Р Е Ш Е НИ Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. П. 03.06.2019 г.
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА Д.
при
секретаря Кона Дочева и в присъствието на прокурора …………………….., като разгледа докладваното от съдията Д. т.д.№241 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
На 25.10.2018 г. в П.ски Окръжен съд е постъпила
искова молба от И.Д.Д. и Б.Д.Д., и двамата чрез адв. Р.М., в която се твърди,
че на 22.02.2015 г., по път ***, в посока от
с. *** към гр. П., Б.Д.Д. управлявал лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №
***, а в него пътувала Б. Д. А., когато
около 9.30 часа, в района на км 09+800, в неговото пътно платно навлиза насрещно движещият се лек автомобил марка ***,
модел ***, с ДК №***, управляван от Е.С.К., при което настъпва удар между двата
автомобила.
Твърди се, че в резултат на удара между двата
автомобила е настъпила смъртта на Б. Д. А., която е баба на ищците.
Твърди се, че с влязла в сила на 02.07.2018 г. присъда
от 16.01.2017 г. по н.о.х.д. №708/2016 г. по описа на П.ски Окръжен съд Е.С.К.
е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.4, във
вр. с ал.3, предл.1, 3, 4 и 6, б.“а“ и б. „б“, въдв вр. с ал.1, б.“б“ и б. „в“,
във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.54 от НК, във вр. с чл.2, ал.2 от НК
– причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на Б.Д.Д. и на смъртта
на Б. Д. А. и Ц.А.Ц. при управление на
МПС със скорост по-висока от означената с пътен знак В26, без необходимата
правоспособност и в пияно състояние.
Твърди се, че лек
автомобил марка ***, модел ***, с ДК №*** към момента на процесното ПТП е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена на
01.02.2015 г. със „ЗАД ******“АД съгласно полица №***.
Твърди се, че ищците са отгледани от своята баба Б. Д.
А. и че към момента на ПТП са живеели с нея в едно домакинство. Твърди се, че
отношенията им се основавали на обич и уважение, на взаимопомощ и емоционална
привързаност. По тази причина ищците понесли тежко смъртта и и ритъмът на
живота им до края на дните им ще бъде подчинен на болката от загубата и.
С оглед така изложената в исковата молба фактическа
обстановка, П.ски Окръжен съд е сезиран с искове по чл. 226, ал.1 във вр. с
чл.223, ал.1 от КЗ /отм./ с петитум: ответникът да заплати в полза на всеки от
ищците по 100 000 лв. като обезщетение за претърпени от тях неимуществени
вреди-болки и страдания вследствие смъртта на баба им Б. Д. А., настъпила на
22.02.2015 г. при ПТП, причинено виновно от Е.С.К., с ЕГН:********** като водач
на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №******, застрахован по риска
„гражданска отговорност” в „ЗАД ******“АД-гр. С., ведно със законната лихва
върху обезщетенията, считано от 22.02.2015 г. до окончателното им изплащане.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са
връчени на „ЗАД ******“АД на 15.11.2018 г. и в указания срок-на 29.11.2018 г. е
изпратен по пощата отговор, в който не се оспорва наличието на застрахователно
правоотношение по полица №***. Считайки, че отговорността на застрахователя е
функция от отговорността на водача, ответникът твърди, че Е.С.К. не е действал
виновно и противоправно.
Ответникът, без да излага конкретни фактически
твърдения и без да прави възражение за съпричиняване на ПТП от страна на Б.Д.Д.,
повдига въпроса за неговото поведение при ПТП.
За ответника не е ясно какви са били конкретните
увреждания на Б. Д. А. и дали те са довели до смъртта и.
Ответникът оспорва съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка между ищците и тяхната баба.
Ответникът намира, че неимуществените вреди са
резултат и от други фактори, различни от смъртта на Б. Д. А.. Не конкретизира
какви са тези други фактори.
Ответникът оспорва ищцовите претенции и като завишени
по размер.
В срока за отговор с нарочна молба е поискано
привличането на Е.С.К. като трето лице – помагач, с цел той да бъде обвързан от
мотивите на решението, в случай, че бъдат уважени предявените искове.
Препис от отговора на „ЗАД ******“АД е връчен на ищците
за допълнителна искова молба на 02.01.2019 г. и в указания срок – на 16.01.2019
г. такава е изпратена по пощата.
Ищците считат, че съгласно чл.300 от ГПК, за
гражданския съд влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
относно това дали е извършено деянието, относно неговата противоправност и
относно виновността на дееца. В т.вр. молят да бъдат приети за безспорни още
механизма на ПТП, неговия вредоносен резултат и причинната връзка между
деянието и вредата.
Ищците твърдят, че между тях и баба им е съществувала традиционната за българското семейства
емоционална привързаност, поради което загубата и е довела до болки и
страдания, надхвърлящи нормално
присъщите. Позовават се на ТР №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС.
Според ищците, претенциите им съответстват на принципа
за справедливост и са съобразени с константната съдебна практика по сходни
казуси.
Ищците не възразяват срещу привличането на третото
лице – помагач на ответника.
Препис от допълнителната искова молба е връчен на „ЗАД
******“АД на 29.01.2019 г. за допълнителен отговор и в указания срок – на
06.02.2019 г. е депозиран такъв. В него се моли в случай, че бъде прието, че
ищците са претърпели процесните неимуществени вреди, да им бъде присъдено
обезщетение до 5 000 лв. за всеки, предвид §96 от ПЗР на КЗ.
С определение №152 от 12.02.2019 г. П.ски Окръжен съд
е допуснал привличането на основание чл.367, ал.4, предл.2 във вр. с чл.219 от ГПК на Е.С.К., с ЕГН: ********** като трето лице-помагач на „ЗАД ******“АД-гр. С..
При опит да бъде връчено това определение на Е.С.К. се е установило, че по
данни на негови съседи в с. *** и на Кмета на селото той живее в чужбина. Това
е наложило с определение №371 от 22.04.2019 г., постановено на основание чл.253
от ГПК, да бъде отменено определение №152 от 12.02.2019 г. в частта му, с която
е допуснато привличането на основание чл.367, ал.4, предл.2 във вр. с чл.219 от ГПК на Е.С.К., с ЕГН: ********** като трето лице-помагач на „ЗАД ******“АД-гр. С..
Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 01.05.2019 г.
В първото редовно о.с.з. по делото – на 13.05.2019 г.
адв. М. е допълнила релевантната фактическа обстановка, като е заявила, че
ищецът Б.Д.Д. е бил изоставен от майка си като бебе и че година по-късно е бил
взет от ДОМ „***“-П. от баба си Б. Д. А., която от тогава до смъртта си е
полагала грижи за него като за свое собствено дете. Уточнено е, че другият ищец
И.Д.Д. е отгледан от майка си, но е бил в близки отношения с баба си.
В о.с.з. на 13.05.2019 г. процесуалният представител
на ответното застрахователно дружество – юриск. Й. е заявил, че с оглед влязлата в сила присъда,
не се оспорват извършването на деянието, неговата противоправност и вината на Е.С.К., в т.ч. и механизма на ПТП, и механизма на уврежданията и смъртта на Б. Д. А., т.е. и причинната връзка между ПТП и
смъртта на Б. Д. А.. Според ответника, ищците нямат
право на обезщетение, т.к. не попадат в кръга
правоимащи, очертан с ТР №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Юриск. Й. намира,
че §96
от ПЗР на КЗ има обратно действие, т.е. важи в процесния случай.
Адв. М. е пледирала за
уважаване на исковете така, както са предявени по съображения, изложени
допълнително в писмена защита. Претендира разноските, съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Юриск. Й. моли исковете да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Сочи, че европейската директива /не е
конкретизирана/ няма пряко приложение в държавите-членки на ЕС. Претендира юриск.възнаграждение в размер на
200 лв.
Адв. М. не е представила
писмена защита.
На 20.05.2019 г. юриск. Й.
е изпратил по пощата писмени бележки, в които се твърди, че по делото не е
доказана привързаност между ищците и тяхната баба, станала изключителна поради
конкретни житейски обстоятелства, т.е. такава, че смъртта на Б. Д. А. да причини на внуците и морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка.
За първи път в писмените бележки юриск. Й. развива
защитната теза, че към 2014 г., когато е сключен процесният застрахователен
договор, застрахователят не е носил отговорност към далечните роднини, включени
с ТР в кръга правоимащи. Такъв застрахователен риск не е съществувал. Нещо
повече – не е било възможно да се предвиди от отговорния актюер на
застрахователя. Съответно – последният не е съобразил застрахователната премия
с такъв риск.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не е спорно
и е видно от у-ние за наследници №943351 от 04.03.2015 г., дубликат от у-ние за
раждане от *** г. и дубликат от у-ние за раждане от *** г., че Б. Д. А. е баба по бащина линия на ищците Б.Д.Д.
и И.Д.Д..
Не е спорно
и е видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №316000-9918 от
21.03.2015 г. и план-схема към него,
че на 22.02.2015 г., по път ***, в посока от
с. *** към гр. П., Б.Д.Д. е управлявал лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК
№ ***, а в него е пътувала Б. Д. А., когато
около 9.30 часа, в района на км 09+800, в неговото пътно платно е навлязъл насрещно движещият се лек автомобил марка ***,
модел ***, с ДК №***, управляван от Е.С.К., при което е настъпил удар между
двата автомобила.
Не е спорно
и е видно от препис-извлечение от акт за смърт №*** от 23.02.2015 г., че в резултат на удара между двата автомобила е
настъпила смъртта на Б. Д. А..
Не е спорно
и е видно от справка от ел. страница на Гаранционния фонд относно активната към
21.02.2015 г. застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил с ДК №***, че към
момента на процесното ПТП е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, сключена на 01.02.2015 г. със „ЗАД ******“АДАД, съгласно
полица №***. Самата полица не е представена по делото, за да е видно
конкретното и съдържание /покрити застрахователни рискове, размер на
застрахователната премия и пр./.
Не е спорно
и е видно от влязла в сила на 02.07.2018 г. присъда от 16.01.2017 г. по
н.о.х.д. №708/2016 г. по описа на П.ски Окръжен съд, че Е.С.К. е бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, предл.1, 3, 4 и 6, б.“а“ и б.
„б“, във вр. с ал.1, б.“б“ и б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с
чл.54 от НК, във вр. с чл.2, ал.2 от НК – причиняване по непредпазливост на средна
телесна повреда на Б.Д.Д. и на смъртта на Б. Д. А. и Ц.А.Ц. при управление на МПС със
скорост по-висока от означената с пътен знак В26, без необходимата
правоспособност и в пияно състояние.
Съгласно правилото
на чл.300 от ГПК, влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Най-общо казано деянието съставлява
конкретни външни прояви на човешко действие или бездействие. В случая деянието
съставлява престъпление и то резултатно такова. Казано иначе – в изпълнителното
деяние на това резултатно престъпление се включва и причиняването на смъртта на
повече от едно лице. Връзките между отделните елементи от фактическия състав на
престъплението, които се проявяват в механизма на настъпване на ПТП и на
причиняване на уврежданията, довели до смъртта на Б. Д. А., са установени в
наказателното производство и не могат да бъдат предмет на преразглеждане в
настоящия граждански процес.
С оглед гореизложеното, спорни се явяват само въпросите:
претърпели ли са ищците заявените в исковата молба болки и страдания; налице ли
е причинна връзка между смъртта на Б. Д. А. и неимуществените вреди на ищците;
включват ли се последните в кръга лица, очертан с ТР №1 от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС, имащи право да претендират обезщетение от застрахователя; какъв
е размера на това обезщетение.
Видно от дубликат
от у-ние за раждане от *** г., Б.Д.Д.
е роден от А. И. С. на *** г. Видно от
у-ние изх. №211/24.04.2019 г., Б.Д.Д. е бил оставен от майка си на
28.08.1987 г. за отглеждане в ***-П., откъдето е изписан на 28.06.1988 г. на
бащата и бабата. Твърди се, че тази баба е Б. Д. А. и че тя е отгледала Б.Д.Д.
като свое дете.
Видно от
у-ние изх. №94391 от 03.10.2018 г., от
27.08.2008 г. до 13.09.2017 г. постоянният адрес на Б.Д.Д. ***. Твърди се, че
този е бил адреса и на Б. Д. А..
С така посочените писмени доказателства и твърденията
на ищците, кореспондират събраните по
делото свидетелски показания.
Св. В.С. /която съжителства с ищеца Б. на съпружески начала/ твърди, че когато през 2014 г. се е запознала
с Б., Б. я е представил като своя майка.
Свидетелката твърди, че познава майката на Б. – А. и знае, че тя не е полагала
никакви грижи за него. Сочи, че Б. е отгледан от баба си Б. и дядо си А. и че
всички те са живели в едно домакинство. За И.Д.Д. се е грижела майка му А.. Свидетелката
твърди, че Б. споделял с нея, че чувства баба си като негова майка – толкова
близка, че може да сподели всичко с нея. Твърди, че след смъртта и бил „зле
емоционално и психически“, сънувал я често, говорел за нея, съжалявал, че не
може да се радва на детето му. Искал да върне времето назад – да не тръгва на
път. След ПТП станал „свръхемоционален“, а преди това бил „слънчев човек“. Все
още не бил преодолял загубата на баба си, но състоянието му свидетелката си
обяснява и с преживения по време на катастрофата „личен стрес“.
Св. М.Б. /който познава Б. и Б. от ранно детство/ твърди, че Б.
е отгледан от баба си Б. в гр. И., а И. – от родителите си в с. ***. Свидетелят
познава майката на Б. и И. – А. и
твърди, че тя не е поддържала отношения с Б. и не е търсела Б.. И. идвал у баба
си, но на гости – не е живял с нея в
едно домакинство. Б. се обръщал към Б. с „майко“ и обяснявал това с факта, че
тя го е отгледала. Б. била грижовна и „тревожна“ – притеснявала се, когато
закъсняват и почвала да звъни да търси Б.. Отглеждала го като своя рожба. След
смъртта на Б. Б. бил „съкрушен“, нещо се преобърнало в него – не бил той.
„Залитнал“ – започнал да пие. Търсел вина у себе си за инцидента. Трябвало да
му се помогне да излезе от това положение – да спре да пие. Не е преодолял
загубата на баба си – постоянно се сеща и говори за нея.
Св. Н.Б. /която съжителства с ищеца И. на съпружески
начала/ твърди, че И. е близък с баба си
Б., защото тя е прекарвала повече време с него, отколкото майка му. В същото
време твърди, че И. живее в с. ***, а Б. – в гр. И. и че той ходел при баба си
през почивните дни и ваканциите. Свидетелката знае, че Б., за разлика от И., е
отгледан от баба си Б.. Твърди, че след смъртта на Б. И. се затворил, станал
раздразнителен. И сега тя му липсвала. Посещавал гроба и и дома и.
Съгласно Постановление № 4/25.V.1961 г. на Пленума на ВС, обезщетение за неимуществени вреди
се следва само най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг
и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са
претърпели вреди. По-късно, с Постановление № 5/24.ХI.1969 г., Пленумът на ВС признава право на обезщетение и на
отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го.
При така посочените доказателства и съгласно
посочената съдебна практика, се повдига въпроса дали ищецът Б.Д.Д. не е от лицата, посочени в Постановление №5/24.11.1969
г. на Пленума на ВС, като отглеждано, но неосиновено от Б. Д. А. дете.
Отговор следва да се търси в контекста на посоченото Постановление, според
което, когато между отглежданото дете и лицето, което го отглежда, съществуват
отношения на привързаност един към друг, когато те съставляват една семейна
общност, когато отглежданото дете е получавало издръжка от отглеждащия го и
последният се е грижил за възпитанието му, отглежданото, но неосиновено дете,
съответно отглеждащият го, имат право на обезщетение за неимуществени вреди,
ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане. В същия смисъл
отговор се съдържа и в ТР №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, когато се
коментира Постановление №5/24.11.1969 г.
на Пленума на ВС, а именно : „Включването
на посочените лица в кръга на правоимащите е мотивирано със съдържанието на
съществувалите между тях и починалия житейски отношения, които са напълно
сходни с отношенията между биологичен родител и дете, ….., и е справедливо, при
установени действително претърпени вреди, те също да могат да получат
обезщетение. Признаването на право на обезщетение на отглежданото дете,
съответно на отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било
трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете,
без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или
установяване на произход“.
В процесния случай, когато е бил на 11 дена, Б.Д.Д. е
оставен за отглеждане в ДОМ „***“-П.. Изписан е оттам на 10-месечна възраст на
бащата и бабата. Към 1987 г. задачите на
подобни домове са дефинирани в чл.3 от
НАРЕДБА № 20 за дейността на ДОМ „***“ /отм./. По делото не стана ясно по какви
причини ищецът е оставен за временно отглеждане в дома, но имайки предвид
задачите на подобни специализирани заведения, съдът намира, че най-вероятно
тези причини са свързани със социално-битовите условия в дома на А. С. и Д. Д.
и с техния родителски капацитет. Очевидно съответните дефицити не са преодолени
и при изписването на ищеца от дома, защото тогава той не се е върнал в дома си
– при родителите си, а е заживял с баба си и дядо си, които са поели грижите за
него и издръжката му. Установяването на ищеца в семейната общност на неговата
баба е трайно – повече от 20 години, до нейната смърт и макар да не е формално
установено, е създало отношения като между биологичен родител и дете. Поради
коментираните по-горе житейски обстоятелства, между Б. Д. А. и Б.Д.Д. е създадена
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, надхвърляща обичайната
привързаност между баба и внук.
Ако се приеме, че отношенията между Б.Д.Д. и Б. Д. А.
не са като между отглеждано, но неосиновено дете, и отглеждащият го, а като
между внук и баба, се поставя въпроса дали
тези отношения са особено близки по
смисъла на ТР №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. С последното възможността
за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., е допусната като изключение. По начало, според българските семейни традиции, връзките между
бабите/дядовците и внуците се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Естеството на тези връзки, както и при връзките
с най-близките родственици /деца, съпруг и родители/, предполага, че внуците
търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по
степен морални болки и страдания от смъртта на бабите/дядовците си. Правото на
най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди. В отношенията между бабите/дядовците и внуците
трябва да съществуват конкретни извънредни
житейски обстоятелства, в резултат на които привързаността помежду им да е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците да е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално
присъщите за родствена връзка между бабите/дядовците и внуците.
В процесния случай е доказана не само формалната
връзка на родство между Б. Д. А. и Б.Д.Д. като между баба и внук, но и
особената близост помежду им – като между ***.
Измежду двете тези за принадлежността на ищеца Б.Д.Д.
към съответния кръг правоимащи, П.ски Окръжен съд намира за по-издържана правно
и по-подплатена доказателствено първата. Независимо дали ищецът Б.Д.Д. ще бъде
включен в кръга правоимащи, очертан с Постановление №5/24.11.1969 г. на Пленума
на ВС или в разширения с ТР №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС кръг, по
делото са доказани действително претърпените от Б.Д.Д. вреди – той е загубил
близък човек, с когото може да сподели всичко; човек, който го е мислел и се е тревожел
за него; човек, който би се радвал на семейното му щастие и сдобиването с
рожба. Страданието от тази загуба намира външно проявление в промяната в
характера и в залитането по лесно достъпен и бързо действащ антидепресант,
какъвто е алкохолът.
С оглед гореизложеното, съдът намира за справедливо да
се признае правото на Б.Д.Д. да получи обезщетение за неимуществени вреди –
резултат от смъртта на Б. Д. А.. При определяне размера на това обезщетение
следва да се отчете и факта, че самият ищец е участник в процесното ПТП и е
пострадал при него, т.е. че е преживял и личен стрес, който също има значение за психическото и емоционалното
му състояние.
При определяне размера на
обезщетението, дължимо на Б.Д.Д., следва да се има предвид и приложимия ред.
Според П.ски Окръжен съд, с оглед обстоятелството, че процесният
застрахователен договор е сключен 01.02.2015 г. /т.е. преди влизането в сила на
сега действащия КЗ/ и съгласно §22 от ПЗР на КЗ, приложима е част четвърта от отменения КЗ, доколкото няма данни страните да са договорили друго
след 01.01.2016 г. Казано иначе – искът следва да бъде квалифициран като такъв
по чл.226, чл.1 във вр. с чл.223, ал.1 от КЗ /отм./, а не по чл.498, ал.3 във
вр. с чл.493а от КЗ. Ето защо в процесния случай не важат ограниченията,
наложени с §95 и §96 от ПЗР на КЗ, създадени след постановяването на ТР №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на
ВКС, със ЗИДКЗ, обнародван в ДВ
бр.101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г. Следва да се отбележи, че с ТР №1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на
ВКС се коригира установената съдебна практика, а не отменения или сега действащ
КЗ.
Водим от горното и съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът
намира, че предявеният от Б.Д.Д. иск се явява основателен и доказан за сумата
от 80 000 лв. Това е справедливият размер на претендираното обезщетение, с
оглед установените произход, характер, интензитет и продължителност на
търпяните болки и страдания. Искът за разликата от 80 000 лв. до претендираните
100 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя
обезщетението за забава в размер на законната лихва се дължи по правилото на
чл.83, ал.3 от ЗЗД, т.е. без покана, считано от момента на причиняването на
вредите – в случая от 22.02.2015 г. Така е, защото отговорността на
застрахователя спрямо увредените лица произтича от закона и покрива изцяло
отговорността на прекия причинител на увреждането, който изпада в забава с
осъществяване състава на непозволеното увреждане.
Ищецът И.Д.Д. е роден една година преди брат си Б.Д.Д..
Той, за разлика от последния, е отгледан и възпитан от родителите си. Не е
оставян за отглеждане в специализирано детско заведение и не му се е налагало
да живее извън най-близката си семейна среда. Няма доказателства отношенията с
баба му Б. Д. А. да са белязани от извънредни обстоятелства и не излизат извън
обичайната за родствената връзка емоционална привързаност. Респ. не е доказано смъртта
на Б. Д. А. да е причинила на И.Д.Д. морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствена връзка
между баба и внук. Безспорно и този ищец търпи загуба, но тя не е изключителна по смисъла на ТР №1 от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и не обоснова основание да се направи изключение
от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
Искът на И.Д.Д. също следва да бъде
квалифициран като такъв по чл.226, чл.1 във вр. с чл.223, ал.1 от КЗ /отм./
Доколкото П.ски Окръжен съд го намира за неоснователен, е безпредметно да бъдат
обсъждани възраженията във връзка с неговия размер.
При този изход на спора по същество „ЗАД
******“АД-гр. С. следва да бъде осъдено на основание чл.78, ал.6 във вр. с
чл.83, ал.1, т.4 от ГПК да заплати в полза на П.ски Окръжен съд 3 200 лв.,
явяващи се ДТ върху цената на уважения иск.
По делото е представено само дадено от Б.Д.Д. на адв. М.
пълномощно, но не и сключен помежду им договор за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ищеца като материално затруднено лице, в който
случай и на основание чл.38, ал.2 от ЗА „ЗАД ******“АД-гр. С. би следвало да
бъде осъдено да заплати в полза на адв. Р.М. сумата от 2 930 лв. като адв.
възнаграждение, съобразно уважената част на иска, предявен от Б.Д.Д.. Следва да
се отбележи, че чл.38, ал.1, т.2 от ЗА се споменава само в договора, сключен
между И.Д.Д. и адв. Р.М..
На основание чл.78, ал.3 от ГПК Б.Д.Д. следва да
заплати в полза на „ЗАД ******“АД-гр. С. сумата от 20 лв., явяваща се разноски
за юриск. възнаграждение в размер на отхвърлената част на иска.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК И.Д.Д. следва да
заплати в полза на „ЗАД ******“АД-гр. С. сумата от 100 лв., явяваща се разноски
за юриск. възнаграждение в размер на отхвърлената част на иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.226, чл.1 във вр. с чл.223, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.52 от ЗЗД „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ******“АД-гр.
С., с ЕИК: *** да заплати в полза на Б.Д.Д. ***, с ЕГН: ********** сумата от 80 000 лв. като
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди-болки и страдания
вследствие смъртта на баба му Б. Д. А., настъпила на 22.02.2015 г. като
резултат от престъпление по чл.343,
ал.4, във вр. с ал.3, предл.1, 3, 4 и 6, б.“а“ и б. „б“, във вр. с ал.1, б.“б“
и б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.54 от НК, във вр. с чл.2,
ал.2 от НК, за извършването на което с влязла в сила на 02.07.2018 г. присъда
от 16.01.2017 г. по н.о.х.д. №708/2016 г. по описа на П.ски Окръжен съд е признат
за виновен Е.С.К., с ЕГН:********** като водач на лек автомобил марка ***,
модел ***, с ДК №******, застрахован по риска „гражданска отговорност”,
съгласно сключена на 01.02.2015 г. със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ******“АД-гр.
С. полица №***, ведно със законната
лихва върху обезщетението в размер на 80 000 лв., считано от
22.02.2015 г. до окончателното му изплащане, а иска за разликата от 80 000 лв. до претендираните 100 000 лв. ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.83, ал.1, т.4
от ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ******“АД-гр. С., с ЕИК: *** да
заплати в полза на П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата
от 3 200 лв., явяваща се ДТ върху цената на уважения иск.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Б.Д.Д.
***, с ЕГН: ********** да заплати в полза на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО ******“АД-гр. С., с ЕИК: *** сумата
от 20 лв., явяваща се разноски за юриск. възнаграждение в размер на
отхвърлената част на иска.
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения
от И.Д.Д. ***, с ЕГН: ********** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ******“АД-гр.
С., с ЕИК: *** иск по чл.226, чл.1 във вр. с чл.223, ал.1 от КЗ /отм./ във вр.
с чл.52 с петитум: да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв. като
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди-болки и страдания вследствие
смъртта на баба му Б. Д. А., настъпила на 22.02.2015 г. като резултат от
престъпление по чл.343, ал.4, във
вр. с ал.3, предл.1, 3, 4 и 6, б.“а“ и б. „б“, във вр. с ал.1, б.“б“ и б. „в“, във
вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.54 от НК, във вр. с чл.2, ал.2 от НК, за
извършването на което с влязла в сила на 02.07.2018 г. присъда от 16.01.2017 г.
по н.о.х.д. №708/2016 г. по описа на П.ски Окръжен съд е признат за виновен Е.С.К.,
с ЕГН:********** като водач на лек автомобил марка ***, модел ***, с ДК №******,
застрахован по риска „гражданска отговорност”, съгласно сключена на 01.02.2015
г. със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ******“АД-гр. С. полица №***, ведно
със законната лихва върху обезщетението
в размер на 80 000 лв., считано от 22.02.2015 г. до окончателното му
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК И.Д.Д. ***, с ЕГН: **********
да заплати в полза на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ******“АД-гр. С., с
ЕИК: *** сумата от 100 лв., явяваща
се разноски за юриск. възнаграждение в размер на отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВТАС в 2-седмичен
срок, считано от връчването му.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: