Мотиви към присъда №2260004 от 29.04.2021г., постановена по НОХД № 893/2020г. по описа на Великотърновски районен съд.

 

ОБВИНЕНИЕТО е срещу Г.Д.Н., ЕГН: **********, роден на ***г***, постоянен адрес ***, тел. за връзка чрез адв. Ж. - *********, българско гражданство, българин, средно образование, неженен, месторабота - Управител на ЕТ „Вега Секюрити" гр. Варна, осъждан - реабилитиран, в това, че :

На 29.09.2017 г. в град Велико Търново, ул."Магистрална", умишлено, чрез привеждане в движение на лек автомобил „Рено Лагуна" с per. №***, блъснал с предната дясна част на автомобила В.П.Р. - началник сектор „КП" при РУ гр. Велико Търново, при и по повод изпълнение на службата му, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в оток на лява раменна става с ограничение на движенията в същата и охлузни рани по ляво коляно и подбедрицата, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение и възстановяване около 25 дни -  престъпление по чл. 131, ал.2, пр.4, т.З, във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.

И в това, че :

На 29.09.2017 г. в гр. Велико Търново на ул."Магистрална", противозаконно пречил на органи на властта - В.П.Р., Д.С.А. и Л.М. Данов - служители на РУ гр. Велико Търново в ОД на МВР гр. Велико Търново, да изпълнят задълженията си, като не изпълнил устните им разпореждания по чл. 64, ал. 2 от ЗМВР да спре, за да му бъде извършена проверка по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за установяване на самоличността му - престъпление по чл. 270, ал.1 от НК.

       В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна. Счита, че следва да се индивидуализират наказания лишаване от свобода за срок от една година и за двете деяния и се наложи едно общо в този размер, при първоначален общ режим.

Повереникът на частният обвинител - адв.М., поддържа повдигнатото обвинение, като намира същото за доказано, а деянията съставомерни от обективна и субективна страна.  Възразява срещу становището на прокурора по отношение размера на наказанието и пледира за налагане на общо наказание - три години лишаване от свобода. Претендира разноски.

Защитникът - адв.Ж., оспорва обвинението, като счита за недоказана съпричастността на подсъдимия Н. към деянията по по повдигнатото обвинение. Прави обстоен анализ на събраните доказателства и намира за противоречиви показанията на св.И. и св.Р.. По отношението обвинението за престъпление по  чл.270, ал.1 от НК, оспорва доказаността и целесъобразността на даденото разпореждане, както и законосъобразността на извършваната полицейска проверка. По отношение на престъплението по чл.131, ал. 2, пр.4,  т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК и излага аргументи срещу съставомерността от субективна страна, като намира, че който и да е бил водачът, той е действал при непредпазливост. Моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия Н.  за невинен по обвинението и за двете престъпления.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното :

От показанията на св. Р., св.А., св.П. и св. И., се установи, че на 29.09.2017г., св.Р., който към този момент заемал длъжността началник сектор  „Криминална полиция“ в РУ – Велико Търново, получил  информация от служители на ОДМВР – Варна, че на територията на гр. Велико Търново  се намира товарен бус „Мерцедес спринтер“,  който е бил обект на противозаконно отнемане от владението на „Нектар Натура" ООД гр.Петрич. По данни от джи- пи- ес устройството на автомобила, същият се намирал в гр.В.Търново ул."Клокотница" №2. За проверка на информацията св.Р. изпратил служители на сектор „КП“, които открили автомобила и било взето решение да бъде поставен пост за наблюдение на мястото, където е паркиран бусът, за да бъде установено лицето което евентуално ще дойде да го вземе.

Със задачата да организират поста и извършат наблюдение били натоварени полицейски служители на сектор „КП“ – св.С.П. и св.  Г.И.. Полицаите разполагали с информация от своите колеги от гр.Варна, че вероятно за буса ще дойдат две лица от Варна,  че се придвижват с лек автомобил „Рено Лагуна“, тъмнозелено на цвят, с варненски регистрационен номер. Св.Р. получил и информация за личните данни на евентуалните извършители, като едното от лицата  се казвал Г.Н.. От информационата система на МВР, св.Р.  разполагал и със разпечатка на данните за самоличността и снимка на подадените лица.   

Около 13 ч. на същия ден, св.Р. бил уведомен от служителите на поста, че лек автомобил „Рено Лагуна“, с варненски номер, се е появил в близост до наблюдавания автомобил „Мерцедес“, като едно лице е слязло и се е насочило към обекта.

Веднага след като получил информацията св.Р., излязъл от сградата на РУ –В.Търново, и видял  униформените служители на МВР -  св.Л.И. и св. Д. Начев, които в този момент паркирали служебния си автомобил пред РУ. Св.Р. се качил на при тях и се насочили към ул. „Клокотница“, за да окажат съдействие за задържане на лицата. Докато пътували св.Р. запознал св.А. и св.И., с информацията която получил, че  вероятно в района се намира лек автомобил „Рено Лагуна“, с две лица от Варна, за задържането на които трябва да окажат съдействие. При наближаване на кръстовището с ул. „Клокотница“ и ул.„Мармарлийска“ от ул. „Клокотница“, на видели през кръстовището да праминава лек автомобил „Рено Лагуна“, който отговарял на описанието. Последвали автомобила, който продължил в посока ул. „Магистрална“, като на кръстовището между „Мармарлийска“ и „Магистрална“ /кръстовището на „Победа“/, се престроил за да се включи по ул.“Магистрална“ в посока гр.София, след което продължил по ул.“Магистрална“. Свидетелите също продължили със служебния автомобил по същия маршрут и се приближили плътно до лекия автомобила „Рено Лагуна“,  в движението му по ул. „Магистрална“, посока Езикова гимназия. На  кръстовището на ул. „Славянска“ с ул. „Магистрална“, преследвания автомобил „Рено Лагуна“ се престроил в лявата лента за завой наляво и спрял за да изчака на светещия червен светофарен сигнал, като пред него се намирал  друг изчакващ автомобил, а в съседната дясна лента за движение също изчаквали нялколко автомобила.  В този момент непосредствено зад автомобила „Рено Лагуна“ спрял и служебния автомобил. Св.Р. разпоредил на колегите си, които били униформени и с надлежни знаци, да предприемат действия по задържане на водача. Св. Д.А.  слязъл от предна лява врата, а св. Р. от предна дясна, като след тях автомобила напуснал и св. Л.И.. Св.А. се приближил от лявата страна до водача на автомобила, а св. Р. от срещуположната дясна страна. Св.А. и разпоредил на водача : „Полиция! Загаси двигателя и излез извън автомобила!. Вместо да изпълни разпореждането, водачът на автомобила заключил вратата отвътре, а междувременно сигналът на светофара се сменил със зелен.  Св. Р. също извикал  „Стой, полиция, на място!“ и с дясна ръка ударил с длан по капака на лекия автомобил. В този момент шофьорът на лекия автомобил „Рено Лагуна“ – подс.Н., който за първи път в този момент бил възприет визуално от свидетелите,  погледнал св.Р., след което рязко, завивайки към него, потеглил с автомобила  и го блъснал с предна дясна част на същия. В резултат от удара св.Р. паднал на пътното платно и се претъркулил  до отсрещния тротоар. След като блъснал със св.Р., подс.Н. заобиколил намиращия се пред него лек автомобил и продължил в западна посока към бензиностанция „ОМВ“. Наближавайки бензиностанцията подс.Н. изхвърлил в движение, през прозореца на автомобила зелен найлонова торбичка, която прелетяла и паднала в зелената площ през пътното платно.

 Св.Р. разпоредил на колегите си да го догонят, но поради техническите възможности на служебния автомобил,  това се оказало невъзможно.

Св.Р. се надигнал от пътното платно и усетил силна болка в областта на лявото рамо и лакътя, като не можел да движи ръката си, поради разместване в раменната става. С помощта на няколко удара с другата си ръка успял да намести рамото си, след което докладвал за случая на оперативния дежурен при РУ на МВР. Освен травмите на лявата ръка и рамото, св.Р. имал ожулвания и наранявания по левия крак, лявото коляно.

В това състояние св.Р. успял да стигне до мястото на което видял, че подс.Н. изхвърля торбичаката, за да запази местопроизшествието до идване на разследващия екип на полицията.

На св.Р. била оказана медицинска помощ и извършен преглед от лекаря при РПУ, след което той потърсил и специализирана  медицинска помощ в МОБАЛ-В.Търново.

Видно от протокол за оглед на местопроизшествие от 29.09.2017г., в 16.49 часа, н аГП І-4 при км.118- ти, бил открит изоставен лекия автомобил  „Рено Лагуна“, с рег.№***,  до с. Момин сбор. Автомобилът бил иззет и предаден за отговорно пазене в базата на ОДМВР-В.Търново. Там на 04.10.2017г., бил извършен оглед на автомобила при който се иззели одорологични следи, натривки с биологичен материал от волана и скоростния лост, 3 бр. фасове, документи за автомобила и техничeската му изправност – според приложения по делото протокол за оглед /л.203 – 205 том І/ .    

От заключението по извършената съдебно-медицинска експертиза се установи, че свидетелят и частен обвинител Р. е получил  охлузване по лява китка, кръвонасядане в областта на лявата хълбочна област, оток на лява раменна става с ограничение на движенията в същата и охлузни рани по ляво коляно и подбедрицата. Отокът на лявата раменна става с ограничение на движенията в същата, охлузните рани по ляво коляно и подбедрицата, са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на лечение и възстановяване около 25 дни.

От заключението по извършената ДНК експертиза се установи :  че по изследвания обект №2.2 (радиостанция, марка "Baofeng" - антена) се визуализирал ДНК профил на лице мъжки пол. При извършеното сравнение в Националната ДНК база данни профилът показал пълно съвпадение с ДНК профила на регистрираното лице Г.Д.Н., ЕГН: **********. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг, освен от лицето Г.Д.Н., е: 1 на 14,043,776,321,706,100,000,000.  Следователно биологичният материал по антена на радиостанция, марка "Baofeng" - (обект № 12)произхожда от Г.Д.Н., ЕГН: **********.

От изследваните обекти №14, 15 и 16 (3 бр. угарки) се визуализирал ДНК профил на друго лице от мъжки пол. При извършеното сравнение в Националната ДНК база данни профилът показал пълно съвпадение, с ДНК профила на регистрираното лице Р.И.Д., ЕГН: **********. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид освен лицето Р.И.Д., е:1 на 10,455,324,323,092,700,000,000. Следователно биологичният материал по 3 бр. угарки (обекти №14, 15 и 16) произхожда от Р.И.Д., ЕГН: **********.

Останалите изследвани обекти не са установили профил съвпадащ с регистрирани лица.

Фактическите констатации по отношение на главните факти от предмета на делото, съдът изведе на база показанията на разпитаните свидетели очевидци – св.Р., св.А., св. И., заключенията по извършените съдебно-медицинска и ДНК експертизи, фиксираните с протоколите за оглед на местопроизшествие следи, протоколът за извършеното освидетелстване, както и приобщените веществени доказателства.  

 Видно от протокола за освидетелстване от 29.09.2017г., извършено с чустието на експерт – съдебен лекар, са установени следните обективни находки по тялото на св.Р.: в областта на лявото рамо външно странично - разлят палпоторно болезнен оток, като движениета в раменната става е ограничено и силно болезнено. По капачката на лявото коляно има свежа охлузна рана с кървясала повърхност,  с размер 4/5 см и под нея по предната област на подбедрицата има зна рана 5/3 см със свежа кървясала повърхност, по външния ръб на гърба лява китка има охлузване 3/4см със червеникаво свежа повърхност, палпалторна болезненост и ограничено движение в лява поясна област, където се вижда  червеникаво кръвонасядане 8x6 см.

Главния спор по фактите е по отношение на съпричастността на подс.Н. с извършеното деяние и конкретно управлявал ли е автомобила  „Рено Лагуна“ по време на приетите от съда събития на 29.09.2017г.  изложени по-горе. За да приеме, че подс.Н. е автор на тези деяния, съдът кредитира преимуществено показанията на свидетелите очевидци св.Р., св.А., св. И. които са точни, ясни, последователни и кореспондират, както помежду си, така и със събраните веществени доказателства и заключението по ДНК-експертизата. Показанията на св.Р., макар същият да е и страна в наказателното производство в неговата съдебна фаза са допустимо средство за доказване. Вярно е, на досъдебното производство не е извършено разпознаване на лице, но в тази връзка следва да се има предвид, че това следствено действие се извършва по почин на разследващия орган при необходимост да се потвърди идентичността на лице. За разследващия орган явно не съществувало съмнение относно идентичността на дееца и обвиняемия.

В хода на съдебното заседание, разпознаване би било опорочено с оглед открития, публичен, присъствен характер на производството и вторичните възприятия, които свидетелите са придобили за подсъдимия Н.. Ето защо, съдът подходи към проблема с установяване на идентичността на извършителя на деяние, с преценка на признаците съдържащи се в показанията на свидетелите-очевидци, в съпоставката им с косвените доказателства и факти, установени по делото.

На първо място, като пряк очевидец и имал възможност да възприеме подс.Н., като извършител на деянията и същият в показанията си е категоричен за неговата идентичност. Следва да се има предвид, че св.Р. е разполагал с информация за самоличността на евентуалните извършители на престъпното отнемане, станало повод за последващите действия по задържане и е бил запознат, включително и с  идентификационните белези на личността, както на подс.Н., така и на св.Д. – „…. И за двете лица предварително имахме възможност и бяхме извадили актуална снимка от системите на МВР. Впоследствие при работата си с лицата при развилите се обстоятелства и при установяване на лекия автомобил „Рено Лагуна" в гр. Велико Търново, когато пристъпихме към задържането на лицето, управляващо лек автомобил „Рено Лагуна" на изясненото кръстовище на ул. „Магистрална" и „Славянска" във Велико Търново, при заставането ми отпред вдясно на лекия автомобил, когато погледнах лицето през панорамното стъкло на лекия автомобил го разпознах като Г.Н., като той по физиономия съвпадаше със снимката, която бях видял предварително, също така по телосложение с даденото описание от колегите от Варна…“.

    Съпоставени с показанията на св.Р. с тези на св.А. и св.И., показват, че кореспондират по отношение на действията на подсъдимия, както и по отношение на възможността св.Р. пряко да го въприеме, с оглед мястото на което се е намирал и обстоятелството, че подс.Н. го е погледнал и насочил автомобила към него. Св.И. е успял да възприеме подс. Н. частично, отзад и в  профил, но показанията му също кореспондират с отличителните белези на на подсъдимия Н.. .. „ Беше едър мъж, пълен, с брада, беше съм в автомобила. Беше брадясал човек, не с огромна брада…. Беше със сигурност с едро телосложение…“.

Освен гланите доказателства при установяване на спорните за делото факти и най-вече идентичността на извършителя с личността на подс.Н., съдът се ползва и от заключението по извършената ДНК, експертиза и открития биологичен материал по антената на едната от изхвърлените от подсъдимия радиостанции. Без да е пряко доказателства, този факт кореспондира със свидетелските показания и се явява косвено доказателства, подкрепящо фактическия извод за съпричастност на подс. Н..

Открития билогичен материал по 3 бр. фасове, намерени в автомобила съвпадащ с ДНК профила на св.Р.Д., доказва достоверността на подадената оперативна информация за самоличността на пътуващите с автомобила - „Рено Лагуна“ лица, с която св.Р. е разполагал.

Наличието на биологичен материал от трето и четвърто лице, без установен профил не изключва факта на управление от страна на подс.Н., предвид възможността да не се отдели биологичен материал при управление с уредите за управление, годен за ДНК, анализ, а такъв да е бил наличен остатъчен от предходно управление.

               Съдът не кредитира показанията на св.Р.Д. и ги намира за недостоверни, в частта им в която твърди, че автомобилът на 29.09.2017г. е бил управляван от лице на име Красимир и прякор Мазгала. Прави впечатление в тези показания, че са общи и липсват логични връзки между твърденията. Св.Р.Д. се оказва, че е пътувал с лице на което е поверил управлението на автомобила си, което предполага известна близост и довереие, но на което знае само малкото име и съвсем общи данни за местоживеенето,   като същевременно  не се е интересувал и не го виждал повече никога след като св.Д. е  бил задържан, въпреки, че по неговата версия лицето наречено Красимир е останало в автомобила.       

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи : С деянието си подс.Н. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.270, ал.1 от НК.

От обективна страна, чрез действие  - заключване в автомобила, който е управлявал, потегляне, блъскане на полицейски служител и напускане на местопроизшествието, противозаконно е попречил на орган на власт, да изпълни задълженията си.

Престъплението е на формално извършване и за неговата реализация е достатъчно да са осъществени действията, които обективно създават пречки за осъществяване на правомощията на органите на държавна власт, каквито се явяват полицейските органи, като част от органите на държавно управление -  по смисъла на чл.93, ал.1, т.2 от НК.

В случая полицейските органи са действали в рамките на правомощията си по 70, ал.1, т.2 от ЗМВР, за извършване на проверка на самоличността на лице, когато това е необходимо за разкриване и разследване на престъпление. Действията и дадените разпореждания на полицейските служители не са произволни, а са били в рамките на полицейската операция във връзка с разкриване извършителите на престъпление.

На следващо, място разпорежданията на полицейските органи са дадени в допустимата форма по чл.64, ал.2 от ЗМВР и са били възприети от подсъдимия. Посочената разпоредба урежда изключението от правилото за писмена форма на полицейските разпореждания – „При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.“

Възраженията на защитника за нарушение на реда по ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-464 от 26.08.2014 г. за реда и условията за извършване на проверки по чл. 81, ал. 1 и 2 и чл. 83, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи от полицейските органи са неоснователни. Обект на целената проверка в случая е била самоличността на дееца, като имено за това е повдигнато и обвинението. Цитираната инструкция касае случаите на полицейска проверка, на помещения и МПС. Дали е щяло да се предприеме и проверка на моторното превозно средство и наличните в него вещи, стои извън предмета на настоящото обвинение. Всъщност до възможност за  проверка на МПС, изобщо не се е стигнало именно поради действията на подс.Н., който е препятствал органите на полицията да осъществят правомощията си. Ето защо ирелевантни са възраженият за липса на протоколиране на извършена проверка по реда на инструкцията.    

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, като  подс.Н. е съзнавал, че с действията си препятства изпълнението на правомощията на полицейските органи, като е целял това, за да избегне извършването на проверка.

За извършеното престъпление по чл.270, ал.1 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева. В случая се касае до престъпление извършено с особена упоритост, засегнало и застрашило здравето на полицейските органи, което се явява отежняващо отговорността обстоятелство и определя деянието, като такова с висока степен на обществена опасност, на което следва да се противодейства с по-тежкото предвидено в закона наказание.

Смекчаващо отговорността обстоятелство – настъпила реабилитация.

Така съблюдавайки целите на наказателната политика заложени в чл. 36 от НК и преди всичко превантивното и превъзпитателно въздействие на наказанието, съдът наложи  наказание – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА. Основаната цел на това наказание за оказване на предупредително, превъзпитателно въздействие и поправяне на подсъдимия, съдът прецени, че може да се постигне и без ефективно изтърпяване, поради което и при наличието на предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението на наказанието с изпитателен  срок от четири години.

С деянието си  подс.Н. е осъществил и престъплението по чл.131, ал. 2, пр.4, т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.

 От обективна страна се установи, че в следствие извършена маневра с автомобила управляван от подс.Н. е причинена на св.Р., лека телесна повреда извън случаитепо чл.128 и чл.129 от НК,  изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота - оток на лява раменна става с ограничение на движенията в същата и охлузни рани по ляво коляно и подбедрицата.

Телесните увреждания са причинени на служител от състава на МВР, при и по повод изпълнение на службата му. Пострадалият - св.Р., по време на извършване на деянието, като служител на МВР – полицай, е осъществявал правомощията си по проверка по повод оперативни действя по ръзкриване извършител на престъпление. Във връзка с тези му действия от кръга на службата е възникнал и процесния инцидент и му е нанесена телесната повреда.  

 Съставът по чл. 131, ал. 2, пр.4,  т. 3 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, може да се осъществи само умишлено, като форма на вината. Деецът следва да съзнава общественоопасния характер на деянието, да предвижда настъпването на общественоопасните му последици, като е искал или допускал тяхното настъпване.

В случая от проявеното деяние на подс.Н. се установи, както интелектуалния, така и волевия елемент на евентуален умисъл.

Целта на предприетата маневра е била да се осуети проверката на  подсъдимия, като е предприел рязкото потегляне съзнавайки, че неминуемо ще засегне и изблъска стоящият в предната дясна част на автомобила полицейски служител – пострадалия Р., който е бил възприет от подсъдимия.  Този механизъм ясно показва, че в деецът е съзнавал, че в резултат от действието му ще настъпи телесно увреждане на пострадалия, предвиждал е вероятното настъпване на резултат от такова естество, като от волева страна се е съгласявал с настъпването, преследвайки целта си да избяга от местопроизшествието.

В действията си подс.Н. е съзнавал и всички квалифициращи признаци на престъплението – свързани с качеството на пострадалия – лице от състава на МВР и връзката с изпълнението на службата му. В това отношение безспорно се установи, че пострадалият Р., макар и да не е бил униформен, е бил част от екип в който другите двама членове са били униформени, обявил на подсъдимия, че се касае за полицейски действия с израза „Стой! Полиция…“. Нсичко това е било  възприето от подсъдимия, поради което е предприел и действията по напускане на местопроизшествието.

За извършеното престъпление в особената част на НК, се предвижда наказание от една до пет години лишаване от свобода.  При определяне на наказанието съдът не се разкриват особени утежняващи отговорността обстоятелства, стоящи извън състава на повдигнатото обвинение.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита, единствено,   чистото му съдебно минало - с оглед факта на настъпилата реабилитация. Ето защо, съдът спазвайки принципите за индивидуализация на наказанието заложени в чл.54 от НК, и с цел преди всичко да се поправи и превъзпита дееца, наложи наказание – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

Основната цел на така наложеното наказание е оказване на превъзпитателно въздействие и поправяне на подсъдимия, поради което при наличието на предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, с оглед на настъпилата реабилитация,  съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от четири години. По този начин, според съда ще се изпълни и личната превантивна функция на наказанието, като се застави осъденият да съобразява своето поведение с приетите  обществени норми, под угрозата от изтърпяване на отложеното наказание.

Деянията за които подс.Н. бе признат за виновен се намират  в условията на съвкупност, поради което на осн. чл.23, ал.1 от НК, съдът определи и му наложи общо наказание – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

Основаната цел на така наложеното наказание е оказване на превъзпитателно въздействие и поправяне на подсъдимия, поради което при наличието на предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от четири години. По този начин, според съда ще се изпълни и личната превантивна функция на наказанието, като се застави осъденият да съобразява своето поведение с приетите  обществени норми, под угрозата от изтърпяване на отложеното наказание.

По отношение на веществените доказателства, съдът като съобрази данните за собствеността им, постанови след влизане в сила на присъдата :

- веществените доказателства -2 бр. радиостанции марка „Baofeng" с прикрепени към тях слушалки, да се върнат на подсъдимия Г.Д.Н..

- веществените доказателства: Обект 5 - полиетиленов джоб с поставени в него талон част II за регистрация на МПС, талон за техническа изправност и талон и квитанции за платена сума за лек автомобил „Рено Лагуна" с per. № ***, запечатани в плик с картон Серия ДО 1642, иззети на 04.10.2017 г. с протокол за оглед на лек автомобил „Рено Лагуна" с per. № ***, да се върнат на собственика Х.Р.Х..

Веществените доказателства: 2 бр. регистрационни табели с №СА9343ВХ, запечатани в черен полиетиленов плик с картон Серия ДО 1520, да се изпратят на Сектор „Пътна полиция" при СДВР.

Останалите веществени доказателства: Обект 4 - парче гумирана материя със синьо-зелен цвят, запечатано в хартиен плик с картон Серия Д 01524; Обект 5 - натривки от купе на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер" с номер на рама WDB9066331S429613, запечатани в хартиен плик с картон Серия ДО 1525, и 2 бр. стъклени буркани с поставени в тях тампони с одорологични следи, иззети на 29.09.2017 г. с протокол за оглед на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер" с номер на рама WDB9066331S429613, паркиран на адрес гр. Велико Търново, ул. „Клокотница" № 8; Обект 1 - 2 бр. стъклени буркани с поставени в тях тампони с одорологични следи; Обект 2 - 2 бр. секретни ключове, запечатани в хартиен плик с картон Серия Д 01639; Обект 3 - натривки, иззети от волан и скоростен лост на лек автомобил „Рено Лагуна", запечатани в хартиен плик с картон Серия Д 01640; Обект 4-3 бр. бели фасове, иззети от пепелник на лек автомобил „Рено Лагуна", запечатани в хартиен плик с картон Серия Д 01641, стъклен буркан със сравнителни образци от одорологични следи от миризма, иззети от В.С.С. с ЕГН ********** ***, след влизане в сила на присъдата да се унищожат като вещи без стойност.

При този изход на делото, с оглед основателността на   повдигнатото обвинение, на осн. чл. 189, ал.3 от НПК, съдът осъди подс.Н.  да заплати на частния обвинител В.П.Р. с ЕГН ********** *** сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляващи направените от него разноски за адвокатско възнаграждение на процесуален представител, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Великотърновския районен съд, СУМАТА от 2198,72 лв. /две хиляди сто деветдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/, представляващи направените в наказателното производство разноски, както и сумата от 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Относно разноските по наказателното производство съдът взе предвид само тези направени по настоящото обвинение, като приспадна разноските относно прекратената част от наказателното производство.

По тези съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :