№ 77
гр. Каварна, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на тридесет и първи
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело №
20213240100248 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от С. М. К. с адрес с.
****, ул. „****” № 19, чрез адв. П.Н. от ВАК, против „Ф.Б.” ЕООД с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление гр. София 1712, ж.к. „****” 3, бул.
„*****” № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В. Н.а, иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се сочи, че на 02.04.2020 г. между ищеца С.К. и
ответника Ф.Б.” ЕООД е сключен договор № 876121 за предоставяне на
потребителски кредит, по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя заем в размер на 5 000 лв., при ред и условия уредени в
общите условия на ответното дружество. По силата на сключения договор
ищецът се е задължил да върне сума в размер на 6 150,00 лв., в срок от 12
месеца, при лихвен процент от 23% и годишен процент на разходите 49,11%.
Съгласно т. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителство
предоставено от Feratum Bank в полза на Дружеството. Предвидено е че
одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема. В
случай, че кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с
гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя са
в размер на 3850,00 лв., като посочените разходи не се включват в ГПР по
кредита, т.к. не влизат в общия разход по кредита съгл. §1.1. от ЗПК. Въпреки
така посоченото, при направена от ищеца справка в WEB-страницата на
1
дружеството е установил, че в системата се генерира, че по сключен Договор
№ 876121/02.04.20202 г. С.К. дължи главница в размер на 5 000 лв., лихви в
размер на 1 150 лв. и такса за банкова гаранция към финансов партньор в
размер на 3 850 лв., които следва да заплати на месечни вноски съобразно
уговорения погасителен план.
Ищецът твърди, че договорът е сключен при нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 9 и т. 10 от ЗПК. Твърди, че ако оскъпяването по кредита с таксата за
банкова гаранция към финансов партньор се прибави към ГПР, то той ще
надхвърли предвидения законов минимум в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни. Също така съгл. чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на ЗПК е нищожна. При сключване на
процесния договор, чрез предвиждане на такса за гаранция по договора за
поръчителство, свързано с допълнителни разходи за потребителя за
заплащането й е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, ограничаваща максималния размер на ГПР по кредита. Счита, че не е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което от своя страна
води до недействителност на договора.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихви или други разходи по кредите. С оглед посочените
разпоредби ищецът, счита, че дължи връщане само на главницата по кредита,
но не и заплащане на лихви и неустойка. Не дължи и заплащане на такса за
банкова гаранция към финансов партньор в размер на 3 850 лв., поради
нищожност на клаузата. Твърди, че към датата на подаване на исковата молба
е заплатил сума в общ размер 3725.00 лв., с която е погасил част от
задължението си за главница.
С оглед всичко изложено ищецът моли да бъде постановено решение по
силата на което да бъде установено, че С. М. К. не дължи на „Ф.Б.” ЕООД,
сума в размер на 1 150,00 лв., представляваща възнаградителна лихва, съгл. т.
3, б.”б” от Договор № 876121 за предоставяне на потребителски кредит от
02.04.2020 г. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "Ф.Б." ЕООД
2
е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че претенцията на ищеца не е
подкрепена от убедителни писмени доказателства, а представените такива не
са годни да породят релевираните и желани от ищеца правни последици.
Счита изложените в исковата молба твърдения за нарушение разпоредбите на
ЗПК и ЗЗП са бланкетни, недоказани и противоречащи на обективната
истина.
Процедурата по сключване на договора за кредит е била изпълнена в
съответствие с всички норамативни актове, в това число ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Ищецът и Ф. са изпълнили всички необходими стъпки в процеса на
кандидатстване и отпускане на кредита през интернет страницата на Ф.,
вследствие на което е сключен процесния договор за кредит. Ищецът е
кандидатствал за потребителски кредит в размер на 5 000,00 лв., за срок от 12
месеца на 02.04.2020 г. през интернет страницата на Ф.. При извършване на
оценка на кредитоспособността на кредитоискателя е установено, че може да
бъде одобрен. Необходимостта от обезпечение за кредитора се явява
следствие на извършената от него оценка на кредитоспособността на
потребителя, съгл. чл. 16 ЗПК и има за цел да гарантира финансовия риск,
който Ф. носи от възможността да има неизпълнение от страна на ищеца. При
кандидатстването ищецът сам е избрал да се възползва от допълнителна
услуга – гаранция, предоставяна от Ф. Банк plc, като Ф.Б. не е страна по това
правоотношение. Твърди се, че ищецът не е пожелал и никога не е
кандидатствал за кредит с личен гарант, а сам е избрал да се възползва от
допълнителна услуга, която Ф.Б. не изисква.
Твърди се, че на ищеца е била предоставена цялата законово необходима
информация във връзка с размера на ГПР, както и начина на неговото
формиране. Посочения в договора ГПР е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК,
т.к. не е по-висок от пет пъти размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута. Възнаграждението за предоставената от Ф.
Банк услуга за гаранция не се включва в размера на ГПР, т.к. не е
задължителна за сключването на договора за кредит, а твърдението на ищеца,
че е бил принуден да сключи договор за гаранция не отговаряло на
обективната действителност. Твърди се, че Ф.Б. никога не е изисквало да бъде
заплащано към него задължение към друго лице, като заплащането на
възнаграждението по предоставената допълнителна и незадължителна услуга
се дължи към гаранта, а не към кредитора. С изложените аргументи моли за
3
отхвърляне на исковете като изцяло неоснователни и недоказани по
основание и размер. Претендират се разноски.
В хода на производството са представени писмени доказателства и е
изслушана съдебно-финансова експертиза, от които съдът приема за
установено следното:
По делото не е спорно, че между ищеца и ответника Ф.Б. ЕООД на
02.04.2020 година е сключен договор за потребителски кредит по реда на
ЗПФУР. По силата на този договор на ищеца е предоставена в заем сумата от
5000.00 лева със срок на издължаване 12 месеца на равни месечни вноски при
ЛП на кредита 23% и ГПР 49.11 %. На същата дата ищецът е сключил с Ф.
Банк ЕАД договор за поръчителство по кредита с посредничеството на
първия ответник, според който ищецът дължи на дружеството гарант сумата
от 3850,00 лева. Последната следвало да престира заедно с погасителните
вноски по кредита.
По делото са представени от страна на ищеца документи за извършени
плащания в полза на ответника в общ размер на 4325,00 лв.
От удостоверение за наличие на задължения изд. на 25.05.2021 г. от Ф.Б.
ЕООД, отдел „Обслужване на клиенти” се установява, че към посочената дата
в дружеството ответник на името на ищеца се води активен кредит с №
876121, с обща дължима сума 6535 лв. от които 4120.08 лв. – размер на
усвоен кредит, 434,79 лв. – лихва по кредите и 1980,13 лв. – такса за банкова
гаранция (услуга предоставена от партньор на Ф.Б. ЕООД).
По искане на ответника по делото е допусната и приета съдебно-
икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Г.Н., неоспорена от
страните и приета от съда като компетентно извършена. След изследвана и
анализ на приложените по делото документи вещото лице е установило, че
между страните е договорен потребителски кредит при следните параметри:
главница в размер на 5000,00 лв., лихвен процент – 23 % /1150,00 лв./,
годишен процент на разходите 49,11%. Съгласно т.5 от договор № 876121
кредита е обезпечен с поръчителството на финансов партньор на ответника –
Ferratum Bank, при дължима такса за обезпечение/банкова гаранция – 3850,00
лв. В изследваните регистри и справки на ответното дружество са установени
данни за извършени плащания по процесния кредит в общ размер на 4325,00
лв. Вещото лице е установило още, че с платената сума от ищеца са погасени
4
следните задължения: 1./ съобразно погасителен план по договора за кредит в
общ размер на 1595,13 лв., в това число 736,16 лв. – главница, 858,97 лв. –
лихва и 164,00 лв. – такси; 2./ съобразно погасителен план по договор за
гаранция сума в общ размер 2565,87 лв. Сумите по гаранцията са превеждани
към „Ф. Банк” на датата, на която са постъпвали средствата по кредита. От
представени от ответника документи вещото лице е установило, че
дружеството е предоставяло възможност при кандидатстване за кредит,
заявката да се подава с личен гарант, както и че има одобрени и отпуснати
кредити с личен гарант.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
В настоящия случай съдът намира, че в договора за потребителски
кредит не е посочен действителния размер на ГПР и поради това не са
изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по ясен и
разбираем начин в договора да бъде посочен годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит.
Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
С оглед цитираната разпоредба възнаграждението на гаранта следва да
бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя,
тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е
на кредитора и се заплаща от потребителя.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
5
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България – 50%. Съдът приема, че
действителният ГПР по процесния договор е над този допустим размер,
поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Невключването на възнаграждението по договора за
поръчителство и посочването на неверен ГПР в сключения договор за
потребителски кредит представляват нарушение на закона и по-конкретно на
забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Установените
факти сочат и на безспорен извод за заблуждаваща търговска практика.
На основание чл. 21 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит следва да
бъде обявен за недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи.
Предвид изложеното, предявеният иск за установяване недължимост на
сумата от 1150,00 лв., представляваща възнаградителна лихва, съгласно т. 3,
б.”б” от договор № 876121/02.04.2020 г., като основателен подлежи на
уважаване.
По отношение на разноските:
Поискано е присъждане на сторените в производството разноски от
страна на ищеца, който претендира заплащането на държавна такса в размер
на 50,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева. С оглед
правната и фактическа сложност на делото и осъществената защита на
накърнените права на ищеца, съдът намира, че договореното и заплатено
възнаграждение за адвокат не се явява прекомерно. Предвид уважаване на
исковата претенция в цялост искането за присъждане на сторените в
производството разноски се явява основателно, поради което в тежест на
ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 500,00 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. М.
6
К., ЕГН **********, с адрес с. ****, общ. Каварна, ул. „****” № 19, НЕ
ДЪЛЖИ на "Ф.Б." ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
град София, район ****, ж.к. **** 3, бул. ***** № 51, вх. А, ет. 9, офис 20,
сума в размер на 1 150,00 лв. (хиляда сто и петдесет лева), представляваща
възнаградителна лихва, съгласно т. 3, б. „б” от Договор № 876121/2020г.,
поради нищожност на сключения между страните Договор за предоставяне на
потребителски кредит № 876121/02.04.2020 г.
ОСЪЖДА "Ф.Б." ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: град София, район ****, ж.к. **** 3, бул. ***** № 51, вх. А, ет. 9,
офис 20, да заплати на С. М. К., ЕГН **********, с адрес с. ****, общ.
Каварна, ул. **** № 19, сумата от 500,00 лв. (петстотин лева),
представляваща направени съдебни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
7