РЕШЕНИЕ
Номер 36525.09.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Велико Търново
На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ивелина Солакова
Йордан Воденичаров
Секретар:Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20204100500618 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съобрази: Производството по делото е образувано по
въззивна жалба на М. С. И. срещу Решение № 217/17.07.2020г., постановено
от РС Горна Оряховица по гр.д. № 465/2020г., с което са отхвърлени
предявените от М. С. И. , против ДП"Национална компания Железопътна
инфраструктура" гр.София, за признаване на уволнението, извършено със Акт
за прекратяване на трудов договор№111-9/17.02.2020г. на Й.Р.- Директор
Железопътна секция Г.Оряховица, на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ, за
незаконосъоразно и за неговата отмяна, за възстановяване на М. С. И. на
заеманата до уволнението длъжност „инженер, железопътно строителство/в
отдел" в Железопътна секция Г.Оряховица и за заплащане на сумата
7800.00лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа за
период от шест месеца, считано от 18.02.2020г. В жалбата са наведени
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, както
следва : Неправилно съдът е счел, че работодателят не е нарушил Наредба №
56/14.02.2003г. , като в представената от него заповед не конкретизира
провеждането на изпитите. Липсват доказателства, че жалбоподателят е бил
наясно с тази заповед . Неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл.
328, т.12 от КТ. Работодателят не е спазил разпоредбата на чл. 333 КТ.
Развиват се подробни съображения, като се отправя молба до съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявените искове. В постъпил в
законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата
заема становище за нейната неоснователност. Навежда доводи по
оплакванията в жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.
1
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция,
като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността :
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта:
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по
същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с
исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно.
Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът М. С. И. твърди, че е работил при ответника от
01.02.2007г. между М. С. И. на длъжност „инженер, железопътно
строителство" с код от НКПД:21426003, код от НКИД:6010. След промени в
трудовото му правоотношение то било прекратено, като уволнението било
оспорено от ищеца и отменено от съда .Със Заповед№\/-840/11.11.2019г.
ищецът бил възстановен на работа от 11.11.2019г. на длъжност „Инженер,
железопътно строителство". На 17.02.2020г. му е представен Акт за
прекратяване на трудов договор№111-9/17.02.2020г., съгласно който считано
от 18.02.2020г. се прекратява трудовото му правоотношение на основание
чл.328 ал.1 т.12 от КТ. Работодателят счел, че е налице обективна
невъзможност за Икономов да изпълнява задълженията си по трудовия си
договор, тъй като не се е явил на изпит, съгласно изискванията на
„Наредба№56/14.02.2003г. за изискванията, условията и реда за обучение на
кандидатите за придобиване на правоспособност, изисквана от персонала,
2
отговорен за безопасността на превозите с железопътен транспорт, или
признаване на такава правоспособност и реда за провеждане на проверочните
изпити на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите".
Ищецът твърди, че прекратяването на трудовия договор е изцяло
незаконосъобразно. Според ищеца работодателят е този, който следва да
организира провеждането на процесния изпит и този, който следва да спазва
изискванията, предвидени в Наредбата. При организиране на самия изпит
изцяло не била спазена посочената процедура, предвидена в Наредбата,
поради което били налице съществени нарушения на производствените
правила, които обуславят незаконосъобразността на уволнението. Ответникът
посочил, че длъжността, която заема ищецът, е в списъка по чл.2а от
Наредбата, свързана с безопасността на превозите.Ищецът твърди, че това не
е така. Ако се приемело, че ищецът действително не е издържал изискуемите
за длъжността му изпити, то счита, че работодателя неправилно се е позовал
на разпоредбата на чл.328 ал.1 т.12 от КТ (безвиновна фактическа
невъзможност за изпълнение на трудовия договор), като в чл.328 ал.1 т.5 от
КТ е предвидена възможност работодателят да прекрати трудовия договор на
служителя с предизвестие при липса на качества на работника или служителя
за ефективно изпълнение на работата. В конкретния случай от изготвените от
мотиви било видно, че трудовото правоотношение е прекратено поради това,
че Икономов не се е явил на „проверочен изпит". Според ищеца вина за
неявяване на изпит има работодателят , а не ищецът. Прекратяването на
трудовия договор на основание чл. 328, ал.1 т.5 от КТ следвало да се
предхожда с императивната норма на чл.333 от КТ, защото според Експертно
решение на ТЕЛК№3662 Икономов е с 50% трайно намалена
работоспособност (трудоустроен) и за да прекрати трудовия му договор,
ответникът е следвало да изиска мнение на ТЕЛК, което според ищеца не
било сторено. Ищецът твърди, че в конкретния случай е налице злоупотреба с
право от страна на работодателя. Отрича, че е бил уведомяван за подобен
изпит (при наличието на личен имейл адрес и телефонен номер). Икономов е
престирал труд повече от три месеца от възстановяването му на работа-без да
е организиран подобен изпит, което би означавало, че три месеца той е бил
годен да упражнява задълженията си по трудовия договор, а след това
изведнъж е изпаднал във фактическа невъзможност. Ответникът получил
решението на съда, с което било отменено уволнението, поне десет дни преди
Икономов да се яви и да встъпи в длъжност, като е имал достатъчно време да
се подготви и да организира изпълнение на условията, предвидени в
Наредбата. От 14.05.2009г. ищецът заемал длъжности в сферата на човешките
ресурси, в това число и „Специалист кадри (АД)".
Отправя се искане към съда да постанови решение , с което да признае
уволнението на ищеца за незаконно и да се отмени Акт за прекратяване на
трудов договор№111-9/17.02.2020г. на Й. Р. - Директор Железопътна секция
Г.Оряховица; да бъде възстановен ищецът на заеманата преди уволнението
длъжност; да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за времето,
3
през което е останал без работа за период от шест месеца 7800.00лв.
(обезщетение по смисъла на чл.225 ал.1 от КТ). Претендират се направените
по делото разноски.
Ответникът ДГТ „Национална компания Железопътна инфраструктура" в
постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба оспорва
предявените искове. Според ответника ищецът с оглед прекъсване на работа
за повече от 6 месеца е следвало да се яви на изпит съгласно Наредба № 56/
2003г.. Съгласно утвърден от Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Железопътна администрация" списък с изх.№10-10-16/05.03.2019г.
на длъжностите свързани с безопасността на превозите - чл.39 ал.4 от Закон
за железопътния транспорт, в ДП „НК ЖИ" под №107 длъжността заемана от
Икономов „инженер, железопътно строителство" е включена в списъка.
Икономов устно бил поканен в началото на м.декември.2019г. от Директор
Железопътна секция Г.Оряховица в едномесечен срок да се яви на изпит
съобразно изискването на чл.6 ал.1, т.2 от Наредба№56/14.02.2003г.
Едномесечния срок бил определен инструктивно от директора на
поделението, а не нормативно. От човешка гледна точка целта е да се даде на
Икономов един разумен срок от време, през който той да се подготви за
изпита. В изпълнение на процедурата от страна на Директор Железопътна
секция Горна Оряховица с изх.№32-00-Ю-6654/02.12.2019г. е изпратено
нарочно писмо до Началник отдел Районна железопътна инспекция, с което
ръководството на районния отдел към Изпълнителна агенция „Железопътна
администрация" е уведомено за това, че М. С. И. като възстановен на
длъжността „Инженер железопътно строителство/ в отдел" и във връзка с
изискването на чл.6 ал.1, ал.2 от Наредба№56/14.02.2003г., следва да се яви
на проверовъчен изпит по нормативни актове в железопътния транспорт.
Получен бил отговор от отдел Районна железопътна инспекция Г.Оряховица
към ИА,,Железопътна администрация", с който се удостоверило, че М. И. не
се явил до 31.12.2019г. на проверовъчен изпит, като до явяване и успешно
полагане на изпит, не можел да изпълнява длъжността, която е включена в
одобрения списък на длъжностите, свързани с безопасността на превозите в
жп транспорт на ДП „НКЖИ", съгласно чл.39 ал.4 от ЗЖТ и чл.4 ал.1 от
Наредба№56/14.02.2003г. На 16.01.2020г. към Икономов за втори път била
отправена нарочна покана с изх.№93-00-Д-262/16.01.2020г., за това в
едномесечен срок да се яви на проверочен изпит съгласно
Наредба№56/14.02.2003г.Твърди се, че писмото било сведено до знанието на
И., който отказал да го получи(удостоверен отказ - протокол от 16.01.2020г.).
Според ответника, работодателят има само и единственото задължение да
изпрати списъци с лицата заемащи длъжности, свързани с безопасността на
жп-транспорта и посочени в утвърдения списък от изпълнителния директор
на ИД.ЖА" и това е сторено от работодателя с изпращането на писмото до
отдел Районна железопътна инспекция Г.Оряховица с изх.№32-00-Ю-
6654/02.12,2019г.
4
Ответникът счита за неоснователно твърдението на ищеца, за приложение на
чл.328 ал.1 т.5 от КТ - прекратяване на трудовото правоотношение с
работник/служител от работодателя с предизвестие при липса на качества у
работника или служителя да изпълнява ефективно своята работа. Моли да
бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се направените съдебно-
деловодни разноски.
Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно , всестранно и
пълно от първоинстанционния съд, като са обсъдени всички доказателства,
относими към спора и са изведени правилни изводи относно това какви факти
се установяват с тях. Въззивният съд възприема изцяло така установената от
първата инстанция фактическа обстановка и препраща към нея без да я
възпроизвежда в настоящото решение. Между страните не съществува спор
по фактите, а по това дали въз основа на тях може да се направи извод за
законосъобразност на уволнението на ищеца.
При така установената фактическа обстановка правните изводи на въззивния
съд са, че уволнението на ищеца е законосъобразно.
Ищецът е работил при ответника на длъжност, която съгласно Наредба
№56/14.02.2003г. за изискванията, условията и реда за обучение на
кандидатите за придобиване на правоспособност, изисквана от персонала,
отговорен за безопасността на превозите с железопътен транспорт, или
признаване на такава правоспособност и реда за провеждане на проверочните
изпити на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите ( за
по- кратко надолу Наредба № 56/ 2003г. ) може да бъде заета само ако
лицето, назначено на нея, е издържало изпит съгласно чл. 5 от наредбата.
Работодателят, в съответствие с разпоредбата на чл.4 от Наредба № 56/2003г.
е изготвил и представил за одобряване списък на длъжностите, за които се
изисква правоспособност по чл. 2а от наредбата, който списък е одобрен от
Директора на ИА „ЖА“. В списъка , под № 107 ( стр. 41 от
първоинстанционното дело) е посочена длъжността на ищеца.
С оглед това, за да заема посочената длъжност, ищецът следва да притежава
правоспособност и да е положил изпит за проверка на знанията му съгласно
чл. 5 от Наредба № 56/2003г. Съгласно приложеното към делото лично
трудово досие на ищеца ,(стр. 282 от същото) , той е положил и успешно е
издържал изпит по чл. 5, ал. 1 от Наредба № 56/2003г. на 02.07.2018г. , когато
е бил на работа при ответника на длъжност „инженер пътно строителство“.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 56/2003г. , ако бе
продължил да работи при ответника без прекъсване на посочената длъжност,
ищецът би следвало да се яви на изпит по чл. 5 , ал. 1 от наредбата не по-
късно от четири години след датата на успешно полагане на предходния
изпит. По делото е установено, че е налице прекъсване на работата на ищеца
на посочената длъжност за период от февруари 2019г. до ноември 2019г.,
5
когато той е възстановен на длъжността. Този период надвишава период от 6
месеца и съгласно чл. 6 , ал. 1, т. 2 от Наредба № 56/2003г. ищецът след
възстановяването му на заеманата преди уволнението му длъжност е бил
задължен да се яви отново на изпит по чл. 5, ал. 1 от наредбата. Тъй като
посочените изисквания са нормативно установени, незнанието им от страна
на ищеца не може да бъде извинено. В обясненията си по реда на чл. 176 от
ГПК той е заявил, че не е знаел, че трябва да се яви на изпит по чл. 5 от
Наредба № 56/2003г., защото документът, който притежава от 02.07.2018г.
важи четири години.
В случая спорно е какви са били задълженията на работодателя във връзка с
полагането на изпит от страна на ищеца като негов служител и дали
работодателят добросъвестно ги е изпълнил, защото недобросъвестността на
работодателя би довела до незаконосъобразност на уволнението на ищеца.
Съгласно Наредба № 56/ 2003г. единственото задължение на работодателя
във връзка с организацията и провеждането на изпитите по чл. 5 , ал. 1 от
Наредбата е да представи списък с длъжностите, които изискват
правоспособност съгласно чл. 2а. Това свое задължение работодателят е
изпълнил. Съгласно чл. 22 от Наредба № 56 / 2003г управителят на
железопътна инфраструктура и ръководителите на железопътните
предприятия, ведомствата, дружествата или предприятията по чл. 1
представят в ГД "ЖИ" поименен списък на длъжностните лица, които е
необходимо да се явят на изпит пред съответните изпитни комисии. По
отношение на ищеца това задължение на работодателя е спазено, като с писмо
от 02.12.2019г. ( стр. 283 от ЛТД на ищеца), като началникът на отдел РЖИ в
гр. Горна Оряховица е уведомен, че ищецът следва да се яви на изпит и се
отправя искане той да бъде допуснат до явяване на такъв изпит.
Липсва задължение на работодателя съгласно Наредба № 56/2003г. да указва
на работниците и служителите къде и кога да се явят на изпит или такова за
предоставяне на конспекти и други помагала за подготовка за явяването на
изпит. В този смисъл, имайки предвид, че длъжността му изисква наличието
на положен изпит по чл. 5 , ал. 1 от Наредба№ 56/2003г. работникът е този,
който следва да прояви инициатива и да организира явяването си на изпита,
като при необходимост може да потърси съдействието на работодателя си.
Чл. 5, ал. 1 пр. 2 , т. 1,2 3 и 4 от Наредбата очертават предмета на самия изпит
и материята, върху която съответната изпитна комисия следва да задава
въпроси на изпитваните. В този смисъл възраженията на жалбоподателя, че
работодателят не му е връчил конспект и не му е посочил точни дата и час, на
които да се яви на изпит, са несъстоятелни. Отново следва да се подчертае, че
работодателят не е имал задължението да организира явяването на ищеца на
изпит по чл. 5, ал. 1 от Наредба № 56/2003г., нито това му е възложено със
заповедта на Изпълнителния директор на ИА „ЖА“, представена по делото(
стр. 89 от първоинст. дело). Със заповедта са посочени дните, в които се
провеждат изпити, мястото, където се провеждат те, съставът на изпитните
6
комисии, като контролът по изпълнението е възложен на Главния директор
на ИА „ЖА“( не на работодателя на ищеца). Възражението на жалбоподателя,
че на работодателя му е възложена организацията по явяване на изпитите по
Наредба № 56/2003г. е несъстоятелно.
Възражението, че на жалбоподателя не е съобщено от страна на работодателя,
че следва да се яви на изпит, също се явява несъстоятелно. Първо, отново
следва да се посочи, че явяването на изпит в случая е задължение на ищеца и
произтича от нормативен акт, поради което не е било необходимо изрично
съобщение, че то трябва да бъде изпълнено. Според показанията на св.
Петкова, все пак работодателят чрез свои служители е уведомил ищеца, че
следва да се яви на изпит , като веднъж това му е съобщено устно, а втори
път- с нарочно писмо. Свидетелката посочва и че на ищеца е бил известен
редът за явяване на изпит, като самата тя го е уведомила , че следва да се яви.
Св. Р. също посочва, че е уведомил устно ищеца, че следва да се яви на изпит,
като и двамата свидетели посочват , че ищецът е бил наясно със
задължението си да се яви на изпит и с реда за явяване на този изпит, който
му е бил известен от преди. Посочват, че практика на работодателя е да
уведомява служителите, които следва да се явят на изпит, като при ищеца
тази практика е спазена. Съгласно съставен протокол от 16.01.2020г. (стр. 292
от ЛТД на ищеца) е връчено на ищеца, като той прочел съдържанието му, но
го е върнал без да удостовери саморъчно датата на получаването му.
Съгласно същия протокол ищецът и устно е бил уведомен да се яви на изпит,
като му е разяснена и причината за това- прекъсване на работата повече от 6
месеца. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като те
кореспондират и с писмените доказателства по делото.
Следва да се посочи още и че за явяването на изпит по чл. 5 , ал. 1 от наредба
№ 56/ 2003г. в случаите, когато служителят е прекъснал работа за повече от 6
месеца, не са предвидени конкретни срокове. Ето защо, съдът счита, че
работодателят е действал изцяло добросъвестно, като е уведомил ищеца за
задължението му да се яви на изпит и е проявил съответна толерантност,
давайки му възможност да стори това в срок от един месец от уведомяването
и то на два пъти. В този смисъл възражението на жалбоподателя, че е работил
три месеца без да се яви на изпит и това означава, че работодателят е приел,
че той има правото да извършва дейностите, изисквани за заеманата от него
длъжност, е несъстоятелно. В случая работодателят дори е поел риск,
допускайки ищеца до извършването на тези дейности в рамките на този
сравнително дълъг период. От друга страна, самият ищец е подлежал на
административно наказание, съобразно разпоредбата на чл. 125 , ал. 3 от ЗЖТ.
Предвидената административнонаказателна отговорност по този текст също
дава основание да се счете, че не работодателят, а работникът в случая е
следвало да прояви инициатива за явяването си на изпит. Данните по делото,
включително и изявленията на ищеца по реда на чл. 176 от ГПК сочат, че
ищецът не е пожелал да се яви на необходимия за заемане на длъжността му
7
изпит. Възражението, че не е ясно дали ищецът е щял да бъде допуснат до
явяване на изпит и поради това не можело да се очаква от него да се яви на
изпита, е несъстоятелно. Допускането до явяване на изпит е в правомощията
на съответната изпитна комисия, която няма как да прецени дали да допусне
съответното лице, ако то не е предприело действия да уведоми комисията, че
желае да положи изпит.
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 56/2003г. лице, което не се е
явило на изпит в определените срокове по реда на тази наредба за
длъжността, която заема, няма право да работи на тази длъжност до успешно
полагане на изпит. Тази разпоредба има императивен характер и поставя като
условие за заемане на съответната длъжност полагането на изпит. Тя
забранява на служителите, които не са положили изпит да работят на
съответната длъжност до успешното му полагане.
Очевидното нежелание на ищеца и явното му противопоставяне да положи
необходимия изпит са довели до това, че той се е поставил сам в обективна
невъзможност да изпълнява своите трудови задължения. Вярно е, че
разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 56/2003г. съдържа израза „до успешното
полагане на изпит“, но категорично тук не се има предвид безконечно
очакване работникът да положи изпит. Тоест, работодателят на ищеца в
случая не е следвало за неопределен период от време да го изчаква да се яви
на изпит, като през това време съществува трудово правоотношение,
задълженията по което не може по обективни причини да бъдат изпълнявани
от работника/служителя. В случая работодателят, отново следва да се
подчертае, е проявил толерантност и е предоставил възможност на ищеца в
рамките на три месеца след възстановяването му на заеманата длъжност да
положи изпит, което се явява необходимо условие за заемане на длъжността
му. Липсата на това условие безспорно е основание за прекратяване на
трудовото правоотношение и то точно на основанието, посочено от
работодателя- чл. 328, т. 12 от КТ, защото е налице обективна невъзможност
ищецът да изпълнява задълженията си по трудовия договор, като тя не се
дължи на недобросъвестното поведение на работодателя. В случая по никакъв
начин поведението на ищеца не може да се характеризира като нарушение на
трудовата дисциплина, доколкото се касае до условие за заемане на
длъжността, чието изпълнение зависи от волята на ищеца. Той не е нарушил
трудовите си задължения, а не е изпълнил изискванията на нормативен акт,
като по този начин е проявил небрежност към самия себе си.
Основанието по чл. 328 , т. 12 от КТ не предполага приложението на
предварителна закрила по чл. 333 от КТ, поради което възражението на
жалбоподателя в тази насока се явява неоснователно.
Всичко изложено до тук обосновава извода за законосъобразност на
уволнението на ищеца. Предявените от него кумулативно съединени искове
8
за отмяна на уволнението му, възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и заплащане на обезщетение за оставането му без работа, са
неоснователни и следва да се отхвърлят като такива.
Фактическите и правни констатации на въззивния съд изцяло съвпадат с тези
на първоинстанционния съд, което обосновава извод за правилност на
обжалваното първоинстанционно решение. Същото не страда от пороците
посочени във въззивната жалба и следва да се потвърди.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на ответника по жалба разноски по водене на делото пред въззивната
инстанция- вънаграждение за юрисконсулт, в размер на 150 лв.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 217/17.07.2020г., постановено от РС
Горна Оряховица по гр.д. № 465/2020г.
ОСЪЖДА М. С. И. с ЕГН**********, от гр.Г.Оряховица ул."**"№ да заплати
на ДП"Национална компания Железопътна инфраструктура" с ЕИК:
*********, с адрес: гр.София район „Сердика" бул."Княгиня Мария
Луиза"№110 разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в
размер на 150лв. (сто и петдесет лева).
Решението подлежи на жалба в едномесечен срок, считано от 28.09.2020г.,
пред ВКС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9