№ 171
гр. ****, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100503074 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.17 от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на К. ПЛ. К., чрез адвокат Л.Д., срещу решение №
1674/ 15.11.2021г. постановено по гр.д.№ 10373/ 2021г. от Районен съд-****, с което е
отхвърлена молбата му за постановяване мерки на закрила по чл.5 от ЗЗДН срещу Д. П. П..
С решението са присъдени държавна такса и съдебни разноски, на основание чл.11, ал.2 и
ал.3 ЗЗДН.
Счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Аргументирано е становище за
доказано неправомерно поведение на ответната страна с декларираните прояви на домашно
насилие, което не е опровергано с ангажираните от ответната страна доказателства. Отправя
искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на решение, с което да се наложат мерки
за защита от домашно насилие срещу Д.П..
Въззиваемата страна- Д. П. П., чрез адвокат М.Х., изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и искането за налагане мерки на закрила по ЗЗДН.
Съдът, съобразно доказателствата към делото, приема следното :
Районен съд-****, е сезиран с молба от К. ПЛ. К., на основание чл.8 от Закона за
защита от домашното насилие, с искане да бъдат наложени мерки на закрила срещу Д. П. П.,
при наведени твърдения за извършени действия на домашно насилие спрямо молителя и
общото им дете, на датите- 15.06.2021г. и 13.07.2021г.
С влязло в сила определение № 3965/ 05.08.2021г. производството е прекратено по
молбата на К.К.,в качеството му на баща и законен представител на детето ПР. К. К., за
постановяване мерки на закрила по в полза на детето.
Разглеждането е концентрирано върху произнасяне по твърдени действия на
домашно насилие, на 13.07.2021г., около 16.00ч., изразяващи се в отправени към молителя
обидни думи „ненормалник“ и „ луд“, в присъствието на дъщеря им, и реплики, че тя вече
има друг баща, а молителят повече няма да види детето си.
Молбата е процесуално допустима, депозирана в преклузивния едномесечен срок по
1
чл.10 от ЗЗДН, едновременно с декларация по чл.9 ,ал.3 от ЗЗДН. Субект на търсената
защита е лице, с което ответната страна е била във фактическо брачно съжителство.
Родители са на детето П.К., родено на 17.10.2014г.
Майката Д.П. и детето П.К. живеят в ****, където през пролетта на 2021г. е
настъпила раздялата на страните. Молителят общува с дъщеря си чрез аудио-визуалните
средства за комуникация.
На 13.07.2021г. след предварителна уговорка бащата осъществил видео-връзка с
дъщеря си, около 16.00ч. българско време. Молителят твърди, че на разговора присъствала
и ответницата, която нареждала на детето какво да казва. В един момент директно се
обърнала към П. К. с обиди, че е ненормален и луд, и мястото му било в лудница. Казала му
, че той е „никой“, детето има нов баща , а него щели да го заличат. По време на този
разговор молителят отправил забележка към майката да не злоупотребява с алкохол и да не
позволява непристойно поведение на мъжа с когото живее. В молбата посочва, че такава
информация е споделена от детето в писмена комуникация и чрез гласови съобщения.
Ответната страна оспорва изложените обстоятелства. Не оспорва, че след раздялата
през март 2020г., отношенията им са единствено във връзка с дъщеря им. Разговорите
протичали с обиди от молителя, който явно изразявал неприязънта си към ответницата,
опитвал се да очерня нея и приятелят й пред детето, като всеки път това рефлектирало
негативно върху неговото психическо и емоционално състояние. По тази причина на
05.07.2021г. блокирала телефона му, поради което разговор на 13.07.2021г. не е провеждан.
С отговора са представени доказателства за образувано наказателно производство по
обвинение за заплашително и насилническо поведение на К.К. срещу Д.П., с оглед на
осъществени спрямо нея действия през април 2021г. Този факт е потвърден от процесуалния
представител в съдебно заседание, в контекста на поддържаната позиция, че основният спор
засяга конфликтните междуличностни отношения по повод на детето.
В процеса са ангажирани гласни доказателства за установяване и опровергаване на
спорните обстоятелства. Като свидетели на молителя са разпитани- баща му П. П. К. и С. Я.
Т.- леля, а като свидетел на ответната страна- нейната майка С. П.-А..
Свидетелят К. заявява, че на 13.07.2021г. е проведен видео-разговор между сина му и
внучката ****, на който е присъствал, но стоял настрани. Детето било видимо притеснено и
не смеело да отговаря на въпросите на баща си. Когато я попитал дали го обича , се
намесила **** и започнала да напада **** с обиди , че е луд, че повече няма да вижда
детето. След приключване на разговора синът му бил видимо притеснен и изнервен. Твърди,
че след това **** правил многократно опити да се свърже с детето, но безуспешно.
Свидетелката Т. знае за разговора на 13.07.2021г. от молителя и баща му. Дава
показания основно за отношенията между страните и здравословното състояние на
молителя преди и след 13.07.2021г.
Свидетелката С. П.- А. научила за разговора от дъщеря си, която чула обида към нея
от бащата на молителя и това я провокирало да реагира по този начин.
По основателността на искането :
Спецификата на производството по ЗЗДН поставя като условие за редовност
уточняване на твърдените актове на домашно насилие по време, място, начин на извършване
и обстоятелства, съгласно чл. 9, ал.1, т.4 от закона. По този начин се определят границите на
съдебно произнасяне, съобразени с целта на закона –незабавна защита в случаи, когато е
налице реална опасност за живота и здравето на дадено лице, спрямо което е извършено
домашно насилие, или има непосредствена опасност да бъде извършено.
При наличието на данни, че спрямо дадено лице е било упражнено насилие по
смисъла на чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗЗДН, сезираният съд процедира в условията на спорна
съдебна администрация като определя мерки на защита от предвидените в чл.5 ЗЗДН.
Преценката за необходимостта да бъде предоставена защита следва да се основава на
достатъчно данни за осъществени спрямо пострадалото лице актове на насилие в
2
съдържанието на чл. 2 от ЗЗДН. При отсъствието на други доказателства декларацията по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН е достатъчно основание да се издаде заповед за защита от домашно
насилие, поради придаденото й доказателствено значение.
В разглеждания случай искането за защита не кореспондира със събраните
доказателства, установяващи в съвкупността си, че по време на водения разговор на
13.07.2021г. между молителя и ответницата е възникнал конфликт, с размяна на обидни
реплики. Проявената вербална агресия с отправени думи-луд, ненормален, е резултат от
конфронтиращо и негативно отношение между бившите партньори след раздялата им през
2020г. Този въпрос е съществен, защото изисква разрешение за родителската отговорност и
параметрите на поведение на двамата родители към детето.
Участие в динамиката на това поведение има и молителя. По неоспорени писмени
данни – представените документи от Прокуратурата в Съд шериф , ****, се е признал да
виновен по обвинението за заплашително или насилническо поведение на 29.03.2021г. към
Д.П., и до произнасяне на присъдата е освободен под гаранция.
Обобщено от изложеното съдът приема, че действията в предмета на настоящото
произнасяне не попадат в приложното поле на чл.2, ал.1 ЗЗДН, и не съставляват основание
за издаване на заповед за защита в полза на молителя. Искането за прилагане на
предвидените в чл.5, ал.1 от ЗЗДН мерки, доколкото нито едно от описаните действия не е
достатъчно да формира извод за непосредствена заплаха за живота и здравето на молителя, е
необосновано.
Решението, с което искането е отхвърлено, следва да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски в размер на 400лв.- заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие, неоспорено по размер.
На основание чл.17, ал. 5 и 6 ЗЗДН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1674/ 15.11.2021г. постановено по гр.д.№ 10373/
2021г. от Районен съд-****.
ОСЪЖДА К. ПЛ. К., ЕГН- **********, да заплати в полза на Д. П. П., ЕГН- ****,
направени съдебни разноски в размер на 400лв./ четиристотин лева/, на основание чл.78, ал.
3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3