Р Е Ш
Е Н И Е № 203
гр. Сливен,09.05. 2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение,
ІІІ-ти наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети април през
2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА
при секретаря И.Ж., като разгледа докладваното от
председателя АНД № 466 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по повод жалба на И.В.К., ЕГН **********,против
Наказателно постановление
№19-0804-000029 на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД-МВР-Сливен, с
което на жалбоподателя на основание чл. 174 ал. 3 предл.2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 12
точки за нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Изпраща процесуален представител, който моли за
отмяна на НП.
В с.з.
органа, издал обжалваното наказателно постановление, не изпраща свой
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
На 12.01.2019 г. около 15:50 ч. в Община Сливен
на път втори клас № ІІ-53 – км.126,5 в посока гр. Ямбол, жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „Ауди А4” с
рег. № У 9417 АК, лична собственост. Същият е бил спрян от органите на реда и
при опит да му бъде извършена проверка за употреба на упойващи вещества с
техническо средство Drager
Drug Test 5000 ARJF-0012,
категорично е отказал. Бил му е издаден талон за медицинско изследване №
0030764, като водачът не е дал кръвна проба за анализ.
Въз основа на
констатацията за отказ от проверка на жалбоподателя е съставен АУАН и му е
издадено НП, като административнонаказващият орган е приел, че е бил нарушен чл. 174 ал.3 от ЗДвП, с което му е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Із-2539
на МВР са му отнети общо 12 точки.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно
като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните
фактически и правни изводи: Жалбата е процесуална допустима,
подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от
обжалването, съгласно разпоредбата на член 59 от ЗАНН, и разгледана по същество
– основателна. Съдът
намира, че съставените акт за установяване на административното нарушение и
издаденото, въз основа на него наказателно постановление съдържа съществени
процесуални нарушения и са съставени и издадени при неспазване на
задължителните изисквания на разпоредбите на член 42, т. 4 и 5 и член 57 ал. 1
т. 5 и т. 6 от ЗАНН относно наложеното наказание по чл.174 ал. 3 пр.второ от ЗДвП.
Съгласно чл.174 ал.
3 от ЗДвП: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лева. От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява, че липсва точна и правилна законова
квалификация в акта, установяващ административното нарушение, тъй като съставът
на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа две
предложения на изпълнително деяние (отказ за изследване употреба на наркотични вещества или
техни аналози или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване).
В настоящия случай
в акта кумулативно са изписани и двата състава на нарушения по чл.174 ал.3 от ЗДвП, като единствено в обстоятелствата част се обективира и мотивира отказа за
установяване на употреба на наркотични вещества. По този начин се ограничава
съществено правото на защита на жалбоподателя и води до невъзможност да разбере
точно за какво нарушение му се налага съответното административно наказание.
Определящо
за съставомерността на деянието по посочения законов текст, в
алтернативата "не изпълни предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни
аналози", е да бъде конкретно посочено, по какъв начин е обективиран
отказа на нарушителя да изпълни предписанието за медицинско изследване, което
не е направено в АУАН,въпреки ,че е налично в НП.
В
описание на нарушението в АУАН, фигурира единствено „издаден е талон за
медицинско изследване №0030764. По
аргумент от член 6 и член 11, ал.4 отНаредба №30/27.06.2001 за реда за
установяване употребата на алкохол или на друго упойващо вещество на водачите
на МПС, неизпълнението на предписанието за медицинско изследване може да се
прояви в няколко форми: водачът да откаже да получи издадения му талон за медицинско
изследване, което се удостоверява с подписа на един свидетел, водача да не се
яви в определено с талона лечебно заведение или да откаже да даде кръв за
изследване употребата упойващо вещество, което от своя страна се установява въз
основа на показанията на техническото средство. Също така, съгласно
разпоредбата на член 11, ал.4 от наредбата отказът на водача да бъде изследван
се отразява от лекаря в протокола за медицинско изследване с подпис на
изследвания и/или изследвания. Тези обстоятелства не са конкретизирани и
детайлизирани от актосъставителя в АУАН, но са направени такива от
административно-наказващия орган в
Наказателното постановление.
С
оглед на гореизложеното може да се направи аргументиран правен извод за наличие
на процесуално нарушение, опорочаващо наказателното постановление, а именно
несъответствие между описанието на нарушението, обстоятелства, при които е
извършено и законовите разпоредби, които са нарушени и квалифицирани в акта,
установяващ административното нарушение, от една страна, и описанието на
нарушението, обстоятелства, при които е извършено и законовите разпоредби,
които са нарушени и квалифицирани в наказателното постановление, от друга
страна. По този начин не са спазени са императивните изисквания на разпоредбите
на член 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Видно от акта за установяване на
административното нарушение описанието на нарушението се ограничава до това, че
има отказ за извършване на проверка с тест за установяване на употреба на
наркотични вещества или техни аналози и издаден талон за медицинско изследване,
който се съдържа в представената по делото преписка, и не е ясно дали от лицето
е направен отказ
за кръвна проба, за което липсва удостоверение съгласно Наредбата В същото
време в атакуваното
наказателно постановление наред с отказа за извършване на проверка с тест за
наркотични вещества се мотивира и неизпълнение на предписание за медицинско изследване,
което е извършено в една последваща фактическа обстановка, а данните
за това не са отразени в АУАН. Липсва нужната яснота и точност в обстоятелствата на
нарушението, което да позволи привеждането им към хипотезите на закона, с оглед
на преценката на съставомерност на деянието.
Предвид горното ,съдът счита,че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили
правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият не е имал възможност да
разбере естеството на вмененото му нарушение, кои са виновните действия, които
административнонаказващия орган е приел, че водят до констатирано нарушение и
какво всъщност е вмененото нарушение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП
№ 19-0804-000029/22.01.2019 г. на
Началник сектор „Пътна полиция” при ОД-МВР-Сливен, с което на И.В.К., ЕГН **********,***, ….., на
основание чл. 174 ал. 3 предл.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 /две
хиляди/ лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети общо 12 точки за нарушение на
чл. 174 ал.3 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: