№ 361
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова
Мила П. Лазарова
при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100602562 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
На 06.12.2023г., СРС 13-ти състав е постановил по НОХД № 1827/22г.
Присъда, с която е признал подс.В. П. В. за виновен за това, че на 16.02.20г. в
с.Челопечене противозаконно е присвоил чужди движими вещи – паричната
сума от 500лв., която сума е собственост на **** ООД и която сума деецът
владеел и случаят е маловажен, като на осн.чл.206 ал.5 вр. ал.1 вр.чл.54 НК
му е наложено наказание глоба в размер на 300лв..
Против присъдата е подадена въззивна жалба и допълнения към нея от
адв.А., служебен защитник на подс.В., с отправени в условията на
алтернативност две отделни искания – съответно за отмяна на осъдителната
присъда и постановяване на нова такава, с която и на осн. чл.304 НПК
подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по вмененото му
престъпление по чл.206 ал.5 вр. ал.1 НК или за отмяна на обжалваната
присъда и връщане делото на основния съд. В депозираните в срока по чл.320
ал.4 НПК допълнителни писмени изложения са наведени доводи за
неправилност на присъдата, изразена в неправилно приложение на
материалния закон, тъй като по мнение на защитата в случая намира
приложение нормата на чл.218а НК и наказателното преследване се инициира
и образува въз основа на подадена тъжба от пострадалото лице, каквато в
1
случая липсва.В последното подадено допълнение към въззивната жалба
защитата излага и свой собствен анализ на събраните доказателства,
формирайки заключение за неправилна и необоснова оценка на
доказателствената съвкупност от страна на първостепенния съд, което е
довело и до неправилни фактически и правни изводи.
Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 НПК.
Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за нейната форма и
съдържание, така и за движението й съгл.чл.321 НПК.
Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка
по реда на глава XXІ НПК.
С въззивната жалба не се правят искания за събиране на доказателства,
а и въззивният съд не намери за нужно служебно да събира допълнителни
доказателства.
В хода на съдебните прения адв.П., защитник на подсъдимото лице,
поддържа релевираните във въззивната жалба аргументи и съвсем лаконично
маркира определени факти, възприети от защитата за допуснати от
първостепенния съд нарушения на материалния и процесуалния закон –
съответно твърди се допуснато нарушение на чл.287 ал.1 НПК при изменение
на първоначалното обвинение; твърди се и недоказаност на обвинението, в
частност липса на доказателства касателно инкриминираната дата
16.02.2020г.
В с.з. пред настоящата инстанция участващият по делото прокурор
изразява становище за безспорна доказаност на вмененото на подсъдимия
престъпление и за определяне на наложеното наказание при спазване
разпоредбите на материалния закон, поради което отправя молба за
потвърждаване на обжалваната присъда, като правилна и защконосъобразна.
Подсъдимият В. в предоставеното право на лична защита и последна
дума се придържа към доводите, изложени от защитника му, и апелира за
постановяване на оправдателна присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като въззивна инстанция, проверявайки
изцяло правилността на обжалваната присъда – нейната законосъобразност,
обоснованост и справедливост, във връзка с направените оплаквания и
съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус са
налице предпоставките, визирани в чл. 334 т.6 НПК.
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно
следствие, при гарантиране правото на процесните страни за реално участие и
представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза.По
мнение на настоящия съд изначално следва да се отбележи, че при приетото
на осн чл.287 НПК изменение на обвинението не са допуснати никакви
процесуални нарушения от страна на първостепенния съд.В проведеното с.з.
на 21.03.23г. представителят на СРП изразява категорично и недвусмислено
искане за изменение на първоначалното обвинение, което изменение касае
само и единствено инкриминираната дата.С основание СРС е допуснал
исканото изменение, тъй като самото искане е своевременно изразено в
рамките на отпочнато и неприключило първоинстанционно съдебно
2
следствие и искането е отправено от компетентен орган в кръга на
правомощията му по чл.287 и чл.46 ал.1 НПК. Законосъобразни са и
последващите процесуални действия на основния съд, който се е съобразил с
волята на подсъдимия и съгласно разп. на чл.287 ал.3 НПК е отложил делото
и му е предоставил възможност за подготовка по приетото изменено
обвинение.Тук е мястото да се подчертае, че изложените във въззивната
жалба доводи за допуснати процесуални нарушения при приемане на
исканото изменение на обвинението са изцяло неоснователни – във вр. с
допустимостта на изменението нормата на чл.287 ал.1 НПК не въвежда за
задължително изискване обстоятелствата, обосноваващи самото изменение,
да не са били известни на органите на държавното обвинение още от
досъдебната фаза на развитие на наказателното производство; подобно
изискване фигурираше в предходна редакция на чл.287 НПК; по настоящем и
в частност към момента на допускане на изменението на обвинението
подобно изискване не е въведено, респ. законът се е дезинтересирал от
оценката на доказателствата на ДП и причините за това.В случая
действително още в хода на ДП са налични доказателства, визиращи датата
16.02.20г. за инкриминира такава (както се твърди във въззивната жалба), но
въпреки това, в ОА за дата на престъплението се сочи 16.02.19г. и при това
положение в правомощията на прокурора е преценката за наличие на
предпоставките по чл.287 НПК. Според СГС, горните съждения във вр. със
защитното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение при
приложение на института на изменение на обвинението бе нужно да се изнесе
в началото на настоящото изложение, тъй като именно отговорът на този
въпрос в значителна степен предопределя и обхвата на въззивната проверка.
Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния
съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален
ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване.Въз основа на
събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства са направени правилни фактически изводи, напълно споделими и от
въззивния съд, поради което е същите ще бъдат пресъздадени лаконично в
настоящия съдебен акт.
Подсъдимият В. П. В. е български гражданин, роден на ****г. в гр.Лом,
ЕГН ****, със средно образование, неосъждан, неженен, с адрес гр.София,
ж.к.****.
Търговското дружество **** ООД с управител св.Б.В. притежавало
търговски обект на територията на гр.София, кв.Челопечене, ул. ****.
Именно в този търговски обект, представляващ магазин за хранителни стоки,
в началото на 2020г. работел и подс.В., а така също и свидетелите Ст.А. Д.В. и
М.В.. Управител на обекта била св.Й.Г..Подсъдимият заемал длъжността
„продавач, зареждане на рафтове“, като в това си качество и съгл. връчената
му длъжностна характеристика бил материално отговорно лице с вменени му
задължения и отговорности, пряко свързани с предлаганата в обекта дейност
3
по продажба на стоки. Продажбата на стоки в магазина се отчитала
посредством касов апарат и в края на всеки работен ден се разпечатвал
отделен дневен отчет. На 16.02.2020г. подсъдимият бил на работа, съвместно
със св.М.В., като за деня бил направен оборот от продажбите в размер на
1 010,40лв.Той взел 500лв. от оборота.
В последствие и с нарочна Заповед № от 04.03.20г. на подс.В. било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по повод извършено
дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че на 20.02.20г. около
10.30ч. „самоволно си тръгва от работа … не се явява на работа в периода от
21.02.20г. до 25.02.20г., включително“
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се
различава от тази, описана в мотивите към проверяваната присъда.
Гореизложената фактическа обстановка се приема за установена от събраните
по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната
съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл.14 и чл.107 ал.3 и ал.5
НПК.По делото, от първата инстанция са събрани в необходимия обем и по
съответния процесуален ред доказателствата, имащи значение за правилното
му решаване.Инкорпорираният доказателствен материал обхваща
показанията на свидетелите Й.Г., Ст.А., Д.В., М.В. и Б.В. и приобщените
многобройни писмени доказателства. СГС оценява за правилен направения от
контролираната съдебна инстанция доказателствен анализ, като убедително е
обсъдена достатъчността, надежността и достоверността на източниците на
информация. В съответствие с разп. на чл.305 ал.3 НПК в мотивите към
присъдата подробно са посочени както установените обстоятелства и
доказателствения материал, въз основа на който се извеждат съответните
факти, така и правните съображения за взетото крайно решение.По мнение на
въззивния съд събраната по делото доказателствена съвкупност е
последователна и еднопосочна, като от нея с пълна категоричност се
установяват времето, мястото и авторството на извършената инкриминирана
деятелност и тъй като защитните възражения са изцяло съсредоточени
досежно липсата на доказателства за инкриминираната дата, то настоящият
съд ще съсредоточи своите мотиви в тази насока.
Както правилно посочва първостепенния съд, показанията на
горепосочените свидетели представляват валиден доказателствен източник,
доколкото всеки един от тях в условията на устност и непосредственост
излага определени фактически обстоятелства пред основния съд.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на
първоинстанционния съд и също кредитира показанията на всички разпитани
свидетели.Тук е нужно да се подчертае, че в хода на първоинстанционното
съдебно следствие всеки един от тези свидетели с категоричност сочи факта
на полагане на труд в търговския обект в кв. Челопечене, където работи и
самият подсъдим, като също така с категоричност се сочи и факта на
4
установени липси в магазина, но без описание на всички останали
съпътстващи обстоятелствени подробности. Липсата на спомен за
реализираните събития дава основание на СРС за приобщаване към
доказателствената съвкупност на осн.чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.2 НПК на
показанията на всеки един от горните свидетели от ДП. Т.е. показанията на
свидетелите от ДП също се ползват с процесуална доказателствена годност и
поради това, подлежат на преценка за достоверност.
Правилно първостепенният съд поставя в основата на своите
фактически изводи за механизма и авторството на деянието показанията на
свидетелите Й.Г., Ст.А. и М.В..Тези свидетели единодушно и
непротиворечиво сочат факта на установена липса на парична сума в размер
на 500лв. от касата на магазина, като наред с горното сочат и факта на
директно изразено признание от страна на подсъдимия за лично реализирано
действие по вземане на паричната сума. Свидетелите Й.Г. и С.А. описват и
собственото си поведение по преглеждане на направените видеозаписи от
инсталираните в магазина охранителни камери, които записи ясно
проследяват действията на подс. В. по отваряне на касата, по вземане на
парична сума и непосредствено след това по внасянето й в кештерминал.При
преценката за достоверност на коментираните показания и в допълнение на
аргументите на СРС следва да се подчертае, че даденото от свидетелите
фактическо описание е резултат на личните им и непосредствени възприятия,
поради което тези показания се оценяват за преки доказателствени средства,
ползващи се с висока степен на доказателствена годност.Относно обаче
доказателствената стойност на показанията в частта им досежно проведения
от св.Г. телефонен разговор с подс. В. и направеното от него самопризнание
за вземане на инкриминираната парична сума и независимо, че съдът
кредитира с доверие тези показания, то следва да се има предвид, че тук става
дума за извънсъдебно самопризнание, което не е дадено от подсъдимия в
качеството му на обвинено лице, пред разследващ орган и след пълно
разяснение на процесуалните му права.Поради тези причини и в тази част
показанията на трите свидетелки правилно са анализирани от СРС много
внимателно, като се допълват от зрително възприетите видеозаписи,
отразяващи по един обективен начин реализираната от подсъдимия
деятелност по вземане на парична сума от касата на магазина – действително
свидетелките не уточняват размера на взетата сума, но доколкото съобразно
показанията им, подсъдимият е единственото лице, отваряло и вземало пари
от касата, то по един косвен, но убедителен начин се извежда обстоятелството
на вземане именно на паричната сума в размер от 500лв.
В показанията на разпитаните свидетели се съдържат и данни за
инкриминираната дата, като именно в тази насока са насочени
преимуществено и защитните възражения.В тази вр. действително се
наблюдава определено колебание, но СРС е положил усилия за изясняване на
датата на реализираните събития, като е съпоставил съдържанието на
гласните и писмените доказателствени средства и правилно е извел датата
5
16.02.2020г.Свидетелката Г. в хода на съдебното следствие не заявява
конкретна дата, но дава определен времеви ориентир, а именно заявява, че е
напуснала работата в магазина в „годината преди пандемията“, което от своя
страна действително препраща към 2019г., тъй като ноторно известно е, че
извънредната пандемична обстановка бе обявена на 13.03.2020г.В
приобщените й от ДП показания също се наблюдава определено вътрешно
противоречие – първоначално се сочи датата на напускане на работа
24.05.19г., а в последствие се твърди факта, че на 16.02.20г. подс.В. е бил на
работа, а на следващия ден свидетелката прави проверка на касата и
установява липсата на парите; дори се споменава и датата 19.02.20г., на която
дата „гледахме записа от охранителните камерите“.В приобщените на осн.
Чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК показания на свидетелите А., Д.В. и М.В.
също се съдържат данни за 2020г. – с повече подробности в тази вр. се
ползват показанията на първата от трите горепосочени свидетелки, директно
заявяваща датата 16.02.20г. за дата на реализиране от страна на подсъдимия
на действия по вземане на паричната сума; а останалите две свидетелки
единствено и само говорят за 2020г., без да сочат конкретна дата.Правилно
СРС е дал вяра на коментираните свидетелски показания от ДП, тъй като
същите напълно кореспондират с приложените писмени доказателства – в
частност с изготвения дневен отчет (т.3 от ДП); с Докладна от св.А. за
констатирано нарушение на трудовата дисциплина; Копие от трудовата
книжка на подс.В., лично подписана от него Декларация от 04.03.20г.;
справки от НАП за регистрирани уведомления по чл.62 ал.5 КТ; Заповед от
19.05.20г. за прекратяване на трудовото правоотношение на св.Г..Т.е. налични
са няколко отделни доказателствени източника, удостоверяващи идентичин
факти.Доказателствената съвкупност обхваща многобройни доказателства с
убедително съдържание и на база съвкупната им оценка се извежда с
категоричност факта на реализиране на процесното деяние именно на
инкриминираната дата 16.02.20г.
Въззивният съд приема всички останали изложени от основния съд
аргументи във вр. с доказателствения анализ за правилни и обосновани и
поради това, препраща към същите.Единственото и само за прецизност се
излага и допълнението за събрани и доказателства касателно това, че подс.В.
е владеел паричната сума.Тук следва да се има предвид заеманата от него
длъжност на продавач в търговския обект, която длъжност не се оспорва от
защитата.Следва да се има предвид и конкретно вменените му трудови
задължения, съобразно връчената му длъжностна характеристика – в същата
се сочи задължението за изпълнение на функции на материално отговорно
лице и задължението за извършване на дейност по продажба на стоки.В тази
вр. следва да се има предвид, че съобразно доказателствената съвкупност,
паричната сума е взета именно от касата на обекта, респ. сумата е събрана в
резултат на дейност по продажба на стоки и като касиер, подсъдимият е
разполагал с възможността за връщане на ресто именно от събираната в
касата парична сума; т.е. в случая той е владеел тази сума, а същата не му е
6
връчена за пазене.
С оглед установените при анализа на доказателствената съвкупност
факти СРС е достигнал до верен и законосъобразен извод за реализирано от
подс.В. престъпно поведение, запълващо от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.206 ал.5 НК и то при конкретните
фактически параметри, посочена в процесния обвинителен титул.
Съгласно горната материална норма, наказателно-отговорно е всяко
едно лице, осъществило признаците на състава.С оглед събраните в хода на
първоинстанционното съдебно следствие гласни доказателства, съдът приема
за безспорно доказано авторството на визираното по-горе деяние – именно
реализираното активно поведение от страна на подсъдимия по вземане от
касата на паричната сума от 500лв., която владеел, води до настъпване на
имотна вреда в същия размер за ощетеното ЮЛ. Подсъдимият е афиширал
притежанието на инкриминираната вещ и се е разпоредил с нея.
В чисто теоретичен план се подчертава, че от обективна страна
съставомерното изпълнително деяние се заключава в действието „присвои”
определена чужда движима вещ.Т.е. законът изисква едно активно поведение
от страна на дееца, какво поведение в конкретния случай се доказа.Същото е
обективирано посредством вземане на пари от касата на търговски обект, до
която каса подсъдимият има реален достъп. Своенето на инкриминираната
парична сума е налице, тъй като това действие е реализирано от подсъдимия
по негова собствена инициатива, без да поиска съгласието на собственика –
св.Б.В..Налице са доказателствени данни в показанията на свидетелите Г. и А.
за извършено от подс.В. последващо внасяне на сумата в инсталирания в
обекта кештерминал – този факт е приет от съда за безспорно доказан, но
същият не е достатъчен за установяване по несъмнен начин на
обстоятелството дали деецът се е разпоредил със су3мата в свой или в чужд
интерес; което обаче е без значение, тъй като подобен елемент не е включен в
престъпния състав на чл.206 ал.5 НК. Действието на подсъдимия противоречи
на закона, тъй като към момента на разпореждане с паричната сума липсва
изрично разрешение от страна на действителния собственик.С
престъплението по чл.206 НК се накърнява правото на собственост, тъй като
се присвоява чужда движима вещ.В конкретния случай това е паричната сума
от 500лв., представляваща движима вещ по смисъла на закона.Тази вещ
принадлежи на ф.**** ООД с управител св. В..Т.е. тя е чужда движима вещ
по отношение на подсъдимия.
От обективна страна в хода на първоинстанционното производство е
доказано и наличието на изискуемия по чл.206 ал.1 НК съставомерен елемент
по владеене от страна на подс.В. на инкриминираната вещ. Доказано е, че
същата му е била предадена доброволно при изпълнение на задълженията му
като продавач в търговския обект и той се е ползвал от нея по
7
предназначение, съхранявайки я в касата на магазина и при необходимост
връщайки ресто на купувачите, т.е. сумата не му е предадена изначално в този
размер, а той я е владеел и управлявал.
На последно място от обективна страна е необходимо да се изтъкне, че
правилно СРС е приел конкретното престъпление, извършено от подсъдимия,
за маловажен случай по см.на чл.93 т.9 НК.В тази вр. следва да се преценява
не само самото престъпление, предмет на обвинението, но и личността на
подсъдимия, каквато е константната съдебна практика. Определението за
маловажен случай е легално постановено в горепосочената норма, която в
условията на алтернативност регламентира три хипотези - липса на вредни
последици, незначителност на вредните последици или други смекчаващи
вината обстоятелства.По настоящото дело с оглед събраните доказателства,
маловажността на случая се извежда от ниския размер на причинената щета и
от чистото съдебно минало на подсъдимия.
Както правилно е изтъкнал СРС, процесното престъпление изисква
наличие на пряк умисъл и същият правилно е изведен от конкрегтно
обективираното от подсъдимия поведение.Прекият умисъл е наличен
досежно всеки един от съставомерните престъпни елементи и в тази насока
въззивния съд изцяло се солидализира с аргументите, изложени в мотивите
към проверяваната присъда.
При преценка на така определеното от първоинстанционния съд
наказание, настоящата инстанция не намери основание за изменение на
същото, приемайки го за правилно индивидуализирано по вид и размер в
контекста на преследваната по чл.36 НК генерална и индивидуална
превенция.Правилно СРС е подчертал невъзможността за приложение на
чл.78а НК, тъй като не са възстановени причинените имуществени вреди.
Въззивният съдебен състав намира, че при индивидуализация на наказанието
първостепенният съд правилно е определил същото при наличие изцяло на
смекчаващите отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало и
възрастта на подсъдимия и най-вече продължителният времеви период на
наказателното производство, надхвърлящ рамките на разумност съгл.
повелята на чл.22 НПК.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.334 т.6 вр. чл.338 НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 06.12.2023г., постановена по НОХД №
1827/2022г. по описа на СРС, НО, 13-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9