Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Стара Загора, 02.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове:
КРЕМЕНА КОСТОВА-Г.
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря Ива Атанасова
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВ
к.а.н. дело № 421 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на арх.В.Г.Г. против
Решение №260059 от 28.09.2020г., постановено по АНД №911/2020г. по описа
на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №СЗ-8/13.03.2020г.
на Началника на РДНСК гр.Стара Загора. В жалбата не са
посочени касационни основания, но по същество се развиват доводи за
постановяване на решението при неправилно приложение на материалия закон –
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и необоснованост. Оспорват се изводите на съда за
съществени нарушения на закона при издаване на разрешението за строеж и че
санкционната разпоредба е посочена при несъществено нарушение на процесуалните
правила. Според касатора е недопустимо чрез специална
административнонаказателна разпоредба да се ангажира отговорност на основание
на обща такава. По тези съображения касаторът моли за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което наказателното постановление да бъде отменено
изцяло. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по касация РДНСК Стара Загора – редовно и
своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща
представител. В подаден по делото писмен отговор оспорва касационната жалба
като неоснователна. Прави възражение срещу искането за присъждане на разноски
по делото, тъй като липсвал списък на разноските.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на
жалбата и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява основателна.
Предмет на
съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е наказателно постановление №СЗ-8/13.03.2020г.,
издадено от Началника на РДНСК гр.Стара Загора въз основа на АУАН
№СЗ-3/03.02.2020г., с което на архитект В.Г.Г. на основание чл.233 от ЗУТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 100лв. В
наказателното постановление е посочено, че арх.В.Г.Г., в качеството си на
главен архитект на Община Стара Загора, на 20.11.2019г. в сградата на Общината
– гр.Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики” №107, е допуснала преустройство и
промяна в предназначението на апартамент №12, с идентификатор
68850.505.158.1.27 със ЗП=102,27кв.м в Ателие за творческа дейност дял I-ви,
със ЗП=45,69кв.м и прилежащо избено помещение №8 и Апартамент дял II-ри, със
ЗП=49,38кв.м и прилежащо таванско помещение №18; общ коридор за двата обекта
със ЗП=7,20 кв.м, строеж IV-та категория, находящ се в УПИ I-158, кв.3901 по
плана на гр. Стара Загора, представляващ ПИ с идентификатор 68850.505.158 по КК
на гр.Стара Загора, с административен адрес: ул. „Генерал Гурко”№28, вх.0 и
възложител М.П.Ж., като е издала Разрешение за строеж №19-590/20.11.2019г., без
изрично писмено нотариално заверено съгласие от всички собственици на жилища – непосредствени
съседи на преустройвания апартамент, в нарушение на чл.38, ал.3 от ЗУТ. Апартамент
№12 с площ 102,27 кв.м, идентификатор 68850.505.158.1.27, находящ се на III-ти етаж
от 7-етажна жилищна сграда /етажна собственост/, УПИ I-158, кв.3901 по плана на
гр. Стара Загора, е собственост на М.П.Ч., съгласно нотариален акт №3, том XIX,
дело №4706/26.09.1997г. и Схема №15-485567/16.07.2018г. на СГКК – Стара Загора.
Изготвен е технически инвестиционен проект за строеж: „Апартамент и ателие за
творческа дейност – делба на апартамент с идентификатор 68850.505.158.1.27” в
части: Архитектурна, СК-становище, Ел.-становище, Вик, ОВК. Изготвена е
положителна оценка за съответствие с основните изисквания към строежите с
Решение по т.5.3 от Протокол №26/26.06.2019г. на ОЕСУТ – Стара Загора.
Инвестиционният проект е съгласуван и одобрен на 25.07.2019г. и е издадено
РС№19-590/20.11.2019 г. от главния архитект на община Стара Загора за строеж
IV-та категория. Инвестиционният проект е разработен за вътрешно преустройство
и делба на Съществуващ апартамент в ателие за творческа дейност /Дял 1/ и
апартамент /Дял 2/. При преустройството не се засягат елементи от носещата
конструкция на сградата. Предвижда се премахване на леки преградни зидове и
изграждане на нови от гипсокартон, с цел обособяване на двата обекта, но без да
се претоварва носещата конструкция. В ателието за творческа дейност се
обособява нов санитарен възел на мястото на съществуваща тоалетна и перално
помещение, а в апартамента – на мястото на съществуващ коридор. Видно от §5, т.
41 от ДР на ЗУТ, „промяна на предназначението” на обект или на част от него е
промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове,
представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър
и нормативните актове за неговото прилагане. Съгласно Класификатора за
предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със
самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях, Приложение №4 към чл.16,
ал.3 от Наредба №РД-02-20-5 от 15 декември 2016г. за съдържанието, създаването
и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри,
жилище/апартамент и ателие за творческа дейност имат различни кодове, съответно
500 и 510. От тук следва, че с преустройството се предвижда смяна на
предназначението на част от обекта „апартамент” в друг вид предназначение - „ателие за творческа дейност”.
Приложими са правилата на чл.38, ал.3 от ЗУТ, които включват следното: обектът
да се намира на първи или полуподземен етаж, преустройството да е съобразено
със санитарно-хигиенните, противопожарните и други технически изисквания и да е
налице изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на
жилища – непосредствени съседи на обекта. По изключение може да се допусне
преустройваният обект да е разположен на по-висок етаж въз основа на
решение на общото събрание на
собствениците на жилища, взето по установения ред, и с изрично писмено
нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища – непосредствени
съседи на обекта. Проектираното
преустройство попада в последната хипотеза – съществуващият апартамент е
разположен на III-ти етаж от
жилищна сграда. За смяната на предназначението му е необходимо решение на
общото събрание на етажната собственост, взето по установения ред и изрично
писмено нотариално заверено съгласие на собствениците на жилища –
непосредствени съседи на обекта. В преписката са приложени два протокола от проведено общо
събрание на етажната собственост на ул. „Генерал Гурко“ №28, вх.0, и
двата от 20.05.2019г. Приложена е декларация от възложителя М.Ж., с нотариална
заверка от 12.11.2019г. относно непосредствените съседи на преустройвания
апартамент /трима на брой/ и изрично писмено нотариално заверено на
11.11.2019г. съгласие от един от съседите – И.Д.. Липсват съгласия в
законоустановен форма от останалите двама непосредствени съседи: С.В.Т. и Д.Т.М..
Въз основа на тези обстоятелства
административнонаказващият орган е приел, че арх.В.Г., в качеството на главен
архитект на Община Стара Загора на 20.11.2019г. е издала разрешение за строеж
№19-590/20.11.2019г. за горепосочения строеж, с което е допуснала
преустройството на обекта да се реализира без да са налице всички необходими
съгласия за това. Нарушението е извършено на датата на издаване на
административния акт – РС №19-590 от 20.11.2019г., по месторабота на длъжностното
лице – главен архитект на община Стара Загора, сградата на Община Стара Загора,
бул. „Цар Симеон Велики“ №107. Нарушението
е установено при проверка от служители на РДНСК Стара Загора по чл.156 от ЗУТ
на одобрения инвестиционен проект и издаденото РС №19-590/20.11.2019г.
Проверката е приключила със съставянето на Констативен протокол
№1801/06.12.2019г. на РДНСК Стара Загора за установени нарушения, въз основа на
който е издадена Заповед №ДК-11-СЗ-13/09.12.219г. на Началник РДНСК Стара
Загора за отмяна на строителните книжа. Актът за установяване на
административно нарушение
№СЗ-3/03.02.2020г. е съставен в присъствие на посочения за нарушител и е връчен
на арх.Г. на датата на съставяне. В законоустановения тридневен срок не е
подадено писмено възражение срещу акта, видно от констативен протокол от
10.03.2020г. на служители на РДНСК Стара Загора. С това деяние се сочи за нарушена
разпоредбата на чл.38, ал.3 във вр. с чл.148, ал.2 от ЗУТ и Приложение №4 към
чл.16, ал.3 от Наредба №РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието,
създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри.
С обжалваното
съдебното решение Районен съд Стара Загора е потвърдил издаденото наказателно
постановление, като е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Посочено е, че съставеният АУАН и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи, съдържат необходимите реквизити, изискуеми
съответно в чл.42 и чл.57 ЗАНН и са представени по надлежния ред на нарушителя.
Обосновано е, че безспорно
главния архитект на Община Стара Загора е длъжностно лице по смисъла на закона,
а издаденото от нея разрешение за строеж представлява „строителни книжа“ по
смисъла на §
5, т.36 от ДР на ЗУТ, поради което и приложима в случая е разпоредбата на чл.232,
ал.1, т.2 ЗУТ. Констатирано е, че
наказващият орган неправилно е наложил на жалбоподателя административно
наказание „глоба“ на основание чл.233 ЗУТ, вместо на основание чл.232, ал.1,
т.2 ЗУТ, но според въззивния съд неправилното посочване на санкционната
разпоредба не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което
да води до ограничаване правата на жалбоподателя, тъй като от една страна
посочването й не е част от задължителното съдържание на наказателното
постановление съобразно чл.57, ал.1 от ЗАНН, а от друга – предвидената в чл.233 ЗУТ санкция е по-благоприятна за
нарушителя от тази по чл.232, ал.1, т.2 ЗУТ. Изложени са съображения, че от
обективна страна от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се
установява по един безспорен и категоричен начин, че архитект Г., в качеството
си на главен архитект на Община Стара Загора, на 20.11.2019 г. в сградата на
Общината Стара Загора, находяща се на бул.Цар Симеон Велики № 107, е допуснала
преустройство и промяна предназначението на посочените в санкционния акт апартамент
в ателие за творческа дейност и прилежащо избено помещение, и апартамент и
прилежащо таванско помещение, като е издала разрешение за строеж №
19-590/20.11.2019г. без изрично писмено нотариално заверено съгласие от всички
собственици на жилища – непосредствени съседи на преустройвания апартамент,
като по посочения начин извършила нарушение на чл.38,
ал.3 ЗУТ. Обсъдени са представените по делото два протокола от проведено
общо събрание на етажната собственост от 20.05.2019г., декларация от
възложителя с нотариална заверка от 12.11.2019г. относно това кои са непосредствените
съседи на преустройвания апартамент (И.Т.Д., С.В.Т. и Д.Т.М.) и изрично писмено
нотариално заверено на 11.11.2019г. съгласие от един от посочените от Ж. съседи
– И.Т.Д.. Прието е, че липсват доказателства за това другите двама
непосредствени – Т. и М. да са дали изрично писмено нотариално заверено
съгласие за извършваното преустройство, а участието на тези две лица в
проведеното общо събрание на етажната собственост на 20.05.2019г. и положеният
от тях подпис в изготвения протокол не може да замести изискването на
законодателя за представяне на изрично писмено нотариално заверено съгласие.
Районният съд е посочил, че от субективна страна по делото безспорно се е установило,
че нарушението е извършено умишлено. По отношение на наложеното наказание „глоба“
в размер на 100 лева, съдът е счел, че същото е определено значително под
минималния, предвиден от законодателя в чл.232,
ал.1, т.2 ЗУТ размер (от 1000 лв. до 5000 лв.), поради което наказателното
постановление следвало да бъде потвърдено, тъй като подадената жалба не можела
да влоши положението на жалбоподателя.
Решението е Районен съд Стара Загора е постановено при
неправилно приложение на материалния закон.
Настоящият касационен състав
споделя извода на Районен съд Стара Загора за доказаност на извършеното
административно нарушение по чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ, като по отношение на това
обстоятелство съдът е достигнал до правилни изводи, които се споделят напълно
от настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК не следва да
бъдат повтаряни.
Не се споделят обаче
изводите на районния съд, че неправилното посочване на санкционната разпоредба не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Съгласно
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН наказателното постановление трябва да
съдържа законните разпоредби, които са били нарушени. Съответните законови
норми се посочват цифрово и следва да съвпадат със словесното описание на
нарушението. Всяко разминаване между описаното нарушение и цифровото описание
на нарушените разпоредби води до невъзможност нарушителят да разбере какво
нарушение е извършил и да се защитава срещу него.
В разглеждания случай
касатора е санкциониран на основание чл.233 от ЗУТ, който законов текст гласи,
че „за
други нарушения на този закон, приетите от Министерския съвет, съответно
издадените от министрите актове по неговото прилагане и другите правила и
нормативи по проектирането и строителството, както и на решенията и
предписанията, основани на тях, наказанието е глоба от 100 до 500 лв., ако по
друг закон не е предвидено по-тежко наказание“. Но от фактическа страна в
наказателното постановление е посочено, че арх.Г. на посочените дата и място е издала Разрешение за строеж
№19-590/20.11.2019г., без изрично писмено нотариално заверено съгласие от
всички собственици на жилища – непосредствени съседи на преустройвания
апартамент, в нарушение на чл.38, ал.3 от ЗУТ. Извършването на това административно
нарушение е безспорно доказано, но същото осъществява състава на чл.232, ал.1,
т.2 от ЗУТ. В този текст е предвидено административно наказание глоба от 1000 до
5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, за длъжностно
лице, което съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение на този
закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по
проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове.
Следователно в случая е налице несъотвествие между фактическо описание на
нарушението и неговата правна квалификация.
При издаване на едно
наказателно постановление следва да е налице единство между описаното нарушение
и посочената за нарушена правна норма. Липсата на единство, води до нарушаване
правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможността
да разбере, за което точно нарушение е санкционирано – за това, което е описано
в мотивите на наказателното постановление или за това, което е посочено в
приетата за нарушена норма. Това процесуално нарушение е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление, поради което неправилно
въззивният съд го е потвърдил. Това налага отмяна на решението на районният
съд, както и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.
В заключение следва да се
посочи, че изводите на съда, с които е прието, че след като предвидената в
чл.233 ЗУТ санкция е по-благоприятна за нарушителя от тази по чл.232, ал.1, т.2
от ЗУТ, то правата на санкционираното лице не са ограничени, също са неправилни.
Това е така, защото принципът
на законоустановеността на административното наказание е несъвместим с
неточности и грешки в квалификацията на административното нарушение, доколкото
има за последица прилагането на незаконни административни санкции. Така в
случая за извършеното нарушение по чл.232, ал.1, т.2
от ЗУТ, за което се предвижда административно наказание в размер „глоба“
от 1000 до 5000 лева, на санкционираното лице е наложен минимално предвидения
размер на наказанието „глоба“ от 100 лева по чл.233 от ЗУТ, а определяне на
наказанието по този начин е незаконосъобразно.
От касатора се претендират
разноски, но доказателства за направени такива в касационното производство не
са представени, поради което и не следва да бъда присъждани.
Водим от тези мотиви и на основание чл.
221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №260059/28.09.2020г.,
постановено по АНД №911/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №СЗ-8/13.03.2020г. на Началника на РДНСК гр.Стара Загора
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на арх.В.Г.Г. за
присъждане на разноски в касационното
производство.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.