Решение по дело №102/2019 на Окръжен съд - Перник

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№ 15

гр.Перник, 02.03.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                          Председател: :Милена Даскалова

 

при секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от съдията т.дело № 102 по описа за 2019 год., и за да се произнесе, взе в предвид следното:

 

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането

, във връзка с чл. 86 ЗЗД.

По изложени в исковата молба обстоятелства ищцата, К.Г.С., моли да бъде осъден ответникът Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, гр. София, да й заплати сумата от 100 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Р.Г.К., настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие, настъпило на 11.10.2016 г., в Република Сърбия, на път I A и причинено от К. З. като водач на МПС „БМВ”, с ДК № ***, застрахован по риска Гражданска отговорност в ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, но оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца относно механизма на настъпване на  ПТП, както и твърденията за наличието на другите елементи от фактическия състав на деликта. Въвежда възражение за съпричиняване. Оспорена е и дължимостта на обезщетението по чл. 86 ЗЗД.

Пернишкият окръжен съд като преценява събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено и доказано от правна и фактическа страна следното:

Като доказателство по делото е приет протокол за оглед, съставен на 11.10.2016 г. от заместник-прокурор в Основна прокуратура, Република Сърбия. Видно от протокола, огледът е извършен на 11.10.2016 г. на път І. А, клас А4, до с. ***. В този участък скоростта е ограничена до 50 км/ч., като пътното платно няма физическо разделяне – път за движение на МПС в двете посоки. Констатирано е, че в ПТП са участвали, лек автомобил "БМВ", с рег. ДК № *** управляван от К. З. и товарен автомобил "Волво", с рег. № ***, управляван от В.Ц.. Пострадали са водачът на лекия автомобил К. З. и Р.К. - пътник в лекия автомобил, които са починали на място. В протокола е направено описание на МПС и щетите по МПС, местоположението на двете МПС, оставените на мястото на произшествието следи, състоянието на пътните съоръжения.

Протоколът съставлява официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.

По случая е било образувано нак. дело № 1231/2016 г. от регистъра на наказателните дела при Основната прокуратура, Пирот. По делото е представено и писмо от 12.04.2018 г. по дело № 1231/2016 г. от заместник-прокурор при Основна прокуратура, Пирот, в което е посочено, че въз основа на събраните доказателства е прието, че до процесното ПТП, се е стигнало, след като водачът на лек автомобил "БМВ" е управлявал превозното средство на много мокър и хлъзгав път, в момент, когато е валял силен дъжд, по неизвестни причини се измества от дясната в лявата пътна лента, като автомобилът събаря няколко пътни знака – "държач на зебра", след което управляваното от него превозно средство се завърта на 180 градуса, със задната си част се удря в предната част на товарен автомобил, който в този момент се е движел с разрешена скорост, което е определено чрез изследване на тахографа на това МПС. Непосредствено преди сблъсъка водачът спира по-нататъшното движение на товарното МПС, защото навременно е забелязал внезапната поява на лекия автомобил в своята лента, заради което е прието, че в действията на водача Ц. няма пропуски, които пряко или непряко да са причинили това ПТП. Той се е движил в дясното платно, с разрешена и съобразена скорост спрямо условията на пътя, заради което няма правни основания за започване на наказателно производство. Посочено е че ПТП е настъпило изключително заради водача на лек автомобил "БМВ" - К. З., който по неизвестни причини е преминал пътя в противоположната посока с превозното средство.

В същия смисъл е и служебна бележка, издадена на 11.01.2017 г. по нак. дело № 1231/2016 г. от заместник-прокурор при Основна прокуратура, Пирот.

Въз основа на данните от протокола за оглед, по делото е извършена комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза. Съгласно заключението лекият автомобил марка „BMW" с рег. № *** се е движил в посока от гр.Пирот към гр.Ниш в Република Сърбия. Средната скорост на движение на л.а.  марка „BMW" преди удара е 86,5 км/час, а по време на удара – 63 км/ч. Съгласно заключението по отношение на пътната маркировка в участъка от пътя, в който е станало ПТП, съществува недостатъчна информация. Пътното платно е двупосочно, двулентово с налични вертикални ограничители между двете пътни ленти. Движението се е извършвало само по едното платно е имало временна организация на движението с табели С4 ("Ограничителна табела" - С4. Има формата на правоъгълник, на който по-дългата страна е разположена вертикално. Върху нея са нанесени успоредни и насочени към платното за движение червени и бели ивици –(сигнализира изменение на широчината на пътното платно) и пътни знаци Г9 (Преминаване отдясно на знака). ПТП-то е станало в светлата част на денонощието. Има данни за силен валеж от дъжд.

Вещите лица са посочили, че възможност за предотвратяване на ПТП е имал само водачът на л.а. БМВ, която се изразява в намаляване на скоростта на автомобила, преди да навлезе на територията на моста над ***,  на път А1 категория А4 край с.***, до допустимата 50км/ч, както и да осъществява непрекъснат контрол върху управлението на автомобила.

Видно от заключението, ударът е между задната част на л.а. БМВ и предната лява част на т.а.Волво.

От заключението на приетата експертиза се установява, че при процесното ПТП, Р.Г.К. е получил разкъсване на аортата в гръдната и част; тежка гръдна травма със счупване на ребра на двете гръдни половини и наличието на кръв в двете гръдни половини; разкъсване на далака. Според вещите лица от приложената по делото медицинска документация, следва извод, че е налице причинно следствена връзка между получените увреждания от ПТП и смъртта на Р.Г.К..

От показанията на свидетеля Д.Б.Й.-А., се установява, че починалият Р.Г. е живеел заедно с родителите си, като къщата им се намира през две къщи от тази на ищцата по делото. Ищцата и брат й били в близки отношения. Събирали се заедно в почивните дни, постоянно се търсели и били заедно. Р.Г. нямал свое семейство и бил силно привързан към децата на сестра си. Ищцата тежко приела смъртта му и още не се е възстановила. Продължава да употребява успокоителни, а когато се заговори за брат й, тя започва да плаче.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По силата на чл.429, ал.1 КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя. Т.е. за да се ангажира отговорността на застрахователя следва да се установи наличието на валиден застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.

По делото не се спори, че към момента на настъпване на ПТП за МПС „БМВ”, с ДК № ***, е налице задължителна застраховка "Гражданска отговорност” при ответното дружество.

Въз основа на събраните доказателства, съдът намира че ПТП е настъпило в резултат на виновните и противоправни действия на водача на лек автомобил "БМВ". Същият при ограничение на скоростта от 50 км/ч се е движил с 86,5 км/ч на мокър пътен участък, при което е изгубил контрол върху управляваното от него превозно средство и се е достигнало до ПТП, при което е загинал Р.К. – брат на ищцата.

С отговора на исковата молба искът е оспорен с твърдения, че не са налице предпоставките, визирани в ТР 1/2016 год. на ОСНГТК на ВКС за ангажиране отговорността на застраховятеля.

Съгласно приетото в т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2016 год., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № *** год. и ППВС № *** и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Според същото ТР, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.

В конкретни случай съдът намира, че ищцата е легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на брат си. Установи се, че те са поддържали близка връзка, живеели са много близко един до друг /през две къщи/, като постоянно са се търсели, а в почивни дни са били заедно. Наред с това починалият не е имал свое семейство и е бил привързан към това на сестра си. Последната и към настоящия момент не е възстановена от загубата, като при споменаването на брат й започва да плаче. Т.е. доказано е, че ищцата е претърпяла морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

Изхождайки от характера и степента на претърпените вреди и вземайки предвид принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че сумата от 20 000 лв. справедливо ще обезщети ищцата за претърпените болки и страдания, като за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Съдът намира, че не следва да се прилага предвидения в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) максимален размер от 5000 лева. Тази разпоредба е в противоречие с постановено по преюдициално запитване решение на Съда на Европейските общности– Решение на Съда (втори състав) от 24.10.2013 г. по дело C-277/12 (V. D. срещу Baltikums AAS). В същото е прието, че не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Посоченото решение е задължително за съда на основание чл. 633 от ГПК.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за съпричиняване, тъй като към момента на настъпване на ПТП Р.К. е бил без поставен предпазен колан.

От приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява, че липсват коректни данни, от които да се направи обоснован извод дали К. е бил с предпазен колан. Наред с това в заключението е посочено, че устройството и предназначението на предпазните колани е да намалят риска от получаване на увреждания или да предотвратят настъпването на по-тежки такива при ПТП. Предпазните колани са най ефикасни при удар в предната част на автомобила. Когато ударът е отзад, под въздействието на инерционните сили, тялото полита по посока на удара, при което се притиска или удря в седалката. При тези удари ефектът от поставените предпазни колани е минимален.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно. На първо място при въведено възражение за съпричиняване в тежест на ответното дружество е да докаже фактите, на които се основава същото, а в случая не може да се приеме за доказано, че К. е бил без предпазен колан. Наред с това при тези констатации на вещите лица възражението е неоснователно и защото дори и да се приеме, че такъв е бил поставен, вредите биха настъпили.

Ищцата претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на ПТП до окончателното изплащане.

Видно от представеното с исковата молба писмо до застрахователя, то ищцата е предявила пред застрахователя своята претенция на 24.08.2018г, предвид на което и на основание чл. 429, ал.3 КЗ, следва извод, че застраховятелят е изпаднал в забава от 24.08.2018г. В същия смисъл е и приетото в решение № 128/ 04.02.2020г. по т.д. № 2466/2018г.  по описа на ВКС. Претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 11.10.2016г. до 23.08.2018г. следва да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд държавна такса от 800 лв., ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.

В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 76 лв., изчислени съобразно основателната част от иска. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати и 1 130 лв. възнаграждение на адв. Н., изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника 496 лв., включващи разноски по делото, изчислени съобразно отхвърлената част от иска и  юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното,  Пернишкият окръжен съд

 

 Р      Е      Ш     И     :

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх", 51 Д да заплати на К.Г.С. с ЕГН ********** *** по иск с правно основание чл. 432 от КЗ, сумата от 20 000 /двадесет хиляди лева/ лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Р.Г.К., настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на 11.10.2016 г., в Република Сърбия, на път I A и причинено от К. З. като водач на МПС „БМВ”, с ДК № ***, застрахован по риска Гражданска отговорност в ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и 76 лв., представляващи направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 100 000 лв., както и иска за присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода от 11.10.2016г. до 23.08.2018г., като неоснователен.

ОСЪЖДА К.Г.С. с ЕГН ********** *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх" 51 сумата от 496 лв., представляващи разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх" 51  да заплати на адв. С.К.Н. *** адвокатско възнаграждение в размер на 1 130 лв.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх" 51 да заплати по сметка на Пернишки окръжен  съд сумата от 800 лева държавна такса, заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното плащане, както и сумата от 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист, ако задължението не бъде изпълнено доброволно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                    Съдия: