Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Л., 29.11.2018 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 749 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 678
от 29.06.2018 г. на Директора на Регионална Дирекция по горите гр.Л. е наложено
на С.И.С. ***, административно наказание на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ –
глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.257, ал.1, предл.2-ро,
т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.2 и ал.3 от
Закона за горите, във връзка с чл.61, във връзка с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с
чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
Недоволен от постановлението останал
жалбоподателят С., който чрез процесуалния си представител адвокат А.М. го е обжалвал,
като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата си изтъква, че на 21.04.2018
г. му се обадил собственика на имота, че започва сеч в него. Твърди, че
предварително е бил запознал и показал на собственика кои дървета са маркирани
и подлежат на сеч. Сочи, че по-късно пак му се обадил собственика, за да му
каже, че имота има проверка от РДГ Л. и затова той отишъл на място. Когато
пристигнал видял, че служителите на РДГ са приключили проверката и те му
обяснили, че са намерили отрязани дървета, които не са маркирани с КГМ. Връчили
му констативен протокол, в който обаче бил посочен само броя на дърветата, но
не и как са били измерени. Твърди, че собственика на имота обяснил на
служителите на РДГ, че са били отсечени само дървета, които са пречили да
вкарат камиона. Изтъква, че на височина от
В жалбата са развити доводи и за
нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както и за
непълно и неточно описание на нарушението. Твърди, че в съставения му АУАН не е
посочено, че отсечените дървета са без КГМ, докато в издаденото въз основа на
него НП е изложено такова обстоятелство. Изложени са и аргументи относно
твърденията на жалбоподателя, че не е нарушил задълженията си по контрол, които
законът му вменява.
В заключение алтернативно са
изложени и доводи относно наличието на предпоставки да се приеме, че случая е
маловажен и приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебното заседание, на което
е бил даден ход на съдебните прения, редовно призован, жалбоподателят не се
явява. Представлява се от адвокат А.М. от ЛАК, която поддържа жалбата и пледира
за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Развива
изложените в жалбата доводи, като акцентира на това, че отсечените 19 броя
дървета са били с диаметър около
Въззиваемата страна – Регионална дирекция по
горите гр.Л., редовно призовани, се представляват от юрисконсулт С.Т., която
оспорва жалбата и счита обжалваното НП за законосъобразно издадено пледирайки
да бъде потвърдено. Оспорва доводите на жалбоподателя и излага аргументи в тази
насока. Сочи, че още в дадените писмени обяснения при съставянето на АУАН
жалбоподателят е признал, че в имота има отсечени 19 броя дървета немаркирани с
КГМ. Изтъква, че именно качеството му на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, му вменява
задълженията по контрол на сечта, в т.ч. и да бъде извършвана сеч само на
отбелязаните за това дървета. Твърди, че дописването в АУАН е било извършено на
втория ден след съставянето му, в присъствието на жалбоподателя и поради това
по никакъв начин не са били нарушени правата му. Позовава се на ангажираните по
делото писмени доказателства сочещи, че отсечените дървета са били с по-голям от
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите П.П.К., Ц.Д.П., Б. Н. Д., Т. И. Т.,
от заключението на вещото лице С.П. по назначената и изслушана техническа
/графическа/ експертиза, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание
от страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят С.И.С. бил регистриран
като лице упражняващо лесовъдска практика с удостоверение № 2420/26.03.2012 г.
на ИАГ /л.12/.
На 18.04.2018 г. инж. С. П.
издал позволително за сеч № 0428014 /л.13/, с което разрешил на жалбоподателя С.С.,
като представител на Б. Н. Д. да извърши сеч в гора, представляваща имот в
отдел № 1045, подотдел „т1”, с кадастрален № 23060.224.62, в землището на с.Д.,
Л. област. Имотът бил с площ от
Свидетелите П.К. и Ц.П. били горски
инспектори при РДГ Л.. В задълженията им било вменено и осъществяването на
контрол по прилагането на закона по отношение на всички дейности в горските
територии, в т.ч. и спазването на правилата за сеч и другите ползвания от
горите. В тази връзка, на 21.04.2018 г. двамата проверили сечището, за което
жалбоподателят С. имал издадено позволително за сеч № 0428014/18.04.2018 г. и
констатирали, че има отсечени немаркирани с КГМ дървета. Проверката извършили в
присъствието на жалбоподателят С., който пристигнал когато служителите на РДГ
вече били съставили констативния протокол за нея.
Резултатите от проверката
свидетелите К. и П. оформили в констативен протокол серия Б00А № 003390 от 21.04.2018
г. /л.25/. За процесния имот свидетелите констатирали, че имало отсечени 16
броя немаркирани в основата на пъна с КГМ дървета от цер, както и 3 броя от
вида благун. Посочили, че отсечените дървета били
измерени с ролетка, като общата кубатура на отрязаната и немаркирана дървесина
възлизала общо на 9 пл.м3. Отразено било също така в протокола, че към него се
прилагат два броя сортиментни ведомости и опис на
измерените диаметри /л.21-23/. Протоколът бил връчен срещу подпис на
жалбоподателя С..
Същият ден - 21.04.2018 г.
свидетелят П.К. съставил в присъствието на жалбоподателя С. АУАН бланков № 001028
/л.20/, в който посочил, че като лице упражняващо лесовъдска практика по
чл.108, ал.2 от Закона за горите и регистрирано в публичния регистър на ИАГ
София, С.С. е извършил нарушение, като не е упражнил контрол по добива на
дървесина в имота, в резултат на което били отсечени 19 броя дървета от благун и цер, които не били маркирани с КГМ и че същите
представляват 9 плътни куб.м. дърва. За дата на извършване на нарушението
актосъставителят приел 21.04.2018 година. Актосъставителят
квалифицирал деянието като нарушение на разпоредбите на чл.257, ал.1, т.1, във
връзка с чл.108, ал.2 и ал.3 от Закона за горите, във връзка с чл.61 и чл.47,
ал.1, т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г., във връзка с чл.12б, ал.1, т.5 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Като
допълнителни обяснения актосъставителят посочил, че са били измерени пъни с диаметър над
Жалбоподателят С. подписал акта
и получил препис от него. Посочил е, че прилага писмени обяснения по случая,
като действително такива още същия ден са били представени /л.19/.
Няма данни в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН да е представил други писмени възражения по акта.
Въз основа на акта за нарушение,
на 29.06.2018 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, като С.И.С.
бил санкциониран за нарушение на чл.257, ал.1, предл.2-ро,
т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.2 и ал.3 от
Закона за горите, във връзка с чл.61 и чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от
05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с
чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, с глоба в размер на 300 лева на основание чл.257, ал.1, т.1
от ЗГ.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна се установи следното :
Жалбата срещу НП е подадена в
срок и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган и въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено лице.
След внимателна преценка на
събраните по делото доказателства, съдът констатира, че обжалваното
постановление е издадено в съответствие с разпоредбите на ЗАНН, като не са били
допуснати процесуални нарушения и са посочени всички съставомерни обстоятелства
при извършване на нарушението, а на същото е била дадена изчерпателна и правилна
правна квалификация. В тази връзка не могат да бъдат споделени наведените от
жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на НП.
Отговорността на жалбоподателя С.
е била ангажирана за това, че не е упражнил контрол (какъвто законът безспорно му
вменява) при извършването на добив на дървесина по позволителното за сеч № 0428014/18.04.2018
г. от имот кадастрален № 23060.224.62, находящ се в отдел 1045, подотдел „т1”,
в землището на с.Д. , област Л., в следствие на което са били изсечени 19 броя
дървета от цер и благун, без да са били маркирани с
КГМ. Като дата на извършване на нарушението е посочена 21.04.2018 година. На
практика това е и първия ден от началото на сечта в имота, съгласно издаденото
позволително.
От събраните по делото
доказателства се установи описаното в акта административно нарушение. В
конкретния случай не е спорно, че С. е лицензиран лесовъд на частна практика и
в това му качество му е било издадено позволително за сеч за добив на
дървесина. Следователно от момента на издаването на позволителното именно той
носи отговорност и следва да упражнява контрол при извършвания добив на
дървесина. Съществен момент е, че С. е присъствал на извършената на 21.04.2018
г. проверка в имота от служителите на РДГ Л., макар и когато измерванията на
отсечената дървесина са били приключили, присъствал е също така и при
съставянето на АУАН и е имал възможност да се запознае със всички доказателства
събрани от контролните органи и да направи съответните възражения, което и е
сторил /л.19/. В тази връзка съдът счита за неоснователно възражението на
жалбоподателя за нарушено право на защита предвид на това, че му е бил връчен
АУАН, в който впоследствие е имало дописване във обстоятелствената част и че
акт с това дописване не му е бил връчван. Действително, при сравняване на
представеното от жалбоподателя копие от АУАН бл.№ 001028 /л.8/ с представения
от въззиваемата страна оригинал на акта /л.20/ е видно, че в т.1. „Вид, размер
и обстоятелства на извършеното нарушение :”, в оригинала на л.20 от делото,
след израза „….с обща кубатура от 9 м3 пл.” се съдържа изписан текста „не
маркирани с контролна горска марка”, който текст го няма в представеното с
жалбата копие от акта. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на
вещото лице П. по назначената техническа /графическа/ експертиза /л.37-39/,
като експерта е установил, че текста „не маркирани с контролна горска марка” и
основния текст по т.1. от акта са изписани с една и съща по оптико-физични
свойства и структурни белези химикална паста. По
делото не беше категорично установено кога е било направено това дописване и
дали жалбоподателят С. е получил препис от АУАН с дописания в обстоятелствената
част текст, при положение, че не може да бъде задължен да представи екземпляр
от него (в случай, че действително е получил АУАН с дописания текст). И това
обстоятелство би било процесуално нарушение, ако в случая обаче, не бяха налице
доказателства, които установяват, че жалбоподателят С. е знаел, че става въпрос
за отрязани дървета, които не са били маркирани с КГМ. В собственоръчните си
писмени обяснения веднага след съставянето на акта /л.19/ той е посочил, че
резачите грешно са разбрали, че дървесината от цер трябва да се изчисти
всичката и са отсекли 19 броя немаркирани с КГМ дървета. Така че, не може да се
разсъждава върху плоскостта за нарушено право на защита, тъй като това
обстоятелство при извършване на нарушението е било известно на С. още при
съставянето на акта. Важен момент в обсъждания случай е, че съставомерния
признак „не маркирани с контролна горска марка” е бил посочен и в
обстоятелствената част на издаденото въз основа на акта наказателно
постановление, което съответно надлежно е било връчено на С. - известие за
доставяне на л.9 от делото. Ето защо, за него не е имало съмнение какво
нарушение му се вменява и какви са били обстоятелствата при извършването му, за
да не може да организира и упражни правото си на защита в пълен обем. А и
законът предоставя възможността наказателното постановление да бъде издадено
дори и когато е била допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина – чл.53, ал.2 от ЗАНН.
От показанията на свидетелите К.
и П. безспорно се установи, че при проверката в имота те са констатирали сеч на
19 броя дървета от цер и благун, които не са били
маркирани в основата на пъните с КГМ, което на
практика означава, че е била извършена незаконна сеч. Съдът няма основания да
съмнява в безпристрастността и обективността на техните показания, а и същите
не противоречат на останалите събрани по делото доказателства, в т.ч. и
показанията на ангажираните от жалбоподателя свидетели. Показанията им се подкрепят и от представените
по делото писмени доказателства – констативен протокол /л.25/, два броя сортиментни ведомости и опис на измерените диаметри
/л.21-23/. В тази връзка, не може да се кредитира като основателно възражението
за непълно и неточно описание на нарушението в АУАН и НП, а именно, че в тях не
е било посочено начина на измерване на дърветата и диаметъра на пъните. Последното обаче не е съставомерен
признак на вмененото нарушение, за да има задължението актосъставителят,
съответно наказващият орган изрично да ги посочват, а е въпрос на доказване при
оспорване на постановлението пред съд. И в разглеждания случай това успешно е
сторено от въззиваемата страна, като ясно в констативния протокол от проверката
(екземпляр от който жалбоподателят С. е получил) е посочено, че диаметъра на
отсечените и немаркирани с КГМ дървета е било извършено с ролетка, а от сортиментните ведомости и описа към тях става ясно, че
всичките 19 броя немаркирани с КГМ дървета са с диаметър на
Нарушението е формално, при
форма на изпълнително деяние бездействие. Действително, не може да се очаква
жалбоподателят, като лице на което е възложен добива в имота, да присъства 24
часа непрекъснато в него, а и не това е имал предвид законодателя възлагайки му
контрола по спазване изискванията за сеч, съгласно разпоредбата на чл.61 от
Наредба № 8/2011 година. Достатъчно е, знаейки кога фактически започва сечта в
имота (а този момент се презумира, че му е известен,
предвид факта, че именно на него е издадено позволителното за сеч), ежедневно
или периодично да инспектира на място хода на провежданата сеч и при
констатирани нередности своевременно да сигнализира съответните контролни
органи. Именно в това се изразява възложената и от закона отговорност и функции
по контрол на сечта. Така че, дали са установени и санкционирани лицата фактически
отрязали немаркираните с КГМ дървета, то това по никакъв начин не би променило
или игнорирало факта за неупражнен контрол при провеждането на сечта в имота –
задължение, което до момента на освидетелстване на сечището е възложено изцяло
на лицето, на което е издадено позволителното за сеч. Важно е също така да се
отбележи, че разпоредбата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е свързана с налагане на
наказание за неупражнен контрол от страна на лицето упражняващо лесовъдска
практика, а не за допустителство по смисъла на чл.10
от ЗАНН.
Не следва да бъде кредитирано и
възражението за нарушение на разпоредбите на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т. 6 от ЗАНН, касаещи квалификацията на деянието. Правилно като нарушена е посочена
разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1 от ЗГ, тъй като е административнонаказателна,
макар и да не съдържа състав на нарушение. Диспозицията на тази норма от Закона
за горите е класически бланкетна и същата се попълва
със съдържание винаги във връзка с други норми, част от нормативен акт, било то
същия или друг – в случая разпоредби от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите и Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола
и опазването на горските територии. В
частност, разпоредбата на чл.257, ал.1, предл.2-ро,
т.1, предл.1 от ЗГ също вменява на визираните в нея
субекти задължения, които обаче, предвид систематическото й място са
формулирани по-общо. От това следва, че административнонаказателното
обвинение следва да бъде формулирано като бъдат посочени всички конкретно
нарушени разпоредби, в които се съдържат задължителните правила за поведение,
нарушаването на които е довело до настъпването на общественоопасните
последици на нарушението. Ето защо, при установеното в хода на съдебното
дирене, съдът прие за установено, че е налице съответствие между визираната в
обжалваното НП санкционна разпоредба и нейното допълване с конкретно нарушени
норми от същия и други нормативни актове.
Предвид на така установената
фактическа обстановка по случая и обсъдени доводи и възражения на страните,
съдът приема, че са доказани от обективна и субективна страна всички елементи
от вмененото на жалбоподателя С.С. нарушение на чл.257, ал.1, предл.2-ро, т.1, предл.1-во, във
връзка с чл.108, ал.2 и ал.3 от Закона за горите, във връзка с чл.61, във
връзка с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба
№ 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Същият, в
качеството му на лицензиран лесовъд с издадено позволително за сеч за имот
кадастрален № 23060.224.62, находящ се в отдел 1045, подотдел „т1”, в землището
на с.Д. , област Л., не е изпълнил вменените му задължения и контролни
правомощия по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му, като не е осъществил
контрол по добива на дървесина в имота и е допуснал отсичането на 19 броя
дървета, които не били маркирани по надлежния ред с КГМ.
В разглеждания случай съдът намира,
че наказващия орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е
определил минимума на предвидената глоба, а именно : 300 лева. Тази санкция
съответства на обществената опасност на нарушението и на неговия извършител.
Същевременно нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с подобни случаи на нарушения от същия вид, налице са и вредни
последици, поради което случая не може да бъде определен като „маловажен”.
Обекта на посегателство е свързан с опазването на горския фонд, за сечта на
който законодателят е въвел конкретни императивни изисквания, които стриктно
следва да се спазват. Поради това настоящият състав счита, че разпоредбата на
чл.28, б.”а” от ЗАНН се явява неприложима за конкретния случай.
Така изложените съображения
мотивираха съда да приеме, че обжалваното наказателно постановление № 678/29.06.2018
г. на Директора на РДГ Л. е законосъобразно издадено и като такова следва да
бъде потвърдено, а жалбата срещу него се остави без уважение.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 678 от 29.06.2018 г. на Директора
на Регионална Дирекция по горите гр.Л., с което на С.И.С. ***, ЕГН : ********** е наложено
административно наказание на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ – глоба в размер
на 300 лева, за нарушение на чл.257, ал.1, предл.2-ро,
т.1, предл.1-во, във връзка с чл.108, ал.2 и ал.3 от
Закона за горите, във връзка с чл.61, във връзка с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, във връзка с
чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд гр.Л. в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :