Решение по дело №70/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 12/09.01.2024 г. по АНД № 20232230201286/2023 г. на Районен съд – Сливен е отменено като неправилно и незаконосъобразно НП № 11/11.08.2023 г. на Директор на РИОСВ - Стара Загора, с което на К. Н. К. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева, на основание чл. 133, ал. 3, т. 3 от Закона за управление на отпадъците и е осъдена РИОСВ-Ст. Загора да заплати на К. Н. К. сумата от 500 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационния жалбоподател Директора на РИОСВ – Стара Загора, който чрез упълномощен представител го обжалва. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Заявява, че изводите на съда противоречат на фактите установени по делото. Счита, че по безспорен начин е установено извършването на административното нарушение. Твърди, че оспорването, че гумите били нови не е установено по делото. Заявява, че по безспорен начин е установено, че наказаното лице е притежател на отпадъците. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд - Сливен и потвърди НП.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

В с.з. ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника си адв.М. К. оспорва касационната жалба, моли съда да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Претендира за направените по делото разноски.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че са налице условия решението на въззивният съд да бъде оставено в сила. Счита, че НП, както и неговата описателна част, не съдържали достатъчно конкретно описание на предмет, а счита и на място, поради което страдало от тези пороци, които са визирани като абсолютни положителни предпоставки да са налице в чл. 57 от закона.

Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните доказателства, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а по същество неоснователна.

В жалбата са наведени оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно следното от фактическа страна:

На 23.01.2023 г. експерти на РИОСВ - Стара Загора съвместно с представител на ОД на МВР - Сливен решили да извършат проверка на поземлен имот с идентификатор 81387.42.2, [населено място], собственост на К. Н. К.. В имота нямало никого и проверяващите не могли да влязат във вътрешността на имота.

След извършен оглед от южната страна на имота, където имало видимост към вътрешността му установили, че се съхраняват около 20 бр. излезли от употреба гуми (ИУГ) и малки количества отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ) от битов характер. Металните отпадъци се съхранявали на две купчини. Едната се намирала в непосредствена близост до навеса в северната част на двора, а другата в централната му част. След извършена служебна справка в регистъра на издадените разрешения за извършване на дейности с отпадъци се установило, че за горе цитирания имот нямало издадено действащо разрешение за дейности с отпадъци от РИОСВ - Стара Заора, съгласно чл. 35 от ЗУО.

Бил съставен КП № 010 713 от 23.01.2023 г., като на ответника по касацията било издадено и предписание да се предадат описаните ИУМПС на лице, притежаващо документ по чл. 35 от ЗУО и да се представят в РИОСВ - Ст.Загора документи удостоверяващи изпълнение на предписанието.

За констатираното на Крайчев бил съставен АУАН № 11 от 23.02.2023 г., с който деянието било квалифицирано като нарушение по чл.35 ал.1 т.1 от Закона за управление на отпадъците. Актът бил връчен на жалбоподателя, който е отказал да го подпише.

На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП 11/11.08.2023 г. на Директор на РИОСВ - Стара Загора, с което на К. Н. К. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева, на основание чл. 133, ал. 3, т. 3 от ЗУО, за нарушение на чл. 133, ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 35 ал.1 т.1 от ЗУО.

За да отмени наказателното постановление, районният съд е развил следните мотиви:

Решаващият съд е приел, че АНО е следвало да докаже, че към момента на проверката и ангажиране на административно наказателната отговорност на К. - 23.01.2023 г. именно той е извършвал дейности с отпадъци, както и че описаните вещи действително са излезли от употреба гуми и черни и цветни отпадъци. АНО е следвало да индивидуализира наказанието като опише в какво точно се изразява то и кой е нормативният акт и текста, който е нарушен. В случая имало няколко подзаконови акта, чрез които се регламентирали дейностите с ОЧЦМ, това била Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства и Наредба № 2 за класификация на отпадъците. К. не попадал в обхвата на чл.17 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, тъй като простото държане на части от ИУМПС не следвало и не можело да се квалифицира като дейност по събиране, транспортиране и по третиране на ИУМПС. От описанието на съхраняваното ИУМПС и в АУАН и в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление не става ясно отпадъка/така, както е описан/ към кой точно вид следва да бъде класифициран. На следващо място, освен кодове на отпадъци, терминологично се сочили и други видове кодове: това били кодове на дейности - Приложение № 2 към § 1, от ДР на ЗУО. Доста по-съществен порок бил, че никъде в АУАН не се сочил релевантния текст от Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства, и то чл. 17, ал. 1, според който текст дейностите по събиране и транспортиране и по третиране на ИУМПС се извършват от лица, притежаващи документ по чл. 35 ЗУО. Това правило се намирало в Глава пета, и това били всъщност разпоредби, относими именно към вмененото административно нарушение, свързано с третирането на конкретния вид отпадък, без разрешение за извършване на този вид правно регламентирана дейност. При тези мотиви отменил обжалваното НП.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт, като краен резултат. Касационната инстанция не споделя мотивите на въззивния съд, поради следните съображения:

Съгласно нормата на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО, за извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I от същия закон. По смисъла на § 1, т. 44 от ДР на ЗУО, третиране на отпадъци са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. В § 1, т. 42 от ДР на ЗУО съхраняването е дефинирано като дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от: а) три години - при последващо предаване за оползотворяване и б) една година - при последващо предаване за обезвреждане.

Съгласно обстоятелствената част на обжалваното НП, ответника по касацията е бил обвинен за нерегламентирано съхраняване (R13 –съхраняване на отпадъци до извършване на някоя от дейностите с кодове R1-R12), като са описани 20 бр. ИУГ и ОЧЦМ. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО, а основанието за налагане на санкцията е нормата на чл. 133, ал.3, т. 3 ЗУО. Съгласно посочената санкционна норма наказва се с глоба от 1400 до 4000 лв. физическо лице, което извършва дейности с ОЧЦМ, ИУЕЕО, НУБА и/или ИУМПС без регистрация по Търговския закон или без разрешение, ако деянието не съставлява престъпление.

Така от описанието на нарушението, вмененото като форма на изпълнително деяние се изразява в дейности по съхраняването на ИУГ и ОЧЦМ. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на Наредбата за изискванията за третиране на излезли от употреба гуми (НИТИУГ) „излезли от употреба гуми" са всякакъв вид гуми, които попадат в обхвата на наредбата и отговарят на определението за "отпадък" по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на ЗУО. Съгласно чл. 14 от НИТИУГ лицата, извършващи дейностите по събиране, съхраняване, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на ИУГ, трябва да притежават съответния документ по чл. 35 ЗУО. Съгласно чл. 6 ал. 1 от същата наредба притежателите на ИУГ извършват дейности по събиране, съхраняване, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на ИУГ, в случай че притежават съответния документ по чл. 35 ЗУО. Съгласно ал.2 на същия текст притежателите на ИУГ ги предават на лицата по чл. 14, в случай че не притежават съответния документ по чл. 35 ЗУО. Именно тези са относимите правни норми изискващи притежаване на документ по чл.35 от ЗУО за извършване на дейности с ИУГ, а не разпоредбата на чл.17 ал.1 от НИУМПС, както е посочил въззивния съд.

Съгласно чл.35 ал.2 т.1 от ЗУО разрешение не се изисква за събиране и предварително съхраняване на отпадъци на мястото на образуване, включително на отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ).

В тази връзка, както бе посочено по-горе, нормата на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО касае дейностите по третиране на отпадъци. Както вече се посочи съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 44 от ДР на ЗУО: "Третиране на отпадъците" са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Предвид това, следва да се отбележи, че както в АУАН, така и в оспорваното НП, с оглед начина на описание на деянието – съхраняване на ИУГ и ОЧЦМ и правната квалификация посочена в него – чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО, визираща дейност по третиране на отпадъци, е допуснато противоречие, което възпрепятства наказаното лице да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му, респективно да организира защитата си в пълен обем. В чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН императивно е изведено съдържанието на АУАН и НП. Част от задължителните реквизити са описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено - чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и законовите разпоредби, които са били нарушени - чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Това нарушение, допуснато от АНО е от категорията на съществените и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

По делото не е установено, и че описаните в АУАН и НП гуми представляват отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО. Както бе посочено по горе, за да се приеме, че намерените в имота на ответника 20 бр. гуми са такива излезли от употреба, те не само следва да попадат в обхвата на НИТИУГ, но и да отговарят на определението за отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУО. Съгласно този текст от закона "отпадък" е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. По делото не са събрани и представени доказателства, установяващи че притежателят им се освобождава от тях или възнамерява да се освободи, още по-малко, че е длъжен да го направи. Не са събрани и представени и доказателства, които с оглед състоянието на годност на посочените гуми да водят до извод, че същите са такива, които са излезли от употреба, което да задължава притежателят им да се освободи от тях съгласно чл.6 ал.2 от НИТИУГ. По делото не е и установено дали намерените отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ) не са събиране и предварително съхранявани на мястото на образуване, за което както бе посочено по-горе не е необходимо разрешение по чл.35 от ЗУО. В този смисъл от страна на АНО е нарушена разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН.

АНО не е изложил мотиви защо е приложил разпоредбата на чл.133 ал.3 т.3 от ЗУО, която не визира дейности във връзка с ИУГ, а относно отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ) не е установено, че е необходимо разрешение. В тази част са обосновани изводите на въззивния съд, че АНО е следвало да посочи основание въз основа на което ответника е бил длъжен да притежава разрешение за дейност с посочените отпадъци. Касае за неправилно приложение на материалния закон, което е още едно основание за отмяна на обжалваното НП.

По изложените съображения административния съд намира, че като е отменил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт като краен резултат.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е отменено НП, е правилно и законосъобразно и е постановено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Подадената против него касационна жалба е неоснователна. С оглед на това проверяваният съдебен акт следва да се остави в сила.

Искането за присъждане на разноски от страна на ответника по касацията е основателно. Към искането е представен договор за правна помощ, според който на пълномощника на ответника е заплатена сумата от 400 лв. за процесуално представителство по настоящото дело. В този смисъл искането за разноски следва да се уважи, като се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК Административен съд гр.Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12/09.01.2024 г. по АНД № 20232230201286/2023 г. по описа на Районен съд-Сливен.

ОСЪЖДА РИОСВ-Стара Загора да заплати на К. Н. К. с [ЕГН] от [населено място], общ. Сливен, [улица], сумата от 400 (четиристотин) лева представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.