РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Враца, 20.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав,
в публично заседание на 07.07.2022г. /
седми юли две хиляди двадесет
и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря Стела
Бобойчева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №309 по описа на АдмС
– Враца за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.172,
ал.5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на П.К.А. ***,
депозирана чрез * М.С. против ЗАПОВЕД за ПАМ № 22-0288-000031/07.04.2022г. на Началник РУ-Козлодуй към ОДМВР-Враца, с която на същия
е наложена ПАМ по чл.171,т.1,б.“б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. С жалбата се твърди,
че оспорената заповед е неоснователна и незаконосъобразна, като се посочва, че
при издаване на АУАН са допуснати множество закононарушения, както при съставяне на акта, така и при извършване
на проверката. По тези съображения се иска отмяна на заповедта. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение.
В с.з. жалбоподателят се представлява от * М.С., който моли
за решение, с което да се отмени изцяло заповедта като незаконосъобразна. Счита,
че в заповедта следва да бъде отразено точно фактическата обстановка, но поради
допуснати пороци в акта, които не са отразени в заповедта същата се явява
незаконосъобразна. Посочва се, че в издадения акт показанията от проверката са
записани 0,69% в издишания въздух, докато в заповедта е записано 0,67 промила в
издишания въздух, което е процесуално нарушение, доколкото няма уред който да
мери алкохол и съответно водачът не може да бъде наказан. Също така се посочва,
че има разминаване в номера на техническото средство, доколкото в акта е
посочено с номер 0384, а в заповедта с номер 0385. По тези съображения счита
заповедта за незаконосъобразна и моли да се отмени. Претендират се разноски по
делото, за което е представен списък.
Ответникът - Началник
РУ-Козлодуй към ОДМВР-Враца, не ангажира
становище по делото.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е заверено копие
на административната преписка по оспорената заповед.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед за
прилагане на ПАМ №
22-0288-000031/07.04.2022г. на Началник
РУ-Козлодуй към ОДМВР-Враца на П.К.А. *** е наложена ПАМ по чл.171, т.1,
б.“б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца. В оспорената
заповед от фактическа страна е прието, че на 07.04.2022г. около 11.40 часа в ***
до магазин „Т.К.“ ООД , жалбоподателят като водач на МПС “ Фолксваген Голф“ с рег.№
**********, собственост на К.А. *** управлява автомобила след употреба на алкохол,
установено с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARLL-0385,
който е отчел 0,69% промила в издишания от водача въздух. Издаден е и талон за
медицинско изследване №0047596. Посочено е, че пробата е извършена в 12.10 часа.
Прието е, че жалбоподателят с това си действие нарушава чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП.
От приложената в заверено копие административната преписка,
се установява, че на жалбоподателя е
съставен АУАН на 07.04.2022г., в който е описана същата
фактическа обстановка. Приложен е и талон за изследване, с вписан резултат от
извършената проба 0,69%, връчен на жалбоподателя срещу подпис с отбелязване
„приемане“. Във вр. с установеното
нарушение на въпросната дата 07.04.2022г. са приложени по делото и изготвени
два броя докладни записки от Д.Г.- ** звено „ПК“ и Д.Й.-**, в които е отразено, че на дата 07.04.2022г.
жалбоподателя е управлявал въпросното МПС след употреба на алкохол 0,69%,
установено с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен номер ARLL-0385.
От заповед рег. № 5735з-23/06.02.2020г. е видно, че
проверките за употреба на алкохол се извършват с Алкотест 7510 „Дрегер“ с фабр.
номер ARII-0385 и ARII-0386. Приложен е
и протокол №354 стр.12/21г. от проверка на анализатор за алкохол в дъха „Алкотест
7510“, ARLL-0385.
Със заповед № 369з-199/26.01.2022г. на Директора на
ОДМВР-Враца са упълномощени началниците на РУ към ОДМВР-Враца да издават заповеди за прилагане на ПАМ по
чл.171 ЗДвП за нарушения извършени на територията на обслужваната от
съответното РУ/т.1.5/.
Приложена е по делото и справка за нарушител/водач за лицето
П. К. А., в която са отразени съставените му актове, НП, фишове и заповеди за
ПАМ по ЗДвП. От приложено по делото
свидетелство за съдимост е видно, че лицето не е осъждано. Налице е и протокол
за предупреждение от 07.04.2022г. по отношение на жалбоподателя да не управлява
МПС след употреба на алкохол.
При така
установената фактическа обстановка и при спазване на изискването на чл.168,
ал.1-3 АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146, т.1-5 АПК, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, адресат на оспорената заповед, при наличие на правен интерес
от оспорване съгласно чл.147, ал.1 АПК, в законоустановения срок по чл.149,
ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Оспорената заповед за
налагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган
по смисъла на чл.172, ал.1 ЗДвП, с установена по делото компетентност съгласно
заповед № 369з-199/26.01.2022г. на Директора на ОДМВР-Враца, с която са
упълномощени началниците на РУ да издават заповеди за прилагане на ПАМ по
чл.171 ЗДвП за нарушения извършени на територията на обслужваната от
съответното РУ/т.1.5/. В случая нарушението е извършено в ***, заповедта е
издадена от Началник РУ-Козлодуй, поради което и същата е издадена от
компетентен орган, с
установена по делото компетентност и не е нищожна.
Оспорената заповед е издадена и при
спазване на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59,
ал.2 АПК, а именно: издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити
по чл.59, ал.2, т.1-8 вкл. АПК, включително правни и фактически основания за
издаването й, като е подписана от нейния издател. В оспорената заповед са
изложени ясни и конкретни фактически основания, за осъществено от жалбоподателя
нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП, като изложените обстоятелства в
оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере
съображенията на административния орган за издаване на наложената му ПАМ, изписана
словесно в разпоредителната част на оспорената заповед “Временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване
на въпроса от съда, но за не повече от 18 месеца“.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице
отменително основание по чл.146,т.3 АПК.
Съгласно разпоредбата
на чл.171, т.1, б."б" ЗДвП, за управление на МПС с концентрация на
алкохол, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде
кръв за медицинско изследване се прилага принудителна административна мярка „
временно отнемане свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. Предпоставка за
издаването на заповед на основание чл.171, т.1, б."б" ЗДвП е
извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение,
което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от
компетентните длъжностни лица.
В
случая административният орган правилно е приел, че са налице посочените
по-горе предпоставки на чл.171,т.1,б.“б“ ЗДвП, тъй като от доказателствата по делото -
адм.преписка е установено, че по времето и мястото, посочени в оспорената
заповед жалбоподателят е управлявал МПС и при проверка от контролния орган за употреба на алкохол е изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARLL-0385,
който е отчел положителна проба 0,69 промила в издишания от водача въздух. Налице е и съставен АУАН на 07.04.2022г. Разпоредбата на чл.171, ал.1 ЗДвП е
императивна и при наличието на предпоставките изчерпателно изброени в чл.171,
ал.1, т.1, б.”а” до “ж ” вкл. ЗДвП, административният орган е длъжен да наложи
ПАМ - отнемане на свидетелството за управление на МПС. Следователно, към
момента на издаване на оспорената заповед са били налице материалните
предпоставки на чл.171, ал.1,т.1, б.“б“
ЗДвП за нейното издаване и не е налице нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 предл.
първо АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред
административния орган, имат сила и пред съда. Същите не са опровергани, поради
което са налице предпоставките за налагане на принудителна административна
мярка. При издаване на заповед от вида на
оспорената в настоящото производство за налагане на ПАМ, административният
орган действа в условията на обвързана компетентност и при установяване наличието на предпоставките
по чл.171, т.1, б.б ЗДвП административният орган е задължен да издаде
административен акт за налагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по
чл.172, ал.1 ЗДвП. В конкретния случай същите са безспорно установени, видно от
доказателствата по делото.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с целта на закона- осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения,
като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата за
движение по пътищата.
Възражението на
жалбоподателя за допуснати множество процесуални нарушения при съставяне на
акта и извършване на проверката, без да
се посочват същите са неотносими към
предмета на делото. Същите са относими в
процедурата по оспорване на НП, но не и в настоящото производство.
Възражението, че в издадения акт показанията от проверката са записани 0,69%
в издишания въздух, докато в заповедта е записано 0,67 промила в издишания
въздух, което е процесуално нарушение е неоснователно. От данните по делото е
видно, че както в акта, така и в заповедта е записано 0,69%, а дали е вписано
алкохол или промила е без значение.
Не се споделя и възражението по отношение на твърдяното
разминаване в номера на техническото средство, доколкото в акта е посочено с
номер 0384, а в заповедта с номер 0385. В действителност в акта е посочено
тех.средство с номер 0384, а в заповедта с номер 0385, но същото не е
съществено процесуално нарушение, което да нарушава правото на защита на
жалбоподателя и да води до отмяна на това основание. От данните по делото е видно, че се касае за
техническо средство с номер 0385, както е записано и в заповедта, като същото
се потвърждава и от приложените доказателства по преписката.
По изложените съображения, съдът приема, че оспорената
заповед е законосъобразна и не са налице отменителните основания по чл. 146, т.
1-5 вкл. АПК, а жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски е неоснователна, а от ответника не са претенидрани разноски.
Воден от горното и на
основание чл.172, ал.2, предл.2 АПК, Административен съд Враца, VІ- ти състав,
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.К.А. ***, депозирана чрез * М.С. против ЗАПОВЕД за ПАМ № 22-0288-000031/07.04.2022г.
на Началник РУ-Козлодуй към ОДМВР-Враца, с която на същия е наложена ПАМ по
чл.171,т.1,б.“б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП.
На основание чл. 138,
ал.1 АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: