№ 924
гр. Перник, 17.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Съдия:РОСИЦА ВЕЛКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20241700500393 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2/03.01.2024 г. по гр.д. № 5311/2022 г., Районен съд - гр. П. е признал за установено по
предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу М. А. В., ЕГН **********, с адрес гр. ***, и И. Л. В., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, установителни искове с правно основание чл. 422 вр. 415 вр. чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за установяване съществуването на вземане, че двамата дължат солидарно задължение по
Договор за потребителски кредит № 30037233548 от 03.06.2019 г. следните суми, както следва: главница в размер
на 3615,79 лв., договорно възнаграждение в размер на 2155,13 лв., лихва за забава в размер на 262,82 лв., ведно
със законната лихва върху главницата от 3615.79 лв. от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2630 от 01.08.2022 г. по ч. гр. д. № 4318/2022 г. по
описа на Районен съд – П..
С решението са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ срещу М. А. В. и И. Л. В. осъдителни искове – двамата да заплатят солидарно на ищцовата страна
сумата от 1892,12 лв. - възнаграждение за допълнителен пакет услуги, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Със същото решение съдът на осн. чл. 78 от ГПК е възложил разноски в тежест на страните.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от М. А. В. и И. Л. В., с която се твърди, че
постановеното от районния съд решение в неговата уважителна част е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
е постановено при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. На първо място сочат, че решаващият съд при постановяване на акта си не е взел
предвид факта, че процесният Договор за потребителски кредит е нищожен поради противоречието му с
императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП, а именно обстоятелството, че липсва дата на сключване на договора. В
продължение се излагат съображения, че процесният договор е недействителен, като се твърди, че при
съставянето на същия не са спазени императивните изисквания залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Допълват, че
липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита – кои компоненти са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР от 46.36 %.
По изложените аргументи за неправилност на постановеното от първата инстанция молят съда за неговата
отмяна и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искови претенции на ищцовото
дружество. Претендират присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
Постъпила е молба с вх. № 11444/27.05.2024 г. от М. А. В. и И. Л. В., с която молят депозираната въззивна
жалба да бъде разгледана.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна – „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, чрез юрк. Екатерина Костадинова, с който оспорва въззивната жалба изцяло, като сочи, че наведените в
нея твърдения и възражения са неоснователни и недоказани. Твърди, че в хода на първоинстанционното
1
производство е безспорно доказано съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
срещу длъжниците, възникнало на основание процесния договор за потребителски кредит. Допълва, че
изложените във въззивнта жалба твърдения са посочени общо, без аргументация и същите не са подкрепени от
събраните по делото доказателства. Навеждат се твърдения, че длъжниците не са изпълнили поетите договорни
задължения, като се допълва, че предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът е бил уведомен. С отговора се излагат подробни
съображения, че процесният договор е напълно действителен, като се сочи, че в него ясно е посочена методиката
на формиране на ГПР при спазване на законовите изисквания, регламентирани в чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 9а, т. 10 и
следващите от ЗПК. Въззиваемият счита, че в настоящия случай е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
а именно, че ГПР не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление а Министерския съвет на Република България. На следващо
място отбелязва, че договорът е напълно действителен, като е породил своите правни последици за страните.
Излага, че в процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не е
задължително за отпускането на кредита, а е по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля дали
желае искането му за кредит да бъде разгледано в най – кратки срокове, както и дали желае да има възможност да
отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечните вноски, да променя датата на падежа и да получава
бързо и лесно допълнителни парични средства. Отбелязва, че в настоящия случай ответникът е пожелал
закупуването на такъв пакет услуги. Сочи, че на кредитополучателя е предоставена възможност да изрази
съгласие или не с основните параметри на договора, като с полагането на подписа си е демонстрирал
одобрението им. В заключение се твърди, че в конкретния случай са налице минималните законови изисквания на
договора за потребителски кредит и поради това същият е действителен, като е породил желаните от страните
правни последици и е следвало да бъде спазван от тях.
Въз основа на подробно изложени аргументи „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, чрез юрк. Екатерина
Костадинова, моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.
Претендира присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора към нея страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по
чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора към нея страните не представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти,
касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с
решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на
проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
НАСРОЧВА делото за 12.09.2024 г. от 11:45 часа, за която дата и час страните да се
2
призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния жалбоподател –
и с препис от писмения отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по доброволен
начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да удовлетворява
интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с координатор на
Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен съд – П..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване, ведно
с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3