Решение по дело №43/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 13 ал. 6 от ЗСП.

Производството по делото е образувано по жалба на Р. Г. К. с [ЕГН] и постоянен адрес: гр. Кюстендил, [улица], срещу Заповед № ЗСП/Д-КН/12-968 от 22.12.2023 г. на Директора на Дирекция за социално подпомагане (ДСП) – Кюстендил, потвърдена с Решение № 10-РД06-0001/12.01.2024 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” (РДСП) – Кюстендил. Релевирано е основанието за незаконосъобразност на оспорения административен акт по чл. 146 т. 4 от АПК с искане за неговата отмяна.

В съдебното заседание по делото, адвокат А. И. – назначен за служебен адвокат на жалбоподателя, заявява становище за поддържане на доводите и исканията, съдържащи се в предявената жалба. Моли да му се заплати адвокатското възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане”-гр. Кюстендил, чрез юк. В., изразява становище за неоснователност на оспорването. Счита, че оспорената заповед е законосъобразна, като сочи недоказаност на инцидентно възникнали нужди на жалбоподателя, съставляващи предпоставка за отпускане на заявената социална помощ.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство, приключило с издаване на оспорената заповед, е започнало въз основа на заявление - декларация вх. № ЗСП/Д-КН/12968 от 05.12.2023 г. на Р. Г. К. до Директора на ДСП - Кюстендил, с коeто се иска отпускане на еднократна и целева помощ за „… отопление, при минимална пенсия по инвалидност и за лекарствени средства - за изследвания и медикаменти“, като не са приложени медицински документи, касаещи извършени такива разходи

Заявителят е декларирал следните обстоятелства: настоящ адрес в гр. Кюстендил, [улица]; семейно положение – разведен; социална група и здравословно състояние - пенсионер с трайно намалена трудоспособност от 90% и над 90 %; обитаване на съсобствено жилище от 2 стаи; получавани доходи в размер на 544.17 лв. месечно; липса на доходи от трудова дейност, селскостопанско производство и от продажба на имущество, дялове, акции и други участия в търговски дружества; липса на доходи от социални помощи; липса на недвижима и движима собственост; липса, през последните пет години, на прехвърляне на жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане, както и чрез договор за дарение; липса на регистрация като едноличен търговец; липса на сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, и отсъствие на наложени санкции за укрити доходи през последните три години по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Във връзка с подаденото заявление – декларация и на осн. чл. 27 ал. 1 от ППЗСП, социален работник при ДСП - Кюстендил изготвя социален доклад на 05.12.2023 г., в който е посочено, че заявителят Р. Г. К. е разведен и живее сам; че с Експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Никола Василиев“ АД– Кюстендил с № 91717/179 от 18.09.2023 г. му е с призната трайно намалена трудоспособност над 90 % със срок до 01.09.2026 г.; че работи по трудов договор към Народно читалище „Братство 1869“ – Кюстендил от 31.08.2021 г. до 01.09.2023 г., но не представя доказателства за доходите си; че е пенсионер и получава пенсия в размер на 549.19 лева месечно; че през годината е получил помощи по чл. 70 от Закона за хората с увреждания в размер на 918.75 лева и по чл. 76 от ЗХУ – 403.20 лева. В доклада е посочено, че заявителят не е представил медицински и разходооправдателни документи, касаещи искаенто за отпускане на заявената еднократна помощ. Предвид изложеното, социалният работник прави предложение за отказ за отпускане на исканата еднократна социална помощ, поради това, че К. не отговаря на условията по чл. 16 ал. 1 от ППЗСП, а именно: няма доказана с разходооправдателни и медицински документи, инцидентно възникнала потребност, която в настъпила внезапно, неочаквано или извънредно, а за хроничното си заболяване получава месечна финансова помощ по чл. 70 от ЗХУ, както и помощ по чл. 76 от ЗХУ.

Въз основа на социалния доклад и на осн. чл. 13 ал. 2 от ЗСП и чл. 28 ал. 1 от ППЗСП, Директорът на дирекция “Социално подпомагане” - Кюстендил, издава Заповед № ЗСП/Д-КН/12968 от 22.12.2023 г., с която отказва отпускане на еднократна социална помощ при инцидентни нужди по чл. 16 ал. 1 от ППЗСП на Р. Г. К.. Според формираните мотиви, заявителят не отговаря на условията на чл. 16 ал. 1 от ППЗСП – не е доказана инцидентно възникнали жизненоважни потребности на лицето.

Издадената заповед е съобщена на жалбоподателя на 04.01.2024 г. и същият подава жалба по административен ред пред Директора на РДСП - гр.Кюстендил още на 29.12.2023 г. Във връзка с оспорването, е изготвен социален доклад на 05.01.2024 г. с адресат Директорът на РД “СП“ – Кюстендил, съдържащ становище за неоснователност на жалбата.

С Решение № 10-РД06-0001/12.01.2024 г., Директорът на РД ”Социално подпомагане” - Кюстендил, отхвърля жалбата срещу Заповед № ЗСП/Д-КН/12968 от 22.12.2023 г. на Директора на ДСП – Кюстендил, която приема за законосъобразна. Налице са мотиви за правилна преценка на органа за недоказаност на предпоставките за отпускане на процесната социална помощ по чл. 16 ал. 1 от ППЗСП и конкретно на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално - битови и други жизненоважни потребности на заявителя. Сочи се, че отпускането на заявената еднократно помощ е правна възможност, която предполага освен наличие на инцидентно възникнали нужди, но и липса на собствени финансови средства за задоволяването им, но в случая заявителят не е представил доказателства за установяване на горните предпоставки. Допълнително, съобразно данните в заявлението - декларация, е формиран извод, че заявените потребности на лицето от храна и медикаменти са с постоянен характер, т.е. биха изисквали постоянно подпомагане, което става по друг ред и изключва приложимостта на процедурата по чл. 16 ал. 1 от ППЗСП.

Постановеното решение е съобщено на жалбоподателя на 19.01.2024 г., а жалбата до съда е подадена на 23.01.2024 г., т.е. в срока по чл. 149 ал. 3 вр. с ал. 1 от АПК, вр. с чл. 13 ал. 6 от ЗСП.

В съдебното производство жалбоподателят е приложил ЕР № 90964/30.04.2024 г., изд. от НЕЛК, с която се установява 100% ТНР, без чужда помощ, а съдът служебно е събрал доказателства относно доходите на жалбоподателя, както следва: Удостоверение за декларирани данни от Община Кюстендил, касаещи собствеността на Р. К. /земя площ 154 кв.м.; 0.500 ид. ч.; жилище РЗП 193 кв.м.; РЗП мазе 25 кв.м.. РЗП обект 84 кв.м.; РЗП таван 84 кв.м.; 0.500 ид.ч.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Оспорената заповед е индивидуален административен акт, който засяга пряко правната сфера на жалбоподателя като негов адресат; същата подлежи на съдебен контрол след проведеното оспорване по административен ред, а жалбата е подадена в законовия срок и пред компетентния за разглеждането й съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

Оспорената заповед, проверена на всички основания по чл. 146 от АПК, е законосъобразен административен акт - издадена е от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК, вр. с чл. 13 ал. 2 от ЗСП, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.

Териториалната и материална компетентност на издателя на акта не се оспорва, а и съдът констатира спазване на правилото на чл. 13 ал. 2 от ЗСП, вр. с чл. 26 ал. 1 от ППЗСП. Заповедта е надлежно мотивирана като съдържа фактическите и правни основания за издаването й. В административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Органът е изпълнил задължението си по чл. 27 от ППЗСП за провеждане на социална анкета и изготвяне на социален доклад, въз основа на проучване и анализиране на документи и събиране на информация, относими към заявената социална помощ.

Оспорената заповед е и материалноправно законосъобразна. Разпоредбата на чл. 11 ал. 1 от ЗСП предвижда, че социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Съгласно чл. 12 ал. 1 и ал. 2 от ЗСП, социалните помощи са месечни, целеви и еднократни, и се отпускат след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, включването на децата в системата на предучилищното и училищното образование в случаите, когато същите подлежат на задължително предучилищно или училищно образование, възрастта и други констатирани обстоятелства. Разпоредбата на чл. 12 ал. 4 от ЗСП предвижда, че условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването на социалните помощи се уреждат с ППЗСП с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. В чл. 16 ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално - битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата.

Предметът на проверката в административното производство е обвързан от предмета на искането, като в случая със заявлението - декларация К. е предявил претенция за целева и за еднократна помощ, като сочи, че няма пари за отопление / дърва / и за лекарства. По отношение на разходите за дърва за отопление следва да се отбележи, че тези потребности са целеви, а не инцидентни, и отпускането им става по реда Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, с оглед на което заявлението в тази част не е предмет на произнасяне с оспорената заповед. Последната е издадена във връзка със заявлението в частта за разходите за лекарства, които преценени в контекста на предпоставките по чл. 16 ал. 1 от ППЗСП, органът е приел за недължими за подпомагане и е постановил обжалвания отказ, който съдът счита за законосъобразен. За установяване на здравословното си състояние към момента на издаване на оспорената заповед, К. не е ангажирал доказателства за възникнала внезапно жизненоважна нужда от медикаменти. Приложеното в съдебното производство експертно решение е от 30.04.2024 г. /представено на 13.0.2024 г./ и не установява внезапно възникнала нужда от подпомагане, а за хроничното му заболяване, във връзка с което е издадено експертното решение на НЕЛК, по делото е доказано, че на същия се предоставят средства по реда на ЗХУ.

От анализа на събраните по делото доказателства се налага извод, че в случая не е налице инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидени обстоятелства, която да е предизвикала такова отклонение от обичайния начин на живот на Р. К., излизащо извън рамките на обичайните му разходи, че да налага отпускането на еднократна социална помощ. Последната, според визираното нормативното правило на чл. 16 от ППЗСП, се отпуска веднъж годишно за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално - битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на нормата се установява, че помощта е само правна възможност за подпомагане при непредвидено, неочаквано събитие и невъзможност за преодоляването му поради липса на собствени средства. В контекста на изложеното и доказателства по делото, сочещи на отсъствие на предвидените нормативни предпоставки, отказът за подпомагане, постановен с оспорената заповед, е законосъобразен. Обоснован и правилен е формираният от органа извод, че в случая не е установено непредвидено, неочаквано събитие и невъзможност за преодоляването му, поради липса на собствени средства на заявителя.

В този смисъл изводът е за издаден законосъобразен административен акт, оспорването на който е неоснователно и съдът ще го отхвърля.

Воден от горното и на осн. чл. 172 ал. 2 от АПК, вр. с чл. 13 ал. 6 от ЗСП, Кюстендилският административен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Г. К. с [ЕГН] и постоянен адрес: гр. Кюстендил, [улица], срещу Заповед № ЗСП/Д-КН/12968 от 22.12.2023 г. на Директора на Дирекция за социално подпомагане – Кюстендил, потвърдена с Решение № 10-РД06-0001/12.01.2024 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Кюстендил.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.