Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260471
гр.С., 13 октомври 2020 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ БОРОВА
с участието на секретаря Г. Й. като разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 1987
по описа за 2019 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.49 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Т.И.К. с ЕГН **********,***0
моли съда да постанови решение, с което да осъди Община С. да му заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. в
следствие на виновното бездействие на ответника, станало причина за преобръщане
на инвалидната количка на ищеца на 07. 08. 2019 г. поради повреден участък на
тротоара пред жилището му на ул. К. № 25 в гр. С., в следствие на което са
настъпили претендираните вреди за ищеца. Твърди, че се е прибирал от медицински
изследвания, които е трябвало да проведе, когато количката му се е преобърнала
и той паднал от нея. Била потърсена спешна медицинска помощ, като след
проведени изследвания се установило, че е със спукана кост на китката на лявата
ръка. Установени били и контузия на лява длан с оток, контузия на дясно коляно
и дясна лакътна област, ожувлания в областта на десен лакът и дясно коляно.
Общото увредено състояние на ищеца и причинените наранявания били съпътствани и
с необходимост от продължително домашно лечение, което и към момента на
предявяване на исковата молба не давало резултат. Предвид спецификата на
заболяванията на ищеца, болките, които изпитвал от травматичните увреждания
били много по – силни отколкото при пациенти с добро общо здравословно
състояние. Освен това било налице протезиране на колянната става на ищеца,
което било увредено от травмата върху него.
Ищецът твърди, че освен
претърпените болки и страдания, е претърпял вреди и от факта, че е повредено
помощното му средство – инвалидна количка, породен от инцидента страх,
несигурност и неудовлетвореност от липсата на действия от страна на ответника.
Счита, че тези вреди следва да бъдат обезщетени, като ги оценява в размер на 2 000.00
лева. Претендира ответника да заплати сумата, ведно със законната лихва от
деликта, претендира и разноските по производството.
Ответникът
Община С., ЕИК **,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С. В. №, представляван от д-р Ю. Н.
Н.е подал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция. Счита, че с
поведението си не е станал причина за настъпване на вредите, които ищецът е
можел да предотврати. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца или
придружаващите го лица. Оспорва наличието на причинно – следствена връзка между
процесния инцидент и влошеното здравословно състояние на ищеца, както и размера
на претендираното обезщетение, за който счита, че е съществено завишен. Твърди,
че са извършени СМР –та на значителна стойност в жилището, което обитава ищеца
с цел да му бъде създадена по – благоприятна за живеене среда. В хода на
производството е извършено частично признание на исковата претенция до размера
от 1000.00 лева, при това с оглед общото здравословно състояние на ищеца.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, доводите и становищата на страните намира за
установено следното:
Във връзка с твърденията на ищеца по делото са съдрани писмени
доказателства, установяващи, че обективното му състояние при извършения му
медицински преглед се е изразявало в контузия на лявата длан и гривнената става
с оток, без ренгенови данни за счупване на кости, контузия на дясното коляно и
дясна лакътна област, ожулвания в областта на десен лакът и дясно коляно - съдебномедицинско удостоверение № 2637 / 09.
08. 2019 г. Назначена е и СМЕ, от заключението на която става ясно, че
причинените травми са усилили болките, които ищецът е изпитвал поради наличието
на хронично – рецидивиращо по своето протичане системно заболяване –
псориатичен артрит 4 рентгенов стадий с двигателна недостатъчност от четвърти функционален клас, като вследствие
наличието на това заболяване у ищеца, към момента на процесния инцидент е бил
налице пълен двигателен дефицит и невъзможност за самостоятелно обслужване.
Вещото лице е категорично, че основното заболяване не е повлияно от падането,
както и че не е възможно увреждане на извършеното му протезиране. Категорично е
и в становището си относно липсата на данни за счупване или пукване на кост, но
също така и относно невъзможността на ищеца сам да управлява помощното си
средство за придвижване.
По делото са ангажирани свидетелските показания на майката и племенника на
ищеца, които, заедно със свидетеля Фаимов са присъствали на инцидента, както и
на служител на ответника. От показанията на първите трима се установява по
безспорен начин настъпилото събитие и мястото, на което то е настъпило. Макар и
да отчита противоречията в показанията на свидетелите относно детайлите, съдът
възприема като единни и непротиворечиви тези показания досежно фактите, че
ищецът е паднал пред входа на жилищния си блок, вследствие на налична неравност
на тротоарната настилка, при което е получил физически наранявания, довели до
причиняването на болки и страдания. Освен това, от показанията на свидетелите
Мустафова и К. се установява и сериозно психично страдание у ищеца, причинено
му вследствие на претърпения от него инцидент. Дори и реално падането му да не
е довело до влошаване на основното му заболяване, то е оставила впечатление за
такова влошаване у ищеца, което пък от своя страна е довело до пристъпи на
паническа атака при всяко излизане от дома му, до нежелание за напускане на
жилището, както и до невъзможност да преодолее страха си от нов инцидент и, най
– важното според съда – до срив в мотивацията на ищеца да ходи самостоятелно –
дейност, от която той напълно се е отказал след падането си, макар и да е
бележел напредък преди това.
Поради изложеното, съдът счита за доказани твърденията на ищеца, че на 07. 08. 2019 г.,
поради повреден участък на тротоара пред жилището му на ул. К. № 25 в гр. С. се
е преобърнала инвалидната му количка и той е паднал, при което е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Безспорно установен по делото е факта, че инцидентът се е случил на
тротоара, който предвид разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗОС, във вр. с § 7, т.4
от ЗМСМА е собственост и се стопанисва от Община гр.С..
Относно наличието на неравност на тротоара по делото няма спор от една
страна, а от друга са представени писмени и събрани гласни доказателства /
показанията на свидетеля П. /, от които се установява както наличието на такава
неравност, така и отстраняването й в по късен момент от ответника, т.е. налице
е бездействие към момента на инцидента. Установено е и че тази неравност се е
намирала на такова място, че безпрепятственото преминаване през нея е било
невъзможно.
Следва да бъде обсъдено и другото възражение на ответника за значително
съпричиняване от страна на ищеца, което не може да бъде споделено от съда.
Видно от представеното експертно решение № 0595 / 11. 03. 2010 г. ищецът е с
определена 93 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, а от
заключението на вещото лице по делото става ясно, че той е в невъзможност сам
да управлява инвалидната си количка или да противодейства при падане. Тези
обстоятелства мотивират съда да приеме, че от страна на ищеца не е налице
никакво съпричиняване поради пълната му безпомощност. Дори и да са налице данни
за съпричиняване от страна на придружаващите го лица, то не може да рефлектира
по отношение на пострадалия ищец, а и тези придружаващи лица не са страни в
настоящия процес.
Предвид така установените обстоятелства, съдът намира за доказан
фактическия състав на непозволеното увреждане за ангажиране отговорността на
ответника, на основание чл. 49 от ЗЗД за претърпените от ищеца неимуществени
вреди.
При тези данни съдът намира, че причинените неимуществени вреди могат да бъдат
справедливо обезщетени с претендираната сума от
2000.00 лева, който размер напълно съответства на установените по делото болки,
страдания и стрес, който продължава и понастоящем и възпрепятства нормалния
начин на живот, социалните
контакти и психичното здраве на този
нелечимо и прогресивно болен човек.
Предвид изхода на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 440.00
лева, както и по сметка на СРС сумата от 80,00лв, представляваща държавна такса
по производството.
Водим
от гореизложеното, СРС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община С. с ЕИК **, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. С. В. №, представляван от д-р Ю. Н. Н.да
заплати на Т.И.К. с ЕГН **********,***0 сумата от 2 000 / две хиляди / лева, представляваща представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес,
вследствие на индидент, настъпил на 07. 08. 2019 г. на ул. К. № 25 в гр. С., а именно: преобръщане
на инвалидната количка и падане поради повреден участък на тротоара, който инцидент
е в причинно – следствена връзка с бездействието на ответната община, ведно със
законната лихва от 07. 08. 2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата от 440.00 / четиристотин и четиридесет / лева – разноски по
производството.
ОСЪЖДА Община С. да заплати по
сметка но СРС сумата от 80,00 / осемдесет / лева, представляваща ДТ по производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.