Р Е Ш Е Н И Е
№ ……...…/.......07.2019
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ
КРЪСТЕВ
при участието на секретаря
Мария Манолова,
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело №
1487
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
първоинстанционно, образувано по искова молба от „Айкарт Кредит“ ЕАД (предишно наименование „Интеркарт
Кредит“ ЕАД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1407, бул. „Джеймс Баучер“ № 76А, ет. 8, против Ж.Т.К.-И. ЕГН: **********,
адрес: ***, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 17 895,22
евро с левова равностойност 35 000,00 лева, представляваща частична претенция
от общо дължимото в размер на 31 541,86 евро (равностойност в лева – 61 690,52
лева) – главница, дължима по Договор за кредит № 0036847/15.10.2009 г., ведно
със законната лихва върху претендираната част от главницата от деня на подаване
на исковата молба до деня на окончателното плащане, както и сторените
съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че на 15.10.2009 г. между Ж.Т.К.-И.
в качеството й на кредитополучател и „Айкарт Кредит" ЕАД в качеството му
на кредитодател е сключен Договор за кредит № 0036847, по силата на който
„Айкарт Кредит" ЕАД предоставило на ответницата револвиращ кредит с общ
кредитен лимит от 50 000,00 (петдесет хиляди) евро. На същата дата бил
сключен и Договор за издаване и ползване на международна кредитна карта iCard
Mastercard Gold № 0036847/15.10.2009 г. (наричан „договор за карта"),
между Ж.Т.К.-И. и „Айкарт" АД (предишно наименование „Интеркарт
Файнанс" АД, ЕИК *********). По силата на договора за карта „Айкарт"
АД издало и предоставило на ответницата международна кредитна карта
iCard/MasterCard Gold и открило картова платежна сметка на картодържателя,
която обслужвала извършените с картата трансакции. Револвиращият кредит,
предоставен от ищеца, се ползвал посредством извършване на трансакции с
Картата, издадена от „Айкарт" АД по договора за карта. Кредитополучателят
се задължил да ползва и върне кредита при условията на договора за кредит и
Общите условия към него. Общият кредитен лимит в размер на 50 000 евро бил
разделен на кредитен лимит за трансакции и кредитен лимит за разсрочване, всеки
от които по 25 000 евро. Твърди се, че
ответницата Ж.К.-И. е усвоявала суми, предоставени от „Айкарт Кредит" ЕАД
по силата на договора за кредит, чрез извършване на трансакции с картата за
покупки на стоки и заплащане на услуги, начисляваните й дължими лихви, такси,
неустойка, теглила е суми на АТМ-устройства и на каса. Твърди още, че на
29.01.2016 г. между „Айкарт Кредит" и ответницата Ж.К.-И. е сключен Анекс
към Договора за кредит от 15.10.2009 г., по силата на който страните се
споразумели общият кредитен лимит да е в размер на 28 000,00 евро. Страните се
споразумели в срок до 31.03.2016 г. задължението на ответницата К.-И. в размер
на 28 595,09 евро към датата на подписване на споразумението да се олихвява с
договорната лихва по лимита за трансакции, като ответницата се задължила да заплаща
до 15-то число на месеца най-малко начислената лихва за предходния календарен
месец в пълен размер. За последен път ответницата направила вноска за
погасяване на парични задължения по процесния договор за кредит на 28.03.2016
г. С уведомление изх. № 048/01.11.2016, изпратено по пощата на единствения
посочен от ответницата постоянен, настоящ адрес и адрес за кореспонденция,
ищцовото дружество уведомило ответницата, че целият усвоен от нея кредит,
включително и разсрочените задължения, ведно с начислените лихви, такси и други
разноски са обявени за предсрочно изискуеми, считано от 01.11.2016 г. поради
неплащане на минимални погасителни вноски. Според ищеца, общият размер на
задължението на Ж.К.-И. към датата на подаване на исковата молба възлиза на
38,068.40 евро от които 31 541,86 евро – главница и 6 526,54 евро – лихва за
забава периода от 27.10.2016 г. до 25.09.2018 г. От това общо задължение се
претендира само част от главницата в размер на 17 895,22 евро ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска.
В срока по чл. 376 ГПК, ответницата е подала
писмен отговор, в който оспорва иска като недопустим, а в евентуалност – като
неоснователен. Възразява, че предсрочната изискуемост на вземането не е обявена
надлежно на ответницата, поради което не настъпила. Оспорва твърденията, че
ответницата реално е усвоила посочените от ищеца суми в общ размер 31 541,86
евро. Възразява, че в противоречие със закона ищецът е извършвал т.нар.
анатоцизъм, като ежемесечно е увеличавал размера на главницата с дължимите
лихви и такси, като по този начин е злоупотребявал с положението си на икономически
по-силната страна. Възразява, че клаузата, даваща право на търговеца да
калкулира лихви и такси в главница (чл. 8.3.), като неиндивидуално договорена,
е неравноправна и като такава нищожна. На това основание възразява, че са
нищожни и клаузите, даващи право на търговеца съобразно разпоредбите на чл.
6.3. от договора за кредит да събира "такса за надвишаване на
лимита". Възразява, че увеличавайки размера на главницата с начислените
лихви и разноски, кредиторът е утежнявал ежемесечно ответницата, като правените
от нея вноски не са покривали най-обременяващото задължение – това за главница, а са погасявали такси и лихви.
Моли съдът да извърши служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в
договора за кредит и прогласи същите за нищожни. Моли за отхвърляне на исковата
претенция като неоснователна и недоказана.
Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК
допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва възраженията на
ответника. Излага подробно начина на предоставяне на ответницата на месечни
извлечения съгласно уговореното между страните на персонализираната страница на
клиента на интернет адрес www.icard.bg, както и на информация относно статус на
кредита, размер на дължимата сума, IBAN ***, по която да бъде погасено
задължението и тел. номер за контакт с кредитора чрез кратки текстови съобщения
на мобилни номера на ответницата. Твърди, че неполучаването на месечното
извлечение или неизпълнението на задължението за проверка на информацията не
освобождават кредитополучателя от задължението за погасяване на изискуемите му
задължения по договора за кредит. Пояснява начина на формиране на задължението
с оглед вида на кредита – револвиращ: кредитният лимит се усвоява от
кредитополучателя по начините, посочени в договора, като всяко погасяване на
задължението води от своя страна до възстановяване на разполагаемите средства
по кредита. По отношение на начина на формиране на исковата претенция поддържа
изложеното в исковата молба – трансакции, извършвани с картата, с които са
заплащани стоки и услуги, теглене на парични суми в брой на ATM и в офис на
кредитодателя, начислявани такси за използване на платежния инструмент по
договора за карта, лихви, такси и неустойки, разсрочване на покупки. Поддържа,
че кредитът надлежно е обявен за предсрочно изискуем, като евентуално, въвежда
твърдение, че с връчването на препис от исковата молба ответницата К.-И. е
уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията й по Договор за
кредит № 0036847 от 15.10.2009 г. Оспорва възраженията за злоупотреба с
господстващо положение от страна на ищцовото дружество и наличие на анатоцизъм.
Поддържа, че клаузите на процесния договор за кредит, включително чл. 8.3 и чл.
6.3 са индивидуално уговорени и не са нищожни, не са уговорени във вреда на
потребителя, нито нарушават изискванията за добросъвестност, както и не
съдържат уговорка, с която да водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, и са съобразени с естеството на
предоставения револвиращ кредит.
В
срока по чл. 373 ГПК, ответницата в допълнителен отговор поддържа възраженията,
направени с отговора. Поддържа, че извършваните банкови операции въз основа на
договора и неговите клаузи категорично не отговарят на изискването за
добросъвестност и са във вреда на потребителя.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си
представители поддържат изложените доводи и възражения. Ищецът е депозирал и
писмена защита.
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК (2006 – отм.), и чл. 86 ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже
валидно възникнало правоотношение на основание договор за кредит, усвояване на
сумите по кредита в претендирания размер, настъпване на падежа, респ.
изискуемостта, на претендираните вземания, обявяването на кредита за предсрочно
изискуем и достигане на волеизявлението на кредитора до длъжника.
За да се произнесе по спора, очертан от твърденията и доводите на
страните, съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
От представените и приетите по делото писмени доказателства се
установява, че на 15.10.2009
г. между ищеца (с фирмено наименование към датата на сключване на
договора "Интеркарт Кредит" ЕАД) в качеството му на кредитор, от една
страна, и Ж.Т.К.-И. – кредитополучател, от друга страна, е подписан Договор за
кредит № 0036847, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата
револвиращ кредит с общ кредитен лимит от 50 000 (петдесет хиляди) евро, който се усвоява
посредством извършване на трансакции с издадена от „Интеркарт Файнанс" АД
по силата на договор № 0036847/15.10.2009 г. международна кредитна карта iCard
Mastercard Gold.
Договорът за кредит е сключен при общи условия (ОУ), за които
кредитополучателката изрично е заявила, че се е запознала с тях преди
подписване на договора и, че приема същите без възражения като неразделна част
от договора (л.11).
Видно от договора за кредит, страните са договорили общият кредитен
лимит в размер на 50 000,00 евро да бъде разделен на кредитен лимит за
трансакции и кредитен лимит за разсрочване, всеки от които в размер на 25 000,00 евро. Уговорено е всички задължения по кредита,
включително главници, лихви, неустойки и такси да се изчисляват в Евро към
момента на възникването им.
Страните са уговорили лимитът за трансакции да се усвоява за
погасяване на задължения за извършени трансакции чрез кредитната карта
iCard/MasterCard, както и при начисляването на лихви, такси, неустойки по договора
за кредит и/или по договора за карта (т. 4.1. от ОУ към договора за кредит),
както и в случай на начисляване на разходи, такси и комисионни, които
произтичат от използването на картата и/или картовата платежната сметка. Лимитът
за разсрочване се използва за разсрочване на определени в договора задължения
възникнали в резултат от извършени от кредитополучателя трансакции.
Договорената лихва върху усвоените суми по лимита за трансакции е в
размер на 16 % годишно като за извършени трансакции и за определени такси не се
дължи лихва до 15-то число на месеца, следващ месеца на осчетоводяване (т.нар.
„гратисен период“). Уговорена е ежемесечна капитализация на начислените лихви,
с които се увеличава размера на главницата в рамките на лимита за трансакции (т.
8.3.). Договорената годишна лихва по лимита за разсрочване е 16 % като лихвата
се включва в месечната погасителна вноска (т. 5.3. и т. 10.3. от договора за
кредит).
Предвидено е задължение на кредитополучателя всеки месец да плаща
минимална погасителна вноска (МПВ) – т. 9.2. от договора за кредит, която се посочва
в месечното извлечение.
В т. 20 от ОУ към договора за кредит е предвидена възможност за
кредитора едностранно да променя условията в договора за кредит по своя
„свободна преценка“. Предвидено е промените да се съобщават на
кредитополучателя по някой от изброените начини, в т.ч. с месечното извлечение.
Предвидено е извършването от страна на кредитополучателя на определени
конклудентни действия, като усвояване на кредит чрез извършване на плащане с
картата или доброволно плащане на дължими вноски след датата на извлечението,
съдържащо изменените условия, да се счита за приемане на същите, освен ако в
едномесечен срок кредитополучателят направи писмено възражение съдържащо и
изявление за прекратяване действието на договора.
Видно от приложеното месечно извлечение от 30.04.2010 г. (л. 22) ищецът
на основание чл. 20 от ОУ е направил едностранно волеизявление за промяна в
условията на договора за кредит, като съгласно изменението, предсрочната
изискуемост на всички задължения, включително и разсрочените, настъпва автоматично
след неплащане на шест поредни минимални погасителни вноски, а не при неплащане
само на две такива.
От приетия като доказателство по делото Анекс към Договора за кредит
от 15.10.2009 г., подписан на 29.01.2016 г. (л. 138), е видно, че страните са
се споразумели общият кредитен лимит да е в размер на 28 000,00 евро, в
срок до 31.03.2016 г. задължението на ответницата К.-И., което към датата на
подписване на споразумението е в размер на 28 595,09 евро, да се олихвява
с договорната лихва по лимита за трансакции, ответницата да заплаща до 15-то
число на месеца най-малко начислената лихва за предходния календарен месец в
пълен размер, като ако изпадне в забава дори само за един календарен месец през
първоначалния период, цялото задължение става незабавно автоматично изискуемо
(чл. 3 на Анекса – лист 138). Страните се споразумели, след изтичане на
уговорения в анекса срок, за връщането на непогасената част от задължението да
се прилагат правилата на договора за кредит, включително правилата за
определяне на размера и срока за плащане на минимална погасителна вноска.
Видно от приетите като доказателства 84 броя месечни извлечения, както
и от приложената обобщена справка, ответницата Ж.К.-И. е извършила последно
плащане на 28.03.2016 г. в размер на 409,03 евро. Видно от месечните извлечения,
издадени след тази дата, кредитополучателката е преустановила внасянето на суми
за погасяване на задълженията по кредита.
В т. 22 от договора за кредит е уговорено страните да разменят
кореспонденция на посочените от тях адреси, а при промяна да се прилагат ОУ. В
т. 16.2. от ОУ е посочено, че кредитополучателят дължи незабавно уведомяване на
кредитодателя за всяка промяна в декларирания от него адрес, като до получаване
на такова уведомление всяко съобщение, ще се счита получено от
кредитополучателя с достигане до последния заявен от него адрес.
От представената покана за изпълнение изх. № 87569/1 от 20.05.2016 г.
(л. 139) се установява, че „Интеркарт Кредит" ЕАД е отправило към ответницата
на посочения от нея адрес (л. 145) покана да изплати задълженията си с
предупреждение, че в противен случай, ще пристъпи към събиране на пълния размер
на усвоения кредит – 29 320,20 Евро. Видно от обратната разписка (л. 140)
пратката не е получена от адресата с отбелязване от пощенския оператор, че
същата не е била потърсена.
По делото е прието уведомление от 01.11.2016 г. с изх. № 048/01.11.2016
г. (л. 142), изпратено по пощата на предоставения от ответницата адрес за
кореспонденция (л. 145), с което ищцовото дружество е уведомило ответницата Ж.К.-И.,
че целият усвоен от нея кредит, включително и разсрочените задължения, ведно с
начислените лихви, такси и други разноски са обявени за предсрочно изискуеми,
считано от 01.11.2016 г. Видно от обратната разписка (л. 143 – гръб),
пощенският служител е отбелязал, че пратката е получена от лице на име
Герайкова.
От изслушаните по делото първо и допълнително заключения по допуснатата
ССЕ (л. 282-307; 339-344), неоспорени от страните, приети от съда като
безпристрастни и компетентни, се установява, че общият размер на усвоените суми
по кредита (за покупки и тегления, такси, лихви и други разноски) възлиза на 122 160,92
евро, в т.ч. главница – 92 294,23 евро; лихва – 27 218,80 евро; такси
– 2 647,89 евро. В претендирания размер на главницата са включени следните
компоненти: теглене ICard офис и такса теглене – 40 503,24 евро; теглене в
брой ATM – 22 976,77 евро; плащания за стоки и услуги – 28 814,22 евро.
Начислени са лихви по главници и размери,както следва: • лихви за теглене в
офис – 371,84 евро, • лихви за теглене на ATM – 1 746,16 евро, • лихви за
плащания на ПОС – 23 821,81 евро, • лихви върху такси – 381,48 евро, •
лихва върху капитализирана лихва – 897,55 евро (л.343). Ответницата е погасила всичко
90 619,06 евро (л. 341). Дължимата от ответницата сума, формирана като
разлика между всички суми, представляващи форма на усвояване на кредита, и
всички погашения, е в размер на 31 541,86 Евро. Видно от заключението по
т. 6 от първоначалната ССЕ, през мес. февруари 2016 г. не е извършено плащане
на начислената лихва, в размер 423,03 евро, дължима до 15.02.2016 г. (лист 103
и 104), поради което още на 15.02.2016 г. са настъпили условията за предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за кредит. Броят на неплатените
последователни минимални погасителни вноски по процесния договор, считано от
датата на последното направено плащане от ответницата (вноска за погасяване на
задълженията по процесния договор за кредит) – 28.03.2016 г., е шест,
включително към: 30.04.2016 г., 31.05.2016 г., 30.06.2016 г., 31.07.2016 г.,
31.08.2018 г. и 30.09.2016 г.
Въз основа на така изложената
фактическа обстановка съдът приема, че се установява по безспорен начин
възникването и съществуването на изискуеми парични задължения на ответницата Ж.Т.К.-И.
към ищеца "Айкарт Кредит" ЕАД, произтичащи от валидно правоотношение
по Договор за кредит № 0036847 от 15.10.2009 г., сключен при общи условия, подписани от
ответницата на същата дата.
Безспорно е установено чрез успешно
проведено главно пълно доказване – посредством съдебно-счетоводна експертиза и
представени писмени доказателства, които не са оспорени, съществуването на
произтичащото от процесния договор парично вземане в размер на сумата 31 541,86
евро.
Установено е и наличието на
предвидените в т. 9 от общите условия към договора предпоставки за възникването
и упражняването на потестативното право на кредитора да обяви вземанията по договора
за кредит за предсрочно изискуеми. Предсрочна изискуемост е съобщена на
ответницата с уведомление изх. № 048/01.11.2016 г., получено на 24.11.2016 г. Съдът
намира, че същото е редовно връчено съобразно чл. 44, б. а от Общите условия на договора с потребителите на
универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от
„Български пощи” ЕАД, съгласно който препоръчаните пощенски пратки се доставят
лично на получателя на адреса срещу подпис, а при отсъствие на получателя,
когато върху пратката няма изрично указание „лично на получателя”, може и на
пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, посочен в
пратката. Същевременно, връчването на лице, което се е намирало на посочения от
ответницата адрес, покрива изискванията на уговореното между страните с т.
16.2. от ОУ фингирано връчване на уведомления, съгласно което всички съобщения,
достигнали до последно декларирания адрес ще се считат получени от
кредитополучателя. Ответницата не твърди и не представя доказателства, че получилото
писмото лице не е пребивало на този адрес към момента на достигане на пратката
до адреса, т.е., че удостовереното от пощенския служител не е коректно и вярно.
С постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 148 от 2.12.2016 г. на ВКС
по т. д. № 2072/2015 г., I т. о., ТК, е прието, че е допустимо в договора
страните да са предвидили, че изявлението на едната от страните ще се счита за
достигнало до другата страна без фактически същото да е получено. Такава
клауза, която фингира недоставено или само изпратено съобщение като получено,
би била в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата на
кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки и/или фактически
констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа,
както и ако според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на
адресат) се приравнява на фактическото му получаване.
Ето защо съдът приема, че уведомлението
от 29.01.2016 г. следва да се счита за връчено с връчването му на лице,
намиращо се на адреса, респ. с достигане до посочения от кредитополучателката адрес.
Към датата на получаване на уведомлението – 24.11.2016 г. са били налице шест
неплатени минимални погасителни вноски, тъй като след 28.03.2016 г. плащания от
страна на кредитополучателката не са извършвани. Следователно, правото е
валидно упражнено с едностранно изявление на кредитора достигнало до длъжницата
и е произвело целеното правно действие. Изискуемостта на всички вземания по
договора за кредит е настъпила на 24.11.2016 г. – датата на достигане на
волеизявлението до кредитополучателката.
Ответницата е направила възражение, че
в противоречие със закона ищецът е извършвал т.нар. анатоцизъм, като ежемесечно
е увеличавал размера на главницата с дължимите лихви и такси, както и че
неправомерно е начислявал такси за надвишаване на лимита.
На първо място, съдът намира, че
понятието „анатоцизъм“ се отнася единствено до олихвяване на изтекли лихви,
но не и до олихвяване на такси. Таксите представляват цена на определени
услуги, следователно имат характер на главница, а не на лихва.
На
следващо място, по делото е установено, че начислените лихви върху
капитализирана възнаградителна лихва са в общ размер на 897,55 евро, а таксите
за надвишаване на лимита – в общ размер на 110,00 евро (л. 341). В т. 8.2 от
Общите условия страните са договорили изрично поредността на погасяване на
дължимите от кредитополучателя суми, а именно: (1) задължения за такси,
комисионни и разноски, (2) суми, надвишаващи кредитния лимит на
кредитополучателя, (3) лихви; (4) падежирали вноски от разсрочени задължения;
(5) главници. Така уговорената поредност не противоречи на императивни законови
правила. С оглед на обстоятелството, че общият размер на таксите е 2 647,89
евро, а на начислените лихви 27 218,84 евро, дори тези компоненти на дълга
да бъдат намалени с начислените лихви върху лихви и с таксите за надвишаване на
лимита, направените от ответницата погасителни вноски в общ размер на
90 636,03 евро след погасяване на останалите безспорно дължими лихви и
такси не са достатъчни да покрият формираната от теглене ICard офис, теглене в
брой ATM и плащания за стоки и услуги главница в общ размер на 92 294,23 евро.
Исковата претенция е за част от дължимата главница в размер на 17 895,22
евро, докато общата дължима от ответницата сума според заключението на вещото
лице е в размер на 31 541,86 Евро. Следователно, начислените лихви върху
лихви и такси за надвишаване на лимита не се отразяват на основателността на
частичната искова претенция.
Неоснователно
се явява и възражението, че увеличавайки размера на главницата с начислените
лихви и разноски, кредиторът е утежнявал ежемесечно ответницата, и че правените
от нея вноски не са покривали най-обременяващото задължение – това за главница,
а са погасявали такси и лихви. Уговорената поредност на погасяване на
задълженията е именно такава – първо такси, после лихви и накрая главница.
При
извършената от съда служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в сключения
между страните договор, се установява, че договорът за кредит не е неясен или
неразбираем. Съдът намира, че в редакцията към момента на сключване на договора
за кредит не са налице уговорки във вреда на кредитополучателката и такива, които
да не отговарят на изискването за добросъвестност и да водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Ответницата изрично
е декларирала и потвърдила, че преди сключване на договора за кредит са и́
били предоставени текста на договора и общите условия и, че общите условия са и́
били предоставени преди подписването на договора и тя е имала възможност да се
запознае с тях – чл. 21 от договора за кредит и чл. 20.2., от общите условия,
като същите са подписани от ответницата в качеството й на кредитополучател.
Следва да се отбележи, че действащия към момента на сключване на договора ЗПК
(отм.) не предвижда специална форма на предоставяне на преддоговорна информация
за потребителския кредит, в т.ч. стандартен европейски формуляр.
Не са нарушени и разпоредбите на чл.
143-148 от Закона за защита на потребителите, в т.ч. чл. 143, т.9 и т.10 от
ЗЗП, тъй като не се твърди на ответницата да е наложено приемането на клаузи, с
които тя не е имала възможност да се запознае преди сключването на договора.
Видно от текста на договор
за кредит № 0036847 от 15.10.2009 г., същият съдържа предвиденото в закона задължително минимално съдържание, в
т.ч. годишен процент на разходите или съотв. годишен лихвен процент и всички
разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит, както и
условията, при които тези разходи могат да бъдат променяни, размер на разходите
по чл. 21, ал. 2 от ЗПК отм., елементите на общата стойност на кредита, които
не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита,
респ. начинът на тяхното изчисляване, както и свързаните с договора разходи,
които трябва да се понесат от потребителя. Изрично е уговорено лимитът
за трансакции да се усвоява за погасяване на задължения за извършени трансакции
чрез кредитната карта iCard/MasterCard, и при начисляване на лихви, такси,
неустойки по договора за кредит и/или по договора за карта (чл. 3.1. от ОУ към
договора за кредит), както и в случай на начисляване на разходи, такси и
комисионни, които произтичат от използването на картата и/или картовата
платежната сметка.
От
изложеното следва, че искът е изцяло основателен и същият ще бъде уважен. Основателна е и акцесорната претенция с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава от датата на
предявяване на иска – 27.09.2018 г. до окончателното погасяване на
задължението.
Отговорност за разноски.
С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Ищецът е заплатил за държавни такси сумата 1400,00 лева,
за съдебно-счетоводна експертиза – 1210,00
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1860,00 лева, или общо 4470,00
лева, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, които ответницата ще бъде
осъдена да заплати.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ж.Т.К.-И.
ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
на "Айкарт Кредит" ЕАД (с
предишно наименование "Интеркарт Кредит" ЕАД), със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. "Джеймс Баучер" № 76А, ЕИК *********,
сумата 17 895,22 евро (седемнадесет хиляди осемстотин деветдесет и
пет евро и двадесет и два евроцента),
представляваща част от главница,
дължима по Договор за кредит № 0036847/15.10.2009 г., при заявен пълен размер на вземането 31 541.86 евро, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240 ЗЗД, вр.
чл. 4 ЗПК (2006 – отм.), както и законната лихва върху главницата от деня на
подаване на исковата молба – 27.09.2018 г. до деня на окончателното издължаване,
на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Ж.Т.К.-И. ЕГН: **********, адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на "Айкарт Кредит" ЕАД (с предишно наименование
"Интеркарт Кредит" ЕАД), със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "Джеймс Баучер" № 76А, ЕИК *********, сумата 4470,00 лева, представляваща
направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: