доставката на електроенергия, следва да се уреждат от тези общи условия. Съгласно чл.13, т.5 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България" АД, потребителят се задължава да уведоми продавача в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана със собствеността или другите основания, на които продавачът доставя електрическа енергия в обекта. Ответницата не е изпълнила това си задължение след евентуално извършено разпореждане с имота /за което няма твърдения и ангажирани доказателства от нейна страна/, а принцип в гражданското право е, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Ищецът е доставял електроенергия в имота съгласно сключения между страните договор, а ответницата не може да откаже плащането й, позовавайки се на евентуална промяна в собствеността на обекта, за която не е уведомила доставчика.
На следващо място, договорното правоотношение по продажба на електрическа енергия възниква не по силата на закона, с факта на придобиване на правото на собственост или на вещното право на ползване върху електроснабден имот, а произтича от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР, като писмената форма не е за действителност, а за доказване. Сама по себе си промяната в правото на собственост върху имота не води до прекратяване на договорното правоотношение, а за това е необходимо изявление от купувача до продавача, че вече не е собственик, с което договорното правоотношение между страните ще се прекрати. От момента на това уведомяване продавачът вече няма да има основание да води партидата на името на стария собственик /в този смисъл -решение по гр. д. № 11823/2017 г. по описа на СГС/.
По тези съображения съдът счита за неоснователно възражението на особения представител на ответницата, че не дължи претендираните суми за електрическа енергия, тъй като в посочения в исковата молба период не е била собственик на процесния имот. В исковия период договорът между страните не е бил прекратен и ищецът е доставял електрическа енергия в имота по силата на договора с ответницата.
По силата на сключения и действащ в исковия период договор задължението за плащане на потребената електрическа енергия е на ответницата като купувач по договора. Обстоятелството, че евентуално друго лице е ползвало доставената енергия, е непротивопоставимо на ищеца; то може да е само основание ответницата да претендира връщане на платеното от него от неоснователно обогатилото се лице.
По изложените съображения съдът приема, че следва да бъде признато по отношение на ответницата съществуването на вземането на ищеца за претендиратните с исковата молба суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1144/2018г. по описа на РС – Дупница.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответницата следва да се възложат разноските, направени от ищеца по водене на делото за внесена държавна такса – 75.00 лв., за възнаграждение на вещо лице – 180.00 лв., за особен представител на ответника – 300.00 лв. и за адвокатско възнаграждение – 90.00 лв. в размер общо на 645.00 лв., както и разноските по ч.гр.д. № 1144/2018 г. по описа на ДРС в размер общо на 85.00 лв.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца „ЧЕЗ Електро България“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. «Цариградско шосе» № 159, бл. БенчМарк Бизнес център, ЕИК *********, следните суми: сумата от 641.28 лв. (шестстотин четиридесет и един лева и двадесет и осем стотинки), представляваща главница по незаплатени фактури за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 05.12.2017г. до 03.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда-07.06.2018г., до окончателното плащане, както и сумата от 14.09 лв. (четиринадесет лева и девет стотинки), представляваща законна лихва за забава на месечните плащания, начислена за периода от датата на падежа на всяка фактура до 29.05.2018г.
ОСЪЖДА П.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ЧЕЗ Електро България“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. «Цариградско шосе» № 159, бл. БенчМарк Бизнес център, ЕИК *********, сумата от 645.00 лв. /шестстотин четиридесет и пет лева/ - разноски по водене на настоящото дело, както и 85.00 лв. /осемдесет и пет лева/ - разноски по ч.гр.д. № 1144/2018 г. по описа на РС-Дупница.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: