Р
Е Ш Е Н И Е
№
41
гр. Разград, 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 29 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Ю. И. от гр. З. против Решение
№ 260023 от 22.12.2020 г., постановено по АНД № 222/2020 г. по описа на Районен
съд – Кубрат, с което е потвърдено наказателно постановление № 290-03-5 от
08.10.2020 г., издадено от началника на РУ на МВР – Кубрат. С потвърденото
наказателно постановление на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на
500 лв. на основание чл. 193, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите,
взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ за извършено нарушение
на чл. 98, ал. 1 от същия закон. В жалбата се твърди, че решението е неправилно
и незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Иска се решението да
бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
Ответникът не
ангажира становище по жалбата.
Окръжна
прокуратура – Разград дава заключение, че
жалбата е неоснователна и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.
Разградският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира
следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Установените от въззивния съд факти са
следните: На 23.09.2020 г. около 07,30 ч. била извършена полицейска проверка в
дома на жалбоподателя в гр. Завет. В една от стаите на жилището било открито поставено в калъф огнестрелно оръжие – пушка
„Армсан“, калибър 12 с № 15Н1897. Жалбоподателят обяснил, че на 22.09.2020 г.
бил на лов и не прибрал оръжието, тъй като имал намерение да го почисти на
следващия ден. При последваща справка било установено, че И. има разрешително за носене, съхранение и употреба на
оръжието. На жалбоподателя е съставен Акт
№ 5-КОС от 23.09.2020 г. за установяване на административно нарушение по чл.
98, ал. 1 ЗОБВВПИ, въз основа на който е издадено обжалваното пред районния съд
наказателно постановление.
С оспореното решение въззивният съд е констатирал,
че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че деянието на
жалбоподателя е съставомерно по чл. 98, ал. 1 ЗОБВВПИ, случаят не е маловажен и
административното наказание е наложено законосъобразно. Поради това е потвърдил
наказателното постановление.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Не са налице посочените в жалбата
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.
Въззивният съд е установил правилно
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите доказателства, подложил
ги е на задълбочен анализ и е извел обосновани правни изводи.
В чл. 98, ал. 1 ЗОБВВПИ е установено
изискване физическите лица да съхраняват огнестрелните оръжия и боеприпасите за
тях в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се
устройства. Доказано е по делото, че жалбоподателят не е съхранявал ловното си
оръжие по предписания начин. В деня на проверката пушката му не се е намирала в
неподвижно закрепена и секретно заключваща се метална каса. Нарушението по чл.
98, ал. 1 ЗОБВВПИ е основание за налагане на наказанието по чл. 193, ал. 1 ЗОБВВПИ
глоба в размер от 500 лв. до 1500 лв. Като е потвърдил наказателното
постановление, въззивният съд е приложил правилно материалния закон.
Касационната инстанция не споделя съображенията
на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 98, ал. 1 ЗОБВВПИ съдържа две хипотези
и наказващият орган не е посочил коя форма на изпълнителното деяние е
осъществена от нарушителя. Изпълнителното деяние по чл. 98, ал. 1 ЗОБВВПИ е
само едно и то се изразява в ненадлежно съхранение на огнестрелното оръжие. В
АУАН и НП е описано именно такова деяние, при което не е нарушено правото на
жалбоподателя да се защити.
Непосочването на ЕГН на свидетеля по акта
и липсата на неговия подпис са процесуални нарушения, но не са от категорията
на съществените, тъй като не се отразяват на правото на защита на нарушителя.
Нарушението е описано точно и ясно, АУАН е връчен на жалбоподателя, той се е
запознал със съдържанието му, направил е възраженията си и е могъл да ангажира
съответни доказателства.
Голословно е твърдението по касационната
жалба, че в АУАН, връчен на нарушителя, и в приложения по преписката акт били
посочени различни дати и норми. По делото не е представен друг екземпляр от
акта.
Преценката за маловажност на случая и за
прилагане на чл. 28 ЗАНН е правна възможност, а не задължение на
административнонаказващия орган, поради което необсъждането на тази възможност
в наказателното постановление не е процесуален порок. Доколкото такова искане е
било направено пред въззивния съд, той го е обсъдил и аргументирано го е
отхвърлил.
Неоснователен е и доводът за
несъставомерност на деянието предвид твърдяната от жалбоподателя липса на
законови ограничения за носене и държане на оръжието от собственика му в
неговия дом, извън касата. Разрешението за придобиване, съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие легитимира собственика му да държи оръжието,
като всяка една от разрешените дейности следва да се осъществява по правилата
на ЗОБВВПИ. Ако оръжието не се пренася и употребява за ловни цели, то следва да
се съхранява в съответствие с изискването по чл. 98, ал. 1 ЗОБВВПИ. Фактът, че
жалбоподателят е имал разрешително за лов за срок от 1 месец не го освобождава
от задължението да държи пушката в секретно заключена неподвижна метална каса
през времето, когато не я почиства и не се придвижва за участие в лов.
По изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260023
от 22.12.2020 г., постановено по АНД № 222/2020 г. по описа на Районен съд –
Кубрат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/