Решение по дело №397/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 декември 2022 г.
Съдия: Мартин Данчев Данчев
Дело: 20222200600397
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. С., 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на четиринадесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
в присъствието на прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222200600397 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивен протест на прокурор от Районна прокуратура – С., както и
по въззивна жалба на адв. К. К. от АК – С., в качеството му на повереник на частния
обвинител И. А. И., срещу присъда № 260008/27.06.2022г. постановена по нохд № 44/2021г.
по описа на Районен съд - С..
С атакуваната присъда подсъдимият Б. Д. К. е признат за невиновен в това, че на
29.07.2019г. в гр.С., в Търговски център „Б.", причинил средна телесна повреда на И. А. И.
от гр.С., ул.„Й.Л. **, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на десния долен
крайник, получено в резултат на спираловидно счупване на летералният малеол на
глезенната става на десния крак с дислокация на костните фрагменти, поради което е
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1
от НК.
В протеста на прокуратурата се изразява несъгласие с присъдата на СлРС, като се
твърди, че по делото са налице безспорни доказателства за извършеното от подсъдимия Б. К.
престъпление. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова
присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му
обвинение.
В депозираното допълнение към протеста се поддържат направеното в
1
първоначалния протест оплакване, като се навеждат конкретни съображения и възражения и
се коментират мотивите на съда, въз основа на които е постановена оправдателната присъда.
Твърди се, че постановената присъда е неправилна, необоснована и в противоречие със
събраните гласни и писмени доказателства, поради което същата следва да бъде отменена и
да бъде постановена осъдителна такава, тъй като правилната преценка на събраните
доказателства води до безспорния извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК. Според прокурора,
фактическата обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и по конкретно от разпитите на пострадалия И., сина му А. И., както и тези на
свид. П. дадени в хода на досъдебното производство и съдебното следствие. Отправя се
упрек към съда, че абсолютно неоснователно е игнорирал и не е кредитирал техните
показания касаещи упражнения физически натиск от подсъдимия спрямо пострадалия
докато последният е бил на земята, доколкото именно в този момент пострадалият е
извикал, че кракът му е счупен. Заявява се, че единствения категоричен и безспорен
механизъм на получаване на това увреждане е чрез осъществения неконтролируем натиск от
страна на подсъдимия К. върху особеното положение на тялото на пострадалия, при което
краката му са били огънати назад, а гърбът му е бил доближен до петите. В подкрепа на това
твърдение се сочи заключението на вещите лица, според които е имало натиск от страна на
подсъдимия спрямо пострадалия, както и това, че не може да се получи такова увреждане от
самата тежест на тялото. Въз основа на това се оспорва констатацията в присъдата, че не е
установен и не може да се установи точния момент на счупването. Сочи се, че изложената
от СлРС в мотивите към присъдата фактическа обстановка не отговаря на целия събран
доказателствен материал и е само частично правилна и обоснована, като в частта си,
касаеща действията и умисъла на подсъдимия, фактическата обстановка, на която съдът е
обосновал решението си, е необоснована, несъобразена с доказателствата и правната логика
и въз основа на тази неправилно приета фактическа обстановка съдът е извел неправилни и
необосновани правни изводи, което води до неправилност и необоснованост на обжалваната
присъда. Настоява се за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на нова
присъда, с подсъдимият да бъде осъден по повдигнатото му обвинение, като му бъде
наложено адекватно наказание. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата и за
връщане на делото за ново разглеждане.
Във въззивната жалба на повереника на частния обвинител присъдата на СлРС се
определя като материално и процесуално незаконосъобразна, както и необоснована.
Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за постановяване на нова присъда, с която
подсъдимият следва да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.
Алтернативно, ако при проверката на съдебния акт бъде констатирано, че районният съд е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, настоява се присъдата да бъде
отменена и делото да бъде върнато на първата инстанция за разглеждане от друг състав на
районния съд.
В с.з. пред въззивната инстанция, представителят на Окръжна прокуратура - С.
2
заявява, че поддържа протеста на посочените в него и в допълнението към него основания.
Заявява, че са налице доказателства за извършено от подсъдимия престъпление, поради
което правните изводи на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства.
Настоява за нейната отмяна и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и осъден.
Частният обвинител И. А. И., редовно призован се явява лично и с упълномощения
си повереник. Двамата заявяват, че поддържат протеста на прокуратурата, както и
въззивната жалба срещу присъдата и настояват за уважаването им. Обосновават теза за
доказаност на обвинението срещу подсъдимия и поддържат искането за отмяна на
атакувания съдебен акт, както и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се настоява
за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Подсъдимият Б. Д. К., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си
защитник. Последният заявява, че оспорва протеста на прокуратурата и въззивната жалба на
повереника на частния обвинител и ги намира за неоснователни. В тази връзка навежда
доводи за правилност и законосъобразност на атакуваната присъда вкл. и на основанието за
оправдаване на подсъдимия, поради което настоява същата да бъде потвърдена като такава.
С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното в писмения протест и въззивната жалба, като изслуша явилите се страни в с.з.,
като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото
доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на
атакувания съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери протеста и жалбата за
неоснователни.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и
внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена
фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б. К. и семейството му се занимавали е търговия на дрехи и ползвали
под наем няколко магазинни клетки в търговски комплекс „Б.", находящ се на бул. „Г.Д.",
срещу Битака в гр. С..
В същия търговски комплекс семейството на пострадалия И. И. също стопанисвали
магазинни клетки. От много години отношенията между двете семейства били изострени
заради конкуренцията помежду им. Често между тях възниквали спорове относно
осъществяване на търговската си дейност, но са ги разрешавали без да се стига до физическа
саморазправа.
На 29.07.2019г. около 09.00 часа свид. А. И., син на пострадалия И. И., отишъл до
търговския комплекс, за да отвори магазинните клетки. Свид. А. И. извадил манекените и ги
3
поставил на мястото им, където по принцип си стояли. По същото време в обекта били и
подс. Б. К., както и майка му и баща му. Между подсъдимия и свид. А. И. възникнало
словесно пререкание по отношение на един поставените манекени, който според подс. К.
закривал тяхна магазинна клетка, поради което той отишъл при свид. А. И. и му казал да
махне манекена, който пречи. Свид. А. И. махнал манекена и тъй като бил сам, решил да
позвъни на баща си и да му обяснил за случилото се.
Пострадалият И. И. веднага отишъл до търговския обект. Изкарал манекена отново
отпред и го поставил пред магазинна им клетка. Непосредствено след това подс. Б. К. се
приближил към манекена поставен от свид. И. И. и на него също казал да го махне от там.
Свид. И. И. му отговорил, че не е той човека, който ще му каже къде да сложи манекена, тъй
като не пречел на никого. При възникналия спор относно манекена, подс. К. ударил и
съборил манекена, който се разделил на две. В отговор на това, свид. И. И. също бутнал и
изритал един от манекените на подс. К.. Започналият словесен конфликт прераснал във
физически, като подс. Б. К. и свид. И. И. започнали да се дърпат и бутат, хванати за дрехите.
Виждайки това, свид. А. И. - син на пострадалия И. И., застанал между двамата, за
да предотврати схватката, при което получил удар в слепоочието от подс. К., в следствие на
което се хванал за главата и се отдръпнал. В това време свид. Д. К. - баща на подсъдимия, се
намирал извън комплекса и пушел цигара. Виждайки възникналото съприкосновение, влязъл
веднага в магазина и се насочил към подс. Б. К. и свид. И. И.. Опитал се да издърпа сивд. И.
И. от сина си, като при възникналото дърпане подсъдимият паднал на земята, а свид. И. И.
върху него. Свид. Д. К. хванал през кръста свид. И. И. и го издърпал назад, за да го изправи.
След като свид. Д. К. издърпал назад постр. И., получил от него удари в областта на лицето
и също паднал на земята.
Подсъдимият, който успял да стане, вдигнал баща си и се отдалечили от него и
тръгнали към техните магазинни клетки. Пострадалият се опитал се да стане, но не могъл да
стъпи на десния си крак. Усетил, че глезенът му е изкривен и изпитвал силна болка. След
това постр. И. И. се обадил на Полицията и сигнализирал за случилото се. На място
пристигнали полицейски служители и лекар от ЦСМП - С.. Постр. И. И. бил откаран с
линейка в болницата. Свид. Д. К. също бил откаран в болницата с линейка, тъй като в
следствие на инцидента вдигнал високо кръвно.
По делото е била изготвена колективна съдебно-медицинска експертиза, от
заключението на която се установява следното:
На 29.07.2019г. пострадалият И. А. И. е получил спираловидно счупване на
латералния малеол (долния край на малкия пищял в състава на глезенната става, външния
глезен) на глезенната става на десния крак с дислокация на костните фрагменти, наложило
извършването на оперативно лечение в специализирано Ортопедо-травматологично
отделение, с открита репозиция на костните фрагменти и използване на метална
остеосинтезираща техника е плака и винтове, както и тотална руптура (разкъсване) на
предната част на делтовидната връзка.
4
Счупването на латералния малеол (долния край на малкия пищял в състава на
глезенната става, външния глезен) има травматична генеза, получаваща се по индиректен
ротационен механизъм, при който скочната кост упражнява натиск отвътре навън върху
долния край на малкия пищял и тоя се фрактурира. Условия за действието на този
механизъм на получаване на увреждането се създават при силно огъване и/или извиване на
цялото ходило. В конкретния случай по време на инцидента, настъпил на 29.07.2019г. в
търговски център „Б." са били налице условия за получаването на това увреждане по
начина, описан от самия пострадал.
Увреждането получено от пострадалия И. И. е осъществило смисъла на медико-
биологичния характеризиращ признак трайно затрудняване движенията на десния долен
крайник.
По делото е била изготвена и допълнителна колективна съдебно-медицинска
експертиза, от заключението на която се установява, че в резултат на инцидента, настъпил
на 27.09.2019г. около 09,30 часа в Търговски център „Б.", в гр. С., пострадалият И. А. И. е
получил косо спираловидно счупване на латералния малеол (външния костен израстък на
глезена, долния край на малкия пищял на крака, който участва в изграждането на глезенната
става) с формиране на трети фрагмент, дислокация на костните фрагменти по дължина и
леко. изразена сублуксация на глезенната става. Глезенната става е конструирана от три
кости - голям пищял (tibia), малък пищял (fibula) и скочна кост (talus). Талусът артикулира
със ставната повърхност на тибията отгоре, с медиалния малеол (костна проминенция на
тибията) медиално (отвътре), латералния малеол (костна проминенция на фибулата) отвън и
задния малеол (костна проминенция на тибията) отзад. В тази подобна на вилка
конструкция заляга артикулиращата повърхност на скочната кост (талус) която е конвексна
(изпъкнала). Глезенът е стабилизиран от редица лигаменти (връзки), като най-важни са: от
вътрешната страна -делтоидният лигамент, а от външната страна е т.нар. синдезмоза, която
осигурява прикрепянето на костната проминенция на фибулата към тибията. Най-честият
механизъм за получаване на фрактурите в областта на глезена и в частност на латералния
(външния малеол) в областта на синдезмозата му е индиректния ротационен механизъм. В
резултат на ексцесивно ротационно движение талусът (скочната кост) упражнява страничен
натиск, който води до фрактура и/или дислокация на единия или двата малеола (външния
и/или вътрешния - тибиалния или фибуларния). Именно по този ротационен механизъм се е
получило и счупването на малкия пищял на десния крак на пострадалия И., в областта на
глезенната му става, съпроводено и с разкъсване на делтоидната връзка от срещуположната
страна. Характеристиките на увреждането на пострадалия И. И. свидетелстват за това, че то
е получено при извиване и ротация на ходилото във варусна (навътре) позиция. Такова
увреждане не е възможно да се получи в резултат на удар с крак (ритник) върху твърд
предмет, в случая манекен или неговата стойка. При нанасяне на удар с крак върху твърд
предмет с достатъчна маса ще се получат увреждания с други характеристики и други
локализации, най-често в предния отдел на ходилото.
Глезенната става е стабилизирана от множество здрави лигаменти (връзки), които
5
осигуряват нормалните й интегритет и функционалност. В първоначалния период след
получаването на подобна фрактура, в рамките на първите часове е възможно пострадалият
да извършва активни движения с травмирания крак, съпроводени с известни ограничения и
болезненост.
В с.з. пред първата инстанция вещите лица са заявили, че поддържат заключението
си и след изслушване на всички свидетели, като са категорични в извода си, че следва да е
било налице фиксирано ходило и завъртане на тялото, като крайникът е бил прав и
ходилото фиксирано, като при завъртане на тялото се получава счупването. И двете вещи
лица сочат, че са възможни различни механизми на получаване на такова счупване, но на
няколко пъти повтарят, че основното е фиксирано ходило и завъртане на тялото. Сочат
също, че следва да е бил налице и натиск назад на тялото на пострадалия.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда, по
същество и по отношение на основните обстоятелства кореспондира с наличните по делото
доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка
относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други
фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на
доказателствените материали и стигна по същество и по отношение на основните
обстоятелства до същите т.е. до изложените по-горе фактически констатации.
Първоинстанционния съд е изложил съображенията си на кои от тези материали и
до каква степен е изградил изводите си относно фактите т.е. приетата за установена от него
фактическа обстановка.
В мотивите към присъдата е посочено, че възприетата фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност..
Районният съд е изложил аргументирано съображенията си на кои от тези
доказателствени материали и до каква степен е изградил изводите си относно фактите т.е.
приетата за установена от него фактическа обстановка.
Изрично е отбелязано, че се кредитира онази част от показанията на всеки един от
разпитаните по делото свидетели, която е преценена като логична, последователна и
безпротиворечива.
С основание съдът е отбелязал, че обичайно при възникване на такива конфликтни
ситуации в голяма част от случаите се оформят две групи свидетели, които обикновено
дават коренно противоположни показания. В конкретния случай също е направена
констатацията, споделена и от настоящата инстанция, за наличието на две групи свидетели -
от една страна тези, които са близки с пострадалия и от друга страна тези, които са близки с
подсъдимия. Именно с оглед на това обстоятелство първостепенният съд е положил
необходимите усилия в мотивите си да даде аргументиран отговор кои от показанията /от
всяка от двете групи свидетели/ следва да се кредитират и защо.
6
Районният съд с основание е посочил, че при анализа на показанията на свидетелите
от всяка от тези две групи е установил множество противоречия, които са били преценени
като толкова съществени, че това кое затруднило в значителна степен при формирането на
изводите си относно възприетата и описана в мотивите към присъдата фактическа
обстановка. В тази връзка съдът е заключил, че единствените безспорни обстоятелства по
делото са относно лицата, които са присъствали на инцидента, относно датата и времето на
възникване му, както и относно причината за възникването на този инцидент.
Въззивният съд се солидаризира с констатацията в мотивите, че по безспорен и
несъмнен начин е установено, че инцидентът е възникнал на 29.07.2019г.; че в магазина са
присъствали подс. Б. К., неговите родители, постр. И. И., сина му свид. А. И. и лицето С.П.;
както и че спорът е възникнал заради манекен поставен от свид. А. И. и в последствие
върнат обратно от баща му – пострадалия И. И..
Действително безспорно е установено и това, че в един момент при настъпилия
конфликт свид. И. И. е получил спираловидно счупване на латералния малеол (долния край
на малкия пищял в състава на глезенната става, външния глезен) на глезенната става на
десния крак с дислокация на костните фрагмент, като това счупване е довело до трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник и представлява средна телесна повреда
по смисъла на чл.129 от НК.
По отношение на тези обстоятелства с основание са били кредитирани показанията
на свидетелите очевидци, както и обясненията на самия подсъдим, тъй като наистина се
касае за факти, които са безспорно и непротиворечиво установено по делото.

По отношение на това дали е имало нанесени удари в областта на лицето на постр.
И. И. от страна на подс. Б. К., районният съд е направил извод, че относно това
обстоятелство не са били събрани безспорни и категорични доказателства, поради което не
го и приел за доказано.
В тази връзка наистина са налице противоречиви доказателства и въпреки
направените опити за преодоляване на тези противоречия, в крайна сметка не е могло да се
установи по категоричен начин дали подсъдимият е нанесъл удари по лицето на
пострадалия. Самият подсъдим и баща му свид. Д. К. отричат да са нанасяни такива удари, а
пострадалият и свид. С.П. твърдят, че е имало множество удари нанесени от подсъдимия
спрямо И. И.. В с.з. свид. А. И. също е депозирал твърдения за нанесени удари по
отношение на баща му, но по отношение на това е направена констатацията, че в хода на
досъдебното производство твърденията му са били, че подсъдимият се е опитвал да удари
баща му и е замахвал към него, но не го е удрял. Настоящата инстанция споделя преценката
на районният съд за по-голяма достоверност на показанията на свид. А. И. депозирани в
досъдебното производство вкл. и с оглед на това, че при непосредствено извършените
прегледи на пострадалия след инцидента не са били установени други увреждания, освен
счупването на глезенната става. Така във фиша за спешна медицинска помощ издаден от
7
ЦСМП-С. е отразена единствено травма в областта на десен глезен, а в листа за преглед на
пациент в Спешно отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински" - гр. С. също не са
отразени каквито и да е наранявания, освен констатираната фрактура.
Въззивната инстанция споделя и констатацията, че е безспорно установено и
обстоятелството, че в конфликта се е намесил бащата на подсъдимия - свид. Д. К.,
доколкото по отношение на това обстоятелство няма съществени противоречия в наличния
доказателствен материал по делото. Следва да се сподели и приетото за установено в
мотивите за нанесени удари спрямо свид. Д. К. от страна на пострадалия. Наистина самият
подсъдим, както и свидетелите А. И. и С.П. отричат подсъдимият да е нанасял такива удари,
но свид. Д. К. и подсъдимият са категорични, че Д. К. е бил ударен от пострадалия. За
преценка на достоверността на твърденията на замесените в конфликта лица и за
обосноваването на направения извод, че подсъдимият е ударил свид. Д. К. съществена роля
има издаденото приложеното по делото медицинско удостоверения на името на Д. К.. В
същото е посочено, че е установено кръвонасядане в областта на горната половина на лявата
очница с умерено изразен травматичен оток на меките тъкани. Установени са и
синкавочервеникави кръвонасядания в областта на лявата половина на горната и долната
устни и повърхностна рана в тази област, както и болки в гръдната и седалищната област.
Първата инстанция с основание е приела за установено и обстоятелството, че е
имало нанесен удар от страна на подсъдимия спрямо свид. А. И., тъй като това също се
установява от медицинската документация, а и не се отрича от подсъдимия, макар и според
последния това да е станало неволно при конфликта с пострадалия и намесата на сина му, за
да го предотврати.
С оглед на доказателствата по делото правилно е прието за установено и това, че е
имало падане на подсъдимия и пострадалия на земята, като пръв е паднал подсъдимият по
гръб, а върху него е паднал и самият пострадал, тъй като по отношение на това
обстоятелство действително няма констатирани противоречия в гласните доказателства,
съдържащи се в показанията и на двете групи свидетели.
В мотивите към присъдата много подробно и обстоятелствено е коментиран въпроса
дали е безспорно установено падането на пострадалия на земята, след като е бил издърпан
от свид. Д. К. и притискането му от страна подсъдимия, като в крайна сметка и след анализ
на наличните по делото доказателства районният съд е приел това обстоятелство за
недоказано.
По отношение на това обстоятелство наистина са налице изключително
противоречиви доказателства. Така свидетелите на пострадалия твърдят, че последният е
бил притиснат от страна на подсъдимия, докато баща му го е държал, както и че
подсъдимият е притискал тялото му, при което се е получило счупването на глезена. От
друга страна свидетелите Д. К. и Ю. К.а, както и самият подсъдим категорично отричат това
да се случило.
Анализирайки внимателно и детайлно показанията на всеки от тези свидетели,
8
районният съд аргументирано и с основание е заключил, че следва да се даде вяра
преимуществено на показанията на родителите на подсъдимия, както и на неговите
обяснения, тъй като липсват съществени противоречия помежду им, каквито са
констатирани по отношение на другата група гласни доказателства.
Настоящата инстанция споделя тезата, че са налице съществени противоречия
между показанията на свидетелите, подкрепящи тезата на пострадалия. Така самият
пострадал твърди, че докато бащата на подсъдимия го е дърпал назад, подсъдимият е станал
и го е натиснал, при което двата му крака са останали сгънати под тялото и при това
натискане му се е счупил крака. Според пострадалия това се е случило след като синът му А.
се е намесил и е бил ударен от подсъдимия, след което се е отдръпнал. Според сина на
пострадалия – свид. А. И., обаче, бащата на подсъдимия е дошъл, намесил се е и едва тогава
подсъдимият го ударил в слепоочието с юмрук. Самият той дава противоречиви показания
досежно това обстоятелство, като на досъдебното производство е заявил, че бащата на
подсъдимия е дошъл /отново преди свид. А. И. да се намеси/, но и самият удар е получил
преди намесата на свид. Д. К., а не след нея. И в двете хипотези неговите твърдения относно
това кога е влязъл бащата на подсъдимия очевидно не съвпадат с твърденията на
пострадалия. Както вече беше коментирано, показанията на свид. А. И. от досъдебната фаза
са преценени принципно като по-достоверни /вкл. предвид изрично направеното изявление
от свидетеля след прочитането на тези показания предвид изминалия период от време/, тъй
като в по-голяма степен кореспондират с останалите доказателства, но по отношение на
коментираното обстоятелство правилно е преценено, че няма как да се даде вяра нито на
показанията му от досъдебното производство, нито от тези на съдебното следствие, тъй като
противоречат на твърденията на самия пострадал. Що се отнася до твърденията съдържащи
се в показанията на свид. П. досежно коментираните тук обстоятелства, тя действително
твърди, че свид. А. И. се е намесил докато вече подсъдимият и баща му са натискали
пострадалия. Последното наистина донякъде съвпада с твърденията на свид. А. И.
съдържащи се в показанията му депозирани в съдебно заседание, но пък също противоречи
на изрично заявеното от самия пострадал. По отношение на твърдяното притискане на
пострадалия от подсъдимия тези свидетели отново дават разнопосочни показания.
Пострадалият заявява, че бащата на подсъдимия го е хванал през кръста, през ръцете и го
дърпал назад. С основание районният съд е посочил в мотивите си, че това означава, че
свид. Д. К. следва да е бил зад пострадалия, за да го дърпа назад. Така описва положението
на баща си, на подсъдимия и неговия баща и свид. А. И., докато свид. П. твърди, че бащата
на подсъдимия е натискал ръцете на пострадалия отпред кръстосани. С оглед на това
напълно резонно е поставен въпроса, ако свид. Д. К. е стоял така, че да успява да притиска
ръцете на пострадалия по този, как тялото на пострадалия почти е докосвало земята, при
положение, че Д. К. е бил зад него и е успявал да държи ръцете му кръстосани на гърдите. В
мотивите си районният съд с основание е констатирал и противоречието между твърденията
на свидетелите от тази група дали е имало кръв по лицето на пострадалия. От една страна
свид. П. и свид. А. И. заявяват, че са възприели кръв по лицето на пострадалия, но от друга
страна дори самият пострадал не съобщава да е имал кръв където и да е по него. Освен това,
9
по-горе вече беше посочено, че в медицинската документация на името на пострадалия не
са описани други наранявания, освен счупения глезен. Твърденията за наличие на видими
наранявания по лицето на пострадалия липсват и в показанията на полицейските служители
и на лекаря, които са се озовали на мястото на инцидента. Районният съд е преценил и
аргументирано е изложил съображенията си за това и във връзка с некредитирането на
техните показания по отношение на твърдението, че е имало упражнен натиск върху тялото
на пострадалия, при положението в което е бил на колене на земята, доколкото това
противоречи на заключението на съдебно-медицинската експертиза. Наистина вещите лица
подчертават, че е имало натиск и без такъв не би се получило такова счупване, както и че
тялото на пострадалия е било притискано назад, но ако тялото на пострадалия е било в
положението, което свидетелите от тази група описват - със сгънати колене, то тогава би се
получило и увреждане на коленните стави. Вещите лица са категорични, че увреждането би
се получило при прав крайник и с фиксирано ходило и завъртане на тялото. Несъмнено е ,че
при положението, което описват тези свидетели крайникът не е бил прав и няма как да бъде
прав, ако е застанал на колене и е притискан назад.
С оглед на изложените подробно в мотивите към присъдата съображения и предвид
констатираните противоречия, както помежду им, така и с медицинската документация и
заключението на вещите лица, районният съд е стигнал до извод, който се споделя и от
настоящата инстанция, че не следва да се даде вяра на показанията на свидетелите И. И., А.
И. и С.П. в частта им, в която те описват възникналия конфликт, нанесените удари и начина
на счупване на глезена на пострадалия. В останалата им част, в която те създават началото
на конфликта, повода за възникването муицата които са присъствали, както и последващите
действия по сигнализиране на тел. 112, идването на полицейските служител и екип на
ЦСМП, показанията на тези свидетели правилно са кредитирани като непротиворечиви и
относими към предмета на делото.
По отношение на обясненията на подсъдимия и на показанията на баща му и майка
му районният съд е приел, че същите следва да се кредитират и като основание за това се е
мотивирал с аргумента на противното т.е. поради това, че не следва да се кредитират
показанията на пострадалия, сина му и свид. П..
Настоящата инстанция споделя извода, че следва да се даде вяра на обясненията на
подсъдимия и на показанията на родителите му, но не поради това, че не следва да се
кредитират показанията на свидетелите от другата група, а с оглед на направените
констатации за тяхната последователност, непротиворечивост и логичност, както и поради
това, че същите се подкрепят от други доказателствени материали, имащи по-обективен
характер или произтичащи от по-незаинтересовани източници.
Съдът с основание не е кредитирал по-голямата част от показанията на свид. И. И.,
доколкото същата наистина не е била очевидец на конфликта и само пресъздава онова,
което й е било споделено от съпруга и от сина й. Правилно е преценено, че могат да се
кредитират само онези нейни твърдения, касаещи дейността й, тази на семейството на
подсъдимия, както и лечението на съпруга й.
10
Съдът правилно е кредитирал показанията на св. Плачкова, лекар към ЦСМП-С., тъй
като същите са абсолютно безпротиворечиви, тя е незаинтересована от изхода на делото и
описва подробно състоянието на всяко едно от лицата при пристигането й.
Съдът правилно е кредитирал и показанията на полицейските служители, вкл. и
тези, които са депозирали в хода на досъдебното производство. Според настоящата
инстанция показанията на тези двама свидетели са от изключително важно значение, тъй
като те от една страна са пристигнали на мястото на инцидента съвсем скоро след
приключването му и са възприели както състоянието на участниците в него, така и техните
изявления за случилото се. От друга страна, тези свидетели са незаинтересовани от изхода
на делото и в този смисъл депозираните от тях твърдения позволяват да се направи преценка
за достоверността на заявеното от лицата, които са участвали в инцидента и/или са
присъствали на него вкл. и по отношение на механизма на причиняването на телесното
увреждане на пострадалия. Така в показанията си депозирани в хода на досъдебното
производство и прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1
от НПК свид. Д.С. е заявил, че при разговор с пострадалия непосредствено след инцидента
последният му споделил, че докато двамата с подсъдимия са се били спречкали, той
/пострадалият/ е стъпил накриво и е наранил крака си. В показанията си депозирани в с.з.
този свидетел заявява, че пострадалият му е заявил, че в хода на спречкването с подсъдимия
е паднал на крака си и е почувствал болка, употребявайки думата „самонараняване“. И
двамата полицейски служители заявяват, че поддържат написаното от тях в изготвената
докладна записка, която най-точно отразява получената от тях информация за случилото се
между подсъдимия и пострадалия. В тази докладна записка изрично е записано, че в
разговор с пострадалия и подсъдимия, последните споделили, че при възникналата
саморазправа между двамата те си разменили по удар в областта на главата и пострадалият
си наранил крака защото стъпил накриво докато се саморазправяли.
По отношение на показанията на останалите свидетели - С.Л., Р.Ф., Р.А. и С.И.
правилно е направена констатацията, че същите не допринасят за изясняване на
фактическата обстановка по делото.
С основание районният съд е кредитирал заключението на вещите лица по
изготвените първоначална и допълнителна експертиза, тъй като същото не беше оспорено
от страните, а съдът не е имал никакво основание да се съмнява в безпристрастността и
професионалната компетентност на вещите лица. Заявеното от последните по отношение на
възможния механизъм /вкл. като различни варианти/ на причиняване на телесното
увреждане на пострадалия е от изключително важно значение и за преценката за
достоверност на твърденията на свидетелите и подсъдимия за това как евентуално се е
получило това увреждане и описания от всеки от тях механизъм.
Районният съд е изложил в мотивите си достатъчно и убедителни съображения
досежно преценката на всички и особено на гласните доказателствени материали, като въз
основа на това е обосновал изводите си за това които обстоятелства приема за установени
респ. доказани по несъмнен и категоричен начин и е посочил подробно съображенията си за
11
това.
Неоснователни са възраженията в протеста на прокуратурата, както и тези
наведените от процесуалния представител на частния обвинител по отношение на
обосноваността на атакувания съдебен акт.
От държавното и частното обвинение се оспорва извършената от съда преценка на
част от гласните доказателствени материали и в частност на показанията на свидетелите И.
И., А. И. и С. П., като се изразява несъгласие с решението да не се кредитират твърденията
на тези свидетели касаещи описаните от тях механизми на протичане на инцидента и
причиняване на увреждането на пострадалия. Неслучайно настоящата инстанция използва
думата „механизми“ в множествено число, тъй като описанията на посочените трима
свидетели досежно развитието на инцидента и начина, по който евентуално е причинено
увреждането на крака на пострадалия съществено се различават и това е констатирано и
подробно коментирано при анализа на тази част от доказателствените материали. В този
смисъл показанията на тези трима свидетели правилно не са били кредитирани, тъй като не
само са налице сериозни и съществени противоречия между тях по отношение на
протичането на инцидента и механизма на причиняване на увреждането, но и тези техни
твърдения респ. фактическите изводи, които се обосновават от страна на държавното и
частното обвинение въз основа на тези доказателствени материали не се подкрепят от
останалата част от доказателствения материал. Както вече беше посочено по-горе, на
полицейските служители пристигнали на мястото на инцидента пострадалия е заявил, че е
наранил крака си стъпвайки накриво т.е. че се касае за самонараняване. Вещите лица
аргументират заключение за наличие на няколко варианта на механизма на причиняване на
увреждането, но са категорични, че задължително следва да е налице прав крайник,
фиксирано ходило и завъртане на тялото. Твърдението в протеста, че единствения
категоричен и безспорен механизъм на получаване на това увреждане е чрез осъществения
неконтролируем натиск от страна на подсъдимия К. върху особеното положение на тялото
на пострадалия, при което краката му са били огънати назад, а гърбът му е бил доближен до
петите очевидно противоречи на заключението на вещите лица с оглед на посоченото
непосредствено по-горе.
При извършената от първостепенния съд задълбочена и подробна преценка на
всички налични по делото доказателствени материали, въззивната инстанция категорично не
споделя тезата, че изложената в мотивите към присъдата фактическа обстановка не отговаря
на целия събран доказателствен материал и е само частично правилна и обоснована, като в
частта си, касаеща действията и умисъла на подсъдимия, фактическата обстановка, на която
съдът е обосновал решението си, е необоснована, несъобразена с доказателствата и правната
логика.
С оглед на изложеното по-горе, настоящият проверяващ съд направи извод, че
присъдата по същество не е необоснована, доколкото приетото за установено от фактическа
страна се подкрепя от доказателствата по делото, а тези доказателства са анализирани,
коментирани и преценени подробно, задълбочено и аргументирано, при стриктно спазване
12
на изискванията визирани в разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК. В мотивите си съдът е
посочил установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали е
изградил изводите си относно фактите. С оглед на направената констатация за наличие на
съществени противоречия на доказателствените материали са изложени достатъчно като
обем и аргументация съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.
Присъдата не е постановена при непълнота на доказателствата, доколкото районния
съд е положил всички усилия за изясняване на релевантните в случая факти, като са били
събрани необходимите за постигането на тази цел доказателства.
Въз основа на така правилно установеното по отношение на фактическата
обстановка от страна на районния съд, последният е направил и обосновал правния си извод
относно това, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението, за което е
привлечен към наказателна отговорност.
В мотивите към присъдата си първоинстанционният съд е посочил две основания,
въз основа на които е стигнал до този извод - че по делото не са били събрани безспорни и
категорични доказателства, че именно подсъдимият е причинил телесното увреждане на
пострадалия, както и че ако това е било така т.е. ако наистина увреждането на пострадалия е
резултат от поведението на подсъдимия, то това поведение не е било виновно, дори под
формата на непредпазливост по отношение на това причиняване.
Настоящата инстанция напълно споделя както преценката, така и наведените в
нейна подкрепа доводи за недоказаност на обвинението т.е. че липсват категорични и
безспорни доказателства, въз основа на които да може да се обоснове несъмнен извод, че
именно подсъдимият е причинил с поведението си телесното увреждане на пострадалия.
В тази връзка са напълно споделими изложените в мотивите към присъдата
съображения, че по делото не е установено точно в кой момент и по какъв точно механизъм
се е получило счупването на глезенната става на пострадалия - дали при падането върху
подсъдимия, дали при дърпането и бутането помежду им или при издърпването му от страна
на бащата на подсъдимия - Д. К.. В този смисъл не е безспорно установено всъщност и от
кого от двамата евентуално е причинено телесното увреждане. Не е безспорно установено и
дали нараняването е причинено от някой от тях или е налице самопричиняване от страна на
самия пострадал. В тази връзка, в показанията си свид. Д.С., служител на РУ на МВР - С.
заявява, че по думите на пострадалия докато е било спречкването между него и Б., той е
стъпил на криво и си е наранил крака. Това е отразено и в изготвената от двамата
полицейски служители докладна записка. Това като механизъм на получаване на
увреждането на практика е и най-близо до посочения най-вероятен механизъм от страна на
вещите лица - фиксирано ходило и ротация на тялото.
Районният съд е аргументирал в условията на алтернативност и тезата, че дори да се
приеме, че не е налице самопричиняване и че именно в един момент при спречкването и в
резултат от действията на подсъдимия се е получило такова нараняване, то в никакъв случай
в тези действия не е бил налице нито пряк, нито евентуален умисъл, нито увреждането е
13
причинено по непредпазливост. В този смисъл се обосновава извод за случайно деяние по
смисъла на чл.15 от НК, според чиято разпоредба, не е виновно извършено деянието, когато
деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици.
Въззивният съд счита, че не е било необходимо да се формулира и аргументира тази
теза за случайност на деянието, доколкото в крайна сметка поради изключителната
противоречивост на гласните доказателствени материали и с оглед на заключението на
вещите лица на възможни различни варианти на механизма на причиняване на телесното
увреждане не може да се установи по изискуемия от закона безспорен и категоричен начин,
че това телесно увреждане е причинено именно в резултат на поведението на подсъдимия
т.е. обвинението в този конкретен случай не е доказано.
Според настоящата инстанция и предвид съдържащите се по-горе оценка и
коментар на съвкупните доказателствени материали, действително не може да се приеме за
доказано по несъмнен и категоричен начин, че телесното увреждане на пострадалия е
причинено в резултат на поведението на подс. Б. К..
При така направените констатации за недоказаност и несъставомерност на деянието,
законосъобразно подсъдимият е бил оправдан по повдигнатото и поддържано спрямо него
обвинение.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си настоящата
инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при
което не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните
права на всички страни вкл. и прокурора и частния обвинител за участие в производството
въобще и които да са основание за отмяна на така постановената оправдателна присъда.
В допълнението към протеста и във въззивната жалба се прави алтернативно искане
за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд поради допуснати съществени процесуални нарушения, но
липсват твърдения за конкретни такива нарушения допуснати от съда при разглеждане на
делото респ. при постановяване и обосноваване на присъдата. Нещо повече, в
първоначалния протест това искане липсва, а в допълнението към протеста и във въззивната
жалба е формулирано като алтернативно, но без да се аргументира. Както вече беше
посочено по-горе, тази съдебна инстанция не установи наличието на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване
на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права на всички страни в
процеса.
Поради изложените съображения настоящият окръжен съд намира, че присъдата на
СлРС е правилна, законосъобразна от материално-правна и процесуална-правна гледна
точка и обоснована, поради което същата следва да бъде потвърдена изцяло, а протестът на
14
прокуратурата и жалбата на повереника на частния тъжител следва да бъдат оставени без
уважение като неоснователни.
Тъй като при извършената въззивна проверка не се констатира наличие на
основания за изменение или отмяна на присъдата на С.ския районен съд, следва същата да
бъде потвърдена изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260008/27.06.2022г. постановена по нохд № 44/2021г.
по описа на Районен съд - С..
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15